Книга 12
25.ХІІ.124(1988)г.
25.ХІІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ЗВЕЗДАТА АР И БАВНАТА ПЕСЕН
ЖЛО / ЖГК
12,55-14,15ч.
Ар – това е полето, на което пребивава сега предишният Жоро. Венел е сегашното му име. Покоят му настъпи отпреди 5 години. Дотогава той все още се измъчваше от връзките си със Земята. Ар е нещо средно между огромно пространство и разредена безкрайно много звезда и е всъщност истинското име на “Албигоя”, която той описа в романа си. Неговата страстна мечта да се върне в родината си, се сбъдна. Той е жив пример от първа величина за това, как духът на човека отива натам, накъдето се е стремял най-силно. Например, който мисли приживе за вино и кебапчета, озовава се в кръчми и кебапчийници след смъртта си; който обича музиката, посещава концерти; който обича да чете книги, чете денонощно направо от затворените книги и библиотеките; а който е търсил сродната си душа, отива при нея. Ала Венел напоследък си мислеше за центъра на галактиката, за приказната страна “Албигоя”, която е всъщност Ар. Макар и разредена звезда до пределите на самата галактика и още по-разредена – надалече, надалече от нея, - Ар има и кондензирано състояние от минерал, неизвестен на вашата наука. Той е много по-твърд от известните ви образци диаманти.
Венел много обича музиката! На тази централна планета музиката е основно занимание на обитателите й. Чрез музиката те поддържат равновесието на всички светове във вашата галактика. За да пътуват те по своите орбити и да проявяват особената си същност по най-прецизен начин, цивилизацията на Ар трябва да пее непрестанно. Телата на тези същества не са от биологическа материя, а от кристална. Те живеят в извънредно бавно време, поради което контактът между тяхното и вашето съзнание е абсурден. Както в случая със Жорж Радев, така и тук подобен контакт е възможен само на определена надморска височина. Обаче Ар е толкова кондензиран, че на Земята би трябвало да има планина 97 хиляди метра, та да може да се осъществи паралел в честотите на времето. Така, на тази височина, посветените в Новата Земя са способни да влязат във връзка с Ар. Поради невъзможността ви да сторите това физически, няма шанс да се свържете сега пряко с музиканта Венел. Ако обаче изпаднете в особено състояние, отговарящо на тази надморска височина, вие ще се настроите на съответната честота на времето - и тогава Венел ще ви изпълни своята песен, с която ще ви поздрави.
Н. няма възможност още да се озове в тази честота, защото последната отговаря на абсолютното отсъствие на критическо чувство. Обаче тя е музикална, и с най-прост начин пътека към тази честота е възможна – ако тя пее много тихо, с голямо проникновение “Благост” 100 пъти последователно, редувана с “Блага дума на устата” 50 пъти (първо 100 пъти “Благост”, после 50 пъти “Блага дума на устата”). Ако нищо не отклони съзнанието й от това, то може да постигне нужната височина с духа си и тогава ще чуе гласа на Венел.
Венел много често си мисли за нея, но няма никаква възможност той да слезе, понеже няма още такова тяло от божествен порядък, с което се сменят честотите на времето. Песента, която той сега пее, не е минала още и на втория си звук от започването й, въпреки че я пее от пет години! А какво остава да изрече една цяла дума... И, въпреки това, този тон е прекрасен! Кристалното съзнание на Ар произвежда такива прелестни тонове, че ангелите с наслада се вслушват в това светотворчество. Голата повърхност на Ар няма нищо, освен блестяща, кристална гладкост, прозрачна и трептяща от нежни виолетови светлини. Те ще бъдат виолетови до момента, в който аряни вземат следващия тон от песента, който ще смени и баграта на вътрешното светене. С това ще се появят нови планети в галактиката, подвластни на съответния нов тон и на общата хармония в песента.
На небето музиката изразява не само приятни преживявания и вълнения, но и мисли. Сегашната мисъл, която трябва да изразят аряни, когато завършат напълно песента си след няколкостотин години, няма слогов характер, както земните езици, а е производна на тоновете, темпото, обертоновете, мелодията и общата хармония. Тя е следната: “Бог основà нов свят и в този нов свят обмяната е обич, а трепетът пък – любов.” Това е точното съдържание на мисълта, но в музикален вид тя звучи много по-поетично и въобще не се произнасят думи. Насладата, произхождаща от особеното звучене на всеки отделен глас, в съзвучие с останалите гласове, надминава всякакви познати вам възторзи, наслади и блаженства! Песента не се ръководи от никакъв диригент, не е написана предварително от някакъв композитор, нито е репетирана. Тя се поражда свръхсъзнателно, едновременно във всички, в градината на божественото единство, на божественото любовно присъствие. Вие изпадате в това състояние много рядко и на практика съвсем мъждукащо, само в изключително велики секунди на живота си, когато не искате да налагате своето собствено право и да поучавате съществата около себе си. В един обикновен човешки живот на земята, понякога нямате и три секунди общо преживени в това състояние, а то изгражда божественото тяло на човека. Когато налагате своята собствена воля или разрешавате да ви налагат волята си други, вие се въртите в кръга на преражданията и не можете да се освободите. А щом почнете да се съгласявате с особеностите на другите, да не ги осъждате външно и вътрешно, да ги приемате с радост и да ги благославяте, независимо от това, доколко са в разрез с вашите собствени представи, тогава само вие, на практика, изграждате своето божествено тяло и ставате господари на времето.
