421.1989.12.12 Върховната обител Елеон

Книга 13

12.ХІІ.125(1989)г.

София - Изгрев

ВЪРХОВНАТА ОБИТЕЛ ЕЛЕОН

Христос се е възнесъл в небесата от хълма Елеон, разположен на изток от старите стени на Йерусалим и разделен от него с долината Кедрон. Наричал се е още “Маслинова планина”, точно там се е намирала и Гетсиманската градина.

13,20-17,35ч.

            Драгоценни, мили побратими, синове на светли­ната, слушайте Ме сега внимателно, защото туй, което ще ви кажа, не го знае никой!

          Има една обител във Върховния свят, която се нарича "Елеон". Тази върховна обител е връх и среда, и съкровищница на човешкия дух и на божественото пълно съвършенство и блаженство. "Елеон" значи "абсолютност, всепроникване, пълно единение и раз­познаване"! Който още не се е изкачил на Елеон, той се катери по различни стръмнини, канари и про­пасти, които са път към Елеон. Понеже всяко безпъ­тие, макар и скръбно и печално, е заобикóлен път към Елеон.

          Така че небето и адът могат да се нарекат още “Елеон” и “Нéелеон”. Елеон е всичко, което ни прави цялостни, а Неелеон – онова, което разбива духа и душата ни на части.

          В света има също души със жива, трептяща ис­кра в себе си, и същества без искра, плътòци. Има също и души с потъмняла, оплетена, замъждяла ис­кра на живота. Някои учени казват, че душите с мо­нада на Земята в момента са само седем на сто от всичките ви хора. Аз казвам: това беше някога – преди Христа; оттогава досега душите с монада се увeличават на Земята непрестанно и в момента (13,33ч.) са точно 49% и половина. В момента ние се намираме точно на ръба на победата. На това се дължат нечуваните промени, които сега се извърш­ват на Земята и във вашата система. Тази прево­люция, която сега става при вас, на Земята, е само отглас от преволюцията, разтърсваща Слънцето. “Еволюция” означава бавно развитие, “революция” – промени със сътресения, а “Преволюция” – това е Преддверие. Това е преддверие към синволюцията, в която промените се извършват синхронно, мигно­вено и без сътресения.

          Сега се извършва една преволюция от Господа­рите на зарящата Хлоя, която ще засегне всички планети. Няма да остане нито едно същество непречистено. Който не иска да се пречисти, ще остане за друг път. Това е един шанс само веднъж на 12 ми­лиарда години! Онуй, което ви казах за скачането в огнената бездна, когато кандидатът се изправя на трамплина над магмата, за да се разбере след скока дали има или няма монада, няма да се извърши сега само по тоя начин. Нито ще се извърши чрез оная ек­сплозия, която ще стане, ако адските учени решат да подпалят планетата. Това ще стане с избухва­нето на самото Слънце – което е сега предстоящо! Вашето Слънце е на границата да стане свръхнова и затова е надянало брачни одежди на невеста Гос­подня. Затова сега всички, които са призвани да ско­чат безстрашно в огнената бездна на Любовта и пламъка, трябва да знаят от този момент: връ­щане към старата вселена на студа и безлюбието няма! Който се обърне назад, той ще се вкамени! Това иска да каже древният случай с Лотовата жена. Ето затова и в този час на последната секунда от 12-ия час, когато навсякъде гърмят и мелодично пеят камбани за Сватба, Аз искам да посветя това свещено Мое послание на жената на Лота и жените на Елеона.

          В света съществуват само три начина за възкач­ване божествената планина Елеония: чрез Рождение, чрез Пламък и чрез Кръстно страдание. За да може да стане Рождение, човешкият дух и човешката душа трябва да се срещнат отново. Най-великият начин, по който това може да стане, е срещата между две сродни души в Битието. Когато тази среща е пълна – на всички полета, – тогава на света се ражда едно ново същество, в което душите на ония, които се обичат така, се сливат в един дух и едно тяло – и се получава нещо прекрасно!

