235.1986.10.17 Край на работата

Книга 9

17.Х.122(1986)г.

София

КРАЙ НА РАБОТАТА!

13,00 ч.

Край на работата - оставя се на бъдещото човечество! Дивите се, но това не върши работа.

Ясно е, че няма пълно покритие между думи и дела. Решението на Небето за благоприятен изход се отменя. Чрез вас проверих състоянието на всички останали. Щом вие, "верните" и "новите", изневерихте, какво мога да очаквам от други?...

Заповядах П. или С. да бъде намерен незабавно. Това се протака - и Аз знам защо. То внесе неспокойствие и отново напрегнатост - пак залагане на апарати вълнува сърцето на обречения, а не Работата...  (Залагане на скъпи фотоапарати в заложната къща, за да има пари за ядене и консумативи)

Казах да се работи по трима по всяко време на денонощието, свободно от професионални задължения; но най-главните - няма ги - отиват си по екскурзии или имат "особени" причини... Трети пък се мъчи с какво ли не да откъсне най-важния от останалите... Ако пък реша да изпратя основното си оръдие някъде - дребни нови хитрости: подменили му ключа!..

Ако от днес се заключи стая - не отговарям какво ще стане с това жилище! Появяване не само пред други, но и насаме пред Бога с отворен цип на онзи панталон - и следват крути мерки! Пращам своя Си по спешна работа - не може да излезе: заключено...

Ако щете. Духът се оттегля. Прави сте. Няма още условия за учението Ми - няма работници. Проводникът не може повече да понесе и най-малките сътресения. С повреждането на машината искам да кажа, че повече няма да се занимава с практическото изпълнение.

Щастието се отлага.

Коментар:  Осиянието е от 1986 г. Днес, когато то се преглежда и редактира окончателно, е 10.V.2007 г. – минали са почти 22 години. Апартаментът, за който Елма казва тогава "не отговарям какво ще стане с това жилище", отдавна е взет с измама от хора, които, не живеят божествено. Титулярката му, която бива гълчана в този текст, е прибрана много скоро след това в другия свят, въпреки всичките й достойнства и всички похвали от Елма за нея в други текстове.

Осиянията още не са стигнали до българите и човечеството.