Венел обаче също има божествено тяло, макар и още в спящо състояние. Това, че той там пее, още не значи пробуденост на божественото съзнание. Ала Аз умея да разговарям с подсъзнанието и направлявам съществата чрез свръхсъзнанието. Така че и в този момент съм в състояние да предам неосъзнаваната в будност радост, която изпитва сега Венел при възможността да се свърже с вас. Неговата разумна душа ви казва:
“Ориéл, Ориéл (това е името на Н. от техните пътувания по световете), нима не помниш как скитахме по световете? Независимо от земните ни дрязги и дребни неразбирателства, ние сме вървели винаги ръка в ръка и рано или късно ти ще си дойдеш при мене. Аз те обичам с обич неразривна от нищо и временната ни раздяла е един само малък, тъжен епизод. Бог прояви милост да ни раздели и ни разделя понякога, за да се научим да оценяваме любовта. При раздялата човек става самотен и си обещава, че когато се събере отново с единствения, никога вече няма да го облива с отрицателни мисли и подозрения. Бог е създал самотата, раздялата, скръбта, старостта, за да се научим да мислим положително, да отправяме само добри чувства към ближните, да се отучим да съдим света и пороците му, да се отучим да мислим, че ние знаем що е “нравствено” и че сме длъжни да се противим на “безнравственото”.
И сега много приятни дни ти се обещават от Учителя ни, Който ни водеше все заедно през всички времена, и аз го измолих специално за тебе, понеже си най-свидна на сърцето ми. При тебе ще настъпи едно успокояване от броженията на миналото и ти ще престанеш да бъдеш царица, и твоята безмерна и невинна красота и кротост от младини ще се възвърне на благия ти образ.
Пильо, пиленце мило, аз не съм те забравил и все си мисля за тебе и за нашите синове. Знай, че те не са никак случайни и че ти сега вършиш майчински подвиг, който ще остане в историята завинаги. Понеже в края на този ваш печален и велик век, тия двама наши синове ще има да играят ролята на Словото и Делото. Затова те дойдоха в двата противоположни знака – Христовия знак на Словото и Иисусовия знак на Делото. Тойонус сваля Словото, а Малон ще се осъзнае много скоро и ще почне да приготвя условия за Делото. Те още много има да работят заедно, и от кръвни братя тепърва предстои да станат братя по дух.
Приготви се да приемеш нов дом, да устроите мястото в С. и да ми простиш, ако има нещо останало като омъчнение в тебе, понеже аз не съм бил виновен – просто на Земята ние не сме нежни, както на небето. Аз не само съм ти простил всичко, но и съм разбрал, че няма какво да се прощава, а това е най-хубавото, Божественото. Духовният човек прощава, а божественият вижда, че няма какво да се прощава.
Ние с теб тепърва ще се срещаме отново – и отново ще те разведа из приказната “Албигоя”, ще ти покажа нейните несметни богатства и ще ги изсипя в нозете ти, понеже ти вечно си оставаш моята Пильо – птичката на щастието! Ти си безкрайно хубава и млада пред Господа, и когато хвърлиш тая земна дреха, всички ще видят, че си се очистила напълно поради страданията, които преживяхме на тази тъжна Земя. Работници сме с тебе отколе, ала и възлюбени, понеже само възлюбени Бог повиква от глъбините на Битието, за да се родят някъде из световете носители на Словото и Делото. Така че, ние с теб свършихме една добра работа и Бог не ни осъжда за нищо – напротив, приготвил ни е почетни места.
Ние с теб бяхме при Учителя, но тепърва ще има да прозираме Неговата величина и прекрасност. Тук Учителят също присъства и ни води, но аз нямам думи да опиша Неговата красота. Той вечно ни казва: «Аз познавам Своите Си!»
Пей ми привечер песните, за които се казва, а някой път отдели време, от много ранна утрин, на местото или в природата, и изпълни това, което се казва. Тогава ще чуеш един особен, нечуван от никого, блажен звук. Той ще бъде привет от моята песен – песен за всички и песен специално за тебе.
Обичам те вечно! - Твой Венел”.
(Н. изпълни това укаазание и твърди, че е чула небесния звук. Венел написа на земята не само «Албигоя», но още много други интересни и талантливи неща. Ориел написа романа «Благария» за чудните приключения на Братството и най-близките й души в Рилските тайни обители, написа и стотици стихотворения, в някои от които пътуваше на вълшебно столче до Венера.... Тойонус се занимаваше и все още се занимава с осиянията от Елма и с класическото Слово на своя Учител, а Молон напълни света с красивия звук на своята виола и написа прекрасното есе «Носталгия» за копнежа на човешката душа към този бекраен и чист свят, от който сме се родили.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар