четвъртък, 18 август 2011 г.

403.1989.07.10 Осияние за Тишината

Книга 13

10.VІІ.125(1989)г
София - Изгрев


ОСИЯНИЕ ЗА ТИШИНАТА


Жан Делвил – Училището на тишината

8,15ч.
          Роенето на Битието на разединени частици се нарича "шум". Единяването на частиците се извър­шва винаги в музика или тишина и поражда музика и тишина. Тишината обаче се различава от музиката по това, че музиката е израз на радостта и осиява тотвселената, а тишината е израз на мира и оза­рява ясновселената. Чрез музиката Тот твори, а чрез тишината Пралайя съгражда. Ако нямаше му­зика, нямаше да има сърце. Ако нямаше тишина, ня­маше да има душа. Ето защо ония, които се лишават от музика, те се лишават от сърце; а бягащите от тишината погубват окончателно душата си. Тиши­ната е единственото условие Мировата Душа да проявява милостта и да въдворява мира, а зарята на всяка Христова монада се пробужда в тишина. И онова, което нарекох някога заристо тяло на човека – новото тяло, с което увенчах и завърших настоя­щия етап от строителството на Битието, - може да функционира само в атмосферата на музиката и тишината. Ето защо пробуждането на човешката душа, на будическото тяло според източната сис­тема, се почва в тишина и се разцъфтява най-дивно чрез музика. Христовият човек има нужда от тишина през първите седем години от живота си. После иде музиката до четиринадесет години; изящните из­куства - до двадесет и една; и математиката - до 28-годишна възраст. Подсигурили ли сте тези че­тири условия за развитието на човека в нужните пе­риоди, разцъфтяването на душата му е осигурено. После вече следват всички останали тайнства на Христовия път, според индивидуалните таланти и личните наклонности. Ето какво наричам Аз преду­чилищно, основно, средно и висше възпитание! При това, вие трябва само да създадете необходимата среда и да оставите развиващото се дете, юноша, млад човек свободни. Това, което сега правите – да го принуждавате да учи, да го изпитвате, да му пи­шете бележки, да се оценява поведението му и да се санкционира, е система на черната ложа по плане­тите! То се отразява пагубно върху човешката душа и е първият инструмент на пъкъла за нейното по­робване и манипулиране.
           Тишината, подслаждана само от природните звуци, трябва да бъде първото райско преддверие на човешката душа, стъпила на някой земен бряг. Не че ще лишавате детето от инструментална музика през първата седемгодишнина, но то трябва да из­пита самó желание да отиде там, където се свири или може да се чуе съхранена в записи музика. Това ще правят само музикално надарените деца. Оста­налите нека играят на воля сред природата, по по­ляните, между цветята, по дърветата – на въздух, слънце и свобода.
          Нарушението на тишината през първите седем години с викове, крясъци, заповеди или някакви тех­нически шумове, битови прози, кухненски и домакин­ски шетни, поразява монадата на детето за векове! В началото на хистерията на адската майка, у нея се проявява и адската потребност да потропва и шета шумно вкъщи. Чрез тези шумове и тупания, блъскания и пр., тя се опитва да заглуши в сър­цето си жаждата за разнообразие, и в душата си – стремежа към сродната душа. Напълно адските майки и домакини правят това в присъствието на децата и съпрузите си, а не в тяхното отсъствие, понеже по този начин смученето на прана е гаранти­рано. Обстоятелството, че спели в момента, не е никакво оправдание, понеже физическото ухо не се покрива с астралното и менталното. Напротив, ко­гато мембраната в ухото се отключи по време на сън, душата се е вече излъчила и тъкмо тогава е най-опасно да се шуми в един радиус от сто метра средно, но при някои души - и до три километра, по­неже те не могат да се отделят от нисшия ментал.
 Ако лошите чувства и сатанинските удоволствия държат душата към адския астрал, то лошите мисли, отрицателните оценки и всички човешки шу­мове създават черупка от ментално естество, ко­ято не я допуска по-далече от два километра висо­чина над повърхността на планетата. Тогава във вас се развива неврастения и децата стават нервни, юношите тръгват надолу по модните течения нап­раво към пастта на преизподнята, а младежите поч­ват да пушат, пият и развратничат. Чрез всичко това те се опитват да пробият менталната броня, опасала плътно земята на една нищожна, но везде­съща височина. С излизането нависоко в планините, по-далеч от хижи поне на 500 метра, а най-добре на три километра, и в моментите, когато не минава самолет и не се разкъсва холическото тяло на мес­тността от кариерни взривове, вие имате всички условия да се пробуди будическото ви тяло.
