344.1988.07.31 Работата е свършена

Книга 11

31.VІІ.124(1988)г.

Рила, Езерния връх

РАБОТАТА Е СВЪРШЕНА

 

         

Привет от седемте станции на Олон: Махарзú, Елбур, Балдер-Дару, Ио-Колнар,  Махабур, Нел-Онтрú, Шемхáа! Въпреки трудностите, тази нощ утринта се възцари с ведрина, слънце, мир и радост. Лошото премина, доброто победи. След всички изпитания, приятелите от деветорката могат да бъдат спо­койни. Работата е свършена! Където и да се устано­вихте, както и да преживяхте - и тъмното, и свет­лото, - токовете протекоха. Токовете протекоха повторно и през хората, които свършиха своята ра­бота предварително. Присъствието на “Египет”, въпреки че не беше предвидено в първия вариант, не­зависимо от това откъде точно препрати токо­вете, коригира нещо, което беше останало недоиз­пипано – гласа на ясновселената. Отново повтарям, че действията на Самотника още не са дозирани, по­ради което пак попресили с токовете. Но всичко, без изключение, се наблюдава и коригира от Полето, ко­ето е Вездесъщо.

          Присъединяването на Египет към Европа, незави­симо от начина, ще даде добри плодове. Азия, Африка и останалите територии не ще постиг­нат мир тъй скоро, както би могло да бъде, ако антените им при това упражнение бяха в състо­яние да изпълнят нещата коректно. И, въпреки това, нещата, които протекоха, ще плодят необик­новено силни приливни вълни от тези континенти – вълни на интерес към Новото.

Тройната дъга над Нел-Онтри оповести с тройна сила Завета между Мен и вас. Туй означава, че на този етап силите на сродствата все още протичат по три канала: пър­вият - по-отдалечен, а другите два - на Рила. Кол­кото и да ви се вижда странно, тази нощ токовете наистина протекоха на няколко пъти и през Нел-Он­три, макар и несъзнателно, което се отбеляза с не­забавното спиране на дъжда и бурята. В бъдеще, ко­гато ще има условия за спонтанно и съзнателно протичане на токовете, дъгите няма да бъдат три, а ще проблесне Знакът на Единството. Тогава, именно, към Америка ще протекат истински умирот­ворителни токове.

          Отбелязахте и ново преживяване – силата на “двойното слънце”. В бъдеще ще ви говоря за необик­новените преживявания и трансформации, които мо­гат да се получат при огряване на тялото едновре­менно от слънцето и неговото отражение в дадена водна повърхност. От огромно значение е точно от кое езеро ви огрява отражението на слънцето. Ди­ректните лъчи отгоре осветяват тялото ви по един начин, но лъчите от отразеното слънце отдолу приемат особеностите на съответното езеро. Те се насищат с вибрациите на Пралайя – Мировата Душа – и създават необикновената възможност за прос­ветляване на сянката. В сянката на човека, както и в сянката на всяка планета, се крият духовете от ми­налото - съществата, които ви пречат. Така всяко същество от плът и кръв, което не е прозрачно, както Земята, носи и през деня в себе си нощта. Има цяла наука за това, как да се предпазите от духовете на сянката – как да им въздействате и как да ги пре­възпитавате. Сянката на всеки човек е свързана ди­ректно с несъзнанието му - с онази част от цялост­ното същество, която още няма опит и затова греши. Затова посветените от някои школи правят експерименти с огледала и по други начини за унищожаване сянката на стремящия се. Когато това се извършва със слънчеви лъчи, а не с изкуствено ос­ветление, и то в строго определени астрологически часове, ефектът може да бъде по-голям. Това е на­ука, която ще ви преподавам. Но естественият на­чин, по който постигат подобен ефект приятелите от орфическия клас, е заставане с гръб към двой­ното слънце. Това малко отверстие между краката, през което преминават лъчите на езерното слънце, им дава възможност да се проектират ефирно точно там, където се намира сърцето ви във вашата слън­чева сянка. Играта на това прелестно отражение дава жива представа за това, как пърха в сърцето ви пламъчето на монадата, на искрата Божия. Но то не е само представа, а и един факт на живо съответс­твие, на жива връзка. Просветлената сянка по този начин ще ви достави не само неизказана наслада, като една феерична картина, но и едно умиротворя­ване на сърцето, едно блаженство в душата, едно облекчаване на мъките чрез ясновселената – една ласка от нейната нежна светлинна ръка, преминала през водите, която ще ви помилва – вас, непомилва­ните. Ето защо, казвам, че в такъв момент има ус­ловие токовете отново да протекат.