          Ако душите не са сродните, но са сродни от ня­коя сродна верига, те нямат сила, именно, да се слеят в Рождение. Но те могат да се слеят в Пла­мък. Този пламък най-често е толкова силен, че дава условия други двойки души, които са истински сродни, да се срещнат завинаги по-скоро. Ето защо, не избягвайте Пламъка, а напротив, пламтете по-често, по-мощно, без умисъл! Понеже пламтене с умисъл е това, което се случва със сламата: светне, избухне, проточи ярки езици – и после угасне зави­наги. А за Синовете на Светлината – Синовете на Царството Божие – първият шанс е да стигнат до Рождение – туй, което в религията се нарича “Новораждане”. За туй е необходима среща с едната-един­ствена сродна душа на всички полета. Такова сли­ване е вечно, неразлъчно, пълно с безгранично позна­ние и блаженство. Сам Бог пребъдва постоянно тъкмо в такова велико блаженство. Точно затова той е всезнаещ, всеможещ, вселюбящ. Мировата Душа и Отец – Абсолютният Дух - са в постоянно любовно слияние през всичките вечности и манван­тари, вътре в Него. Когато монада се срещне с мо­нада и тези монади са пламнали от велика Любов и взаимно преклонение, тяхното вечно сливане не може да се разлъчи от нищо.

          Приятелю, страннико, пилигриме по канарите на човешката кръстна голгота от скръб без ответ­ност, Аз искам сега да те попитам: магнит ли е пар­чето ръждиво желязо, пред което прашинка желязна остава ледена и безответна? Желязна прашинка ли е прашинката, която не се устремява безпаметно към магнита, когато се е приближил? С това Аз ис­кам да ви кажа: внимавайте, синове на Лота, когато се хвърляте в суетение към някоя жадувана женска душа. Когато Лот се е срещнал вече с пришълци или самият той е пришълец на Земята, дошъл да сон­дира дълбочините й в търсене на любовта като пълно безумие, той трябва да знае: ще полети ли след него безпаметно в океана на абсурда и пламъка една звездна половина с монада в душата си - или ще се обърне назад като Лотовата жена, да погледне към света на нещата ...

          Аз деля Космоса на свят на Любовта и свят на нещата. Всички неща, които не са Любов, принадле­жат към небитието – към онова, от което се инте­ресуват роботите – съществата без причинно, бу­дическо и атмическо тяло. Те имат ум, но без разум; те имат чувства, но без милосърдие; те имат воля, но собствена. Една илюзия за собствена воля, която не е нищо друго, освен програма, внедрена от чер­ната ложа. Тази програма предвижда ти да мислиш, че сам искаш нещата, които тя ти е внедрила като амбиция. Всички тия неща – в света на нещата – са постигнати вече от другите. Затова съществата без пламък небесен, без искра, или както й казват “монада”, не могат да бъдат индивидуализирани.

          Великата космическа драма се състои в това, че множество човешки същества със замъждяла ис­кра Божия искат да играят ролята на роботите. Затова единственият начин тяхната искра да се пречисти и просветне е да преживеят една велика любов или едно велико сътресение. За това съм ви говорил вече много пъти.

          В основата на тази гран­диозна космическа драма лежи една нескончаема тема – темата за Разпознаването. Когато разпоз­наването на сродния не е още узряло, монадата се подлага на сериозни напрежения, докато най-после узрее. Бракът на духа с душата, на единствения с единствената, на сродния със сродната се отлага за други цикли и мигове, когато терзанията на душата, опитала света на нещата, ще са достатъчни вече, за да стане тя като струна звънтяща. И от най-тихия удар на гонга тя зазвънява от обич и пре­даност във всички пространства на Трите Вселени!

