364.1988.11.02 Божествени стършели

Книга 12

2.ХІ.124(1988)г.

София-Изгрев

БОЖЕСТВЕНИ СТЪРШЕЛИ

ЖЛО / ЙД

17,05ч.

         

          Трапанация на прозаични съзнания, свредел в кората на егоизма, неудобна бормашина в закостенелите правила и порядки на безпорядъчността! Трябва да се появи един божествен стършел, който да безпокои съзнанието на говедата, та да подрипват от яд и от злост, когато някой доказва, че парите са нищо, фукльовщината е нищо, привилегиите са нищо... Този божествен стършел е само външен повод да се проявяват хората такива, каквито са, когато ги провокираш с правда и истина.

 Ангелите се разхождат по земята – това всички го знаете. Но ангел с правото да дава уроци, и то понякога неприятни – туй малцина го знаят. Ангел, който е добър с добрите, но опърничав по отношение на мошеници и тирани – това е нещо повече от духовен ангел и се нарича “Мъдрост от божествен произход”. Все трябва да има и педагози на този свят, та някои вандали да се почувстват неудобно понякога. “Незлобливи като гълъбите и хитри като змиите”... А Аз сега добавям още: “Свирепи като пантерите, когато се касае за защита на онеправданите”. И онеправданите трябва да имат средство за оцеляване! И когато сами го нямат, трябва да се яви някой Тил Ойленшпигел – това средство на небето за озаптяване на властници и смиряване на разбойници.

          Тъкмо този артистичен гений на ученика Зонéл със сегашно име Йордан буди надежда, че онеправданите отново ще намерят помощник и защитник. Сегашната борба не изисква лък и стрели, освен лъка на цигуларя и стрелите на правата мисъл, на точно премерената реч. Божественото чувство за абсолютна хармония принуждава Зонел да намира и коригира точно и най-малките фалшиви отклонения. Вредата от цивилизацията е напълно ясна за него, та по пътя на Хенри той се надява да прави оазис сред пустиня (Хенри Торó – виж сведенията за него по-долу - б.п.). Валден наистина е чудесен опит, ала отшелничеството сега не върви, понеже най-верните са на най-мръсните места. Аз съм ви дал планинските екскурзии като спасение, ала не съм ви казал да правите ашрами. Ашрамите са отминал етап – от ашрама може да излезе само едно разбито същество, като проба от стъкленица, която се заразява още с първото попадане сред блатата. Природната чистота и обстановка е нещо страшно важно, ала спасителят на удавници не мисли за средата, когато трябва да спасява паднал в помийна яма. Наистина, плувецът може да се зарази, може сам да се удави – това влиза в сметката му, - ала спасените от него са безчет! По-божествено е да си по на ниско, по-духовно е да си по-нависоко. А да функционираш между духовното и божественото – това значи да си Човек! Валден не направи Торо божествен, въпреки че духовно той е титан. Случаят с богатия, който отиде при Христа, беше същият. Да последваш Словото – това значи да се откажеш и от природата, ако потрябва. Богатият светски не може да раздаде дрънкулките си, за да последва Учителя, а богатият духовно още по-трудно се провира през иглените уши на Школата поради особения си духовен инат да решава на своя глава що е служене на Бога.

Подобно положение при Зонел няма, понеже той е смирен по дух и със зряща душа. Ала обърне ли се изцяло към Делото и Словото, дойде ли си и той окончателно в пределите на Братството, проблемите му ще се променят. Не казвам “ще изчезнат” – понеже да изчезнат проблемите, значи да изчезнете самите вие и да станете на мокро петно! Ала проблемите на Моя последовател, на Моя ученик, трябва да са проблеми на неговите братя, а не негови собствени. В Моята Школа трябва да решаваш проблемите на брата си, а той ще решава твоите. С това се занимават всички разумни същества в Битието! Хванеш ли се да решаваш своите собствени проблеми, ти си отписан. В едно общество, където всеки се грижи за другия, Аз лично се грижа за всички. Прехвърлите ли грижата върху самите себе си, то простете се с Мен – Аз отсъствам! Себе си може да обслужваш, само когато случайно останеш без чужди проблеми. А също и в минутите ти по твойта програма, когато е времето за служене на Бога в себе си – от полунощ до изгрева. Съботата е също такова време, както и всички Сатурнови дни, аспекти и вибрации. При това, ученикът абсолютно не се интересува дали му се отблагодаряват. С това съм ви занимавал много.

