165.1986.01.26 Импулс за прочистване на Библията 2

Книга 7

  Из книгата на ПРОРОК ОСИЯ

Първо Господ го жени за блудница с извънбрачни деца - символ на Израил; после пък - за прелюбодейка (купил си я човекът за 15 сребърника и ½ мяра ечемик...) (да се провери откъде точно е това).

2:18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, и ги махна от земята, Ще ги населя в безопасност. 19 И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости. 20 Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа. 21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята, 22 И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела. 23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат всеки един: Ти си мой Бог.

6:3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята. 6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.

 7:14 и не викаха към Мене от сърце, когато пискаха от леглата си; събират се заради хляб и вино, а от Мене отстъпват.

8:7 понеже те сееха ветър, буря ще пожънат.

8:12 Аз му написах важните Мои закони, но той ги счете за чужди.

8:13 В жертвените приноси към Мене те принасят месо и ги ядат - Господу те са неугодни: сега Господ ще си спомни тяхното нечестие и ще ги накаже за греховете им: те ще се върнат в Египет.

11:3 Аз сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. 4 Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им и кротко им храна подлагах. 8 Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост! 9 Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек.

 12:5 А Господ е Бог Саваот; Иехова е името Му! 6 Обърни се и ти към твоя Бог, спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог. 10 Аз говорих към пророците и умножавах виденията и чрез пророците употребявах притчи.

13:4 Аз съм Господ, Бог твой, от земята Египетска - и ти не трябва да познаваш други Бог, освен Мене, и няма Спасител, освен Мене.

 14:1 Израилю, върни се при Господа твоя Бог, Защото си паднал чрез беззаконието си. 2 Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко наше беззаконие, И приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси от устните си. 3 Асур няма да ни избави; Ние няма да яздим на коне; И няма вече да речем на делото на ръцете си: Вие сте наши богове; Защото у Тебе сирачето намира милост. 4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него. 5 Аз ще бъда като роса на Израиля; Той ще процъфти като крем, И ще простре корените си като ливанско дърво. 6 Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като маслина, И благоуханието му като Ливан. 7 Които живеят под сянката му Изново ще се съживят като жито И ще процъфтят като лоза; Дъхът му ще бъде като ливанско вино. 8 Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от идолите си? Аз го чух, и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; От Мене е твоят плод. 9 Кой е мъдър та да разбере тия неща? Кой е разумен та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, И праведните ще ходят по тях, А престъпниците ще паднат в тях.

Из книгата на ПРОРОК ИОИЛА, син ВАТУИЛОВ

1:5 - към пияниците

1:14 Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа - вашия Бог - и викайте към Господа!

2:12 Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. 13 Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог - защото Той е благ и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестина. 14 Кой знае дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе си благословение? 21 Не се бой, земльо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това. 27 И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. 28 И ето, след това Аз ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища и момците ви ще виждат видения 30 И ще покажа личби на небе и земя: кръв и огън и стълбове дим. 31 Слънцето ще се превърне в тъмнина и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. 32 И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси.

             Из книгата на ПРОРОК АМОС

3:6 Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ? 7 Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби - пророците.

4:13 Защото ето, Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Саваот е името Му!

5:7 О вие, които превръщате правосъдието в отрова и правдата хвърляте нáземи! 8 Кой е сътворил седмозвездието и Орион и превръща смъртната сянка в ясно утро, а деня прави тъмен като нощ; извиква морските води и ги разлива по лицето на Земята? Господ е името Му! 12 Защото Аз зная колко многобройни са вашите престъпления и колко тежки са вашите грехове; вие сте врагове на правия, вземате подкуп и изопачавате в съда делата на сиромасите. 13 Поради това, разумният е безмълвен в това време, защото времето е лошо. 14 Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате 15 Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите - може би Господ Бог Саваот ще помилува остатъка Иосифов. 21 Мразя и отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания. 22 Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци!

6:3 Вие, които отдалечавате от себе си лошия ден, И приближавате седалището на насилието, - 4 Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, - 5 Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, 6 Които пиете вино с цели паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите. 8 Господ Иеова се закле в Себе Си, Казва Господ, Бог на Силите, и рече: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; Затова ще предам града и всичко що има в него. 9 И десет човека, ако останат в една къща, Те един по един ще измрат; 11 Защото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини. 12 Могат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре там с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка, И плодът на правдата в пелин, - 13 Вие, които се радвате за нещо, което е суета, Които казвате: Не придобихме ли си могъщество със своята си сила? 14 Но, ето, Аз ще подигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.

