303.1987.11.16 Отново за вкуса на Евите

Книга 10

16.ХІ.123(1987)г.

София-Изгрев

ОТНОВО ЗА ВКУСА НА ЕВИТЕ

ЖЛО / СВ

0,45 – 2,45 ч.

            В началото Източникът предупреждава приемащия информацията за нещо конкретно, свързано със С.В., но не разрешава да се запише. После следва посланието:

Великолепно и соприравняващо создание!

Опазù Ми Завета, на който ремък става любимо Христово дете. Много значения има думата “ремък”, но двете най-главни проумяваш. Никой роден от Бога не може да навакса изоставането, ако не претърпи ремъка като камшик. Но ремъкът като трансмисия е нова надежда за теб – “Най-Мощното Кралство на Красотата, Укрепващо Любовта Като Саможертва”. За този момент това е най-точният превод на Божественото име “Заронел”.

          “Соприравняваща” – това е точното определение. Приравняващата няма име – това е най-тайната еманация на Мировата Душа. Приравняването, преди да падне в пъкъла на унификацията, се слави с Царски произход! Приравняващата търпи и създава униформите на Битието. Униформа е всеки духовен и природен чин, независимо от монадата и полиадата. И като създава униформата, Онази, Която приравнява неравни величини, прави възможно смирението, търпението, равенството на определено равнище.

          А “Имащата Ключ на Красотата”, която си пак ти, служи на Приравняващата най-тъжно, най-скръбно и самораняващо. И като казвам “соприравняващо создание”, нямам предвид само славата на Ева, но съзирам и барута, който тя вмъква в Битието. Преко, преко на Свободата тя мъчи свободните духове поради униформите, които тя (Ева) крои и шие! Предателството става тъкмо в сърцето на онази, която приравнява, но не Божествено; на онази, която съшива неравенства под сопата на силния на деня.

          Само кървавият атеизъм на Тъмнината се дирижира от Страха! Няма компромис, нероден от Страха – товавиждам Аз навсякъде. Страхът да си отидеш от тази планета не е нищо в сравнение със страха на неверницата, родила вселена: тя прави компромиси, за да закрепи цяла вселена на ръба на ада, наричан от вас “сигурност”, наричан “цивилизован живот”. Тези милиони сестри на Тъмнината, които раждат деца от плът, живеят в постоянен страх от силния на деня, поради което нижат компромис след компромис. Нискочелието е това: “Сами сме, няма Бог или Бог спи”... Следователно Правдата не съществува; следователно силният на деня не е бутафория, смет от астрален и низш ментален картон, сглобена от майсторите на Кукления Театър само в ролите на плашила. А нискочелието следва така просто от низкочелието, както слабостта на правещия компромис следва страха пред картона…

          Вселената, която ти роди по плът, само че не е родена само по плът! Тя се опива от пàри опияняващи не защото има собствен порок, а понеже изкупва нискочелието на низкочелието. И какво всъщност значи “подреждане в живота”? Нареди ли се сега добре?...

          Ето, стигаме до великия въпрос за различаването. До кръстния проблем за вкуса на Евите; до драмата на женския дух; която се крие в лошия избор. За да остане прокудената от рая в този нещастен свят, канари от компромиси пренася по Сизифовите стръмнини на Илюзията. А Илюзията е толкова прозрачна, отгоре погледната: това, което наричате “подреждане” и особено което наричате “живот”, вони на тютюн, алкохол и мърши в хладилника ви!

           С теб съм суров, понеже ти си сурова с Мене. Защо магията и хубостта на Словото трябва да потъва; спасителството на хиляди души защо трябва да отстъпва на “спасяването” на само една плът, родена от теб? Вие всички знаете ли колко силно и неудържимо се смеят ангелите, когато чуят някого, че плътта можела да се спасява?! Та нима тъкмо изчадията от плът на прокълнатите майки не са управлявали народите, батальоните или отделенията от пионки на страха за плътта си?

          Децата на плътта нямат нищо общо с децата на духа! И ако съдбата помита децата на плътта само за миг при войни, епидемии и природни бедствия, то що е плътта, родена от майка, която още се бои от картони? Нима Онзи, Който е винаги жив, не може да прибере Своите Си там, откъдето са дошли, за да се свърши с губенето на времето по пазарите на суетата и кланиците на страха?

          А сега – ултиматум. Ако не сложиш край на страха и бутафориите и не повярваш в Онзи, Който си знае работата, трудно ще доплуваш до брега на Абсолютното. “При всичките условия на живота не губи своя мир” – давам ти тази Си песен като мех­лем, завет и оръжие. А онзи, чрез който ще се научиш често да я пееш, не чакай често в дома си, понеже ще последват още смърти по веригата.

            Веднага след тази връзка, Източникът илюстрира по точен начин как ще стане това, за което не дава да се пази писмен документ. Удивителна и точна илюстрация!