          А сега ще кажа на Зонел: твоето духовно име означава следното: “Любовта е новото, оборващо злото”. И при това, Аз добавям претопяващо злото. Ако красивата ти, чувствителна душа, се пребори с вътрешното раздразнение от неправдата и пошлостта, ако се научиш да благославяш нежно и смирено врага си, с теб ще настъпи силна промяна. Огромната ти нужда от любов ще бъде удовлетворена от достойно създание, което ти очакваш. Ала ти не очаквай, както никога не си очаквал отплата, и продължавай да извираш като извор, безкористно за другите. Спри да се притесняваш от скудоумието на неблагодарници, дай воля на творческия дух в себе си и се хвърли като божествен лъв във водите на големия живот. Ти си плувец, който винаги ще изплува! Запуши носа си за смрадта и смело се гмуркай в клоаките, понеже там стенат бисери. Бисерът не може да дойде сам във Валден, защото е на дъното – далече от Валден. Затова и Аз ви наричам “ловци на бисери”. В клоаките на света има хиляди скъпоценни същества, които очакват вашата помощ! Вие се обърнете към тях с всичката си любов, стегнете се, изпружете се, отскочете - и се бухнете в мрака надолу с главата! Вземете си въздух достатъчно - и се гмурнете колкото можете по-надълбоко. Ловците на бисери не се замислят нито за миг, а плуват все по-надолу и по-надолу и свитки им излизат от липса на въздух. А да се върнеш към Отца си с шепа бисери от едно прераждане – това струва повече от 300 хиляди Валдена и 100 Едема! Не че не трябва да си строите спасителни обители сред природата – това е абсолютно наложително. Но ако те ви откъсват от проблемите на нещастниците, те се зачеркват от лицето на Новия Свят. Ти можеш да запазиш своето скромно владение, но пребивавай повече тук, където си необходим на слабите. С тебе ние сме сами, нямаме нужда от нищо, а всички се нуждаят от нас. А има толкова много работа!

Пророкът на Праведното Царство, наречен Осия, си ти! Пророк бе и пророк си до днес, понеже си верен на Правдата. Пророкът се смалява пред света, за да се големи Бог чрез него в очите на людете. Ти умееш, умееш да се смаляваш! Пророкът осиява невежите с правда и истина и ги предупреждава за последствията от техните простъпки. Пророкът силно негодува срещу бесовските безумия на света и се отличава с овладян принципен престол. Той пробужда причинното си тяло. Ето защо, причини и следствия за него са като на длан. Той не може да не ги съзира навсякъде и да не се отграничава от ония, които не ги съзират. Пророкът е факел на небесното праотечество, осветяващ пътя на страдащите и подпалващ барута на гордите. Без праведници и пророци, верни на Бога, нищо не би могло да стане на тази земя. Праведникът по принцип е силен, но се отказва от насилието, понеже вижда предварително руините. А който говори от името на Бога, на пророчествата в свещените писания, и сам пророкува, а пророчествата му се изпълняват, той вече е подпалил Първия Лъч на Ученичеството над челото си и вече е пуснат да влезе през Тайната Врата. Остава му следващия подвиг – благостта на сърцето по отношение на врага, на неправедния. Да бъде остен и бич е негова прошла [минала] задача и той ги употребява все по-рядко и по-рядко, управлявайки съвършено съзнателно гнева, като сценична изява. Да минеш към следващото стъпало не значи да отритнеш старото. Тъй смиреният става благ и с врага си, следвайки Учителя по петите; ала щом се налага, той може да извади и остена.

          Корона се вижда вече, излизаща от основите на главата ти. Праведният се отличава с растяща корона, орнаментирана с бледосини лъчи. Той почва да помага и с божествения балсам на лечителството. Когато ти си дойдеш завинаги, приготви се да ти диктувам книга за токовете на лечебното изкуство.

                      Из книгата на ПРОРОК ОСИЯ

Първо Господ го жени за блудница с извънбрачни деца – символ на Израил; после пък - за прелюбодейка (купил си я човекът за 15 сребърника и ½ мяра ечемик...)

2:18 В оня ден ще направя за тях завет с полските зверове, с небесните птици и със земните гадини. И като строша лък и меч и ги махна от земята, ще ви напълня с безопасност. 19 И ще те сгодя за Себе Си за винаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и милости. 20 Ще те сгодя за Себе Си във вярност и ще познаеш Господа. 21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ - ще отговоря на небето, и то ще отговори на земята, 22 И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото - и те ще отговорят на Израиля. 23 И ще насея за Себе Си земята; и ще покажа милост към непомилваната; и на ония, които не бяха Мои, ще река: “Мои люде сте вие!” , а те ще рекат до един: “Ти си наш Бог!”.

6:3 Да! нека познаем Господа, нека Го следваме и Го познаваме. Той ще се появи сигурно както зората и ще дойде при нас както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята. Защото милост искам, а не жертва; и познаване на Бога - повече от всички всеизгаряния.

 7:14 И не викаха към Мене от сърце, когато викаха от леглата си! Събират се заради хляб и вино, а от Мене отстъпват.

