241.1986.11.03 Коронно слово за тройката, двойката и единицата

Книга 9

3.11.122(1986)г.

София-Изгрев

КОРОННО СЛОВО ЗА ТРОЙКАТА,

ДВОЙКАТА И ЕДИНИЦАТА

Поклон пред онзи, който започва с пеене и молитва! Силата протича най-вече тогава. Не само малките се прекланят на Големия, но и Големият се покланя на малките, когато имат връзка с Мен, Абсолютното Начало на всичко, понеже в Бога няма разлика между малко и голямо.

 Тази вечер няма да ви занимавам надълго и нашироко, понеже няма да издържи някой от вас. Силата ви няма редовно попълнение, въпреки че имате всички условия за това. Искам повече организация, повече сила на духа и воля! Ясно е, че има и причини, оправдаващи поражението на нервната система на […], поради което най-добре е да прави това, което му се прави. Познавате свещения закон, сам Елма да покори духа Си на песента и молитвата, дочуе ли някъде усърдно да се подвизават.

Коронното Слово за Тройката, Двойката и Единицата, което бях запланувал, ще предам сега пак живо, но в резюме. То, Моето време, е океан, но се съобразявам с пречупването на проводника Ми тази вечер. И друг път се е случвало да бъде много преуморен и пак съм говорил с вас, не жалейки го, обаче има неща, които са по-тежки от най-тежката преумора.

Та сега,

Да се разберем най-сетне за тройката, двойката и единицата.

Най-после, трябва да познаете Коронното Слово за токовете и принципите на работата по трима, по двама и по един.

Познавам най-много единици; засега няма тройка на вашата планета, а двойки - празник е и за Мен, че има 5 в момента, които отговарят на Божественото понятие за сродни души.

 Горе не се интересуват тройно ли, двойно ли или поединично се работи - важното е на практика да се получава единство на съзнанието – да няма никакво колебание, съмнение и раздвоение в него. Ако това е постигнато от един, нека той служи на Бога сам, с множеството. Лично Аз винаги съм работил само по този метод. Ако мислите, че някога съм имал нещо като "сродна душа", "половина", советвам ви да приключите с изучаването на свещените писания на Словото, на покоя, наречен Христос.

Разумейте: няма нищо извън Бога! Само Любовта можем да любим, Божественото Начало навсякъде и във всичко, назоваемо още “нетленно”. Това се нарича "Любов"! Всичко останало са сенки на Любовта. Пазете се от заблуждението, че можете да бъдете щастливи със сенки, понеже сенките минават и отминават. Обичайте се един друг с мощно горение, ала не смесвайте обичта с любовта. Наричайте обичта както искате, наричайте я с най-нежни имена, полагайте душата и живота си за нея, когато потрябва - мнозина нямат и най-малко понятие що е обич. Наистина, обичта направлява духове и божества, хора и животни и безчислени бинарни монади да намерят пътя към Покоя, наречен “Крайно Блаженство” или “Христос”. Ала има нещо по-съвършено от бинарната монада, т.е. диадата. Наричам го условно "полиада".

Полиадата - ето съществото с единно съзнание на всички полета, съществото с мощна  любов в духа си, с напълно развито божествено съзнание! (По-късно се оказва, че холиадата е още по-висока степен - за нея Елма говори другаде – б.п.). Най-рисковано ви насочвам към живота за Цялото, преди още мнозина от вас да са преминали през школата на живота за частта. Понеже постигането на пълното единство на съзнанието предполага обикновено истинно преобръщане на монадата първо в диада, а после - в квартада, октава и пр.

Обичта няма предел, но, все пак, тя моли за близко същество; моли, проси, понякога плаче с векове и хилядолетия да ú даде Бог съществото, което ú е най-близко в Трите Вселени! Това се нарича "обич", на Божествен език, а не мненията ви за нея.

А любовта, макар и опорочена в мисълта на мнозина, стократно и стотици милиони пъти по стократно надвишава обичта, в обема на обектите, които стават близки за нас навеки. Само че с обичта се влиза във Вечното, а с любовта - в Безкрайното. Обичта може да бъде вечна, но само когато си срещнал сродната си душа; за любовта обаче се казва, че тя няма край - не се вижда, нито се отнема.

Ако работим поединично, сами, ние не зависим от никой друг, освен от Божественото в себе си. Раздавайки на всички същества, постоянно се възвръщаме навътре към Първоизточника на Любовта, проникваме все по-дълбоко и по-дълбоко в глъбините Му и изливаме онова, що сме събрали, периодично навън, за всички. Там няма какво да умуваш и да се маеш къде ти е сродната душа, понеже всяка част на Бога я чувстваш сродна - нищо повече! Голямото Сърце на Всемира люби всичко и всички без изключение - това запомнете от Мене навеки. Ама болни имало, недъгави имало, престъпни имало; имало сатани, имало андроиди всякакви - Любовта не се плаши от нищо! Преминава ли през вас като океанска вълна; преминава ли през сърцето ни подобно на вечно извиращ, огромен извор - няма същество, което да не се откликне на нея, нито вещество, което да не се разтопи. Абсолютна е любовта на Единия; абсолютно се проявява и онзи, който работи един, но се обменя с множество -абсолютна е неговата чистота, понеже той не се свързва с никого, а само си обменя даровете и отново потъва в татвите на Мъдростта, за да се появи нейде, отново събуден, за ново самораздаване, обмяна или пък вземане.

Ако обвините оня, който люби по този начин, в пороци, вие не трябва да носите името "човек", понеже не го заслужавате. Не охулвайте слънцето, че нощем си отива - не приемете ли татвичното му отсъствие и многомерните му прояви, утре то няма да проникне в тъмното ви сърце, понеже сами сте се затворили за него. Затова и ви съветвам: потърсете сродна душа в Битието - тя засега е единственото прозорче, през което лъчът може да ви огрее.

Тогава казвам: започнете наново по двама. Туй е най-опасното, но и най-славното служене на Бога, преди да сте развили още абсолютното единство на съзнанието. Опасно, понеже сродната душа не се намира тъй лесно, а вие имате навика да се покланяте под път и над път на всеки, който се представи за сроден. Приемам и този слаб наклон на обичта - и той води нанякъде, а по-добре нанякъде, отколкото наникъде.

Носителите на илюзии и подчинителите се разпознават по това, че нямат нито абсолютно благоговение, нито разбиране, нито вечност на чувството. Познават се по това, че постоянно искат и не се стесняват да искат; обвиняват, но не приемат обвинение - и накрая крият от себе си, че нещо някъде се пропуква в отношенията. Това Аз не наричам "работа по двойки", а наричам “риск” - най-големия риск в обичта. Има ли спор, натякване, съмнение, укор, насилие, лъжа - не Ми хвалете такава двойка.

Надеждата остава на тройката. Особеното при тройката е това, че няма сила, която може да ú се противопостави, ако работи, обича и люби в пълна взаимна хармония. Ако при истинската двойка трябва да си срещнал единствената си сродна душа, то при тройката се свързват предимно сродни души от по-големи сродни групи. Представете си веригите от сродни души, на които все има някой глава. Ако си глава на многомилионна верига, ти не можеш да обичаш едного повече от друг, но обичаш всеки по равно - и тази любов не е в никакъв случай по-слаба от любовта на сродните души. Но главата на такава верига трябва да отделя на всяка среща по-малко време; със всяка част да се обменя пряко по-рядко, отколкото ако общуваше по принципа на тройката или двойката.

Ако си затворена верига, а не безкрайна - периодична или непериодична, - ти си срещнал сродната си душа, т.е. змията е захапала опашката си. Съществуват интимни бития, напълно затворени за всичко извън сродната двойка. Ала те са божествени само тогава, когато са наистина затворени - не само за трети, пети или хиляда и пети, но и за пререкания, недоверие, претенции. “Сродни души” наричам ония две същества, на които мъдростта е до колене, истината - над главите, а обичта - надеждно мерило!

Но ако проникне отнейде пъкълът - настояване, недоволство, корист или прекомерно собственичество, - третият направо е кръстно изпитание. Провали ли се някой "втори" - защитете се с "третия"! Не, това не е още тройка, но е метод за проверка на онзи, който твърди, че ви обича: изстине ли към вас по причина на третия, копнее ли да ви огради от приятели, неприятели и от Бога - не оставайте повече при него! Той има подозрения - вие имайте изисквания; той има щения - тогава пък вие предявете условия... Но стигне ли се до "условната" любов, а не безусловната, простете се с такава любов - тя няма да остане вярна повече от пропяването на първи петли. Под “вярност” Аз разбирам не моралът на прегърбени и озъбени, а споделената нежност, непротиворечие до гроб, воля за съгласяване и след гроба.

Яка да ви е гърбината, ако приемете ченгел да ви насочва в живота, пиявици да напият сърцето ви! Опити се правят, правят се, та се потретват! Имате право да препипвате краставиците, които ви пробутва краставичарят…

Поезия има ли в едно същество, деликатност, финес, отстъпчивост; боли ли го за вас повече, отколкото за себе си, носът му не се ли вре в личното ви светоусещане - това е основа, на която може да се стъпва. Правете опити - хем твърдо, хем деликатно. Твърдо - понеже вие лесно отстъпвате пред молби и просия; деликатно - защото не е изключено другият наистина да ви обича. – “Ама как е възможно: твърдо, пък деликатно?…” -  Тонът трябва да е деликатен, нежността да не се намалява, но в случай на егоизъм - отсъстваш. При всеки акт на обсебителство бягаш като от чума; при всяко подаване на свобода и добро - приближаваш се нежно и предано. Така обичта на несродните души, внушили си, че са сродни, става също работна глина в ръцете на майстора - проявяваш търпение, разбиране, толерантност. Но не забравяйте никога - вие също трябва да поставяте условия.

Тройновселенските токове обаче са на дневен ред - само намерете трети, който да не ви пъди втория; или втори, който да не пъди третия. Пъденето си е пъдене и когато се оттегляш - пасивната ревност не е по-малко смрадлива от активната. Да не давам сега по-некрасиви сравнения…

Прочее, не оставайте с впечатлението, че постоянно пропагандирам “слободията” - няма такова нещо у Мене! Развратът си е разврат, а това значи прехвърляне от един обект на друг за собствено удоволствие, пренебрегвайки чувствата на някого. Сърбай попарата, която си дробил - това значи карма, морал, от човешко гледище. Не те ли освобождава куката, и да се откъснеш от нея с живо парче месо, щом ще те гони постоянно, ти си роб - не отивай да търсиш друга кука. Отидеш ли, ти ще се натъкнеш на друга кука - та по средата...

Семейството сега не разрушавайте, пък ако ще и да те разнищва до нитка. За обикновеното създание казвам: по-добре търпи, плащай си сметката от вековете, смири се и си налягай парцалите, ако ще бягаш да търсиш нов кредитор. Освобождавам от ноктите на близки и вампири много рядко - само разумни Мои деца, които свободата си ще ползват само по пътя на Единицата! Дори и за Двойката, но Истинската Двойка, се иска специално разрешение от най-върховния Съвет на Съдбата, за да напуснеш онези, на които си длъжен. Напуснат ли те те, освободят ли те сами, понеже вече не ръфаш с тях нещата, които те ценят, нито лочеш техните илюзии - тогава върви си по живо по здраво, отупай прахта от нозете си и не ги споменавай с лошо. А да насилваш съдбата си, когато в обора се изработват повече смирение и търпение, отколкото в "свободата" на разплодното животно, това не разбирам. Пияница с пияниците, хойкаджия с хойкаджиите, комарджия с комарджиите, ловджия с ловджиите - Аз наричам това живо мародерство по отношение на децата и семейството! Пропускам отвън, на свобода, единици на милиони, но - само когато са Единици.

А на свободните казвам още: не си врете главата в оглавника сами - нито е време за оран, нито за нови къщи. Сами бъдете, на бедните давайте, с богатите се обменяйте. По двама бъдете, когато се уморите сами; ала сами останете, когато се уморите по двама. Ако правите това съзнателно, доброволно, с дълбоко разбиране, не осъждайки никога другия - правете каквото искате, чисти сте!

Има и Единици, които са много съсредоточени навътре, нямат работа с множеството. Не мъчете такива, не ги вкарвайте в никакво стадо, приемете тихото им присъствие с благост и никога не съблазнявайте духа им с хорски измислици. Такива ви пазят от съсипни, от болести, от падения.

Накрая казвам: не изоставяйте симпатиите си, но бдете накъде ви водят и кой точно трябва да води. Не отритнат ли саможертвата ви, ако не приемете тяхното, значи ви обичат. А "тяхното" има полза от вредата на другия… Откажете напълно храненето на лошите им навици, но същевременно не ги отхвърляйте по същество. Нека за пръв път срещнат фронтална съпротива на беса си за командване и взимане. Ако не скъсат с вас, значи обич е имало.