          Ако вашият дух няма щастието да срещне та­кава душа, ако останете тъжен, самотен скитник по полетата на човешката безответност, Аз ви препо­ръчвам единствено третия път – пътя на Подвига. Път на кръстно страдание, когато планини от мъка ви премазват и всички звезди и йерархии плачат от обида вътре в душата ви през зимните нощи. Не слу­чайно съм казвал, че зимата се дължи на човешкото безлюбие. Не случайно съм казвал, че “студен човек значи лош човек – нищо повече!” А студът е необхо­дим на тия нещастници, за да порят свирепо през ледо­вете на чуждите егоизми и по орбитите на света на смъртта, на нещата: къщи, пътища, бизнес, комп­ромиси, родови вампиризми. Тревогата пак се поя­вява, обновяват се раци и тумори, непонятната скръб се възвръща, изникват гори от проблеми. Не­бето се затваря за него и му се озъбва също тъй грозно, както самият той се е озъбвал и е вадил нокти с рикот на хищник срещу прилива на безсмър­тие. Той е свикнал да търси смъртта си през всички прераждания, избирайки затворения кръг на нещата, на рода, на страха и гордеенето - пред шемета на космичното сливане. Затова вашите психолози каз­ват, че у вас най-силен нагон е нагонът към смъртта. Със своите стереотипи и кръвни привър­заности вие обичате да обричате на болест, на лу­дост и смърт не само себе си, но и тия – и най-вече тия, - с които сте свързани чрез мощна астрална ве­нозна система. Тази венозна система (когато арте­риалната е много по-слаба) предполага невъзмож­ност на жертвата или на октопода да съществува на по-голямо разстояние или за повече време разделени от обекта на своята “симмортоза”. Вам­пиричните връзки не са симбиоза – те са “взаимно осмъртяване”... Единственият изход от тази пе­чална картина са периодичните откъсвания на ду­шата с монада, за да се зарежда в аурата на други души с монади. В противен случай съдбата ще ви отнеме най-скъпото, за да се отучите да изваждате нокти срещу най-най-скъпото си.

          Аз съм Елма – Любов – Огън пояждащ! Аз не поз­навам нито един дух досега, който е успял да Ме над­хитри. Аз не познавам нито една душа, която е ус­пяла да надлъже Любовта или себе си. Вселената е отрупана с кости и черепи. Адът все още кънти от стенания. Аз не познавам още нито един случай ня­кой да не е отвърнал на Любовта с Любов – и да не е умрял. В архивите Ми такъв случай няма! Нито пък има случай да не повее смъртта там, където заради една любов някъде е превърната в кръв и сълзи друга любов. Тъй е писано в царството на алохимите – и отмяна на този закон или отлагане не може да из­върши никой, освен илухим.

 Постигането на вечния мир, на вечната ра­дост, откъсването от света на нещата, за да по­паднете в света на безсмъртието, са възможни единствено на планината Елеон – планината, която изкачваш мигновено със сродната си душа, за да ос­танат всичките живи; с душата от сродна верига, за да останат живи половината; или по пътя на скръб­ния, кръстния подвиг, за да останат живи една чет­въртина.

          Понеже ви казвам и пак потвърждавам: до края на следващата година на Земята трябва да се роди един велик музикален дух от лоното на Орфея! Той е призван още веднъж в този век – в навечерието на извънредни събития. Ако той се роди в плът и кръв в свещено семейство и успеете да го посрещнете както трябва, може да считате шестата раса за оплодена. Това ще е Елеон чрез Рождение – и затова ще се прояви с пълния си блясък и съвършенство на виртуоз, композитор и аватар на музиката. Неговите изисквания за баща и майка са изключителни.

          Ако не успее да събере душите, към които се е насочил, остава втората възможност – Елеон чрез Пламтене. Ще се изпълни четвъртата Ми молба. Необхдима е пламенна двойка, която да го призове на Земята с велико пламтене, неудържимо от нищо и никого. В този случай, духът на Италия ще дойде при вас чрез вселяване. Тази душа в света ще роди велика драматична поезия. А ако пламтенето е много силно и често – не само поезия, а също и музика. От съче­танието на тези две грандиозни произведения ще се роди нов жанр, подобен на операта, но с много по-мо­гъщо въздействие. Епохата на реализма и модер­низма ще се смени от Епохата на Трансформацията. От това първо грандиозно произведение на Любовта като пламтене, души ще получават просветление, сърца – облекчение, тела – изцеление. Туй пламтене, което е необходимо за раждането на този гигант на всемирната хармония, може да се получи и в повече светилища.