7 Епизод от живота на пророк Амос: царски свещеник идва да го изпъди, а той казва: 14 отговори Амос и рече на Амасия: Аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви. 15 Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.

8:11 ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще изпратя на Земята глад - не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни. 12 и ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне.

9:5 Защото Господ Бог Саваот ще се допре до земята и тя ще се разтопи, и ще се разплачат всички живеещи на нея; ще се повдигне тя цяла като река и ще се спусне като реката-египетска. 6 Той съгради горните Си чертози на небесата и с вода Си закрепи на земята; повика морските води и ги излива по лицето на земята: Господ е името Му!

Из книгата на ПРОРОК АВДИЙ

1:3 Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърцето си: "Кой ще ме свали на земята?" 4 Но дори и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и от там ще те сваля, казва Господ.

Из книгата на ПРОРОК ИОНА

(в бъдеще да се включи цялата!)

1 гл. - корабът, бурята, хвърлянето - б.п., за да утихне морето.

2:1 Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза: 2 В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми. 3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене. 4 И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм. 5 Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме затвориха за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова. 7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм. 8 Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, спазвана за тях. 9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа. 10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.

3 гл - Иона проповядва в Ниневия и тя и царят се покайват - така избягват злото.

4 гл. Иона се огорчава, че Бог е простил на Ниневия. Бог прораства растение над него, което да му пази сянка, но после го унищожава. Иона и за това е огорчен. Бог казва, че Иона е пожалил едно растение, та Бог ли да не пожали Ниневия?

Из книгата на ПРОРОК МИХЕЙ

2:1 Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, що извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им! 2 Пожелаят ниви - и вземат ги насила, къщи - и отнимат ги; обират човека и къщата му, мъжа и наследието му. 6 Не пророкувайте пророци, не им пророкувайте, за да ви не постигне безчестие. 8 Народът, който беше изпреди Мой, въстана като враг, и вие отнемате както горната, тъй и долната дреха на минуващите мирно, на ония, които се отвращават от война. 9 Жените на Моя народ вие гоните от приятните им къщи; на децата им отнехте завинаги Моята украса. 10 Станете и вървете си, защото тая страна не е место за почивка; поради мърсотия тя ще бъде разорена и то с люто разорение! 11 Ако някой ветрогон измисли лъжа и каже: "Ще ти проповядвам за вино и сикер", той би бил угоден проповедник на тоя народ...

 3:4-12 - за лъжепророците, лъжегадателите, користните ясновидци и главатари и князе.

4: 1 А в послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата, И племена ще се стекат на него. 2 И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му; Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим. 3 Бог ще съди между много племена, И ще решава между силни народи до далечни страни; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война. 4 Но ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, Без да има кой да ги плаши; Понеже устата на Господа на Силите изговориха това. 5 Защото всичките племена ходят всеки в името на своя Бог; А ние ще ходим в името на Господа нашия Бог до вечни векове.

Горното е известно като едно от пророчествата за идването на Христос, но има още едно място на Земята, където дойде Словото Божие през 20 век и което се издига не само духовно, но и физически с неимоверна скорост, според измерванията на геофизиците. Носителят на това Слово казва, че в бъдеще това място ще стане по-високо от най-високия връх на Земята. Между другото, и за Еверест той казва предварително, че когато човешки крак за пръв път стъпи там, той ще се издигне внезапно. Учените констатираха това - веднага след подвига на Тенсинг и Хилари, връх Чомолунгма се е издигнал с цели 30 метра - б.п..

6:6 С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци? 6:7 Но може ли да се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си - за греха на душата си?" 6:8 О, човече! Казано ти е що е добро и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. 6:9 Глас Господен вика към града и Мъдростта благоговее пред Твоето име: слушайте жезъла и Оногова, Който го е поставил.

7:1 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае. 2 Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка. 3 Двете им ръце се простират към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата. 4 Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение. 5 Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти; 6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му. 7 Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша. 8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. 9 Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му. 18 Кой Бог е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно се не гневи, защото обича да се смилява. 19 Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини.

Из книгата на ПРОРОК НАУМА

1: Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му, 4 Смъмрюва морето, и го изсушава, И пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват, И ливанският цвят се изнурява. 5 Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители. 6 Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него. 7 Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, И познава уповаващите на него.

3:16 (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя, 17 Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

Из книгата на ПРОРОК АВАКУМА

Авакум се чуди защо "Господ" наказва така жестоко:

1:12 Но не си ли ти отвека Господ Бог мой, Светий мой? 13 На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство и да гледаш на притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци и си безмълвен, когато нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от него?

