216.1986.06.15 За пламъците,ямите,бързеите и неоценените светилища

Книга 8

15.06.122(1986)г.

Рила

ЗА ПЛАМЪЦИТЕ, ЯМИТЕ, БЪРЗЕИТЕ...

И НЕОЦЕНЕНИТЕ СВЕТИЛИЩА

ЖЛО / за един приятел и две приятелки

Това осияние от Елма би останало съвсем неразбрано, ако не се обясни конкретната причина за него. Не е удобно да се разказва директно, но може да се спомене, че в групата на тримата приятели, които са на тази екскурзия, една от приятелките е много омъчнена от поведението на човека, когото обича. Тя изразява любовта си, но той не се откликва. Причините са извънредно сложни – една от тях е, че и другата приятелка въздиша по същата причина. Той не иска и не смее да се отпусне точно тук, отдавайки предпочитание; Нуптуновата му природа не понася едно цвете да получи всичко, а друго – нищо. А и не приема спонтанност, която е откровено агресивна и изискваща, колкото и да копнее за такава, но насаме. Мисли си, че изискването за самоопределение точно в тази състав и точно тук е вид амбиция, нараняване на другото същество.  Елма, който е всевиждащ и безкрайно деликатен, съчувства и на тримата и ги разбира. Не иска да осъди никого, но очертава сложността на ситуацията и границите на възможностите ни. По уникален и изумителен начин навлиза в непонятни дълбочини. И тримата са трогнати и дълбоко задоволени от думите Му, въпреки че проблемът виси. Всеки чува неща, които са само за него и извършват дълбок катарзис в душата му. Въпреки че това, което приказва, е крайно сложно и неразбираемо, то свършва работа. Сълзи текат и на тримата, засегнати са пламтящи и трептящи струни, всички благодарят с ридания на Необятното, Което Говори.

19,10 ч.

- При слизане отвисоко, атмосферата под 1100 м. се отразява тежко. Най-трудното за просторите е да се свият в ями, т.е., за Божественото вдъхновение - да лиши пламъка от въздух. Въздухът на Пламъците Небесни е обичта. По-мъчно е за Пламък Небесен да роди време, отколкото пространство. Ако лишите Пламък Небесен от пространство, покоят не ще бъде вашият дял; а поискате ли да го натикате във времето, окалвате не него, а себе си.

Оставям на Истината да просвети умовете ви, синовно да приемете советите ú и правилно да постъпите, съобразно с тях. Накърнено осияние се плаща нелеко; пренебрегнат импулс оставя празнота в пространството. Токовете на красотата и Пралайя не проникват там, където обратното на правото се издига на трон. Нито някога небето лекува рани, носещи повей на пръснал се отломък от "трябва". Понятието "трябва" има сила в много светове, но само не и в Божествения. Правдата оперира с "трябва" – просто няма друг метод. Волята обаче не е "трябваща", а "искаща". Съвсем излишно е, при нежив пламък небесен, да се очаква онова, което не е възможно: искане, а не трябване.

Няма неживи пламъци - "нежив" употребих само образно, в смисъл на огън потушен, но не и угаснал. Мирските, светските неща понякога потушават даже огньове небесни, но никога не ги унищожават. На тези, които искат да открият живо огънче, на метри надълбоко в пепелта на умората, казвам: Огънят, Божественият огън, не може никога да се угаси, но той може да се затрупа за хилядолетия. Необходимо е, значи, не с логика и със своята истина да носите спасение на потъналата жарава, а или с очакване на поредния бурен вятър, или с някакво чудо да подсигурите условия, в които натрупаната пепел да си отиде. Окриленото от почивка носи атмосфера и бурно разгаряне; останалото без минута почивка не може да е виновно.

Оставете сега събитията и времето, които започват да се сгъстяват решително, да поставят намясто нещата, които са разместени от преумора или нарастваща потребност от разнообразие.

Повтарям: по-добре е да не работим, отколкото да забравяме ясни истини за същността на някои йерархии, получаващи живот само при свежест на струята. С тези същества абсолютно не е възможно изпълнение на Моята воля, ако бъдат поставени в ситуации на изискване да я изпълняват - те се отмятат и от нея дори, понеже са Перушинки, Глухарчета на Битието, подвластни единствено на Ветровете от Новост. Трудно е да молите Перушинка или Глухарче да кацне за по-дълго във вашата градина, понеже те нямат още мюонни атоми, а пределът на обичта на ангелите се отличава от обичта на божествата по това, че първите не могат да се откажат от себе си, а вторите остават там, където са необходими на Елма.

Проумейте страшната скръб и мъка на совершените, постигнали обичта към всички, а нямащи възможност да я реализират на практика. Растението расте жълто под камък, не сте ли виждали? - Така и совершените креят, ако нямат обич, нова и нова. А само Пралайя е по-блажена от совершените, намиращи се на степен, още по-висока - степента на Примирението. Совершеното няма настройка да се примирява, когато поискат разруха на совершенството му.

 На Божествен език обаче има совершенство, по-голямо от това, за което говоря - вие нямате дума за него. То е това: да знаете коя е волята Божия и пак да не губите мир и радост, ако няма условия да се осъществи. Накратко: понасяме отново несовершенството на совершенството, неумеещо да се примири с онова, което би го направило Совершенство.

Пътят има още да се върви. Ако онази, която носи Моето име, е разбрала какво говоря, ще разбере, че такива като нас с нея сме обикновено сами. Капки от океана ни попадат понякога на върхове от совершенство, но самата ни същност е никога да не намерим същество от пределите на Пътя и Пътниците, което да поеме огромността на океаните обич. Понеси, прочее, Моята мъка, понеже с нея поне, животът е огнен.

Но крак да не стъпва повече в светилище, което не е оценено! Основата клати ли се на някой, не разчитайте на него - той е или пропадащ, или пътуващ. Може да обмените златни съкровища, ала ловците на бисери, на сърдечно злато и душевно имане оставям свободни да се гмуркат навсякъде, а не само в бързея, където е много опасно и много дълбоко. Пътниците са крайно опасни. Много ловци на бисери намират кончината си на дъното. А най-големият бисер - волята Божия - не винаги се побира в свят като бързея, понеже няма такъв бързей, който да откърми такъв голям бисер. Бързеят бърза - накъде, той сам не знае. Като го лишавам от мимолетни отражения и сенки на предаността, той се спуска в главоломни водопади, предпочитайки да се убие, но да не приеме този основен закон на света - лъжата на преходното чувство. Не се плашете - няма такъв случай водопад да си е разбил главата, понеже монадната същност на серафимите е безсмъртна. Когато побира тоската (горестта; неизвестно защо, и тук Елма употребява доста старобългарски и руски думи - б.п.), непоносимата мъка в сърцето си, пороят все още може да остане порой; но когато скръбта му надхвърли пределите, не му се сърдете, понеже той не разбира що става. "Ан" се стреми да облее необузданото, но необузданото няма съзнание за милостта на Всемира, слязла при него, за да превърне пороите от кръв в Пралайя. Ако прехвърлите на този порой няколко тоскуващи за обич и нежност пъстри риби, той ще се усмири като по вълшебство, понеже илюзията за обич при него е хляб насъщен. А самата обич се крие от погледа му, размътен от бързане. Пращам пъстърви и мрени нататък, прочее, за да разбере, че това са само отражения от света на ласката на Майя. Обаче прякото насилване на потока да се отвори за Големия Бисер отговаря на приказката: "Солта сол е, когато е солена"... Този, който разбира, разбира; този, който разбива, разбива... Но ролята и на разбиращия и на разбиващия се обхваща от Моите галещи ръце, понеже нямам други на този лош свят, които да Ме слушат толкова много или да могат да Ме слушат толкова много. Като има някой да може да слуша и някой до него, който да слуша, все пак това се нарича "нещо".

Обичам ви, сладки Мои ангели, и осиявам пътя ви с благоуханни и горчиви билки, понеже вие сте Мои искри и зари от небето, посявани на нивата Божия!