          Имам да ви казвам още неща. Имам да ви казвам колко печална е съдбата на всички онези, които изхвърлят стъкла и метални неща по девствената плът на планината. Онези, които имат виждане, мо­гат да наблюдават как една такава несъзнателна душа, някога захвърлила една консервена кутия, дори и когато премине в невидимия свят, не може да се освободи дълги години от гравитацията на Земята и изпитва остра, режеща болка в своето астрално тяло от предметите, които са били захвърлени. Всеки един от вас е свързан с хиляди и хиляди нишки към нещата от Земята, които е оставил. Има много напреднали посветени, които още не могат да на­пуснат пределите на планетата хилядолетия наред, поради това, че още не са разложени техните мумии от древността или че са свързани с предмети, изоб­ретения, носещи тяхното име и с техни художествени произведения. Затова опитният адепт, когато има за задача, между другото да изиграе ролята на гений и да създаде някаква школа, не оставя никаква следа за откриване на неговото име, на неговото авторство. Затова е казано, че тщеславието е най-здравата котва на духовете към планетата, на ко­ято са се прославили. Затова съм ви казвал, че пра­ведният трябва да търси първо славата на Небето, а после своята слава.

 Дори и мощта на вашия устрем да ви е издигнала до върховете на тънките вселени, един още неизгнил капак на консервена кутия някъде в някоя свещена планина, хвърлена някога от вас, може да носи непонятно режеща болка и да ви връща постоянно в пределите, които някога сте обита­вали, додето изгние напълно. Онези от вас, които Биха искали да помогнат на хиляди пострадали души и да станат съпричастни на милостта, могат да събират постепенно тези отпадъци и да намерят начин да ги претопят. Още по-тежък е случаят със захвърлените бутилки. Те остават не­разрушени практически с хилядолетия. Колкото и нищожна котва да представляват те, нито един дух, свързан с това, не може да се надява на пълно осво­бождение. Ето защо, организирайте претопяването на кутии и стъклени отпадъци, понеже претопява­нето, унищожавайки формата, прекъсва връзката на предмета с душата, която го е захвърлила.

 Вие не знаете, че този неумолим кармичен закон важи в много по-голяма степен и за душите, които вие в ми­налото сте зах­върлили. Един близък, един приятел, едно дете, един неприятел дори, когото вие сте огорчили, е теж­ката котва, която ще ви придърпа един ден обратно за въплъщение на Земята, за да се срещнете с тази душа отново и да й дадете това, което някога сте й отнели. Аз лично не познавам никакво изключение от този закон. Да огорчаваш едно същество, макар и от пиедестала на своята собствена “кристална” истина, това не те освобождава от последствията.

          И накрая, искам да ви открия още една истина. Някои от вас са огорчени, че условията не са били такива, че да сте можели свободно да извършвате своите духовни практики; че мисълта, Словото и пе­чатът били “под похлупак”; че молитвите, събранията и пр. били забранени... Космосът обаче гледа съв­сем другояче на този въпрос. Той предпочита ва­шите жалки опити да бъдат блокирани, пред опас­ността вашите жалки взаимоотношения да омърся­ват атмосферата много по-лошо. Една колективна молитва, колкото и да е силна, може да бъде помра­чена непоправимо и да й се пресече пътя нагоре от едно скарване между двама идейни приятели.

Затова, колкото и изненадващо да ви се струва, Аз още много отдавна внуших на някои народи да Ме викат с всички сили и с целия си възторг по планините с простич­ката думичка “Ео” или “Ехо”. Тази неспряна от никогого молитва, този щастлив възглас на свободата и щастието се носи навсякъде днес из планините и, за учудване на много посветени и ясновидци, съз­дава могъща, пламтяща нишка между небето и зе­мята. Вярващите от една западна катедрала или в една източна църква обикновено не могат да запа­лят такива мощни нишки, каквито запалват омя­ните от простора туристи, защото се молят ма­шинално и мислят за други неща. В повечето богослужения това, че истинското Ми име съдържа “Ео”, е отдавна заличено и забравено. Аз обаче съм достатъчно “хитър” и далновиден, за да създам съвършено естес­твено огнище на контакт между небето и земята. Хайде сега, противници на светлината: опитайте се да загасите вихровите огньове на многомилионното, възторжено “Еооо!”...