          Но, за да има то нужното действие, за да при­вика посланика Ми от висините на тотвселената и върховните обиталища на радостта и музиката, вие трябва да се съчетавате монади с монади, а не мо­нади със същества без монади. Имитантите, андро­идите, “мукавите” се разпознават по това, че никога не могат да се трогнат от влюбеност. В тях отк­ликът се задейства изключително при нахвърляне при хватката, която хищникът, андроидът и дори алохимът използва за хипнотизиране на жертвата, с цел да й внуши наркотичния шок на подчинението. Шока, придизвикан от самеца, който гони настървен самката, а тя бяга, за да доведе настървението му до максимум. Закон на животинския свят, под чиято хипноза се намират все още дори същества от бо­жествен произход.

          Аз съм ви говорил много за тъй наречените “зат­ворени светове” – световете, които не са се ро­дили, а са били само една щастлива възможност на вашата свободна воля и на вашата еволюция, т.е. на способността ви да откликнете на космическия мо­мент, да разрешите на един прекрасен свят да се отвори и да създаде нова реалност в Битието. Ало­химите, хищниците, филмовите супермени, както и алкохолиците имат способността да отключват у жертвата също такива заключени светове чрез чер­ната магия на нахвърлянето, чрез мъжката хватка, чрез подчинението и обладаването; чрез душевната нищета на директното предложение. Затова и пло­дът на подобен сценарий са умствено увредени деца, духовни дегенерати, душевни нещастници. Именно те пълнят земята с армиите на конкурентите, със­тезателите и печалбарите.

          Обратно: илухимите, серафимите и романти­ците – хората с развито будическо тяло, т.е. “су­рите”, противоположност на “асурите” от индийския мит, - обливат обекта на своята любов и обожание със зашеметяващия огън на една красива космична феерия. И едва когато са получили нежен, но ясен отклик, са в състояние да преминат към преливане на сладкото и събуждане на силното. Тези йерархии притежават чудната способност да събудят в ду­шата с монада такива неизказани преживявания и блаженства, в такива необозрими гами и регистри, които са съвършено недостъпни за самеца, познаващ само един акорд или една нота. Заключителният акорд от любовното сливане с поет, серафим или илухим не може да се сравни с нищо!

          Ала душата с монада - с жива, незамъждяла ис­кра, която има шанса и щастието да бъде обикната от такъв океан - се отличава по това, че владее ма­гията на приласкаването. Тя не е жертва на пъкле­ните стереотипи на животинския свят – охладява­нето, замръзването, сблъскването и бягството, с единствената цел да бъде генериран скокът у дру­гия. Тези, които добре познават този прийом, никога не го използват, по никой начин, нито пък могат да го използват, защото познават и неговите резул­тати. От скока на хищника-мъж до разкъсването на любовта, до сълзите, побоя и драмите има само една стъпка.

          Затова ви казвам: върхът може да бъде постиг­нат за 100 години, може да бъде постигнат и за една година. “Сто години самота”, скръб и опити с андро­иди са напълно достатъчни по пътя на страданията и кръстния подвиг, за да достигнете някакво съвър­шенство. Ала по пътя на обмяната това става много по-бързо, много по-сладко и лесно. Именно това е божественият път! Именно това е довери­ето, разблокирането, любовта, приятелството. Нуждата от другия, който има това, което ти ня­маш – и ти го отдава, приласкавайки изранената ти душа.