          Сега тази тишина, за която ви говоря, не е само в диапазона на вашите слухови възможности. Има радио-тишина, която на вашата планета, с един неимоверен радиус около нея, е напълно унищожена. По тази причина космическите пътувания на посве­тените от Икло и всички радиотелевизионни пла­нети не са възможни от момента на първия радиоп­редавател! Стават излъчвания [на невидимите ви тела], но най-много до при­чинния свят. Ако някой иска да попадне в будическия свят, отправна точка не може да бъде Земята – поне до момента, до който не унищожите радиоте­левизионните емисии.
          Радиовълните на черната ложа са нещо много по-опасно от радиацията, от която сега сте вдиг­нали ръце. Това е паразитен петизмерен шум, пропа­гандиращ пъклена информация и философия на ги­гантски разстояния от Икло и представляващ ради­озараза от първа величина за страхотно количество цивилизации. Ако лошите мисли не могат да пробият йоносферата, то лошите чувства стигат най-много до стратосферата, но радиовълните на пъклените ваши програми се разпространяват практически из цялата галактика. И това не е само от вашата пла­нета. Ето защо молитвата, духовните песни, брат­ският живот и Словото са единствената ви надежда да се отворят зони и коридори към будическия свят – светът на Христовата душа. Както тройката не­утрализира технотронната и космическата радиа­ция, така споменатите оръжия на Новия Човек про­биват отверстия от тишина и осигуряват трасета за излъчване на ученика в света на душата. Тази ра­диация сега, която изтича от вашите реактори и идващата през разкъсаното от безумците ви радиа­ционно поле на Земята стават причина за мутации, които почват да израждат човечеството. Ако не приемете тройката като основа на новия живот и ако останете на равнището на духовните вълци-единаци или астралните сърдечни двойки, вие няма да можете да избегнете мутациите. Това надебеля­ване например на повечето от вас, това оплешивя­ване, сбръчкване, прегърбване, са все мутации, пре­дизвикани от философията на цирковите ви аст­рални двойки. Тези акробатики, палячовщини, воде­вили и илюзионни шашми на парадиращите за двои­чен морал вече отдавна не разсмиват космическата аудитория. Това обаче не пречи мутациите да ги правят много по-смешни и жалки, отколкото изглеж­дат външно, след настъпването на критичния срив, понеже в астралния и менталния свят интимното циркаджийство се представя в истинската си тъм­нина. Писъците, разкъсванията, изтръгванията на удове и органи от “любимия” и всички останали из­куства на пъкъла там са страшна картина, понеже в чистилището отреагирването на потъпканите жажди не може да бъде спряно от нищо. Благовер­ният ти съпруг, с който си била мила, на който си била вярна петдесет години на Земята, там става твоя астрална жертва, върху която ти се нахвър­ляш като презрян хищник и впиваш зъби в гърлото му! На Земята не си могла да си признаеш пред себе си, че моралът и привързаността са те правили вампир спрямо него, но само нощем, когато се излъ­чите във вонята на нисшия астрал. Но когато си отидете и двамата, особено ако това стане почти едновременно или най-много до 5-10 години, той не може да си обясни защо тъкмо най-скъпата, най-близката, сега се нахвърля върху него, или взаимно се счепкват в смъртна схватка. Това е едно отмъщение на психиката за робството, в което са те държали астрално, за пропуснатите хиляди възможности да обичаш още хиляди хора на Земята.
          Но сега думата Ми беше за тишината. Не пос­тигнете ли тишината първо вътре в душата си, не разберете ли какво значи отмиране на биологичните шумове, на астралните шумове, на менталните шу­мове, на причинните шумове дори, но най-вече на шумовете от атмически произход, вие никога няма да попаднете в ясновселената. Това означава, че няма да се отключи програмата на ясновселената във вашето будическо тяло; няма да запазите вашето ду­шевно целомъдрие и физическата си девственост.

