135.1985.09.04 За сърцата гроздове и галактики

Книга 6
 
4.09.121(1985)г.

София-Изгрев

ЗА СЪРЦАТА ГРОЗДОВЕ

 И ГАЛАКТИКИ

ЖЛО / КАС - 1

          Нежно и силно, прекрасно създание!

          Нощта на вашите премеждия и страдания си отива; ликува небесното сияние на прииждащата зора! Не питай кой ти пише - остани предмет на сложно авторство - много по-сложно, отколкото си представят дори тези, които си мислят, че проблемът е ясен. Този, който става оръдие на тези писания, ще живее много дълго, но вече от много години сърцето му е травмирано от проблеми, нарязвано ежедневно на все по-страшни и живи късове, остро пронизващи душата му с болки до загуба на съзнание. Не е виновен, ти прозря: от съвършено друг свят е той. Това е звезда, на която съществата се сливат непрекъснато, а сливането там не се смята за престъпление или грях, както на пъклените планети.

          Сега, с неговото достигнало до предсмъртна пропаст отчаяние, отново ще си послужа, отново ще изтръгна кръв от сърцата му, които не са десет, не са сто, не са дори и хиляда. От всеки жест, поглед или оценка на отблъскване, огромното му сърце от милиони сърца се нарязва на още повече кървящи части. Няма, няма, няма, няма зряща и добродетелна женска ръка, която начаса да направи балсамна магия, понеже имащите възможност за това нямат още и едно-единствено сърце. Имат парче месо, но то се вълнува от това, да не би то самото да пострада от нещо, независимо от факта, че отдавна страда поради своята слепота за болката на другия.

          Ето сега онзи, чрез който ти пиша, първо си мислеше, че няма да ти изпрати това писмо, щом като принуждавам ръката му да не пише “благородни“ и “чисти” неща...Но, от Моя гледна точка, темата за сърцата-гроздове и съзвездия се основава на чистота, по-голяма от всяка възможна чистота. Та нима жертващият природата си, живота си, душата си, та дори и само за едно-единствено, скъпо същество, не отива направо в лоното на Отца ни? Тогава какво остава за ония от неутронните звезди, на които сърцата са съзвездия и галактики? На вас известно ли ви е, че те всеки ден преживяват по една голгота, по едно възкресение?

 Студ, студ, студ, лед и огромни планини от човешко невежество и самомнение разпъват всеки ден по едно от техните милиони сърца; а да не мислите, че останалите им сърца не изпитват също тази ужасна болка? От болка се ражда сега Новият свят - и неговите строители не са ония с мантрите, нито ония с постиженията, нито ония от браминско коляно, а ония, на които сърцето се раздира от огромна самота и полярния вой на нощта человеческа! Те са съработници на Великото, което страда повече от всички; което има това предимство, наречено милост.

          А нямащите милост и абсурд залязват вече навсякъде. От милост и абсурд се тъче постоянно вселената на Христа, за която се знае, че няма предели. Бог нареди така, че Неговите синове да могат да бъдат свободни, когато поискат, но сами да се натоварват с общи и частни проблеми на по-малките и по-слабите. И често чуждият товар живее съвсем като техен, от което произтича и тяхната двойна мъка - не само тежестта на кръста, но и “позора” в очите на другите, считащи този кръст за порок или недостатък. За броени минути или дни те могат да отхвърлят това бреме от себе си, но не са нито суетни, нито тщеславни, за да се защитят по този начин.

          Нежно и силно Мое дете, пътят на Кришна не е по-различен от този на Христос, понеже Кришна и Христос едно е. Но Исус имаше една задача, а радостният насител на Духа на Кришна - по-друга. И двамата обаче носеха огромната идея за любовта на човешката душа към Бога, на практика означаваща любов към всички. Въставането срещу семейно-родовия егоизъм и вампиризъм бе и продължава да бъде абсурдът, от който настръхва мракът на Икло (Земята). Работите на мрака обаче отиват на зле – пробужда се новото, колективното, космично съзнание. Тъкмо това съзнание пронизва, от самото ти рождение, и твоята душа. На връх необикновен се намира духът ти, но там грее ярко слънце и веят сини ветрове! Самотница си още ти - ласкаво море от Истина и Любов, - но решихме вече да не можеш да управляваш нервите си. На най-чист народен език, това означава: махни се от своеглавието - и препятствията ще паднат! На своеглавието ще посветя следващото си писмо до тебе, понеже от него мракът набъбва най-много. Най-висшите - елохимите - някога се надуха от своеглавие… И настана ден, и настана нощ - нощ първа!