279.1987.01.11 Словото – бедно сираче

Книга 10

11.І.123(1987)г.

София-Изгрев

 

СЛОВОТО - БЕДНО СИРАЧЕ

            

           

20,00ч.

           

            Христос този път не иска да си губи времето с ученици, които не са абсолютно всеотдайни. Много съжалява. Ако се отзовава веднага чрез Мене - една от Неговите стражеви проекции, - то е, понеже сега Словото клони към оформяне.

          Умът на човека е даден за съобразяване, а сърцето – за рeвностно служене на Цялото. Ъгълът на собствено реагиране обаче винаги трябва да се запази. По тази причина, щом Учителят каже нещо твърдо, а вие тъпчете на едно място или клоните към работа през куп за грош, Той ви оставя. Но това не значи, че не е винаги буден. Наблюдавайки всеки, реагира съобразно неговата преданост Умът е особено необходим във вашия човешки свят, понеже той е един съвършен автомобил, подарен ви от Отца. Има и мигновено пренасяне, но то не развива ума. И божества съществуват, които са напълно без ум. Но те изпълняват своите функции точно, и то именно понеже нямат ум, т.е. умствено тяло. Та по тази причина много божества си чакат реда с примирение да се родят на планети като човеци, за божествено зараждане на умствено тяло.

          Та ако започнах да развалям техниката ви поголовно, а това има отношение не само към самата нея, а и към самата техника на вашето мислене, то е по тази, и по още една причина. Н. може много повече, понеже нейното умствено тяло е изградено преди векове още. Това, че сега нещата не са на фокус, не е фатално, понеже се иска нещо съвсем просто: последователност на мисловните операции. Реши ли Н. всеки отделен акт по съвършен начин, с абсолютно изпипване независимо от времето, за което се прави, то тогава нещата спонтанно ще си дойдат на мястото и лупите на мисълта ще дадат ясно мислене.

          Утре моля Н. да отиде пак в София, а ти й направи още веднъж списък, но този път незабавно стъкмете тефтерче. Всичко трябва да бъде по точки, наредени по реда на важността. Но решите ли веднъж и двамата, че нямате разногласия по този ред, подписвате се лично пред Бога, че точките ще бъдат изпълнени съвършено.

          Упражненията могат да започнат още утре. Предлагам всяка от точките после да се извади на отделна страница от тефтерчето и отдясно да остане празна страница.“Точката” се разработва предварително от двамата, в детайли. Това обаче не значи, че Н. не трябва и сама да работи - именно в още по-голямата прецизност на разработката. След свършване на работата, отбелязва отдясно на какво се дължи напредъка в този пункт – но писмено. Ако обаче има пропуски, се отбелязва какви са пропуските, а после се пише новото, което още не си знаела, поради липса на опит. Обаче това не трябва да се смесва с липсата на внимание.

          Бързането не води до никъде. Трасирай пътя си първо в своята мисъл. Тогава изпълнението не може да ти се опре никога. Постоянно напрягай мисълта си! Нареждай като шахматист фигурите на дадената ситуация по най-различни начини предварително, и когато почувстваш вътре радост, мир спокойствие – предприеми този ход. Това означава, че умът ти е стигнал до правилното разрешение, оптималното. Няма да мачкаш тефтерчето, но ще го увиеш в нещо здраво. Ще проверя лично как изглежда то, когато се напълни... Ако има прегънат лист или нещо протъркано поради мотаене по джобовете, или ако посегнеш някой път да го потърсиш там, дето го няма, узнай, че по същия начин ще направиш гаф и с най-важното – Словото. (И точно така се случи с един материал веднага след това... – б.п.)

          Имам да ти говоря нещо и за паричното ти поведение, където не си никак чиста пред Мене, въпреки “огромните”, според теб, жертви, които правиш. Можеше по Христóв начин да се решат някои важни въпроси. Но Аз съм решил да ти извлека париците на дребно чрез пътувания и развалени неща, та като направиш накрая сметката, да видиш по божественому ли си живяла или не... Аз, например, по принцип давам не само ризата си, когато съм само с една, но и кожата си одирам, потрябва ли за Словото Божие! Но когато му дойде времето, ще плачете пред Мене като малки деца и ще припявате: ”Върни ме на Земята, Господи, та да си поправя грешката!...”

          Питайте, питайте – Аз не съм толкова скръндза като вас, да си давам съветите на акире, ама нейсе... Ти му говоориш, говоориш, говоориш – то си знае своето! Единственото нещо, в което не вярвам никак, се нарича добър мотив с лошо изпълнение. Не! Ошмулеността на вашите работи никак не говори за мотиви от божествено коляно. Бог, например, щом дойде на Земята, никога няма къде да живее, понеже си раздава всичко или го превръща в Слово или Дело. Аз например продавам си апартамента, с риск да остана на улицата, само и само машина да има, условия да има, материали да има, та [на] Словото да му потръгне поне малко. Ако пък имам нещо голямо, разделям го на две, оставам в по-малкото и го пълня с нужната база от средствата от по-голямото. Ама ти много добре знаеш, че може и да не се стига дотам.

          Преди бях казал: лъжете се един друг - и Мене лъжете вътре в сърцето си. Искате да минете за “Христово имáне”. Много сте не наясно обаче, ако само казвате това на думи, а на практика си имате резерва за утрешния ден. После, подяждаш и сестра си, признай. Ти знаеш за какво става дума...(Н.взима пенсията на сестра си).

          Раната ти отворих още повече, скъпо Н. мило, но по Господния път се върви с два крака, а не с един. Финото в теб ще започне да се проявява, именно когато се отдадеш напълно. Корист нямаш, ала страхът все още те гони по петите. Аз ли ще изоставя Своите Си?! Ала щом Ме вие изоставяте, Господ не може да тича подир вас да ви се моли.

           Правилно си разбрала сега Господното назидание, но ако питаш, пак ще говоря истината. Не искам от теб да правиш помен с чужда пита. Това – никога! Но собствената пита още не се е свършила. Аз приемам в Царството Си само такива, които са изяли питата си до трошка, раздавайки първо на бедни и сираци.

           Ето сега: и Моето Слово е бедно сираче, което си свирка и мръзне по улиците... Не му е студено на самото него, понеже е с късмет родено, но много пъти вие сте минавали покрай него с пълен джоб, а сте го стискали – да има за утре... Просто и ясно казах нещата – ако нещо не си разбрала, питай.

            - За сестра ми?

          - Най-откровено отговори: има ли сестра ти пенсия? Кой взима тази пенсия – тя или ти?

             - Тя...

            - Този въпрос зададох, за да видиш, че отговаряш бърже, без точно изказване на истината. Това подлежи на специален анализ, но сега е моментът. Имам предвид само това, че и други неща не могат да се укрият от Мене, само че хората са ги укрили първо от съвестта си - и по тези причини смятат, че постъпват по единствения верен начин. Със заеми също не се върши Божия работа. Това в случая се отчита като голяма жертва и се пише в Бялата Книга, обаче по принцип говоря, а не за сегашното благословено изключение. После, и тук нещата са малко по-различни от начина, по който...

          Ако сложим Новото на едно блюдо на везната, Новото натежава ли? - Системно не натежава! Риска много по ценя, отколкото паричните дарове, а риск означава да пожертва човек бързането, недоизпипаността, с която работите все още; и да рискувате – да оставите недовършено по-маловажното, за да завършите по-важното. Роти, роти, роти ходят подир вас, покой няма да имате никога - те ще ви ръгат с остени немилостиво, докато не се решите на най-важното – изпипването на нещата!

