321.1988.05.26 Алхимици на думите

Книга 10

26.V.124(1988)г.

София-Изгрев

АЛХИМИЦИ НА ДУМИТЕ

ЖЛО / ИД

                                      Д-р Пач Адамс

Тръбач се нарича той отколе, тръбач – от аси­рийско време още. Тръбач на Словото бе в Елада, тръбач бе в Рим, само че там се подвизаваше не като патриций, а като гладиатор-тимеец. Ако ви кажа, че се е виждал с Христос, ще повярвате ли?

          Правдата на Живото Слово силно го изуми още докато беше свободен, че малко оставаше да тръгне след Небесния. А носеше още товар от рода си и племето си. Мистична душа, а практичен ум – как да върже тия два края? Работата му през всички векове все такава беше: пари, сметки, посланичества и... робство или изгнание. Тимейците още не могат да се откъснат от земята, пред небето винаги побеждава материалното у тях. Тия колоси на духа, които се отличиха в тесния път измежду тимейците, пак са свързани с практичното, но го подчиняват на вечното.

          Сега казвам: опрáви ли Пронарий речника си, оправя се пътят му окончателно!

          Праната образува поле около човека, което се прекъсва най-вече чрез непрецедените през ситото на разума жаргонни или простонародни, отрицателни думи. Това прекъсване смъква лъча надолу към лоното на негативното, с което се създават условия за нервни стресове, избухвания, простъпки.

Сега, опитай се да се молиш с поглед нагоре, но със затворени очи. Когато си сам или не те гледат, съзнателно гледай по високи обекти, може и направо небето или нощем звездите. Това ще помогне за окончателно ориентиране на рода и племето ти към възхоящия път, особено ако почнеш с Великите Превращения.

Светии и адепти от старата школа се пазят като от адски огън от сквернословия, вулгаризми, прозаизми, груби диалектизми. Те знаят, че думата има сила и става проводник на цели легиони елементали, вампири, пъклени сили и изчадия. Попържнята, например, е една от най-опасните клетви, макар и да е карма на балканските майки. Споменавал съм вече в Новото Слово защо Орфей беше разкъсан. Но още не съм ви казвал, че майката на Балканите все още разкъсва по най-садистичен начин своите деца, принуждавайки ги да пъплят, да се гърчат в нозете на черната ложа. На това тиранично отношение, родено от страхова психоза, хистерия, циклофрения, предстарческа психоза (Аз я наричам “бабешка”) и ред още типично женски психопатии, Бог показва обратната страна на медала на роднинството – нестихващата омраза на всички към майките от пъклен произход. Псувнята не развързва карма, а, напротив, затяга я още по-тежко, ала чрез нея малоумието на вампирическите майки получава своята уравновесяваща, обратна енергия за назидание, наказание и поддържане на сегашния магически ред. Т.е. ако не кълняха хората сегашните балкански майки така отвратително – това може да ви се стори куриозно, - те щяха да стават много по-лесно на вампирки, особено след смъртта си, тъй както това беше преобладаващо преди Христа. Съвсем друг е въпросът, че вината на мъжете е огромна, създавайки отклонения от божественото поведение, третиращи жената, майката и съпругата не като велико същество, а като работен и разплоден добитък.

 И казвам: попържнята ранява само ония майки, които са си зли по натура – садистични, властни, неотстъпчиви, смучещи стръвно сила от близките си чрез технологията на несправедливата, негативна намеса. Практиката да се спукват милиони, стотици хиляди капиляри на жертвата чрез пилата и бръснача на бързия език се контрира от мъжката балканска половина чрез попържнята на майка... Това го няма почти никъде! Това е най-долното пъклено сквернословие по отношение на Божественото у майката – попържните в такива случаи се връщат като бумеранг в аурата на “съставителя” им. И така той си ги влачи векове наред, от прераждане на прераждане, като те му препречват пътя към благородно семейство, в което да се роди.

Там обаче, където псуването на майка, по тайни канали, настигне една от пепелянките в балканската женска сфера, ясновидецът вижда нещо удивително. Сатиро-ежовата мисълформа на псувнята, бидейки едно живо елементално създание, родено от сътворителя й, се нахвърля върху майката на онзи, към когото е отправена - независимо дали тя е тук или в отвъдното. Тъй като обикновено в критическата възраст повечето жени са вече в дълбокия коловоз на вампиреенето, те изпитват остра нужда да осъждат, та чрез унижаването на близкия -  с крайно несправедлив удар - да всмучат от него спасителна прана.

Ако българското провидение на Всемирната Ложа не бе разрешило на своето черно поделение да пусне в употреба сексуалните клетви на майка, то превръщането на половонеудовлетворената едно-къщница в старозаветен вампир щеше да стане неизбежно. Но пожеланието, което се изразява в попържнята, се нахвърля върху “змията” на еднокъщницата, т.е. върху симпатичната й нервна система, и я изнасилва астрално; а тя пък, от своя страна, се отдава на това “изнасилване” с неистова, зверска наслада!

