четвъртък, 18 август 2011 г.

398.1989.06.16 Архомна материя, ангелите ме­лани и ябълковите градини

Книга 12

16.VІ.125.(1989)г.
София.-Изгрев

АРХОМНА МАТЕРИЯ, АНГЕЛИТЕ
МЕ­ЛАНИ И ЯБЪЛКОВИТЕ ГРАДИНИ
ЖЛО / ТИГ




9,30-10,00ч
          Млада материя от Новата физична вселена. Но­вата физична вселена се състои от 5 вида материя: ар­хомна, свръхстара, стара, млада и свръх-млада. Тази, ко­ято нарекох «млада», образува физичните звезди от розо­вия спектър с прекрасна светло-зелена корона. Гледката е смайващо красива! С Т. раждането на такава звезда се случи преди 38 милиона години. Розовото тя внедри в сърцето й, а свет-лозеленото – в ума й. Такива “понални” същества са много голяма рядкост в Новата вселена, но Битието украсява с тях божествено нощите на Пралайя!
          И така, невинността на сърцата с розова същина е позната на всички. Такова сърце умее да обича предано, топло, чисто, а нежнорезедавото сияние на ума в тези удивителни, великолепни създания, организира матери­ята около себе си в мек, приятен комфорт.


 Когато се получи в Битието такова необикновено съчетание от цветове и мотиви, отмората на пилигрими и бунтовни духове видя надежда. Никъде, никъде, никъде до този мо­мент изтерзаните ратници на Новото не бяха срещали такова странно съчетание, понеже розовото обикновено се съчетава със светлосиньо, а светлозеленото – с тъмнооранжево. Балансът тук бе изместен с няколко спектрални класа настрани и резултатът бе възмож­ност за най-нежни чувства с най-мека битова атмос­фера. Аз наричам това откритие на “меланите” (създа­телите на тези особени същества) “Ухание на Разцъф­налата Ябълка”. Тъкмо Разцъфналата Ябълка осиява пролетта с тази нежна розовост и светлозеленост, с която поналите освежават Новата Вселена. Ако попад­нете на такова място – сред градина от разцъфнали ябълки, но привечер, след залез слънце, когато небето е също бледорезедаво, а от слънцето са останали само розови отблясъци нависоко в облаците, - вие ще добиете представа, какво значи да имате такъв приятел!


Това означава поетичен мир и сладка тишина. Това са особени ангели, свързващи етерния свят със света на душата и проявяващи благодатта на нежното чувство, облъхващо света с изобилие и хармония.
         
Ако сте имали щастието да срещнете такъв човек на Земята, не ви е необходима вечерна ябълкова градина... В неговата прелестна аура вие ще се чувствате още по-блажен, спокоен и цялостен, отколкото под зелено небе с облаци от розово дихание.


Невинността и кротостта на това сърце, което ви е покрило с крило от грижа и бла­гост, не искат нищо друго, освен малко топлинка – за броените мигове, през които пилигримът се е приютил под перата му. Това не е напълно достатъчно, о, далече не е - на такива прекрасни сърца, - но кажете Ми: нима няма вечер, от която да не лъха малко тъга и ностал­гия? Така и душите с дъх на ябълков цвят, осеян от неж­нозелена вечерна заря, крият в гънките си и виолето­вото смирение на тъгата на една самота, от която не могат да избягат никога. Тази деликатна и чиста скръб прави още по-прекрасен разцъфналия цвят на нежното розово! Озарени отгоре с резедата на небесни предчувс­твия и надежди, обичливите сърца от ябълковите ста­ени градини, отдолу са скътали сенките на теменуже­ното очакване, почти толкова успокоено, колкото и тре­вожно.

         
Затова сега ти дадох това хубаво име – понеже ме­ката, кадифена скръб на душата ти по пълнота и взаим­ност, постоянно ще изпълня горите наоколо с твоето дивно ухание. И само онзи ще разбере колко великолепно е цветето, което го издава, който може да се наведе и да го открие сред дебрите на човешката суета.

 

Купете си теменужки от Монмартър!
                                  Wenzel Ulrik Tornoe (1844-1907)
Понеже теменугите в битието хранят всички същества с асуин повече, отколкото всички други цветя. А асуинът не е това, което блести отвънка, но онова, което извира най-отвътре – Прекрасното.

Само три минути на ден да сте имали щастието да ви гледат очите на такова създание – и вие ще добиете удивителен мир, бодрост и сила, за да се стълкновите с враждебните прибои на света.
          Живей тихо и свято - ти, чисто убежище на кро­тостта и доброто! За такива оазиси сред пустинята още отдавна е казано: “Кротките ще наследят земята”. Ако ти имаш вяра и търпение да изчакаш плода на тво­ето дивно цъфтене, ще видиш, че той ще е славен. То­гава не ти ще въздишаш в самотните вечери на темену­гите, а стотици други ще въздишат по тебе, понеже плодът на кротостта е вечната красота и безсмъртие! 

Допълнение към ЖЛО / ТИГ
16.VІ.125(1989)г

11,30ч. – Пет минути след идването на това лично послание, единаторът отваря една книга от библиотеката на тази прия­телка и чете където сочи палецът:

            Наистина, тъй както и преди, не можа да про­умее как се беше превърнал в ябълка. Или още по точно, той беше самият ябълков сок...
( “Ден на Калисто” – стр.279)

      
           
Когато се връща в дома си, той заварва на леглото си оставена от някого из­резка от един немски моден журнал: чудно момиче с ябълка в ръ­ката... В дрехите и бижутата му доминират виолетовото и светлозеленото!.
            Удивен от поредното съвпадение, х. задава въпрос защо е всичко това, само заради посланието до Т. ли?
           
            Източникът отговаря:

            - От този момент съдбата на това момиче (от цвет­ната фотография) се променя! Подарявам й огромно щастие, понеже попадна под погледа Ми. Един ден, ко­гато осиянията ще се преведат на Запад, тя ще разбере защо се е променило положението й коренно. Тогава ще потърси България!


Осиянията от Елма продължават в книга 13

Няма коментари:

Публикуване на коментар