Книга 11
18/22.Х.124(1988)г.
София-Изгрев
НАУКАТА АЛСИНИЯ
ЖЛО / КТК
22,50ч.
Трябва първо да храниш чистотата, за да дойде сам Бог в тебе. Ако Святият Дух не е преобразил човека, то Благият Дух или Бог не може да се заеме с него. На теб сега предстои само едно посвещение още, Преображението премина. За мнозина това е предстоящо и те трябва да са преминали през предишните 8 (или 3) посвещения, за да стигнат до Деветото.
Питам ви Аз сега: кой от приятелите можа да се посвети на Словото толкова много и тъй всеотдайно, та да се види как може да се преобразява? Словото съдържа всички методи, всички есенции, всички енергии, всички постижения! Когато вървиш по методите на една школа, ти се свързваш с нейните основатели – и [тогава ] още приживе, а после и след смъртта си, отиваш при тях. Последователите на Йогананда отиват при Йогананда, на Девананда – при Девананда, на хилядите и стотици хиляди авторитети, идеолози, гурувци и шарлатани отиват при тях след смъртта си. Това съм го казал още в Свещената книга на Кришна. А да се общува със Словото, когато то тече в момента на Земята и на Небето, това означава да се общува пряко с Мен – с Христа. Тогава, на първо място, се отваря в хилядолистника нова чакра, непозната на повечето посветени от Изтока. Тя се нарича “росната чакра” или “Престолът на божествената роса”. Тя прилича на роса върху и сред хилядолистника, но не е точно роса, понеже има своя цялост и “росните капки” са само нейните по-чисти енергийни центрове. Има много хора от Изтока, които са пробудили хилядолистника си и функционират с него. Рядко има и западни посветени с пробуден хилядолистник, ала пробуди ли се Росният Престол, тогава не само се прекратява с преражданията, но и се явява огромната жажда да слезеш отново на Земята, да станеш роса за многострадалните човешки души и сърца.
Хилядолистникът е апотеоз на "агни" – на огъня. Агни пронизва цялата източна духовна култура, та на техен език само “бхакти” има паралел с росната чакра – Любовта.
Когато говорим за хилядолистника, имаме предвид Духа Божий, Който е най-висок и най-съвършен. Когато обаче росата се появи сред хилядолистника, се проявява тази същност, от която произтича милостта, тишината и грижата. Това е вече Мировата Душа. Не че Духът Божий не е милостив, но при Него няма милост за несъвършенството – то се изхвърля извън пределите на Огнения Всемир. С пробуждането на росния престол се започва с навлизането в центъра на пентаграма, т.е. туй е преддверието към Пътя на Учителите.
Аз Съм блясъчето в центъра на росинката, на сълзата, на капката. Аз Съм снежинката, съвършеният кристал, в когото се снемат абсолютно противоположностите на пламъка и водата. И когато някой человек или дух се интересува повече от всичко от Словото, то нему не са нужни никакви други методи – Словото го преобразява. Ако човек приеме смирено страданието и благодари за него от сърце и душа и през всичкото си останало време се съсредоточи върху Словото, то той преживява, рано или късно, посещение на Светия Дух – Господарят на чистовселената. Той нахлува в него внезапно, соткава мигновено неговото чистовселенско тяло - и от предишния човек остава само спомен.
Преображението Ми на Тавор, според Евангелието, отразява точно този светъл момент от пътя на човешката душа към Бога. Тогава се осъществява най-силното, новото – получаване на свобода. Оковите, що лежат на душата, та я държат свита в рамките на ума и сърцето, падат - и душата се взривява мигновено, ставайки обширна като вселената, т.е. душата заема нормалното си състояние. Затова при това посвещение ти изпитваш чувството за огромност и всичко обикновено и земно потъмнява за тебе, почернява и става като прашинка в нозете ти. Чувството за свобода и огромност се съпровожда от чувството за грамадна, неописуема, необятна чистота. Ти изпитваш състоянието на Святия Дух. Святият Дух не живее никъде другаде, освен в горната половина на тялото, затуй пробуждането на росния престол се усеща като присъствие от кръста нагоре.