 Молитва на пророк Авакума:

3:3 Бог иде от Теман и Светият - от планината Фаран. Величието Му покри небесата и славата Му изпълни земята. 4 Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му - лъчи; и тука е скривалището на силата Му! 6 Той стана - и поклати земята; погледна - и в трепет докара народите; вековни планини се разпадаха, най-древни храмове срутиха; Неговите пътища са вечни! 10 Като Те видяха, планини затрепериха, води хлуйнаха, бездната издаде гласа си; нависоко дигна ръцете си. 11 слънце и месечина се спряха на местото си... 13 Ти излизаш за спасение на твоя народ, за спасение на Твоя помазан... Макар и да не цъфне смоковницата и да няма плод по лозите, дори маслината да измени и нивата да не даде храна, 18 аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение. 19 Господ Бог е моя сила: той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височината ми!

Из книгата на ПРОРОК СОФОНИЯ

2:1 Изучете се внимателно, изучете, народе необуздани! 3 Потърсете Господа, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието - може би ще се скриете в деня Господен.

Из книгата на ПРОРОК АГЕЙ

2: 5 Според думата на завета ми с вас, когато излязохте от Египет, Духът Ми ще пребъдва между вас; не бойте се. 6 Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата. 7 Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите. 8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите. 9 Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.

Из книгата на ПРОРОК ЗАХАРИЯ

1:3 […] тъй казва Господ Саваот: "Обърнете се към Мене - казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот.

(Евреите страшно много обичат да измерват - земя, пари, всичко - б.п.)

2: 10 Пей и радвай се, Сионова дъщерьо; защото, ето, Аз ида, и ще обитавам всред тебе, казва Господ. 11 И в оня ден много народи ще се прилепят при Господа, и ще бъдат Мои люде и Аз ще обитавам всред тебе, и ще познаеш, че Господ на Силите ме е изпратил при тебе.

3: 9 Защото, ето камъка, Който положих пред Исуса, на тоя единствен камък има седем очи; ето, Аз ще изсека издълбаното на него, казва Господ на Силите, и ще изгладя беззаконието на тая земя в един ден. 10 В оня ден, казва Господ на Силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си.

4:6 […] това е Словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с войнство и не със сила, а с Моя Дух - казва Господ Саваот.

 7:9 Тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си; 10 вдовици и сираци, пришелец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си.

 8:7 тъй казва Господ Саваот: "Ето, Аз ще спася Моя народ от източната страна; и от страната на заник-слънце 8 Ще ги доведа и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог в Истина и правда. 11 А сега, за остатъка от тоя народ, Аз не съм такъв, както в напрежни дни - казва Господ Саваот 12 Защото сеитбата ще бъде в мир, лозата ще даде плода си, земята ще даде благата си и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ. 16 Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един-другиму; правилно и миролюбиво седете при портите си. 17 Никой от вас да не мисли в сърцето си зло против ближния; и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ. 20 Тъй казва Господ Саваот: Още ще дохождат народи и жители от много градове. 21 И ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота (и всеки ще каже): "Ще ида и аз!" 22 И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа.

9:9 Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяреницата. 10 Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища. 16 И ще ги спаси техният Господ Бог в оня ден, като Стадо от Своя народ - защото като камъни на корона те ще заблестят на земята Му. 17 О, колко голяма е благостта Му и каква е красотата Му! Житото ще одушеви езика на момците и виното - на момите!

10:1. Искайте от Господа дъжд във време благоприятно; Господ ще блесне със светкавица и ще ви даде обилен дъжд, всекиму - злак и нива. 12. Ще ги укрепя в Господа и те ще ходят в името Му - казва Господ.

 12:1 Пророческо слово на Господа за Израиля: Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него, казва: 10 А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за еднороден Син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.

13: 8 И по цялата земя, казва Господ, две части ще бъдат изтребени, ще измрат, а третата ще остане на нея. 9 И ще прекарам тая трета част през огън, и ще ги разтопя както топят сребро, и ще ги очистя, както чистят злато: те ще призоват името Ми, и Аз ще ги чуя и ще кажа: "Това е Моят народ!" - и  те ще рекат: "Господ е мой Бог!"

19:4 [за разцепването на Елеонската планина] 6 В оня ден няма да има светлина, светилата ще се махнат. 7 Тоя ден ще бъде едничък, известен само на Господа: нито ден, нито нощ; само привечер ще се яви светлина. 9 И Господ-Бог ще бъде Цар на цялата земя и в него ден Господ ще бъде един, и името Му - едно.

Из книга на ПРОРОК МАЛАХИЯ

 [ Той пък се грижи от името на "Господа" да не бъдат давани за жертвено клане слепи, сакати и болни животни…- б.п.]