8:7 Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат!

8:12 Аз му написах важните Мои закони, но той ги счете за чужди.

8:13 В жертвените приноси към Мене те принасят меса и ги ядат, затова Господу те са неугодни. Сега Господ ще си спомни тяхното нечестие и ще ги накаже за греховете им: те ще се върнат в Египет.

11:3 Аз сам учих Ефрема да ходи, носех го на ръцете си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. 4 Привличах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им и кротко им храна подлагах. 8 Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те предам, Израиле? Обърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост! 9 Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек.

 12:5 А Господ е Бог Саваот - Иехова е името Му! 6 Обърни се и ти към твоя Бог, спазвай милост и правда и уповавай се всякога на твоя Бог. 10 Аз говорих към пророците и умножавах виденията - и чрез пророците употребявах притчи.

13:4 Аз съм Господ, Бог твой от земята Египетска - и ти не трябва да познаваш други Бог, освен Мене; и няма Спасител, освен Мене!

14:1 Израилю, върни се при Господа, твоя Бог, защото си паднал чрез беззаконието си. 2 Вземете със себе си добри думи - и върнете се при Господа! Речете Му: “Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни!” Така именно ще отдадем благодарствени приноси от устните си. 3 Асур няма да ни избави, ние няма да ездим на коне и няма вече да речем на ръкотворните идоли “Вие сте наши богове”, защото само у Тебе сирачето намира милост. 4 Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от тях. 5 Аз ще бъда като роса за Израиля - той ще процъфти като крем и ще простре корените си като ливанско дърво. 6 Клоновете му ще се разпространят, славата му ще бъде като маслина и благоуханието му - като лаван. 7 Които живеят под сянката му, изново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза. Дъхът му ще бъде като ливанско вино. 8 Ефреме, защо трябва повече да се молиш на идолите си? Аз го чух и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха, от Мене е твоят плод. 9 Кой е мъдър, та да разбере тия неща? Кой е разумен, та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, то праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат.

 В осиянието се споменава американският мъдрец, мистик и писател Хенри Дейвид Торо. Той е роден през 1817 г. в САЩ. Живял е само 45 години. Учи в родния си град Конкорд, в щата Минесота и в Харвард, след което става преподавател по латински, старогръцки, френски и естествени науки. Присъединява се към групата на Новоанглийските трансценденталисти, оглавявана от Емерсън, и започва да пише своите "Дневници". Публикува в списанията на трансценденталистите "Циферблат" и "Естетически страници". Става най-знаменит с книгата си "Уолдън или живот в гората". Написва още "Седмица по поречието на Конкорд и Меримак" и "Гражданско неподчинение". Умира през 1862 г. Уолдън е едно чудно хубаво, диво езеро в Канада, където Торо е бил отшелник:

Трябва да има нещо много общо между него и приятеля Й.Д., комуто Елма посвещава горното лично послание. Той. си прави дървени къщички далече в планините и горите и ни посреща там. Като слиза, помага безкористно на всички – колко къщи е направил и поправил безплатно, един Бог знае. Колко хора е излекувал, включително от рак – също. Но понеже всичко е диалектика, тук ще бъдат разказани два случая, които разкриват обратната страна на отшелничеството, колкото и да се нуждаем от природата и от постоянен живот в нея. Един ден Учителят Б.Д. изслушал внимателно Венно, когато той отишъл при Него да го попита не е ли най-доброто да забегнем сред природата и да станем отшелници в малки къщички, на чист въздух и слънце. Учителят отговорил: “Това е мечтата на дядо ти...” Въпреки това, В. си направил една къщчика в Рила планина и получил урока си – тя била окупирана незабавно от пияниците и ловджиите. Не че Небето постоянно не ни призовава да се спасяваме от градовете, но нещата могат да се комбинират. Имаше една мила приятелка–скулпторка, която беше вече почти ослепяла. Нейното ателие беше приземно, на един от най-шумните и мръсни булеварди в София. Като се отвори вратата, газовете и пушекът от автомобилите влизаха директно. Когато искахме да я вземем неделя в планината, тя казваше: “Не мога, някоя душа може да ме потърси и ако не съм тука да й помогна, не знам как ще го преживея”. Но ето и друг пример: Торо разказва как през една тежка зима с много сняг е лежал болен в къщичката си при Уолдън и го е посетил от стотици километри само един верен приятел. “Той беше поет – пише Торо – и затова в душата му имаше толкова много любов и преданост, че за него това бе най-малкият подвиг, на който е способен един истински приятел”.

А нашият приятел Д. все още циркулира неуморно между къщичките си в планината и домовете и местата на хората из цяла България, където е необходим. Спи и в градината, и под покрива, и на покрива, ако няма къде...

Къщичката на Хенри Торо край Уолдън