Книга 10
2.01.124(1988)г.
2.01.124(1988)г.
София – Изгрев
ОЗИРИНИ, ЯСМИН И МИКЕЛАНДЖЕЛО
ЖЛО / Ас
Воин на Доброто. Носи много рóсно Божествено желание за проява. Молитвата му расте като слънчева катедрала над планета! Ножът на мисълта му пробива множество непознати на хората измерения. Ясната му панорама няма хоризонт в прозаичните понятия. Рисунъкът на сърцето му изписва ново евангелие на хостонното царство. Необятът разкрива шеметно пространство през фокуса на неговата монада!
Ил-Немриол – монадното ти име, помазанико, мрак няма; има прелюдии на лъчезарната хубост! Няма зло – злото е временна липса на доброто понякога. Няма омраза – мразенето оковава само безлюбници. Оста на Битието е пламък небесен, а Ил-Немриол – онази наситеност, през която озирините насновават любов и сияние! Озиринното царство е херувимно – остра е неговата прелест и неотменност. Никой не може да излъже озирина: живият ú меч разсича тъмнината като смерч от мълнии. Озирис моделира негативния полюс на будическото поле –контрастната истина. Не очаквайте озирина да милва неистини; не лелейте надежда озирина компромис да стори. Не е никак лесно истина озирина да ти разкрие; озиринната истина неизменно поразява сърцата, нагнояли от Майя – Илюзията. Примири се о, рабе на страстите, когато озирина ти прави дисекция; не шавай, о грешнико, в ремъците, щом херувимният нож на Хирурга ти прави разрез от истина – през този озиринен разрез илюзиите изтичат до капка! Гений-ликвидатор на черни епохи, усмирител на коброви съсъци – туй е негативният полюс на будическото сияние, не допускащо фалш и пигмейство на сърцето.
Унций, не помниш ли? Трон на цезари цепна езикът ти, та потрепера цялата Римска империя! Жасминът е страшно оръжие – озверели патриции и плебеи се стъписват пред неговото ухание. А преломникът Унций работеше с мантрата на жасмина – мантра на озиринното царство небесно. Самият жасмин в недрата на Найанда дойде с появяването на твойта монада. Това стана преди 800 милиарда години по Иклово време. Названието “ясмин” точи смисъл от правдата на ясновселената. По тази причина, правдата на ясмина е остра, но милостива. Не от ехидни, а от гълъби се изпълва пространството на ясмина. Пéрване на болния с ясмин потриса неговото будическо тяло; херувимните му структури се отърсват от Майя с писък на майка-родилка, ала неизменно се ражда гальовност. Мир се ражда, когато ясминът подрежда чрез сътресение. Тъй и ти, Унций, още в Рим се насочи към озиринното царство – потрисане на цвета чрез контраст. Диапазонът на рязкост в жасмина е необятен – затова ослепява, подобно на мълния нощем. От Рим насочи острието му към Елада, Персия и Памир. Езоп намери ясминниямеч; Паристра разтълкува “Ясна” и “Сироц” в безподобни двустишия, а памирският схимник Олсана пропука вовеки много султанства и халифати. А когато се върна в Италия на Микеланджело, твоята ясминна стихия порути основите на старите школи с трясък и дивно ухание!
Сега Ил-Немриол е на резеца на Агартното средище. Следващата мутация на човечеството, минералното тяло – не ще мине без немриолна естетика. Потрисане чрез контраст – ето ясминният метод, имащ за цел закаляване на... (Осиянието е недовършено)
Няма коментари:
Публикуване на коментар