390.1989.04.28 Йерархията “ахонти”

Книга 12


28.ІV.-7.V.125(1989)г.

София-Изгрев

ЙЕРАРХИЯТА “АХÓНТИ”

ЖЛО / СЦ

          Колаж със звездата Денеб, ангелския дух на диспечерката Стефка-“миличкото”, чийто глас ни облекчаваше като по вълшебство в тежката ни работа, и “историческия” тролей “Икарус” 1503 по 4-а, 5-а и 11-а линия и почти всички останали в София, с който се возеха и много приятели... Някои от осиянията са дошли направо на волана, диктувани устно, като приятели записваха (например, “Циници и романтици”...)

Идва от планетата Рао, Уранов тип свят от Праоýл, системата на Денеб. Грандиозни Раови проекти служат на много места в космоса.

          Ахóнти – ето йерархията същества, които живеят на Рао. Невъзможно е ахонт да познава всемира без пропускане на любовта към всички в душата си. Когато ахонт трябва да направи нещо.

          Това е началото на недовършено лично послание от Елма за една извънредно добра и съчувстваща диспечерка от ЦДП над магазин “София” – Стефка –“миличкото”. Казваше на всеки шофьор по буса “Кажи, миличко; добре, миличко; прието, миличко; няма проблеми, миличко...” Беше й посветено едно стихотворение за благодарност, но личното послание остана само с началото си. В стихотворението се казваше, че в зимната нощ, когато сме тъй нещастни и самотни и всяко женско сърце е заето самос този, в когото е вторачено, - поне на волана имаме шанс да чуем в ефира по няколко пъти на смяна мил женски глас “прието”... Към януари 1992г. Ст. все още работеше там, след прекъсване повече от година - изглежда беше в отпуск по майчинство.) Тролейбусната “сага” даде незабравими приятелства и преживявания, които ще останат в душата завинаги. Всяка професия изработва строго определени качества и добродетели в човека и висшите му тела, тя реално и символогически отговаря на нашата истинска задача и мисия в даден период. Да е бил някой хамалин, мозайкаджия, строител, изолировчик, оксиженист, монтажист, миньор, учител, възпитател, горски работник, стрелочник, водач в градския транспорт, научен сътрудник и пр. – всичко това дава простор на въображението да търсим и намираме паралели за призванията си в много по-високи измерения. Символогията на тролейбуса, например, е тъй интересна и ясна, че могат да се напишат томове... С кого и какво се прави контакт? Какво е електрическата енергия? Защо жиците са две и какво символизират? Какво изразява плюсовата и какво нулевата? От коя хваща ток и от коя не – и защо? Какво значи да загубиш връзка когато ти падне прът и какво – да го ремонтираш и пак да тръгнеш? Какво значи превключване на стрелки, усвоено още от стрелочничеството в железниците? Какво пък означава «железничар»... А спазване на светофари? А спукването на гума и подмяната? Спазването на правилника въобще, но и свободата и задължението, именно по правилник,  водачът понякога да бъде смел и решителен и да задминава? Какво значи избягването на удари и катастрофи? Защо и кога трябва да даваме предимство? Защо тролеят черпи ток от Централата когато върви по равно или нагоре, но генерира електричество и го вкарва в мрежата, когато слиза по наклон? Абсолютно всички елементи на шофирането и всички части и функции на тролея и особеностите на всяка друга професия са паралелни на съответни неща в мозъка и тялото ни и в невидимите ни тела! С какво тролейбусът се отличава от частната кола, от автобуса и от трамвая - и за какви качества и каква “мисия” говори това? Какво значи в живота ни знакът «Предимство пред всички останали» и как, кога, на кого или на какво трябва да се дава?

Най-прекрасните приятели, заради които си е заслужавало да се работи в тролеите, са protan@abv.bg и zorvel@abv.bg, но също и yi@gbg.bg, с когото се виждаме по-рядко (той именно записа осиянието “Циници и романтици” в движение на 16.12.1989г.). Те приеха дълбоко връзката със Словото и То им помогна много в живота. Самите те дават на другите всичко, което имат и могат – биха извадили и сърцата си да ни светят, както легендарния Данко.

На фона на небулата «Сърце» (IC1805)