Прамайката на световете се проявява по-късно. Словото е отключило чистотата, праната се превръща в амрална. Стремежът на ученика вече не е Мъдростта - не само Мъдростта, - но преживяването на Любовта и Чистотата. Това особено, Девето Посвещение, и в пътя на ученика то се отличава по страхотно тежките страдания на любимеца Божий, когато е въплътен на Земята. Къпането в росата на Битието настъпва само след подобни страдания. После вече настава постепенно отваряне на съзнанието за онова, което изпитва душата във вселената – едновременно и поотделно преживяване на всички блаженства, на всички степени и състояния на чистотата.
Туй, което вие наричате "мистик", а Аз - “целомъдрен, Божествен человек на Любовта”, - има отношение именно към посвещението на Свещения Триъгълник с Окото на Святия Дух. Ако Отец там е зеницата, то Аз Съм ирисът; Святият Дух е прозрачността и самото виждане, а Благият Дух или Бог Е цялото Око. Окръжността около ириса Е Учителят, а очното дъно, което наблюдава всичко отвътре, туй Е Абсолютният Дух – Най-Скритият, Най-Неизвестният, Девственият. Триъгълникът – това са Трите Вселени, за които постоянно ви говоря. Ето защо това посвещение в Пентаграмиката е толкова важно! Сведенборг го имаше, а в човешката история, специално на вашата планета, най-много 300 души са получили посвещение на Преображението.
Ти се преобразяваш коренно. Всички, които те видят след приемането на Святия Дух, казват изненадани: “Той е станал друг човек!”.
Та казвам: някои приятели се занимават с окултизъм, други правят добрини и лекуват под път и над път, трети имат най-силно жажда за наука, за изява, за творчество. Ала преобразилите се стават ангели пред очите ни и само целомъдрие вее от присъствието им, като свеж планински вятър при изгрева!
Прочее, отдавайте, отдавайте всичките си сили на Словото - и ще видите салмата и праната как се превръщат в амрална. Амралната е онова състояние на Божествената енергия, което превключва мигновено еволюцията в синволюция и нещата се променят веднага. Това е етапът на Красотата, когато Новият Човек се ражда като пеперуда от какавидата на стария. Това е прословутият скок в еволюцията на душата – преминаването от планините страдания в моретата от блаженство.
На ученика му остава само още един подвиг – приемането на Петото изпитание. Ако мистикът е страдалец, отшелник, аутсайдер по вашему, обитател на болници и психиатрии или труженик на някое най-ниско поле на труда и мъчението, то Братът на човечеството, посветеният в Бялата Магия, Синът Божий, приема отново обществена роля, става отново силен в полето на света, на борбата, на битката. Той става Воин на Доброто, строител на Братството, основател на Братства по планетите. Пророкът пророкува и вярва на Словото; Апостолът следва Учителя си, след като Го е познал в последното Му въплъщение на Земята, и става разпространител на Словото; Мъдрецът прониква във всички тайни на Трите Вселени само с един поглед, само с една ясна мисъл, в едно кратко мигновение. Братът на Любовта и Милосърдието, който е готов да се пожертва и да страда безропотно, с благодарност за всичко, което му се случва, приема Святия Дух в себе си и огнените езици се сипят върху него като дъжд из ведро. Павел, именно, основа традицията на приемането на Святия Дух, на тайното причастие на ортодоксалния и евангелически мистицизъм. А като дòйде редът на жаждата за създаване на Братство на Земята по подобие на Царството Божие на Небето, преобразеният се изкачва на Голгота, приема най-тежкия кръст на гърба си, кръста на социалното участие, и най-прекрасната слава – славата на позора. Него обикновено го убиват, обикновено го отравят като сина Ми Сократ, разпъват го като Исуса, разкъсват го като Орфея или му събличат кожата откъм петите, като на Моя възлюбен син Насимú. Не всички от тях постигат пламъка на Петото посвещение, ала всички са прескочили предела на личното и са се озовали в преддверието на Царството Божие. А някои от тях не са излизали никога от него, освен за да покажат пътя на другите.
