289.1987.01.24 Трънен венец и Исусово око

Книга 10

24.І.123(1987)г.

София-Изгрев

ТРЪНЕН ВЕНЕЦ И ИСУСОВО ОКО

ЖЛО / ДН, ВБ

          “Трънен венец” му отива на Д., понеже върви по Моя линия, а по-красив венец Аз не зная във вековете. Но този път Аз ще му го спестя, понеже предпочитам “Исусовото око”, като победител по пътя му в този последен подвиг на тази планета. Ако ме обича наистина с тая сила и преданост, с която свети у него престолът на Окото на Иисуса, може с чиста съвест да подари тръненото венчание на някой самонадеян.

Трънен венец - Euphorbia splendens / Milii

          Аз постановявам: преминавам лично в цветето "трънен венец” в дома му и советвам да Ме подарите на пълнолуние на Валентин Б (Има и такова цвете: Трънен венец, Исусов венец / Euphorbia splendens / Milii – б.п.). Ако Валентин Ме приеме с добро вътрешно чувство, ще повдигна чина му от “принц” в архангел. Това Мое цвете причинява Христови мъки и страдания по пътя към мутацията, наречена "възкресение", строшава самочувствието на принцовете и техния пословичен цинизъм. Аз нямам предвид сквернословието – то е плебейщина на духа; Аз имам предвид цинизма да не Ме разпознават и да не посвещават живота си на Словото. Но понеже принцът от първи ранг Опрониус се отличава с ясномислене и откъртване на цели грамади самородно духовно злато от тайните рудници и кариери на социума, то Аз го забелязвам по-ясно от останалите. Святка напоследък в очите Ми с острото бляскане на кама – това е езикът му; но с внезапното преминаване през някои завои, фаровете му попадат дори и на Мене! Свръхинтелигентността на принцовете от първи ранг, свръхмощта им да катерят пътищата на най-непристъпните планински шосета, често води до парадоксален, но отчетен факт в паметта на ясновселената: даже и принцове са ставали Мои! Това е, понеже Моите паметници и непристъпни отвори се намират трудно дори от алпинисти на духа, а принцовете шарят с мисълта, погледа или космичните си кораби навсякъде и понякога осветяват дори Съвършения. Продължават обаче, понеже тях ги гони не скоростта, а гузната съвест... Отцепниците от вселената на смирението, почитанието и преклонението са те, а такива трябва да пътуват, да се провират навсякъде, да могат и да знаят всичко. Като самодвижение на духа, отключен от мрежата, те "даянят" на батерии, подхранвани от остри и пикантни самовъзбуди, от електролита на свръхновото и свръхмодерното, от жеста на дарителя, раздаващ поради нужда от покаяние. Но когато принц от първи ранг от отцепническата вселена премине с фаровете си през самотна чешма по планините на Бога, каквато сега е България, той понякога слиза от кадилака на самочувствието си и, представи си, покланя се! Покланя се на Водата Божия - понякога и принцове даже намират Словото за вкусно и не го сблъскват с окултното уиски...      А принц първи ранг, пресякъл пътя на Словото, пил от него с благоговение и разпознал Императора в него, се превръща в архангел – не за дни, а за минути! Затова съм им дал пълна свобода на принцовете. Понеже овцата, загубена в канарите, по е мила на сърцето Ми от стадото, което прежùвя Словото, а заспива на половин ред...

          Агнето – ето тялото на някои архангели на земята; и вие, ако пиете кръвта на архангели на Гергьовден, това си има своето дълбоко значение. Принц обаче става на архангел само тогава, когато се откаже не само от агнешкото, а и от “овнешкото” – блъскането с рога при общуване...

          Приеми, Опрониус, подарък от Бога – “трънения венец”. От този пълнолунен ден нататък ти ще поливаш Мен, а не някой друг, ако проумееш същността на примирението, на прощението, на съдействието. Аз ще те закрилям чрез това цвете през цялото ти останало, съвсем кратко време на тази планета.

          Счетеш ли, че това е провокация с цел стряскане или вербуване, ти няма да приемеш подарък, т.е. самия Мене - но тогава тръненият венец ще те погне по друг начин, понеже часът ти настана. Само венецът на Христа – страданието, или Окото на Иисуса, – разпознаването на Отчето Слово, се признават като визи на границата на ултравселената!

          А на сина Си от отворената Нова Страница казвам: сложи в стаята си цветето “Иисусово око”! (Елма говори за цветето "Исусово око", с което име го продаваха селянките на Женския пазар в София по онова време (като маргаритка, но със синьо-виолетов център - Osteospermum ecklonis) и за което има специално осияние в "Приказки за цветята" от 27.08.1985г. – б.п.).

                       Исусово око - Osteospermum ecklonis

Коментар: Този приятел В. носеше пръстени, чиито скъпоценни камъни изменяха бързо и видимо блясъка и цвета си, когато се сменяше психическото му състояние. Това не е безизвестно, но при него ставаше пред очите ни.

     Тук ще разкажа за един случай с приемащия осиянията на Елма, свързан с В. Той бе описан и другаде, а после - изтрит, поради навика на п. да не допуска за изтъкване или да  унищожава всичко по-особено, свързано с положителните му качества. Но тук му е мястото хронологически. Един ден В. го заведе в една квартира, където очакваха известната екстрасенска и лечителка Руска от Нова Загора. Когато тя дойде и влезе, за миг огледа групата и веднага отиде при п. – те не се познаваха до този момент. Прегърна го, разплака се и каза: “Никога не съм виждала по-голямо сърце, в което да има толкова много любов!”.