Просто не можете да се представите колко страхотно необходимо им е на еднокъщниците да бъдат астрално обладани от попържнята на някого! Това пожелание се изказва със силна злоба, с някаква подобна отрицателна енергия, но тъкмо тази енергия хвърля съответния елементал с необуздана полова страст към вамрпиреещата нещастница. Посветените са наблюдавали множество случаи на неизразима наслада у такива, когато бъдат попържвани лично – то е нещо като ментално-астрален мазохизъм или - по-точно – самоотдаване. С това се обясняват чудовищните сцени и пъстрият речников фонд на принудените да съжителстват на няколко квадратни метра: бидейки в невъзможност да се обладават помежду си или с друг в присъствието на “съкъщника”, те вършат това ментално, речево – т.е. те се изпразват в действителност. След всяко изпразване, настъпва успокоение.

Фактически, това, което вие наричате “род”, “семейство”, “роднинство”, “съседство”, пък и “колеги”, обикновено не е нищо друго, освен астрални съвокупления, побоища и изстъпления, с които човек компенсира липсата на свобода, на нормално творческо общуване. Тази трагедия предстои да се анализира, осъзнае, пречисти и творчески преобрази в светла драма.

Не случайно открехнах страничка от тайното познание в тази област именно на теб, приятелю от вековете, понеже ти си призван да превърнеш Словото в злато. Това ще рече: адското наследство на човечеството в сферата на пъкления логос да се трансформира в пещта на съзнателното усилие, в златото наположителните пожелания, мисли, образи и идеи. Ето тук светците от старата школа се спират. Те се хващат за неблагодарната работа да се борят с голи ръце с грамадни пълчища от сексуални елементали, натъпкали атмосферата ви до спукване. Тук молитвата и постът са единствените средства за спасение – “този род не излиза по друг начин”, казал съм го още тогава. Това обаче е егоистично спасение – само на самия себе си. Тъй се спасяваха, спасяват се и сега не само старозаветни, но и новозаветни, и праведни, па даже и ученици.

 А вие, по специално ти, тръба Моя през вековете, трябва да положиш началото на клетвена бяла магия! Правилно е да се каже “Бяла алхимия на благославянето и доброжелателството”, тъй като клетвеният материал се взема от астралната менажерия на пъкъла.

Днес Посветеният от Орфическия път се изправя срещу “дракона” и “змията” безстрашно, въоръжен с бялата сила на словесната алхимия. Това, що върши той, не е по силите на никой друг. То става тайно, но по възможност трябва да е гласно или поне шепнешком. В началото смешни работи се получават, но това е велико творчество, с което вие прочиствате атмосферата на планетата.

Туй нефтът, туй въглищата не са нищо друго, освен образ на пластовете от тъмни мисли, чувства и пожелания, натрупани в пъкъла – в подсъзнанието на човечеството. Автомобилизмът сега ги освобождава, както топлоцентралите и печките, предприятията, ала туй освобождение още не е истинско -  напротив, то е страшно опасно. Както при животните, така и в нефта и въглищата, също и в гъбите (маята за хляб също) се събират в концентрат същите тия адски съзнания и полусъзнания, които първом са били свободни. Сега, като ги освобождавате, те вече имат огромна власт над вас - и единственото нещо, което ви помага в момента, от 2000 години насам, за да не останете напълно пъклени, е присъствието на християнството, на малкото учения с неговия дух – прощението, служенето, саможертвата. Тия три сили, плюс благодарението и постоянното благославяне, са оръжията на Бялата Светлина срещу освободеното адско присъствие. То е като да се качиш нависоко в планината.

          Та сега ви давам няколко примера в духа на словесната алхимия на Бялото Братство. Ако си още плътски светия, ти ще бягаш от дявола, както самият той бяга от тамяна, т.е. от положителната оценка... Но щом си Нов Посветен, ти ще хванеш мръсотията за рогата, ще я погледнеш смело в очите, ще чуеш рева и писъка й, но няма да побегнеш, а ще я преобразиш! Ето как: “Да ти е... безсмъртна душата!”...

 Разбрахте ли, приятели? Осияният от Новото Учение не отхвърля грамадната енергия, която се крие в един негативен елементал; напротив - той я използва като тор, като техниката на източните бойни изкуства, та със собствената му сила да го превърне в нещо благословено!

          Един пример: “Да ти е Елма майката!” Така ще можете да оперирате ал-психичния вариант и на ясно коя дума чрез октавата й “кураж” – и пр., и пр, и пр. Тук имате картбланш за огромно творчество. Най-важното е, че вие започвате ядосани, а свършвате обикновено разсмиващи другите поради неочаквания каламбур и, разбира се, развеселяващи и себе си. Превращение на ситуацията! Майсторът слово-алхимик може по този начин да предотврати сбиване, остър конфликт, злобно сблъскване на противници, близки и прочее.

