224.1986.06.09 Палачът е вратар на рая

Книга 8

9.07.122(1986)г.

София

ПАЛАЧЪТ Е ВРАТАР НА РАЯ

   Зададен е въпрос за морето. Елма отговаря:

- Съветвам ви: много внимателно! Посетете волно които места искате. На всяка крачка Съм с вас; обаче къпане - рядко и замалко. На пясъка постеляйте нещо, пряко не лежете; не ходете боси - направо е опасно, освен при отиване на плажа и връщане от него.

Планината е много по-безопасна. Пристигайте там по-скоро. Не се събувайте и там боси за повече от половин-един час - за проветряване на краката.

Тук има един Приятел, Който се опитва да ви обясни, но не щете да проумеете: вредностите от друг характер са много по-големи, отколкото от тая пуста радиация. И ... майната ú на радиацията! Аз не си поплювам! Когато допускам да падат градове и държави, да гният милиони плътски обвивки по болници и затвори, та от една централа ли ще се трогна?

Та запишете си, най-после, с много големи букви в сърцата си: всяко разлагане на плът означава синтезиране на дух! Помнете аксиомата: Палачът е вратар на рая, моргата е преддверие на небесното царство; гробът е вход към космоса, а всички болници - кораби към по-добра съвест! Що Ми е на Мене от вашето “цветущо здраве”, ако с него ядете децата Ми - Моите малки агънца? - Мор да пояде света и децата ви, щом вие ядете Моите! Аз съм милостив, но не и съучастник в мародерства. Да помилвам осъдени за кръвопийство, означава да наплодя още кръвопийци. А това, че децата на кръвопийци можели да се осакатят и обезобразят от радиация, от атомни гъби, не е по Моята воля. Това си е вашата воля - вие ядете агънцата, вие си правите и радиацията. Аз нямам пръст нито в едното, нито в другото. А да спра нещо, не мога, нито друг някой може. Ако мога да спра свободата на вашата воля, не ще бъда никакъв Бог, пък и няма да Ме има изобщо.

 Разбрахте ли? Свободната воля е над всичко.

И действително, обещанието "Ще бъда с вас на всяка крачка" се изпълнява буквално в продължение на 30 дни от този ден нататък - невероятна помощ на познати и непознати хора и ситуации, сякаш “заредени” на всеки ъгъл, на всяка спирка, във всеки магазин, във всеки град и всяка минута - като се започне от купуването на билети за влака и се свърши с изпращането на самолета за Москва. И действително, изпращачът има силното желание да види излитането на самолета, но от години вече горните тераси на летището са затворени. Остават минути до излитането, когато бивш ученик на изпращача го заговаря и, узнавайки за проблема му, казва: "Аз съм шофьор на летището, чакай ме тука". След минута, те вече летят с колата с бясна скорост по писта, успоредна на излитащия самолет - до мига на излитането му. Така изпращането е трогателно, прекрасно и тъжно, защото раздялата може да е до края на това прераждане.

Въпреки това, заветът на Източника си остава актуален и може да важи и в рамките на сегашния живот: “В Нея расте небивала преданост!”. Поради наскърбеното си сърце, един човек смачква ядно листа с това изречение, но не го скъсва или изгаря. След време го изглажда и го слага хронологично на мястото му сред осиянията на Елма.

Завършил е тъжно и прекрасно един сюблимен епизод от една любов, увенчана със свободата на няколко народа. Остава в архивите и “Оратория за Русия и руската Любима”. На този етап лично щастие не е дадено; обещано е за мига, когато ще бъде изменена картата на планетата.