          Понеже нямам сега по-надежден работник от теб на Земята, затова и рискувам да се отнасям с теб изкъсо. Виждам как ти кърви сърцето, но нямам друг начин. Това спасява милиони. Едно отиване в София по задачи Аз го таксувам по-горе от мисията на разузнавач, отговарящ за живота на цял народ. Разузнавач не трябва да сгреши, понеже бомбата цъка вече някъде. Той трябва да е отмерен, точен, прецизен и хладнокръвен във всяко свое движение, за да стигне до бомбата и да я изключи. А да се оставя бомбата да цъка, понеже някой нямало да има дърва и вода – това е катастрофа. При Новото Човечество оставяш малката работа заради голямата без колебание, ако се касае за Словото Божие. Не че не сте много предани, но съобразявайте на място кое се подрежда на преден план. Аз се възхищавам от теб всеки път, когато в секундата на погрешката се обръщаш обратно и тръгваш да я поправиш. Докато мисълта ти стане тефтер, в който нито една точка не се губи, ще Ме търсиш предимно чрез тефтера...

          Коментар: Мир на душата на тази чудесна и прекрасна приятелка – Душата на цял Египет, според Елма, - която си отиде сравнително млада. Но тези критики на Баща ни изиграха голяма роля, докато тя накрая стана перфектна във всяко отношение, само в рамките на една година и половина. Едно от първите изпитания беше, наистина, осъзнаването на автоматизма на лъжата  и неговото изкореняване. Както някои хора, тя почти никога не казваше истината, а измисляше нещо друго – не от корист, а от автоматизъм, по някаква странна причина, която е типична за много хора със силно влияние на знака Лъв и на Близнаците. Те стават за идеални автори на художествена и фантастична литература и този им талант там намира добро поприще. Астропсихолозите ги насочват с успех именно натам, защото измислицата им е като въздуха, който дишаме. Те не приемат действителността в натуралния й вид.

            Може би някъде другаде е написано, но тук ще разкажа за първия случай, когато тя се стресна, изненада се и се замисли. До този момент си мислеше, че Елма диктува само писмени документи. Когато й бяха зададени бързо 5-6 директни въпроса относно факти от нейния живот, където си беше измислила лъжи, събеседникът й категорично каза "Лъжеш" след всеки неин отговор – и обясняваше как стоят, всъщност, нещата (разбира се, с помощта на Някой Друг...). Н. каза развеселена: "О, Него човек не може да го излъже!...", разбирайки, че Присъствието не е само книжовно.

Тези специфични прийоми и изрази на Елма само за нея, които може да се сторят някому твърде директни и груби, са били точният начин да й се въздейства ефективно. Никой никога не взе от нея нито лев, нито стотинка – това е абсолютен принцип на Бялата Ложа, - но Учителят я накара да измъкне скритите си пари, които вече можеха да изгният из тефтери и буркани или да ги забрави къде са, за да може сама да оперира с тях и да подобри живота си, а не да ги дава на някой друг. Тя сама горещо молеше да съдейства за Словото - Елма и никой човек на Елма няма право да оказва користен или дори идеен натиск в това отношение. Напротив, даже често приятелите й даваха храна и пари, подаряваха й дрехи и други неща, след като тя имаше скрити резерви за утрешния ден в неизвестни размери, както и се подсигуряваше с цели стаи, пълни със сухари за бъдни месеци и години... И по това се проведе операция и тя направи върховно усилие да изхвърли с доста чували не само многогодишните, но и пресно изпечените сухари от вчера, тъй като това й беше ежедневен и упорит ритуал... Не че сухарът е лошо нещо, напротив, науката и Учителят го препоръчват, обаче Елма го забрани специално за нея.

            Въобще, въпреки несравнимата и огромна помощ, която оказа тази душа с труда и предаността си за Словото, тя, както всеки от нас, си имаше и свои недостатъци, които Елма измени към добро. Инак в началото беше много трудно в дома й - по този повод дойде и най-некрасивото осияние измежду всички, които познаваме, само 3 дни преди горното – "Битови и психически вампири". Годината е Седма вибрация. Веднъж Елма бе казал по време на Седма вибрация да не Го молим за информация, понеже ще хвърчат трески... По-късно Той нарече този род осияния "назидания" и стилът им е типичен за почти всички текстове и случаи, свързани с Него, когато вибрацията е Седма или има 7 в числото на вибрацията, датата, месеца, годината, астрологическия час, аспектът и пр. – б.п.