276.1987.01.07 Спасението не е твоя, но Моя работа

Книга 9

7.І.123(1987)г.

София-Изгрев

СПАСЕНИЕТО НЕ Е ТВОЯ,

НО МОЯ РАБОТА!

                                          

                                              Свръхнова 1987А

14,00 – 15,00 ч.      

            В 14 ч. на 7 януари слънцето внезапно огрява лицето на един от холизаторите, работещ върху осиянията в една катакомба с тясно прозорче. Той вдига глава и поглежда в светилото с голяма любов и благодарност, отправяйки сърдечни слова към Онзи, Който живее и на слънцето и Който изпраща сега този милващ поздрав. Затваряйки очи, холизаторът вижда ясно в слънчевия кръг светящо число, сякаш току-що отпечатано с шрифта на пишеща машина: 23; веднага след това се явява цифрата 4. Подобни видения не са типични при посрещане на изгрева, затова този път отговорът на слънцето е една изненада.       

            В размисъл за значението на това послание, приемащият стига до извода, че се проектират две дати: 23  и 4. Но дали са за този и следващия месец – или за друго време?

            В 14,30 ч. лъч отново пробива облаците и намира лицето на единатора през тясното прозорче като амбразура. Второ поглеждане в слънцето – и изниква ясният образ на знака “х”, който се превръща в кръстосани вилица и лъжица, а те отново се преобразяват в кръст, този път нормално изправен, но с ограничителни чертички от двете му страни:

(Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. "potence" — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и "кръст-чук")

Какво може за значи всичко това?

            Задавайки въпрос вътрешно на Източника, питащият се изненадва от две ивици бяла хартия, които литват от повея на неговото ставане и падат едно върху друго също на кръст – абсолютно точен. В края на оригинала на този материал, този книжен кръст е приложен, залепен. Източникът понякога направо говори чрез движещи се или падащи предмети из стаята или чрез символични актове на природата; или поне подтиква контактника да направи връзка с Него. Така, на предишния ден, 6.01.1987 г., падат едновременно два предмета на земята от различни места, което става причина да се осъществи холизация. Отговорът е следният: “Не съм доволен от тебе, защото работите не [бива да] се уреждат със зор” (единаторът е говорил твърде настоятелно на импулсатор-изпълнител за това, което трябва да извърши. Той не е знаел, че кръстът, който е видял в слънцето сутринта, се нарича научно "кръст-потент” и “кръст-чук"). Предварително, той е бил скрил лист с отговор “да” на Източника, в смисъл че помощникът трябва на всяка цена да замине, за да се оправи едно объркано положение. Холизаторът, все пак, моли за подкрепа отгоре. – “Това [го] имате от Мене, но друг път помни!” (6.01.1987г./15,05 ч.). И наистина, въпреки неотложността на задачата, виновният се усеща, че е дърпал обещанието, както се дърпа теле…

            Ето отговорът на Източника, по повод явленията с кръста и числата:

20,00 ч.

          - Хребетът настана, гответе се! “Краят на страданията” – това означава ограниченият кръст. Излишно е, не трябва да се изпращат никакви предупреждения. Който има уши, ще чуе; който няма, настава ред да "заима"... Состоянието на природата е такова, че вече нищо не може да удържи пертурбациите, за които съм предупреждавал много пъти. Приятелството наистина изисква да спасиш приятели, но питам те Аз: що е спасение? Ще лишиш ли някого от шанса да отиде на своето място в космоса? Няма ли да си риск за онези, които трябва да изплатят много предишни грехове?

          Имай вярата, че спасението не е твоя, но Моя работа. Принципно, ще предадеш новото осияние на онези, които Ми вярват, а това са само петима души в света. Но ако някой от тях каже на някого, няма да спазя тези дати - и тогава ще пострада и виновният.

Елма

Коментар: Проследявайки в интернет световните събития непосредствено след горното осияние в уникалния енциклопедичен сайт Уикипедия, откриваме, че на 23 февруари е било наблюдавано за пръв път избухването на звездата Supernova 1987A, която предишния път е била експлодирала през 1604 г. Разбира се, тя се е взривила преди много светлинни години, но за нас реалното виждане на това и въздействието й тук е от мига, когато неутринният и взрив стига до слънчевата ни система. Елма предупреждава за нея още на 10 юни 1984 г.: "Точно сега е моментът, когато се пада избухването на свръхнова. Някои от вас ще я видят, но тя ще въдвори царството на архангел Михаил на Земята". (Виж осиянието "За архангел Михаил. Прогноза за свръхнова звезда, която ще избухне всеки момент". Не е трудно да се проследи кривата на уникалните и екстремни събития по света след тази дата, но астрономите констатират и крупни, невиждани и фундаментални промени в околния космос, безпрецедентни и за физиката и астрофизиката до този момент. Същевременно, има и рязко нарастване на необикновени духовни събития, които могат да се обхванат само от едно по-високо поле.

            В повечето случаи разгадаваме лесно ясните послания и прогнози на Елма и събитията съвпадат с точност и по естество, и по време; но в случая споменатите дати 4 и 23 остават енигма, освен ако не важи сведението за Свръхновата. В новобългарската езотерика има твърдения, че преминаването на една вълна частици от избухнала някога свърхнова звезда през Земята, от една страна оставя тук нови души, родени на тази звезда, а от дуга отнася много души в пространството. Настанало е тяхното освобождение, както се казва и в горното осияние. Дали именно датите 23 и 4 са били такива врати, може да кажат само бъдещите изследователи.  Не можем да знаем днес и дали зачатийността и смъртността на Земята на тези две дати е била по-висока.