 1:11 Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите […]

 2:10 Нали всички имаме един и същ Отец? Нали един Бог ни сътвори? Защо тогава постъпваме вероломно един спрямо другиго, като нарушаваме чрез това завета на нашите отци? 13 [Малахий кори и ония, които обливат със сълзи жертвеното месо: "Тъй че Той вече не погледва на приноса и не приема умилостивителна жертва от ръцете ви."

 Т.е. "свещениците", и роднините им, които изплюскват месото, се гадят от сълзите на глупаците, с които те са го напоили. 14-16 - Пак същото странно съчетание на касапски манталитет със заплахи срещу "вероломните" мъже, напускащи "законната" жена от младините им. Въобще, интересно е, че този класически библейски морал, битуващ и до днес, се възвестява от пророци, борещи се за възстановяване и поддържане на жертвеното клане, на месоядството. Тия две неща, следователно, трябва да са свързани по някакъв начин. Хипотеза: вързаният чрез моралния и граждански закон за една жена (а тя може да е гадна, долна, куха и проклета без граници…) развива страхотна неврастения и куп други болести, на които как другояче ще отреагира, освен чрез лакомия, месоядство, пиянство, престъпност и анти-екологични агресии, подстрекавани пак от същите идеолози (свещеници, жреци, т.е. "ядачи" на "Господа")? - б.п.

 3:1 Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете - ето, Той иде - казва Господ Саваот. 5 И ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз разобличител на магесници и прелюбодеи, и на ония, които се кълнат лъжливо и задържат [удържат от] заплатата на наемника, притесняват вдовица и сираче и отблъскват пришелец, и от Мене се не боят - казва Господ Саваот.

(За прелюбодейството днес Бог казва, че това е надхвърляне на броя същества, които са ни определени да обичаме в даден живот. За едного това може да е един човек, а за друг 100 хиляди - б.п.)

 3:6 Защото Аз съм Господ, Аз се не изменявам! 11 Заради вас ще забраня на ония, които поглъщат, да изтребват у вас земните плодове, и лозата на полето у вас няма да се лиши от плодовете си, казва Господ Саваот. 12 И блажени ще ви наричат всички народи, защото ще бъдете земя желана, казва Господ Саваот.13 Дръзки пред Мене са думите ви, казва Господ. Ще речете: " Какво говорим против Тебе?" 14 Казвате: "Напразно е служенето Богу, и каква полза, че пазехме наредбите Му и ходехме […] пред лицето на Господа Саваота? 15 И сега ние считаме надменните щастливи: по-добре се нареждат ония, които вършат беззакония, и, ако и да изкушават Бога, остават цели. 16 Но ония, които се боят от Бога, казват един-другиму: внимава Господ и чува това, и пред лицето му се пише паметна книга за ония, които се боят (пч) от Бога и почитат името Му 17 И те ще бъдат Мои, казва Господ Саваот, Моя собственост в оня ден, който ще приготвя, и ще ги милувам, както милува човек в сина си, който му служи. 18 И тогава отново ще видите разликата между праведник и нечестивец, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи.

 4:1 Защото ето, ще дойде ден, пламтящ като пещ - тогава всички надменни и ония, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама, и ще ги изгори идващият ден, казва Господ Саваот, тъй че няма да остави у тях ни корен, ни клони. 2 А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата и изцеление [ще има] в лъчите Му, и вие ще излезете и ще се разиграете като телци.

Из първа книга МАКАВЕЙСКА

(Юда - Макавей)

 1:56 книгите на Закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън 57 у когото пък намираха Книгата на Завета и който се придържаше о Закона, тогава, според царската заповед, предаваха на смърт.

2:62 Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и червеи. 63 Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на прах и кроежът му е загинал.

3:60 А каквато е волята на небето, тъй да бъде!

4:24 И когато се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ и милостта Му е вовеки.

6:34 На слоновете показаха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка.

6:49 те нямаха храна, защото бе съботна година за земята (т.е. седма годишна вибрация - б.п.) 53 храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година[…]

6:39 - удивителна картина, макар и батална!: "Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила".

ИЗ ВТОРА КНИГА МАКАВЕЙСКА

В нея се разказва как са се събирали и обработвали изобилните материали, по които е съставена Библията:

2:24 всичко това, изложено от Иасона Киринейски в 5 книги, ние ще се опитаме да ви опишем накратко в една книга, 27 макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание (но тук става дума за неща от 3 глава нататък, а не предишни - б.п.)

5:27 А Юда Макавей, десети в рода си, се отстрани в пустинята и живееше със своите привърженици по планините като зверовете, хранейки се с трева, за да не стане причастен в осквернението.

6:12-16 [Господ винаги прекратява страданията на евреите преди да е дошел върхът на греха] 6:18-31 [Смъртта на 90-годишния Елиазар, който отказва да яде свинско месо]

 7 - Покъртително описание на мъжеството на седем сина и една майка, одирани и осакатявани (отрязват им и езиците, и ръцете) един след друг пред майка им, както и нея накрая, защото не искат да проядат свинско! - пред самия цар грък Антиох Епифан, всеки един след това, все още жив, го пекат в голяма тава

12:32 има Петдесетница още тогава - б.п.

12:35 - разправя се за един тракийски конник - б.п.

МОЛИТВА НА СИМЕОНА

(при влизането на филопатор в храма):

2:2-15 (Да се извадят някои неща и да се използува за молитва в случай на опасност или нахлуване на врагове на свято място - б.п.)

Из ІІІ книга на ЕЗДРА

1:37 завещавам благодат на идещите люде, чиито деца, без да са Ме видели с плътските си очи, но духом вярващи онова, що Аз съм казал, весело ще тържествуват. 38 И тъй, гледай сега, брате, каква слава: гледай людете, идещи от изток. 39 на които ще дам за вожди Авраама, Исаака и Якова, Осия и Амоса, Михая и Иоиля, Авдия и Иона, 40 Наума и Авакума, Софония и Агея, Захария и Малахия, наречен още Ангел Господен.

Цялата ІІ глава е много силна (в ст.40 се говори за облечените в бели одежди). Това наистина е най-удивителната книга в Библията, взета от ВУЛГАТА. Да се изследва дали Вулга няма обща етимология с "Булга" - б.п..

 9:23 А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време 24 и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо и да пиеш вино - а само с цветя, 25 Моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда да ти говоря 26 И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полената треви, и храната от тях ме насищаше.

(Има мистичен роман от Мелвил Колинз "Полето Ардат" - б.п.)

11:42 Ти притесняваше кротки, увреждаше миролюбиви, обичаше лъжци, разоряваше жилищата на ония, които принасяха полза, и разрушаваше стените на ония, който ти вреда не причиняваха 43 и твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята гордост - до Силния 44 И погледна Всевишният времената на гордостта - и, ето, те се свършиха, и мярката на злодеянията ú се изпълни. 12:51 А пък аз останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя и тревата ми беше за храна.

14:1-3 - пак Господ говори из къпината, както на Мойсей - б.п.

14:44 [на Ездра са продиктувани за 40 дни 94 книги, от които 70 са останали скрити и предадени само на мъдрите - б.п.

14:48 ... защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и ръката на знанието."

15:13 ще заплачат земледелците, които обработват земята, защото семената им ще оскудеят от главня, град и от страшна звезда. 39 [пак за звездата, която ще причини големи катаклизми -  б.п.]

Не е известно защо тук са пропуснати четирите евангелия и се продължава с деянията на апостолите. Най-вероятно - защото новият завет се знае наизуст от духовните хора и тяхната интуиция лесно разграничава там словото и делото Божие от измамите и притурките, а старият завет и деянията на апостолите са по-трудни за дешифриране - б.п.

ДЕЯНИЯ

2:45 и продаваха имоти и стока и разпределяха ги между всички, всекиму според нуждата.

3:19 И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, 20 за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа, 21 Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички свои свети пророци от века.

4:26 Въстанаха царете земни и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на твоите раби с пълно дързновение да говорят Твоето Слово, 30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31 И след като се те помолиха, потресе се местото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дързновение говореха Словото Божие. 32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никои нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. 33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа и голяма благодат беше върху всички. 34 И помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото. 35 И слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

5:29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: "Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци".

7:48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 "Небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?" 59 и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше7 " Господи Иисусе, приеми духа ми!" 60 И като коленичи, викна с висок глас: "Господи, не зачинай им тоя грях! И като каза това, почина.

17:21 (за характера на Атиняните - обичат да говорят и слушат нещо ново);

17:24 (реч на апостол Павел пред Ареопага): Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 нито приема служение от човешки ръце, като се нуждае от нещо, на?(може би нам?) Сам дава на всички живот и дишане и всичко 26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, 27 за да търсят Господа, та не биха ли го някак усетили и намерили, макар (Той) и да не е далеч от всекиго измежду нас: 28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме"

17:34 - Дионисий (Ареопагит?) става ученик на Павел.

Из Съборно послание на св. ап. ЯКОВА

                    

3:17 А мъдростта, която иде отгоре, първом е чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицимерна. 18 Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

Из І съборно послание на ап. ПЕТЪР

3:3 вашето украшение да бъде не външно,[…] 4 а (вътрешно) - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 8 Най-сетне, бъдете всички единомислени, състрадатилни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9 не връщайте зло за зло или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение. 15 Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда.

3:16 Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода. 17 Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.

 4: А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва. 8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове. 9 Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание. 10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. 11 Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да във всичко се слави Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

 5:6 И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; 7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. 10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко. 11 Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

Из ІІ съборно послание на св.ап. ПЕТЪР

1:2 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ. 3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; 5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, 6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, 7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. 8 Защото, ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. 9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. 10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете. 11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. 16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. 17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!" 18 Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

Из І съборно. послание на св. ЙОАНА БОГОСЛОВА

2:3 И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. 4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. 5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. 6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос. 9 Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината. 10 Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън. 11 А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. 12 Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.

3:10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си. 11 Защото поръчението, което чухте от начало, е това: да любим един другиго; 18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност. 23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал. 24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас - по Духа, който ни е дал.

4: 6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата. 7 Възлюбени, да се любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. 11 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да се любим един другиго. 12 Никой никога не е видял Бога; но ако се любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към него е съвършена в нас. 13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си. 16 И ние познаваме и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. 17 В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. 18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. 19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. 20 Ако рече някой: "Любя Бога, а мразя брата си", той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

5:20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.

Из ІІ съборно послание на Иоан Богослов

1: 3 благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4 Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца. 5 И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един другиго. 6 И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.

Из съборно послание на св. апостол ЮДА

1: 2 Милост, мир и любов да ви се умножат. 24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, 25 на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.

Из посланието на ап. ПАВЛА до римляни

1:17 [връзката между праведността и вярата → относно І пентаграмно посвещение]: 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще бъде жив".

1:29 ... изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; 30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт; не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

(Да се проследи дали този израз "заслужават смърт" е преведен вярно и дали не е използван от християнските държави и досега за оправдание на смъртното наказание - б.п.)

2:11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. 13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, 14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), 2:28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; 29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. 3:9 И тъй, какво? Имаме ли предимство? Съвсем не: защото вече обвинихме (както юдеи, тъй и елини, че всички са в грях)

3:24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, 25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше; 27 Де е, прочее, хвалбата?- Тя е изключена! По кой закон? На делата ли? Не, а по закона на вярата. 29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

4: 13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но от вяра. 14 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието суетно; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство - не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни.

5: 1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава. 3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. 5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух. 6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 13 Защото и преди закона имаше грях в света; ала грях не се смята, кога няма закон; 20-21 20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; 21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ. 6:11 (мъртви за греха и живи за Бога в Христа)

6: 22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

7: 7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай". 8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. 13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. 14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.[за обсъждане!]

8: [начало на черно монашество и аскетизъм в християнството поради невярното разбиране на понятията "плът" и "тяло" от ап.Павел - в агресивен саморазрушителен и взаимоунищожителен план]: 5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. 6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. 7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; 8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. 9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. 12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. 14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

В случая трябва да се осъзнае разликата между божествена и адска плът и да се отнесат горните думи на ап.Павел само към адската, свързана с яденето на преработени храни, месоядството, пиенето, пушенето, късното лягане и ставане, адските бракове и връзки със същества от по-ниска еволюция и пр. - б.п.

8: 20 Понеже създанието беше подчинено на немощ не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21 с надежда, че самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. 22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега. 23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

Извънредно важно твърдение на ап.Павел - за размисъл и обсъждане. И на други места в Словото се говори за това, че ние сме били натикани в тази плът не по своя вина, а с някаква висша възпитателна цел. Явно това е бил метод на Бога (или на "локалния Бог", комуто Бог е позволил да си прави експерименти). Кой от двамата е измислил този метод - да внедрява злото, за да се учим да му се противопоставяме (както е при ваксината), това е дълбок религиоложки и философски въпрос, но в тази светлина може да стане ясна молбата на Сина (ако е вярно преведена: "И не ни въвеждай в изкушение". Ако тази фраза е вярна, то може да се мисли, че Синът, като творец, е имал правото да моли Отца си или "локалния Отец-стажант" за отмяна на този метод. Ако обаче не е вярна, то молитвата наистина би трябвало да звучи така: "И когато сме в изкушение..." . Както и да е, остава си в сила справедливият въпрос на атеистите, що за Отец е оня, който допуска внедряването на злото и ужасното страдание още при създаването на човека. Модусът, че това възпитава свободната воля на човека и възможността за избор, не е достатъчно оправдание. Един истински баща не би вързал детето си в торба с отровна змия и не би го пуснал в океана с камък на шията. Необходимо е дълбоко и виртуозно познаване на Словото, за да се намери отговор на този въпрос. На него не е искал да отговори самият велик Учител Хермес Трисмегист - б.п.

28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. 29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. 31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? 35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов - скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? 36 (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). 37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ!

 9:1-3 (стихове за скръбта на ап. Павел, че евреите, на които е дадено повече от другите народи, не са разпознали Христа) 8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието - те се признават за потомство 14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15 Защото казва на Мойсея: "Който е за помилуване, ще го помилувам и който е за съжаление, ще го съжаля". 16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17 Защото Писанието казва на фараона: "Тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цялата земя." 18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

10: 1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля. 2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. 3 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. 4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. 5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. 6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? 7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?" 8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. 11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами". 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" 16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"? 17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

11: 1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. 2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки: 3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат". 4 Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала". 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. 6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. 7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите са ожесточени даже до днес; 8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". 9 И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние; 10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги". 11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. 12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, 14 дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях. 24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! 25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; 27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им". 28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! 34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" 35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. 3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. 4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; 8 ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно. 9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто. 10 В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. 11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. 12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни. 13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие. 14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте и не кълнете. 15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат. 16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри. 17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". 20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му". 21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

В горната глава, една от най-уникалните в Христовото Учение, стиховете "И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение" и "Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг" са една велика тайна, неразбрана истински и неприложена и до днес. Християните са я разбрали в пуританско-аскетичен план, понеже и ап.Павел я е проповядвал така, докато на Изток Тантра се опитва да я приложи по божествен начин. Когато отдадем телата си на Господа в свято служение според Неговата истинска воля, а не по калугерски и моралистичен образец, знаейки, че сме само части от Пъзела но Цялото и тия части трябва да се съединят без съпротива и правилно, само тогава ще се изпълни истинската цел на христовото Учение и ще дойде Царството Божие на Земята

Ето защо и стиховете, цитирани по-долу, би трябвало да се разбират от учениците на Новия Път в по-голяма дълбочина. Непременно трябва да се прави разграничение между адска и божествена плът, между адски и божествени страсти. На много места в Словото се говори за страстта като божествен атрибут, но се обяснява как и към кого се проявява - б.п..

 13:8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. 9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". 10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона. 11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. 12 Нощта премина, а денят наближи; и тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. 13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирувания и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. 14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

 14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. 7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. 8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем; и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. 9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите, и над живите. 10 И тъй, ти защо съдиш брата си; а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. 11 Защото е писано: - "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога". 12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. 13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън. 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто. 15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. 16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро, 17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. 18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците. 19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. 20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. 21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява]. 22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.

Думи като: "Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто" са станали оправдание на месоядците и пиещите алкохол, цитиращи и словата на Христа, че не онова, което влиза в устата човека го омърсява, а онова, което излиза от нея. В горната глава ап.Павел съвсем правилно ратува за толерантността и неосъждането на хората, които живеят по друг начин, но сам потвърждава накрая, че е добре да не се яде месо и да не се пие вино - б.п.

 15:1 Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. 2 Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. 3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене". 4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. 5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса, 6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. 7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

15:27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

Ако християните, духовните хора, можеха да разберат правилно този стих и да го приложат в живота си, досега раят на Земята да е настъпил - б.п.

Из І послание към Коринтяните на ап. Павел

11:8 Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9 и не мъжът е създаден за жената, а жената - за мъжа. 11 Но, все пак, нито мъж без жена, нито жена без мъж (бива) в Господа. 12 Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.

11:29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне [хляба - и не само хляба. "Тяло Господне" сме всички ние, съществата с искра Божия - б.п.]. 30 затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.

12:1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби. 2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха. 3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. 4 Дарбите са различни; но Духът е същият. 5 Службите са различни; но Господ е същият. 6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. 7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. 12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо - апостоли, второ - пророци, трето - учители; други - да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други - с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

13: 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

 Конкретно указание не само за петдесятниците, но и за всички изпълнители на ритуали, които не стигат до ума на човека:

14:15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

Думи към петдесятниците, които и до днес считат ап.Павел за свой патрон, но не изпълняват думите му, както и към много други екзалтилани хора, обсебени от духове и силно его:

 14:30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. 31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; 32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. 33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.; 40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

15:21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови. 24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

15:32 […] "Нека ядем и пием, защото утре ще умрем". 33 - Не се мамете. Лошите другари покварят добрите нрави.

15:35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат? 36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите. 40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните. 41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята, от пръст; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. 50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". 55 О смърт, где ти е победата? О смърт, где ти е жилото? 56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; 57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. 58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

16: 13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се14 Всичко у вас да става с любов.

Из ІІ послание на ап.Павел до Коринтяните

1:2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа. 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. 5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. 18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било "Да" и "Не". 19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана "Да" и "Не", но в него стана "Да"; 20 понеже в Него е "Да" за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас. 21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатил и е дал в сърцата ни Духа в залог.

2:14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? 17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Това е много важно твърдение на ап.Павел, понеже наистина тия, които са с монада и затова ни приемат като същества с искра Божия, усещат лъх на чистота и благоухание от нас; но нямащите монада или силно замърсените от общуване и обмяна с нечисти неща и хора усещат смрад и отвращение, когато са около нас - не защото ние миришем лошо или сме заразени, а понеже отразяваме и фокусираме неволно тяхната собствена смрад и нечистота, събуждаме гнидите в тях, с които са били заразени от другаде; при близост с нас, те оживяват от нашата топлина. То е същото, както когато слънцето напролет почне да изпарява ледовете от замръзналите отровни химикали - б.п.

3: 3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето. 4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. 5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, 6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. 7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, 8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? 9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава. 10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). 11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното. 12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, 13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. 14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. 15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, 16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. 17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода, 18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

4:5 Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. 7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. 10 Всякога носим в тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. 11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. 12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. 13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; 14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава. 16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. 17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, 18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

 5:1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. 2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи. 4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това. 6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа...

Дори и ап.Павел или редакторите му, както всички семити, се ужасяват от голото тяло и се стремят да го обличат дори и в божествения свят... Голото за тях винаги е грях, пъкъл и "срамотии"... Единствено възстановители на Истината и Словото от ранга на Сведенборг твърдят, че ангелите от най-вътрешното небе са голи - б.п.

15:17 Затуй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. 18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде и на нас да служим за примирение; 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. 20 И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява. Молим ви от Христова страна: примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

6:1 И ние, като съдействуваме на Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден). 3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; 4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, 5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, 6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, 7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; 8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни; 9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; 10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

8 (за добродетелта у македонците) 1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. 3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си, 4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участвуват и те в служенето на светиите. 5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

Въпреки всичките си добродетели, Павел страшно много обича хвалбата и не се свени да събира и изисква "приноси" за "светиите"...- б.п.

11:23-28;32 - страданията на ап. Павел

12:1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. 2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. 3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. 5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си. 6 (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене). 7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

Из Послание на ап.Павел към галатяните

3: 24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. 25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител. 26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. 27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. 28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. 29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

 4:13 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост; 14 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

5: 14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си". 15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите. 16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти. 17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. 18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон. 19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. 25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. 26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

6:1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. 2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон. 3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си. 4 Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго; 5 защото всеки има да носи своя си товар. 6 А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

Последният стих тук е нож с две острия: адско и райско. Адското е, че този завет на ап.Павел се е превърнал в оправдание за изискването на заплата и материално отблагодаряване от вярващите и миряните, на които се проповядва Словото. Под "Райско острие" тук се подразбира един много скрит и мистичен момент - самата същност на любовта, братството и обмяната на частите в божествения организъм, както става в тялото ни. Птиците от едно Ято, от едно божествено семейство, обменят благата, които имат, а други нямат, на всички нива във всички светове - тук не става дума само за храна, дом, дрехи и пр. Абсолютно всичко, което ни е дадено от Бога, до последния атом, не е наше; затова ние би трябвало съзнателно и доброволно да го обменяме с другите участници в божествената трапеза, които са сложили на нея други неща - всичко, което имат. Ако се скрие нещо само за себе си или за "своите си", в един ограничен, кармичен смисъл или с принизен вкус и избор, това е противене на духа на Любовта и влече след себе си болести, старост и смърт - б.п..

9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем. 10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Последният съвет не осъжда самораздаването и на чужди, даже и на врагове, защото в Христовия Път и поученията на ап.Павел това е подчертано, но все пак го концентрира в рамките на духовното семейство - Ятото. На птици от други ята и на самотни птици, стига да са с искра Божия, ще се раздаваме ако ни останат сили и време и ако сме приласкали и нахранили първо птиците от нашето Ято, с които сме излезли едновременно от Бога - б.п.

Осиянията от Елма продължават в книга 8

 uralonii@abv.bg     inolaria@abv.bg    toyonus@abv.bg

holzelohim@gmail.com