И така, помни: само Словото, само Словото и само Словото е пътят към Делото! Ученикът започва с Вяра в Словото; Смирението го прави разпространител; Просветлението му дава разбиране на Словото и виждане на неговите форми на съществуване в Битието; Преображението го преобразява чрез Словото и му дава свобода, блаженство, съзнателно преживяване на сливането с Духа и нещата; а Възкресението го прави непобедим чрез победеността; основател на Братства и оазиси по лицето на земи и вселени.
Потвърждавам казаното тази вечер по пътя - не ще издържите нахлуването на святостта, преображението, красотата, ако не се събирате да общувате с Мен колективно. Пеенето, беседите, молитвите – ето основният метод на Посветените! Ако не сторите това, пропукванията са неизбежни.
Приемете Моя строг закон: по време на богослужение - никаква, абсолютно никаква човешка дреболия, никаква мисъл за лични проблеми! Нито звук, нито най-малкото шумене извън програмата, ако искате да присъствам лично. Ще се разотивате поотделно или по двойки по жребий, и няма да разговаряте по пътя. Ще запазите свещеното присъствие докрая, понеже само тогава – през нощта – мога да ви поема съзнателно будни в Школата. Само тогава могат да работят преподавателите и инструкторите по време на учебни занятия - долу или горе в Школата.
Ако можете да се стегнете и да изпълните поне веднъж това, Присъствието Ми ще залее всички ви. Прочее, мълчанието е свещен стадий при получилите Преображение. Дрънка ли някой много, обижда ли се, проповядва ли, ревизира ли, шуми ли, движи ли се неспокойно по време на свещенослужение, то той може да е всичко друго, освен Преобразен. Преобразеният се отдава на Словото, както невестата на жениха – за нея не съществува нищо, нищичко друго.
АЛОЙХЕМ, АЛОЙХЕН, АЛОЙХÁМИЯ!
Когато Павел произнася тия свещени думи, святостта, която го е посетила, няма да го събаря на земята като нищожен червей.
Силата ви е грамадна, когато Любовта ви към Бога е неизчерпаема. А да бъде неизчерпаема – туй значи да не допуснеш прозата да те направи обикновен, делничен човек в приказки, движения, съждения, погледи. “Сломените” заради Христа се отличават по състоянието си на свещено вглъбение, стъпват по земята тихо, говорят малко, повече мълчат и пронизват пространството със святост и сила. Благостта се лее от очите им, милостта – от ръцете им, святостта – от душите им.
- И в двата случая ли се изяви Святият Дух?
- Първият път бях Аз, а вторият – Святия Дух; т.е., няма разлика по същество, но има по профил. Той е в Мен и Аз съм в Него винаги.
В бъдеще ще ви преподавам наука за разпознаване лицата на Бога, на различните духове, на адските същества, които ви посещават понякога. През цялото време на работата Ми с вас - в Братството и във всичките Си беседи - ви уча все на това. Ала сега ще ви преподавам нещата по нов начин, в съответствие с космическия момент. Тази наука се нарича “алсин” - алсинна наука или "алсиния". В религиите тя е застъпена нашироко, ала много неща са забравени и променени.
Отворихме веднага тома “Който дойде при Мене”, на стр.119. Пръстът се падна на следната мисъл:
“Истинската красота на човека е в неговата душа. Има известни вътрешни качества, които го правят красив. Едно от тях е разумността. Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота и нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб, също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Виж как говори онзи, в когото Любовта присъства – всяка дума е намясто и пада на човешкото сърце, както росната капка - на цветята.”
(В това осияние Елма говори росната чакра и росните капки по нея - и се пада мисъл за росната капка върху цветята! - б.п.)
22.10.124(1988)г.
- Чие беше присъствието, което усетих от кръста надолу?
- То е свързано с присъствието на Христос и на Вечния Дух, Който идва да балансира съществото, за да не бъде половинчато. Това се очакваше и е желателно да се повтаря ритмично, тъй като само при духовни екстази и вселявания, без баланса с природното, от човека не може да излезе нищо повече от един канонизиран светия.
Тъй че, радвайте се на всичко, което ви се случи!
Осиянията на Елма продължават в книга 12
За връзка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар