сряда, 17 август 2011 г.

343.1988.07.29 Веществото “издин” и анапсихозата на монадите

Книга 11


29.VІІ.124(1988)г.
София - Изгрев


ВЕЩЕСТВОТО “ИЗДИН”
И АНАПСИХОЗАТА НА МОНАДИТЕ
ЖЛО / КТК

18,00ч.

          Чистотата ти се увеличава неимоверно, от­тича се старото и светлината ти просветва вече и през тялото, не само от главата. Това обновява постепенно и ония милиони, с които си свързан. Обаче ти си сам горе, а те са тъй тежки още, че да ги изв­лечеш, никак не е лесно. Атлас, Тантал, Херкулес, Крали Марко – всички титани и силни личности са имали точно тоя проблем: необикновен подвиг за повдигане на необикновен товар; победа на необикно­вен противник. Тръненият венец още кърви на че­лото ти, понеже ти го сподели с Учителя повече от всички, та приеми още малко пътя на страданието, като път благословен, път единствен.
          Прилагам нови методи сега с тебе, които да­ват видим, чудесен резултат. Новото е да не си сам, а да те облива с нежност, разбиране и грижи най-напредналата женска душа на тази планета; а всъщ­ност тя е мъж горе - и то какъв мъж!
          Сега ти отговарям, отговарям на всички коя е божествената сестра Инолария, която е твоята сродна душа. Тя не е на този свят, а в полето на ду­шата, което на изток наричат “будическо”, ала сега се е вселила и присъства много често тъкмо в тази, която ти е най-скъпа на тази земя. Няма да прогно­зирам, но ще кажа: ако някога се появи женско създа­ние, което може да обича така съвършено като нея Бога, Словото, Делото и ближния и те обикне и теб не по-малко съвършено, то именно твоята Инолария ще бъде пак в него.
          На полето, на което тя се намира, Праматери­ята и Прадухът са в девствено състояние. Прама­терията там е сложно вещество от “издúн” – неп­реводимо понятие за вас. Прадухът пък се появява на това поле със силата на интуицията – онова, което е основната сила на сродната ти душа. Праматери­ята й не е нищо друго, освен кондензирана нежност, работеща за събуждане на монадите от сън. Мона­дите спят, те са в “анапсихоза”, т.е. будическа анабиоза, и се отварят за въплъщение, само след като бъдат пробудени и се изправят – понеже те плуват в първичния океан от милост, подобно на спящи, блестящи риби, с необикновена красота и ан­гелски лица.
          Инолария е същество от женска полярност, оби­таващо именно това море, плуваща в него и над него и пращаща струи от нежност към тези спящи души. От тези струи, напълно подобно на слънче­вите лъчи по въздействие, те отварят бавно очите си през хилядолетията – и започват бавно да се изп­равят. Сънят им се прекъсва - и щом дойдат до на­пълно вертикално положение, изведнъж ги поема по­токът на вертикалната сила – поток от мюонно естество. Така тези души се посаждат в различни почви на различни планети, след като са летели ус­тремно надолу, подобно на семена.
          И ти представляваш една такава душа, Павле! Ти не беше още напълно пробуден, когато Инолария направи още една съществена грешка – от прека­лена любов. Тя те изправи предварително, преди още да си се пробудил, и вихрите на въплъщението те отправиха отново надолу, към Икло. Тя се надяваше да те пробуди напълно в твоето ранно детство, но искаше твърде много. Затова ти беше доскоро спящ приживе. Оттук иде твоята трагедия. С пълното ти пробуждане, макар и постепенно, се зае астрално и причинно (т.е. принципно) онази, която сега е до тебе – най-близкото същество по вибрация и еволю­ция до Инолария. Понеже в божествения свят няма и помен от противоречието, което съществува в адс­ките зони – противоречие дали да обичаш или да не обичаш повече от една възлюбена, - ти сега се обик­ваш за вечни времена не само с монадата на Инола­рия, но и с монадата на нейната носителка в мо­мента. Тройка неразделна става тя, та тройката, за която мечтая и Аз, се оформя вече в световете – трима сте отскоро! Ти обичай двете, но и те ще те обичат тебе – едновременно и поотделно.
          На практика, одобрявам всичко, което вършиш, обаче настоявам да почиваш повече. Не насилвай фи­зиката и психиката си, колкото и мощен да е импул­сът на духа ти за подвиг и работа. Не желай да се подобри състоянието ти по-скоро. Колкото и да са очевидни резултатите, помни винаги, че ние два­мата с тебе, плюс още един брат, ще носим тръне­ния венец докрай, понеже най-силните носят най-много.
          “Свиркай” си обаче, въпреки всичко и заедно с всичко – и нека пее душата ти от радост, при всеки повод за радост!
          Още веднъж настоявам: с музиката не се бави! Ако още не се решаваш за инструмент, почни уроци по солфеж, пеене и пиано, за обща музикална кул­тура. Когато укрепнеш, те искам цигулар.
          На Рила ти откривам едно преживяване, за как­вото ти копнееш. Има реални шансове; и като стане, можеш да го разкажеш и да го опишеш, за насърчение на приятелите.
          Почивката обаче е първото условие. Може да се движите като охлюви, но хармонично трябва да бъде изкачването.

