163.1986.01.13 Тихото копнение по Бога

Книга 7

13.01.129(1986)г.

София-Изгрев

ТИХОТО КОПНЕНИЕ ПО БОГА

ЖЛО / НН, ЙИ

Радвам се, че си му дала топлина и подслон. С това обаче не се решават проблемите му. Той не трябва да се безпокои, понеже най-силните в момента поемат настъпващите природни и социални напрежения. Ако иска, ще го излекувам за една нощ. Но тогава ще трябва да пострадат хиляди обикновени хора. Той е ангел, въплътен на Земята. Със страданието си служи на Бога истински. Нека да благодари за привилегията.

Сега пооблекчете състоянието с повече пиене на преварена гореща вода. При подобрение, силата ще дойде най-вече от промяната на градската аура с природна и планинска. С това не казвам да не посещава градовете, понеже с чистотата си помага за пречистването им, но праната и салмата, които се вливат в него, са по-малко от тези, които изтичат. Окултно ученичество без разходки в планината е невъзможно.

Силно, силно, силно те осиявам, смирено създание на тихото копнение по Бога! Ти даде на света толкова много, а мислиш, че си дал толкова малко. Само Мойте деца нямат самочувствие. Така че нашата среща няма да е нито първа, нито последна, понеже сега ти казвам: ти си оная, която някога Ме докосна и от Мене изтече сила!

Помогнато му е, рекох! Тревогата не е нужна. Той се освободи от карма още тогава, когато Ме докосна; оттогава идва като ангел на страданието, доброволно на Земята. Нека да бъде на равнището си като Мой ученик - да не се тревожи, понеже на неговото страдание разчитам много. Той е свободен - нека се помоли, ако иска да го освободя от сегашното косене. Ако помоли, няма да отмина молбата му с мълчание, нито ще го укоря, че иска да оздравее. Свободен е, милостта му е изпитана през много векове, само че, ако сега поиска отсрочка, после сам ще иска веднага да се въплъти отново, с молба за още по-тежка болест, тъй като е Работник.

А сега, помолете се и тримата за него с "Отче Наш"!

(Помолихме се.)

- Да му се дадат ли от новите материали?

- Може, но не всичко - препоръчвам "Осияния за Радостта", то е за него.

 Отваряне на Евангелието и на беседи напосоки:

"Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец Ми, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И туй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец."

(из Ев. на Йоана гл.12:49-50)

"Ти не срещаш тоя човек за първи път - и в бъдеще ще го срещаш много пъти. Всяко нещо си има свои дълбоки причини."

( из т. "Заветът на Любовта")

"Учението на Христа е окултно учение и никоя окултна книга няма толкова окултни истини, както Словото. Този, който ги проумява, получава блага, благословение и най-голяма Светлина."

"Измени живота си: ако едно място не ти е приятно, измени го, иди на друго място; ако на едно място не те обичат, иди на друго - все ще намериш едно място, което Господ е определил за тебе."

"При тия условия, семето може да израсте."

 "Досега се отоплявахте с печка, но като дойде Любовта, печката ще бъде излишна. Каква по-голяма икономия от това, да не си служиш с въглища и дърва? - Зима е... Вън е студ - стаята ти е студена, без никакво отопление, какво ще правиш? - Вземи основния тон на Любовта - и ще се стоплиш!"

"Когато влиза някъде съзнателно и доброволно, човек трябва да излезе от там по същия начин.

Едно се иска от човека - да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която струва повече от всички богатства на света. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто не лесно се живее."

Из беседата "Влизане и излизане":

"Докато си болен, има смисъл да ти помагат. Щом оздравееш, и ти трябва да помагаш.”

“Защото всеки човек е ваш ближен - и вярващият и невярващият.”

“Лошото е в това, именно, че не е положителен - положителният човек има особена гъвкавост."

"Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека."