296.1987.02.09 Моят шанс ви отмина

Книга 10

9.ІІ.123(1987)г.

София-Изгрев

МОЯТ ШАНС ВИ ОТМИНА !

           

             - Какво да се прави от сега нататък? Касети вече няма; запис има още за една ролка най-много. Да изчакаме ли датата 15 февруари - или да си заминем по-рано?

            Да продължи ли забраната за шумене отвън и утре (по­неже днес не се спази на няколко пъти, въпреки строгото пре­дупреждение)?

            - Петнайсети, не по-рано. Човечеството няма да прости на светиите, ако се съкрати отбранителният срок.

          Работù с пълно натоварване - и трябва Н. да не влиза при теб утре също. Понеже днес нахално и дебелооко не послуша – ще я погна наистина сериозно, като се върнете... Тя си играе с огъня; с непослушание няма път към Мен, няма!

          Просто, проваля сложно, при това Божествено планиране. Щяло да се разбере от съседите!… - Съседи сега ще насъскам срещу нея – та да види как се оставят потребностите на Работата неутолени (Н. не смее да излезе на пазар...). Храненето, при 15 часа работа на ден, трябва да съдържа калории не ами... Цар да си на Контакта като Мене, пак не се издържа, та какво остава за проводник, не излизал от стаята месеци вече! А, при всичко това, щом не се спазва и ритъмът на храненето - налòжи се да минем на хранене само със Слово...

          Проваля се Н., въпреки доброто желание. Променям първия план да се работи в нейното жилище! Щом няма още чувство за ред, за време, за послушание, затварям Дома на Словото! Предава се Работата на по-предани, готови ученици.

          “У.” да се погрижи за първия вариант на касетите, понеже той не може да остава там, където няма чистота и абсолютно послушание. Холизаторът да не се връща повече в нейния дом (на Н) . Щастието преминава в нов дом. Щом се върнете, незабавно те пращам на място, където има условия за усърден труд и се носят здрави или нови технически средства. Качвай се вече по планината, учи в библиотеката; а ходенето в пътя на Словото и Делото с други се отлага.

          Така. Пращам те, този път наистина без никакво маневриране, да почнеш работа, понеже трябват средства за придвижване на Делото реално. Братство няма, ясно е. Постъпи, както постъпиха най-силните спасители на Словото от Верния Кръг. Ще се забави разпространението, но ще зависиш само от себе си.

          И наистина, п. незабавно се записва в курс за шофьор на автобус в градския транспорт, завършва го и работи там повече от три години, понякога по 16 часа в денонощието. Стратегията на хората от "Верния Кръг", с които е работил в мозайките и другаде още преди 25 години, е свръхнатоварване с тежка работа и с проблеми в света, след като няма партньори за свръхработа и свръхпреживявания на други полета. Така Космическите Приливи правят по-малко пакости.

          Мокрете страни със сълзи, но Моят шанс ви отмина!

          Новото има по-ревностни приятели, които лиших от светлината, та да се свестите вие. Фарът на небето се поставя на ново място. Да доведат тръбата Ми до ацетоново разпадане от глад, вместо разнообразна, прясна храна и сладки неща изобилно... Сложно ще си платите за това! Страхът от хората е нищо – страхът от Бога ще видите сега какво е!… По-добре пълен глад, отколкото две-три дежурни хитрости, понеже били лесни… И когато поискам да се яде по график, та отровите да са по-малко, няма ви... Когато помоля да не се шуми, понеже има гости от другия свят, специално дошли да слушат Словото – направо нарочно почва дрънкането и шумът!

          На 15-и пътувате, на 16-и се разделяте.