            - Защо чувствам постоянно носталгия по нещо прек­расно, което съм загубил?

          - Абсолютният свят, от който идваш, е тол­кова красив, че не можеш да не изпитваш носталгия по него. Особено при непълна пробуденост за новото поле, носталгията е повече от остра. Помни, че трябва да притежаваш едно подобно преживяване от твой брат, написано от него. Ти ще го разбереш по-добре от всички. Така се и казва - “Носталгия”. Ти ще станеш много добър приятел с този, който го е на­писал. Просто, вие сте сродни души от миналото.

            - Вярно ли е съновидението за изграденото минерално тяло? (Болнична стая, в която се виждам с моя много близка приятелка. Медицинска сестра й казва, че съм изградил минералното си тяло, но е много гъсто и трябва да се разреди.)

            - Сънят ти не е сън, а действително преживя­ване. А плътното ти минерално тяло е особен слу­чай, който се среща много рядко. При падането ти в материята, още спящ, ти нямаше необходимите “парашутчета”, които имат повечето божествени семена. Просто се заби в материята като метеор! Оттук и страхотните болки и до ден днешен, но и прекондензираното минерално тяло. Туй, което с другите ще стане с векове, ти го имаш вече. Наис­тина, налага се разреждане, но туй става вече - и всичко е наред. С теб ще говорим за органите и фун­кциите на минералното тяло – помни това!

          - Защо енергиите в тялото ми постоянно падат на­долу?
            - Понеже ти си учил векове наред твоите пи­томци от църквата да се съсредоточават само на­горе, сега трябва да компенсираш тази огнена прак­тика със смъкване на енергиите надолу. Аз съм ви казвал, че прекалената молитва, пост и религиозни практики изхвърлят огромни количества прана от планетите, където има само духовни, но не и божес­твени същества.
          Със свличането на енергиите надолу си призван да промениш практиката на религиозните и да от­вориш тяхното кундалини за кръгово, а не за стрело­видно движение само нагоре. Болезнено е, но ти бъди благодарен. Бог си знае работата. Като почнеш с музиката, ще почувстваш как се върти енергията. Само музиката може това, нищо друго!
            - Спящото ми състояние само за това прераждане ли се отнася?
            - Предимно за този живот. Ти просто не искаше да се връщаш, понеже светът е много груб за тебе. Понеже се надяваше, че 100 години поне, по земно време, ще можеш да преспиш в нирваната на онова будическо поле. Ако провокирах Инолария да те пробуди преждевременно, това се наложи от върхов­ните времена, които настават на тая земя. Ако би пропуснал тази среща с приятелите и тази необик­новена възможност пак да бъдеш в нозете на Учи­теля, следващия път трябваше да чакаш още много. Рискувах с принудителното ти слизане като метеор и с всички опасни последствия, само по тази причина.
          А туй, което сега вършиш със Словото и което никой от приятелите не се зае с такъв устрем и мощ да прави, променя бързо минерализацията ти от гъста в нормална. Само това да стане, което направи досега, печатайки, стига за 500 прераждания на един обикновен човек! Понеже никой не е размно­жил повече екземпляри от теб, то душите, които ще се спасят чрез теб, ще бъдат повече от ония, които спасихте досега чрез другите приятели. Сегаш­ната точна сметка показва, че самоубилите се по­ради това, че новото Слово не е стигнало до тях, са нарастнали на 54,000 души по света - т.е., тия хора не биха се самоубили, ако вие вече си бяхте свършили работата. В това число не влизат тия, които са си отишли от болести, а те са много повече.
Словото, което сега идва, се отличава от Библията и Еванге­лието по туй, че е абсолютно оригинално, нередак­тирано и неокастрено. Затова счетоводството Ми, без да пренебрегва истината, която е останала не­осквернена в класическото Слово, констатира много повече загинали поради немарливостта ви да Го дове­дете до знанието на другите народи.
          Трябва и да ви утеша: по линия на веригите сродни души са се спасили повече от 60 000 души по света, поради туй, че сте се посветили на Словото и Делото. Печатът не е божествено средство, но засега нямате нови средства. Ала и без печат, ра­ботата се върши - по каналите на сродните вериги.