          Но тишината на физическото поле има това предимство пред всички останали, че провежда то­кове за минерализация. Ако искате да станете дух, ако вървите по пътя на духовните школи, пълната тишина, невъзмутимостта на въздуха от човешки шумове е основно условие. Няма две мнения, че всички отшелници и природни светии са се уединявали, за да стигнат до излъчване на душата от тялото – да се върнат в света на духовете. Тази фаза на физичес­ката тишина Аз наричам "святост" на атмосферата и я препоръчвам на всеки, който още не е завършил своята инволюция.
          Заедно с аскезата – всички видове положителни упражнения на духовните школи, – тишината е най-могъщата сила за освобождаване от мюонната гра­витация. Ако аскезата, панезата и вярата отключ­ват програма за завъртане на мюоните под освобождаващ ъгъл, то тишината на физическия въздух представлява катапулт за душата. Три денонощия тишина след индивидуалния срок за упражнения, при­родно обменяне (панеза) и осияване от центъра на вярата могат да те катапултират на две хиляди метра височина, т.е. пробиваш низшия манас, дори и без физическо издигане в планините. Дванадесет де­нонощия тишина те правят гражданин на Новата Земя – онова етерно вълшебство на десетина земни радиуса, за което съм ви говорил не веднъж. А повече от три години тишина води ученика на Духа Божий до овладяване на слънчевата система. Двадесет и осем години тишина ви правят гражданин на Млечния път.
           Обаче при всички тия духовни постижения вие не сте предпазени от шумовете над физическите. Ето защо, най-малкият астрален шум, от ревност например, или най-малкият ментален шум от някоя ваша отрицателна оценка могат да ви върнат мо­ментално във физическото тяло, където и да се на­мирате из вселената! Това значи, че мюоните ви са се превъртели мигновено в заключено положение и са свалили пътешественика най-безцеремонно в него­вите мюонни координати – планетното му тяло.
Вие не знаете, че причинният шум се нарича "философс­тване" и се провежда от всички, които умуват, пле­тат модели, логики, силогизми, програми, планове и системи, отклоняващи съществата от Словото Божие.
Атмическият шум или по-скоро грохот и трясък се генерира в духовете на всички, които ис­кат да водят, без да са били водени. Да бъдеш воден, означава да бъдеш, именно “воден” – да можеш да за­емаш формата, в която са те поставили по-мъдри от тебе. Ала ония, които стават учители, автори­тети и водачи, преди да са били още ученици, създа­ват най-страхотния тътен в Проявеното Битие и тоя тътен ги превръща, рано или късно, в титани. “Тътен” и “титан” имат един и същ произход, в нау­ката за божественото тълкуване на думите. Тия тук произхождат от името на Таткото, Тот – жела­ещите да бъдат двигатели, да творят, да съзнават модели и форми; ала чираците на Майстора много често предизвикват социални и космически катаст­рофи и изпълват целия атмически свят с невъобра­зим тътен. Оттук произлиза и народната ви дума “Яко тат нощний”. Татът на атмическия тътен не е нищо друго, освен крадец на сила от духа на човека и човечеството, за да придвижва насила повлияните от него към функциониране на някаква система, съз­дадена от него или от идеолог на някакъв религиозен или философски шум в Битието.
А мюонната ти­шина, за която споменах преди малко, има точно противоположна цел и посока. Тя не буди съществата за инволюция, а ги буди за оконча­телна, пълна еволюция. Мюонният човек – пълното въплъщение на Космическия Човек в едно отделно кристално човешко същество – е изгонил всички шу­мове и илюзии на всички духовни светове и се е кон­дензирал в абсолютен синтез на земните Азове – ония, които са послушни на физическата тишина. Физическата тишина не е идентична с атмосфер­ната и духовната тишина. Физическата тишина изисква пълно загубване на слуха за всички извън тебе. Именно това се нарича "божествена аскеза" и, за разлика от духовните аскетични учения, тук ти не се лишаваш от нищо, но го преживяваш вътре в себе си. Тази тишина се постига с кристална решетка и максимално усмирени електрони, в зависимост от основната йерархия. Мюонният човек се състои от най-смирените илухими и най-необузданите алохими, които протичат през него. Ето защо зелохимите са най-твърдите, но и най-прозрачните – те са непобе­дими като крепост и всепобеждаващи като лазерно оръ­жие!
          Ала физическата тишина е още по-далечно бъ­деще за вас. Сега Аз искам да ви подскажа колко много се надявам (и колко малко същевременно... ), че може да се появи група сред вас, която да осияе все­лената с поне тричасова тишина веднъж в месеца; група, която няма да допусне психически или физи­чески шум в продължение на три часа в месеца, ко­гато сте се събрали за провеждане на някой от уро­ците или някое от упражненията на Школата. О, ако можеше никой да не Ме прекъсне, когато ви водя по извилините на тишината или направо нагоре по ал­пийската стена на Словото! По шеметната пътека над прозата, над дивните мъгли на илюзията; отвъд, отвъд - в Царството на мечтаните трима; на леле­яните шестима, откъдето се почват Явленията; на сънуваните дванадесетима, от които се почват Де­янията!

Няма коментари:

Публикуване на коментар