294.1987.02.02 Мисъл от беседите и коментар

Книга 10

2.ІІ.123(1987)г.

София-Изгрев

МИСЪЛ ОТ БЕСЕДИТЕ И КОМЕНТАР

           

            На тази дата отваряме напосоки съборни беседи от Учителя от тома “Възможности за щастие” (стр. 250) и палецът попада на следната мисъл:

        “От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош човек е този, който върви в кривия път, т.е. по пътя на кривите линии. Така е от гледището на относителната философия. Обаче, от гледището на абсолютната философия, няма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняват обещанията си и вървят безпрепятствено в пътя си; има и други, които дават обещания и не ги изпълняват. Те вървят по пътя на големите съпротивления, и за да ги избегнат, криволичат.”

Едва сега, когато подреждаме и преписваме последните материали (14.02.1987 г.), виждаме как, с отварянето на тома беседи точно на тази мисъл, Източникът е подготвял основния образ на темата от сиянието на 4 февруари за правите и кривите линии.

За да се разбере това сияние, са нужни предварителни пояснения. Главните действащи лица в него са двете първи ученички на Източника, повярвали в Словото Му в началото на 1984 год. Те са и първите, до които Той отправя послания през периода на “Голямата вълна на Единението”. Първата (лицето “у”) е наречена от Него “Стълб в пантеона на страданието”, а втората (лицето “х”) – “Пламък небесен” от звездата Алтаир, от йерархията на овитрините, саламандрите на Духа. Те двете - основните импулсатори, плюс лицето “z” - стават причина да дойдат 90% от осиянията до този момент.

На събирането на 4.02.1987 г., между “Небесния пламък” и “Храма на Страданието” се получава напрежение, понеже единият държи на интензивна работа със Словото по програма, спусната от Източника, а втората – на абсолютно свободно общуване без никаква програма – нещо, внушено от Източника по същото време и със същата сила. Затова всяка една от тях държи да се изпълни това, което е казал Източникът, и противоречието става неразрешимо, в рамките на обикновената човешка логика. Източникът разрешава както винаги и този проблем с неподражаемата сила и блясък на Словото Божие.

Това е второто събиране на вярващите в Източника, на дата и в състав, строго определени от Него. Всички са със съзнание, че Източникът не случайно иска това от нас и затова всеки е пожертвал, вече за втори път, работен ден, за да изпълни молбата Му. Ние знаем, че срещите на някои личности и работата на Източника чрез тях в строго определено време има за цел да проведе някои импулси, идеи и енергии или планове на Небето, или да предотврати или намали очаквани бедствия. Ето защо, послушанието и свещеното отношение към такива събирания трябва да са на първо място, а зловещото напрежение на лични пререкания, мисли и отношения в такъв космически момент може да бъде катастрофално - не само за преките участници.

В контакта на 4 февруари, Източникът извършва ПСИХОХИРУРГИЯ и ЯСНОДЕЙСТВО не само в душите на основните двама импулсатори, превръщайки конфронтацията в разбиране, примирие, мир и любов; не само решава проблеми на останалите участници в групата и на техните взаимоотношения. Това са Белият Кораб или Агнето; Аленият Кораб или Пегаса Алест Жребец;  Философът, който ще открие философския камък; Благородникът, през който просиява Иисусовото око;  на Овчицата, “милна Христу”. То действа и чрез всички тях едновременно върху  милионите души по света, на които те са “номарси” (глави на сродни вериги).

Този нов, изумителен акт на Божествено примиряване на противоречията, проведен от Източника на тази паметна дата, бе подготвен от изпяването на няколко песни от Учителя, които ще чуете след прочитането на осиянието като документален запис, а също и чрез внушението на Диктуващия да се намери и прочете предварително едно осияние (“За Страданията и превъзмогването им чрез връзката с Бога” от 23.09.1985 г.), което оказва силно въздействие на слушащите с идеята за “скръбта по границите на радостта и тревогата по границите на Мира”, както и за “компромисите, като единствено средство за нормалното протичане на живота”. Приятелите на Елма отварят за всеки и книгата “Учителят говори”, откъдето се падат точни отговори на личните ни проблеми.

Така че ние избираме дали да сме от добрите или от лошите – за това ни предупреждава падналата се мисъл от беседите два дни преди осиянието от 4 февруари. Можем да летим с вятъра към великата цел; може и да се въртим като мухи и да се бием в стъклото на илюзията, докато паднем.