361.1988.10.22 Короновано щастие, ако тя дойде

Книга 12

22.Х.124(1988)г.

София-Изгрев

КОРОНОВАНО ЩАСТИЕ,

 АКО ТЯ ДОЙДЕ!

ЖЛО / МЩ

11,40 ч

           

            - Как може да се помогне на М.Щ.Д. да излезе от манастира?

            - Спасението на М. се състои в това, да бъде оставена да получи своя собствен опит. Същевременно се предвижда някой брат от вас, по вътрешен импулс и вдъхновение, да започне да й пише писма, без ни най-малък стремеж да я разубеждава, а само с обяснението, че е видял нейната снимка и е изпитал желание да си кореспондира с монахиня. Той трябва да бъде безгранично деликатен, да не иска никаква среща с нея, да не изисква тя да прави нищо против своята воля и разбиране. Това нека да бъде обаче един канал, по който тя, в случай на разочарование, да може да потърси помощ. Всаждайки в нея чувството за пълно доверие поради естетическия тон на писмата, ще положите началото на нейното спасение. Напълно искрено и топло братът да обясни на монахинята, че не Сатаната, съблазънта, мирският дух действат в случая, а само приятелството, усетено по най-идиличен и платоничен начин. Трябва да оставите тя сама да реши дали да отговори и да се помоли за разрешението й да получава такива писма, независимо от това дали желае или не желае да отговаря. Успешно ще е начинанието, ако се иска от нея духовна помощ и духовно напътствие, понеже православните обичат да са покровители. Тя трябва да преживее високо посвещение – Христос сам да я посети, - тогава ще се върне към Божественото.

 Аз ще подготвя душата й за приемане на подобна кореспонденция. Сърдечно и същевременно необвързващо се старайте – този, който й пише - да я обвеете с най-прекрасна поезия, с романтика, с описания на свои преживявания сред природата и в мистичните нощи. Да й опише посещенията на Духа. Спрете се на такъв брат, който е имал разкъсващия конфликт между дух и плът, между светско и небесно. Спрете се на същия конфликт у духовните люде, търсещи пътя си, раздвоени между отшелничеството и честното служене на Бога, както мнозина свещеници, чрез семейно огнище. Тази тема обаче трябва да се прокрадва внимателно, едва по-нататък.

Любовта е призвана да спаси и това светло създание, да му протегне ръка за помощ. А когато тя си дойде помежду нас и начене да проучва Словото, ще дам небивало короновано щастие – ней и на нейния приятел. Съвършено откровено да започне писмото си със самата истина, че нейните роднини и близки се мъчат да я спасят, докато братът, който ще й пише, съвсем не е убеден, че спасението е във връщане към ада на суетата и “бесовската” цивилизация. Нека този брат, който усети близка душевна връзка с М., се отдаде на спасението й ревностно и я помоли още в първото писмо тя да му разреши един такъв проблем: тъй като той не е убеден за себе си, че е толкова напреднал или самонадеян, та да си мисли, че може да бъде без посредник между неговата душа и Бога, то той й се моли като на самата Богородица, от името на Младенеца, святата му сестра да бъде милостива като нея да поеме душата на брата си, също както майката Божия – Младенеца, и да се съгласи тя именно да бъде посредница между него и Бога. Тъй Божественото може да помогне и на двамата, и на Словото, и на Делото.

Същевременно, молейки я за такова съгласие от името на слабите и просещи милост и духовна грижа същества, повече със задаване на въпроси, отколкото с готови отговори, нека в писмата на брата се разширява обсегът на темите и проблемите. Туй да го стори само онзи, който ще усети по снимката и по интуиция силна сродност с нея. Ако тя се откликне с топлина и сърдечност, нека братът я помоли да отиде за неопределено време да живее и да работи в областта, където е нейният манастир, без надеждата и настояването да се виждат лично, а само поради единственото желание да се потопи в блестящата аура на съществото, което единствено му откликва и го разбира.

          Ако нещата се развият в плана, който очертавам, този брат неизбежно ще привлече като магнит осиротялата душа на божията служителка - и в момента, когато тя ще се отрече от черните одежди и килията, ще има при кого да отиде. Тогава именно има не малък шанс тя да получи посвещение на ученик, понеже сега е само на петата степен на обикновения човек – тази на скиптъра.

          Достатъчно е да се напишат 3-4 писма едно след друго през седмица с оставяне на адреса, а може и със снимка на брата. Ако тя не отговори – оставете я: тогава Аз ще я поема, но с малко по-твърди ръце.

          НÓА, ТÓА, СÓА!

          С тези три думи трябва братът да облива сутрин образа на девицата. Това следва да се проведе най-късно до две седмици от днес нататък.

            Веднага след приемането на информацията, отворихме напосоки три книги на следните места:

            “Който дойде при Мене” – том неделни беседи от Учителя:

            “Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята – те ще я повдигнат. Аз желая жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние.”

            От “Хиляда и една нощ”:

            Отляво: “Моля да ми разрешиш да стоя на твоя килим и да се храня от твоята софра.”

            Отдясно: “И той отпразнувал сватбата си с нея и видял, че тя била девствена като непокътната перла!”

            От Хофман:

            Отляво: “Но сега вече е дошло време да ви изведа от това положение.”

        Отдясно: “Под хронически дуализъм се разбира онази странна лудост, при която собственото Аз е в спор със самото себе си, поради това собствената личност вече не може да се задържи.”

        Елма се вмесва: Тук ще промените само думата “собствената” (личност) с “предишната”.

          Из “моят живот започна вчера” – Ст.Фуч:

            “Трябва да се родите отново” - Значи й предстои новораждане - добавя Елма.

            -- Близките й да бъдат ли уведомени за указанията?

            - От близките й ще вземете адреса и начина за получаване на писмото, без да се казва нищо.