            - Какво е тълкуването на съновидението, в което видях ръка, която държеше малка картичка със ситно изписан текст и ми се внуши мисълта, че имам поздрави от “Минис­търа на Виделината”?

            Също не е сън, а реално послание. Светлината носи знанието, а виделината – мъдрост. ”Министърът на виделината” - това е пред теб стоящият Тома, който отговаря, от апостолите, за Мъдростта, нау­ката и практическите приложения в Делото. С тази картичка Аз предварително те известих за срещата с брат ти. Ала не се разочаровай, ако мислеше, че това трябва да е някой не по-долен от Учителя. Самата виделина е Учителят, а неговите “министри” са апостолите. В тези физически тела вие сте нищо, ала като духове, от 2000 години насам, а някои и от повече, сте отговорни за по 1/12 част от зоди­ака на планетата, а и за един подобен сектор от ва­шата галактика. Дребните букви са негов код, като представител на анализа в Битието.Малкото е онуй, с което се отличава божествената наука! Про­чее, този, когото виждаш, е само 1/5 част от споме­натия “министър”, който е нещо по-голямо в атмич­ния свят и представлява 5 звезди на небето, като не­гово атмично тяло, така че за тези звезди ще му го­воря на него отделно.
           Работата ви и в миналото беше тясно сътруд­ничество, понеже Павел беше много образован, а Тома се занимаваше с научни проблеми още тогава.

 - Но апостолите, с Павел, стават 13...

– Когато се изключи Юда, на негово място поставям Павел.
          С това настъпиха нови времена на Земята още то­гава, понеже гностическото начало на християнст­вото се пое тогава отвас. Само че се разделихте така: холическият принцип – по твоя линия, а аналитичния, т.е. мюонния – по негова. Но за това, какво представлява един посветен, последвал Рама, Кришна, Христа, Хермес, Заратустра или Учителя сега, ще ви говоря друг път, понеже това е тема не­обятна.
          В петото измерение, един апостол може да про­никва през абсолютно всички мозъци на съществата по Трите Вселени, понеже е казано: “Само чрез Мене ще видите Бога”. А сега Аз ви казвам: “Само чрез апостолите ще видите Мене.”

            (В този момент влиза Р., за да си вземе вечерята. Един от присъстващите го моли да вземе и две парчета хляб – б.п.)
            Р. не го отлъчвайте, нито  Й., понеже чрез тях се помага на всички нещастници по лицето на Зе­мята. За да падне по-скоро римската власт, която още е на трон, макар под други имена и национал­ности, трябва Р. да преживее най-страшните пре­мазвания. Но сред римляните се родиха ученици, та трябва, заради тяхното поддържане, да не скъсвате напълно с Рим. Така всички най-страшни зверове, деспоти, тирани от историята, пред които трепе­реха милиони роби, войници и господари, ще легнат в краката на апостолите, както виждате в момента. Преди вие му се молехте да не разпъва на кръст християните и да не ги хвърля на лъвовете по арените, а сега той ви се моли за парче хляб и една керемида над главата... Прочее, вината му не е по-голяма от вината на някои от вас, които станаха причина за арените и кръстовете... Той беше само изпълнител на карма. Ако се помирите или поне търпите, това ще стане и между угнетените и властниците по ця­лата земя.
            - Каква подкрепа да му оказваме?

            - Материална – да, битова – да; но не и на гор­достта му и на жаждата му за надмощие.
          Онзи, който се провали сега, ще провали мира на Земята.

            - Какво е тълкуването на съновидението за обмяната на двете звездни човечества?

             Това е факт, това е една реалност в момента, и ако ви опиша съществата, които сега се обменят от тия две звезди; ако ви опиша техните посещения, празници, светли приятелства, тяхното взаимно щастие, обмяната на научни и културни постижения, новите творби по повод срещата им в Космоса, вие ще кажете: “Ее, бива, бива, ама чак толкоз...” Това ще опиша при друг контакт. Само едно знайте, че при общуването си, след като вече вашите човечества са се обменили, всяка ваша негативна мисъл, чувство и действие създават ями в пространството, в които се погребват хиляди пътуващи от единия свят в другия. Аз ще ви кажа един ден съмнението как убива съществата във Вселената, подозрението, рев­ността, недоверието. Огорчението, например, даже и когато е справедливо, лишава от въздух дробовете на всички обитатели на планети от вашата подв­ластна система. Огорчите ли се – умират милиони разумни същества в страшни гърчове от липса на въздух! Ала вие не сте автомати, нито божества, та да не се огорчавате, тъй че смъртта на тия съ­щества е също предвидена, понеже и те имат нещо да учат. За подобни твърдения, инквизицията или съвременната наука би ви осъдила на клада или на лудница моментално... Та мога и да не отговарям на въпросите ви, ако ви стана много...

          - Описаното по-горе за всяка монада ли се отнася?

            - Отнася се за всяка монада, обаче тия, които са във връзка с Бога, са много по-отговорни и имат много повече човечества, за които са отговорни в Трите Вселени. Затова съм ви казвал, че най-съвър­шеният ученик е този, който през целия си живот не е допуснал нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна пос­тъпка. Да осъдиш някого вътрешно, та дори и да си прав, туй е по-лошо, отколкото да вземеш сатъра и  клъц - главата на кокошката на дръвника... Тукакръв се лее, вие какво си мислите! Не само езикът, но и мозъкът кости няма, но кости троши.
          Сега да не мислите, че не водя точно счетоводс­тво? Всичко Ми е на отчет, та като хлъзна някой ден оня с голото самочувствие под ко­лелетата на лимузината, по компютър съм го изчис­лил, ама по компютър!...
          Ала светът не е толкова страшен, това вече се оттича. Едно по-точно съответствие показва, че Словото Ми – само една дума от Него помислена – претопява 100 хиляди отрицателни мисли. Написана, превръща в положителни 500 000 отрицателни чув­ства, а изговорена правилно, коригира 2 000 000 от­рицателни постъпки. Туй, същото, превърнато в дело на часа, а не след 5 секунди или 5 години, умно­жава горните числа не по аритметични, а по гео­метрични закони.
          И така, не бойте се! Колко думи вече имате от Словото? - Само да си ги държите по папките, пак е сила. Понеже там Словото се бори също: на една дума – 100 отрицателни мисли, 500 отрицателни чувства и 2000 отрицателни постъпки...
           А сега, пращам ви още една прекрасна душа, с която ще направите силна връзка. Това е Маорания – същество от ангелския свят, което идва отдалече. Чрез нея ще дойдат и други приятели от нейния свят. Когато дойде, ще я познаете по гласа й – той е сладък и мелодичен. Скоро ще бъде - бъдете будни: има белег на ръката над китката. Дамгосах я още във Фландрия, когато взе една питка от ръцете на просяка, за да нахрани умиращото си дете. Това дете сега е между вас. Ще познае някогашната си майка и повече никога няма да се разделят. Просякът още тогава прости, понеже беше ангел на земята и из­питваше хората. Той прости, но карма не прощава. Поради това, белегът носи символа на онова, което поставя личното чувство над космичното. Когато се сприятелите, специално ще тълкувам този белег. Ако приеме Словото, а това е неизбежно, белегът няма да бъде повече кармичен печат за нея, т.е. ще стане мъртъв белег.

            - Защо усещах тялото си изтръпнало при суровоядския режим и въздържанието от храна?

            - Туй изтегляне на двойника е по причина на режима, а и на работата със Словото. Обаче при тебе това винаги е било болезнено, понеже - повта­рям - ти учеше през вековете религиозните да се спасяват от Земята с аскетични практики, а това не е още Божествено, то е духовно.
          Турих някои спирачки по пътя на оттеглянето нагоре, понеже ти при първа възможност би избягал завинаги... Сега те оградих със скъпи за тебе неща на тая Земя, та белким поостанеш малко по-дълго... Ако практиката ти през вековете се уравновеси с прак­тиката ти от нов тип, ще премахнеш болезненото излъчване - и тогава, при пълна гаранция от твоя страна, че ще се завръщаш, ще те пусна из другите светове съзнателно, за да разкажеш после на зем­ните хора за красотата и величието на Царството Божие. С болката обаче вие сте много по-полезни – примирете се с това, покрийте с покривалото на смирението и се опрете о ствола на търпението.
          Все пак, ще ти дам някои указания за мистични парфюми и мехлеми, с което ще се облекчиш значи­телно. Питай специално.

            -   Каква е връзката ни с Надя?

          - Тия, които бяха в Египет, не могат да не си спомнят душата на Египет. Това, че Надинка сега е в тяло и че е имала отделни човешки прераждания, съвсем не значи, че тя е престанала да бъде самата душа на целия египетски народ. Туй е несъизмеримо с вашите понятия; и когато в бъдеще ще можете да видите облика на такъв национален ангел, ще разбе­рете пред кого сте се намирали. Туй, което прави сега Египет да плаче, е доброволната роля на юж­ната школа, която той е поел, за да има космическа драма. По-самотен от “Египет” сега няма, въпреки че всички я обичате; но обичта не е нещо абстрактно, отдалече. Ако не беше тя и ако не беше Радий, Аз вас въобще не ви виждах – понеже през тях минават най-големите премазвания напоследък. Рим и Египет си плащат за някои неща, паднаха страхотните им многовековни империи, ала Рим и Египет са още живи и още плачат сега пред вас, на колене. Туй е редно, понеже вие плачехте пред тях, а те не ви виждаха – бяхте много малки пред “величието” им.
Разиграва се такава космическа драма, която сегашните зрители на космическата аудитория гледат със затаен дъх! Тази малка стая в момента е по-голяма от всички сцени на света, на официалния свят. Понеже се иг­рае последно действие и всичко е абсолютно на живо. Пропадналите монарси и императори, фараоните, първожреците, един по един се връщат и се влачат унизени в прахта на нозете на апостолите! Това из­тръгва въздишки и възгласи на огромно душевно удовлетворение у всички зрители от небесните светове в момента. Повечето роби на фараоните и на Рим сега са на райски планети и звезди, в райски полета. Но в предаванията на живо, които се обявя­ват в определени часове по всемирно време, всички същества прекъсват замалко работата си, за да ви­дят поредния “спектакъл”. Те се радват предимно на осъзнаването ви, но на практика почти няма такива, които да се радват, че предишните тирани са нака­зани. Понеже, да се радваш на Правдата, когато тя на­казва, означава че още не си за райска планета или звезда. Както децата си затварят очите и се гу­шат в скута на майка си при кървавите сцени на ек­рана, така и деликатните божествени същества се отвръщат от тези епизоди, от космичните преда­вания, където се вижда колко страдат и как биват наказвани ония, които са държали на материалното, които са насилвали.
          С Надя имаш връзка не само от Египет, но и от Юдея – и там тази връзка беше по родова линия. От там се получи известно биене на аурите, понеже ро­довата връзка не води до друг резултат. Но когато се срещнахте в Христа, почна претопяването на тази дисхармония - и сега беше останало съвсем малко от нея. Просто, тя се проявява, само когато сте на-близо, на тясна територия. Това обаче съв­сем не значи, че не трябва понякога да сте наблизо, понеже трагедията не е в близостта, а в постоян­ната близост. Постоянната дистанция също е трагедия, така че важен е ритъмът. За всяка двойка сродни души има определен ритъм на присъс­твие и отсъствие. Ако го налучкате, и вашите две човечества ще започнат да се обменят в Космоса...
          Ако ви кажа Египет на кои човечества в ясновсе­лената отговаря, ще се изпопребиете да мо­лите Надя за милостта й да ви приема понякога... По­неже от вашите приятели няма представител на ясновселената.
          Вече казах, че когато тя дойде следния път по-малко натоварена, ще лъсне користта ви като теп­сия на месечина... Понеже няма, няма, и скоро няма да има по-красиви жени от египтянките, от предста­вителите на ясновселената! Нефертити от кои беше? Ако сте “тарикати” ще почнете да я ухаж­вате още сега, за да си хванете ред в другите пре­раждания...
          И казвам: който прескочи булото на Майя и нав­лезе в същността, ще разбере откъде извира дълбо­чината. Онуй, което ви казах за котешкия марш, си важи. Едно по-сложно упражнение от типа на “Кукувица кука...” изисква гостуване на различни приятели, а не само по двойки. Ала къде е казано, че сте решили да се излекувате изведнъж или да се подмладите за един миг? Всеки иска, но не му стиска...
          Аз няма да мръдна пръста Си да ви оправя поло­жението или да почна открито с чудесата, въл­шебствата, пътуванията с другите човечества, ако вие не разберете мъката на всеки ваш брат, на всяка ваша сестра! Туй значи Орфически път, туй значи Христово подвижничество! Представете си: Надинка беше най-подходяща за участие сега на централно място в деветорката, понеже... кое не зависи от яс­новселената? Ала Надинка ще си стои вкъщи и ще ви размъква материалите от единия край на София до другия...
          Малко остър съм, но точен. Прочее, и тя има малка вина в това, понеже, ако беше мъничко по-пос­лушна, щеше да положи повече усилия Божественото да я посети по-скоро.
          Ако Аз, например, съм някоя много дебела жена и срещна онзи, когото обичам от векове, ще смъкна дебелините си само за 24 часа. Може да умра, но ще ги смъкна! Ако имам крива глава, ще отида при фре­нолог, ще го попитам тая дупка какво значи и ще уча математика 10 години, за да мога да се явя пред лю­бимия си без тая дупка... Не че любимият е истин­ски, щом не може да ме познаевътрешно, но трябва да се изпълни законът: грижата за външното е вяра в Духа Божий, а грижата за вътрешното – в МайкатаБожия.
Сега разбра ли защо те интересува толкова вътрешното? - Защото си по линия на Мировата Душа, на ясновселената! Но затуй Египет си остава херметичен и до ден днешен. Пустиня е отвънка, какво да правиш... Хайде сега да не бъдете отново пустиня за Надюшка, но бъдете поне малко оазиси, понеже онуй, което може да даде Египет, все още не може никой друг да го даде.
          Тот се интересува от Пралайя, нали? - не от друга. Пралайя обаче трябва да се интересува не само от Тот, но и от Духа на Бога, ако иска да излезе навън. А да излезеш навън, значи да се интересуваш от външното не по-малко, отколкото от вътреш­ното. Понеже само Красотата е съвършеният израз на Истината.
          Сега, да не казвам каква тънка връзка у На­динка има между пренебрегването понякога на външ­ното и пренебрегването на Истината... А в това от­ношение брат й от древна Юдея може да й помогне както никой друг. Та помнете, че още имам да ви раз­правям за вашата връзка, обаче нощта напредва.

            - Каква е връзката ми с Г.?

          - Свързани... като развързани...

            -Защо в съня си виждам, че ям месо, което е съпрово­дено с неприятно усещане? (Тома)

            - Това не е грях, а символ, в случая. Това озна­чава, че придобитата сила е толкова голяма, че не трябва да я усилваш повече, понеже става опасно за приятелите и душите, с които си свързан. Чувст­вото е неприятно поради това.

НОСТАЛГИЯ
                                               25.Х.1972г.
3 ч. през нощта
   Ах, тези чаровни, вълшебни нощи!
   Ах, тези дълги, тъмни нощи, изпълнени с нежна тъга, копнеж и свещено очакване на онова, което няма име...
   И този тих и приятен вик, който се надига от дъл­бините на душата и се въздига, и литва нанякъде, към ви­сотите на светли и безметежни красоти.
   Как се променя всичко тогава, в тихата нощ; как оживява споменът, тъжно-щастлив, щастливо-тъ­жен; непов­торимото чувство, което вика с безкрайното си фортисимо най-съкровените въжделения на духа, ня­къде назад, назад, ня­къде далеч и близо.
   О, как се радва нощта, как се радва топлата тъм­нина и дружелюбно трепкат хиляди разноцветни свещици!
   Кой ме вика в мен?
   Кой?!
   Кой е този мил и радостен гласец в гърдите, който гали нежната струна на сълзите и издига злат­ната вълна на любовта през гърлото, към изворите на скръбта и радостта?
   И ето, аз виждам един вълшебен детски спо­мен – картина–истина:
   Малко момченце, седнало на добрия гръб на зе­лено­кос хълм, прегънало коленца и отпуснало брадичка на ръцете, замечтано и само...
   Седи момченцето на хълма и гледа тъжно ня­къде далеч, далеч отвъд къдравите бели облачета, от които ей сега ще се покажат красиви и засмени мънички ангелчета.
   Мъдри и тъжни са детските очи, а това не са дет­ски очи, и това са детски очи, и не са...
   В детската душа топло полъхва тиха, безмъл­вна радост, и пърхат, пърхат нежни развълнувани крилца, а после бавно се разлива щастливата тъга, необяснима, древна, родна, скъпа!
 Бистри сълзи капят по развълнуваните бузи. Къде съм? Защо? Къде сте? Елате си! Вземете ме!
 Искам да си дойда...
Страхотен вик разтърсва цялата вселена, нався­къде - между звездите, до края на всичко, отеква и гърми!... И после бавно, нечовешки-отчаяните, тъжно-щастливи, щаст­ливо-тъжни ридания затихват, и онзи чуден, рòден и топъл, благ и добър свят избледнява и ос­тава чувството: свещен полуспомен, полусън, мечта...
Ах, тези приказни нощи, тези чудни мигове, ко­гато бавно ни обхваща свещеното спокойствие и тиши­ната на лунния лъч...
... И пак отдалеч, някъде много отдалеч, прия­тели, се подема тихо вечната песен на онова, което няма име.
И огнени вълни бляскат в гърдите ми, и див коп­неж разкъсва сърцето ми - и аз протягам ръце нагоре до смърт. Елате!!! Искам да си ида!!!

И изведнъж с ослепителна светлина плисват мили­арди лъчи, заливат предвечните пространства и гръмва безкраен звезден орган в тържествения химн на цялата все­лена, на всички наши братя, и ехтят и кънтят божествените хорали на Светлите в неизразимо величие и красота. И ето - те идат, те идват, родни, близки до сълзи, до вик – това са те, те са.

И тогава душата ми се разлита в безкрай­ността, в светлината, навсякъде! Аз ида,

ТАТКО...


Като порасна, той написа "Носталгия"

Няма коментари:

Публикуване на коментар