 Възможностите негативното да се превърне в положително, па макар и комично, са неограничени. То, комичното, дори е задължително, понеже смехът е творение на самия Тот. В него се извършва такава трансформация на силите, която не може да се сравни почти с нищо друго. Преданите алохими, херувими и космични автори и актьори, смехотворците въобще, в живота вършат със своето шегобийство и веселие такава работа, която понякога илухимите не могат да свършат и с хилядолетия. Илухимът се нагърбва с мъченичество, но на своя собствен гръб – самата дума “промяна”, “трансформация”, му е напълно непозната. А смехът е слънчев взрив, освобождение на хиляди пленници от подсъзнанието, разпръсване на стотици пъклени духове надалече в пространството! Свободният, райският смях, за разлика от ехидното, пъклено присмивателство, помага на живота почти толкова силно, както самата Любов.

          А превръщането на цинизмите, ругатните, клетвите, клюките или злословието в нещо положително, преди всичко смешно, но понякога и възвишено, представлява основната магична сила на Посветения от Новия път. Посветеният от Стария Път, когато го плиснат с помията на отрицателната оценка, изхвърля неочаквано не по-малко воняща помия против другия. Посветеният от Новия Път няма лични чувства. Обидата и огорчението, нараненото честолюбие, оскърбяването, са му напълно изживян етап. Той гледа на огромното море от словесни уроци и карикатури откъм смешната му страна и, бидейки постоянно весел в духа си, превръща всеки упрек и злоезичие в нещо толкова смешно, че дори самият Сатана срещу него не може да издържи и започва също да се смее...

 Примерно, да измишлиш подобен калабмур за някоя кобра, която току-що те е наругала и да й пожелаеш нещо съвсем смешно, първо ще я хвърли в изумление, а после, заедно с тебе, ако не е вампирясала напълно, ще се разсмее неудържимо... Може, в най-лошия случай, да ви приемат за смахнат, но при всички случаи атмосферата ще се разведри. А такива каламбури могат да се получат, че няма да си намерите място и на улицата, и по “сериозните” места, като почнете да правите преводи на подобни думички и изрази...

Това е важна, проблемна задача за тебе. Приемеш ли я с ищах (в което не се съмнявам), ти ще се прочуеш като такъв весел човек, че няма да има нито едно общество, което да не те търси със свещ. Смехотворците са разхлабвали пръстите на убиеца преди убийство, карали са царе да прекратяват войни, а изкукали професори - да се провалят веднъж завинаги пред колегите си и пред света, ако това е необходимо. Не малко лексика има да се облагородява и... осмехотворява.

          Само това още искам да ви кажа на този етап,  че един комичен актьор върши работа за Небето повече от 450 попа, 75 психиатъра, 20 поета и петима певци!  Да си комичен актьор – това е върхът на артистичния гений, самото средоточие на Присмехулника-Тот, който само това и прави: смее се непрекъснато на пороците ни, залива се от смях на пародиите ни и му текат сълзите от добродушно смеене пред нашите “сложни дилеми”, с които ангелите ликвидират само за миг от мигновението, щом се откажат от своята правда.

          Относно втората ти задача, приятелю от вековете - разпространяването на Новото Слово, - ще говорим допълнително, ако изпиташ такъв импулс. Не те задължавам – само ако почувстваш. А за третата ти мисия – посланичеството – ще говорим безмълвно, понеже резултатите от сегашната акция чрез тебе ще се проявят най-много до пет месеца, от днес нататък. Това, че си стъпил на руска земя в този съдбовен миг за планетата, напрáви невъзможното възможно. Повтарям: очакват ви огромни промени! Промени изключителни, фундаментални!

          Но засега Бог желае да издържите на последните изпитания, понеже без страдания няма да изградите правилно сетивата и органите, необходими за оставане в Новата Вселена. При друг случай ще ви опиша как изглежда и как циври горе с три реда сополи мъжът от Земята, който си е подредил тук живота с къщи, вили, коли, престиж, спестявания и прочие адски дрънкулки, когато го светне съдбата с някой инфаркт и го прати на везните си с цялото му благоутробие... Хич не се притесняват такива да реват като магарета пред съдебния състав, па макар и напълно голи... Виждали ли сте циганин как плаче и се моли?... Съдиите, разбира се, са с аудиовизуални маски, изобразяващи крайна строгост, но зад тях се смеят така гръмко, че ако знаеше това синковецът, щеше и той да се разсмее, та да пропадне ефектът от назиданието... Да, за небето няма нищо по-смешно и по-жалко от един вагабонтин, който е преуспял на Земята. Та... такива ми ти работи ...

Апчихууу!