131.1985.07.27 За Словото, Бога и ближния

Книга 6

27.07.121.(1985)г.

София-Изгрев

ЗА СЛОВОТО, БОГА И БЛИЖНИЯ

ЖЛО / НИ

          Практиката ще научи Н., само практиката! Научи ли се да се харесва само на Този, Който е над всички, работите й ще се оправят.

          Фарът на Доброто се усмихва, само когато свети Слънцето на Любовта. Храна за здравето, младостта и живота е единствено Любовта, а Доброто е само привкус. А Любов - това е най-вече крепостта на служенето - топлото срастване на Мъдростта и Истината.

Служене, само че първо на Бога, после на ближния и на себе си. Служиш ли на Бога, ти не се тревожиш за ближния, ако ще и Земята да се разцепва в момента! Правилото е само едно: тотално съсредоточение в Любовта към Бога, т.е. служенето на всички! Но да служиш на всички, това подразбира, първо, учене. Изучаване на Словото Божие - ако с това започне човекът, тогава непременно врагът ще отстъпи. Право е само това; и когато ви се говори за съвършенство, това се разбира: съвършено учене и прилагане на Словото. Това е първата ви сила! Приятно е Богу, когато някой следва пътищата на Словото!

          Но Словото трябва да се изучава и прилага по следните два начина: първо седем дни непрекъснато (прекъсване, само когато трябва да се ходи на работа); и - после - седем дни с готовност да прекъснеш, щом ти искат помощ, с която става Словото плът. Това не значи обаче да се жертвате напразно за самолюбиви творци на робство и зло, а значи помощта ви да бъде по ваш, не по техен план, т.е. по плана на другите. Понякога много е нужно да се подчините на плана на ближния, на неговото желание, но това трябва да бъде само временно. Научите ли се да се отърсвате от крадци на енергия и на време, вие чакайте пак зов за помощ, но така спасявайте, че да не се озовете вие на дъното. Ако ли пък някой е тръгнал да се дави, това не ви задължава да го спасявате против волята му: такава “помощ” значи да теглите навън от морето някой, който е с камък на шията.

          Така че, без да сте работили една седмица над Словото, не допускайте никой при себе си, никой! Чак след това вижте ония, които са зависими от вас, искат ли нещо насъщно: подслон, храна, топла дума, разходка, просвета. Този обаче, който се опита да ви обсеби, трябва да се освободите от него. Това не значи въобще да не се интересувате, въобще да не се грижите, но значи да подсигурявате само насъщните му потребности.

          Сега повтарям: изпитах те готова ли си на самоотричане напълно - и ти получи “отличен”! Следва уравновесяване на служенето на Бога със служенето на ближния. Това, което правиш, правú го съвършено.

          Сега - относно любовта като стремеж. Никога Бог не забранява физическата любов, но само когато това не отклонява ученика от първата му задача. Тя обаче, тази любов, не тревожи повече онзи, който живее интензивно за Словото, твори нещо, развива талантите си - свири, пее или рисува и живее братски живот с такива като него. Ако не се спазват горните условия, по-добре е физическата любов, отколкото празно философстване и робуване на предразсъдъци.

                Сега ти си вече напълно свободна. Проумей и разбери това. Не мисли, че твоят дом е повече средство на тъмните сили да те владеят и смучат. Твоят дом превърни в оазис за братски живот! Това, което се случи, беше определено. То смени теченията на твоя живот и на дома ти. Ти сега си вече напълно освободена от всичко. Тревога и безпокойство повече не допускай - каквото и да става! Не се тревожи и за здравето си - става това, което трябва да стане! Спазвай духа и правилата на Учението - и ще станеш отново млада.