          Ако имате по-тясно чело, търсете любим с чело на поет – вдъхновено. Ако искате да изградите носа си, устните, брадата, ухото си, това става много по-бързо и по-удивително лесно чрез интимно общуване с човек, който ги има оформени прекрасно.Това именно се нарича "преливане”. И при това пре­ливане, противоположностите не се търсят съзна­телно, а жадуват една за друга инстинктивно, инту­итивно, със страстната нужда от другия. Иначе то би било корист – даваш, за да получиш...

          Сега ви казвам конкретно: душите, от които чакате разпознаване, от които чакате приласкаване, не са имитанти на пъкъла, а са живи човешки души!

           В предстоящите 3-4 години (а за твоята приятелка (на Ц.) - още в следващата година), две души ще преживеят такивазаблуди и тревоги, че ще раз­берат дали трябва да се изолират или трябва да комбинират, съчетавайки, нещата, но и да знаят кое е първото. Размениш ли местата им, ти се обръщаш назад и става на камък и сол онова, което те е раз­лъчило от космоса. Така е с Лотовите жени и деца.

          Ако става дума за Новата Евридика, за Новата Ева, тя вече знае как и кое да поставя на първо място. И тогава и второто остава и живо, и здраво, и вечно прекрасно.

          Господ да благослови Идващия! Ако не го призо­вете до март както трябва, Аз ще го призова както се налага! Ала тогава се гответе за нечувани изпи­тания.

          ЕЛЕОН, ЕЛЕОНОН, ЕЛЕОНЕОН!

          Което значи: ”Елеят на Новото да се излее в сър­цето на избраната - да разпознае избраника из­между всички, които не са избрани. Да отвори ду­шата си за необятност и щастие вечно! 

Коментар от 2009: В символогията има най-различни положителни и негативни парарлели на солта. Разсъждаваме на тази тема, понеже Лотовата жена се е била преърнала на стълб от сол. Защо пък и точно на стълб – само поради вида на човешкото тяло – или и това е символ? Символ е и обръщането назад, когато се прави опит за спасение – това не е за пръв път нито в в митологията, нито в живота. Самият Орфей се е обърнал да види дали Евридика го следва, когато я извеждал от ада. За негативите на солта се казва, че това е жаждата за материална стабилност и сигурност, нагонът за плебейско подсигуряване, когато правим изборите в живота си. Крайно интересно би било и разшифроването на беседата «Лотовата жена» от Учителя П.Д., държана на 21.III.1937г. Както винаги, и там се дават уникални ключове – за тези, които имат по-изострен нюх за истината. Първо, жената на Лот е била добра по душа – значи, има надежда за нея и за всички, които приличат на нея. Следователно, при тях (и при всички нас, ако имаме нейните недостатъци и проблеми) стои въпросът за концентрацията по посока на Идеала. Фаталното в нейния случай е любопитството. В беседата се казва, че по наследство от нея, дъщерите й са промъкнали злото и в новия свят, бягайки от стария – Содом и Гомор. Това е озъртането за придобивки и приключения, но не божествени. Странното в тази беседа е твърдението, че Лотовата жена се е превърнала на стълб от сол, понеже й е липсвала сол. На пръв поглед – противоречие. Но тук трябва да търсим вече положителния символ на солта – стремежът към Истината, Свободата, Работата, Красотата - истинските, не ефимерните. Именно това в случая е една от негативните доминанти на Старата Ева – редовното пропускане на истинските стойности и шансове  заради принизения й вкус и любопитство. Разбира се, тук, както и навсякъде, жената не е само конкретната жена като пол, но човешкото сърце – затова този проблем и изпит важи за всички нас. Ние често се обръщаме назад, за да видим какво казва миналото, какви са ценностите и вълненията ни от миналото. Фактически, моделът на целия човешки свят около нас са едно минало – антипод на космичното светло бъдеще и на божественото настояще. Ние постоянно искаме да подражаваме на света – на хората от миналото – и да постъпим като тях. Не равняваме хода си с хората от бъдещето и с преживяванията, които можем да дарим и получим в настоящия миг. Някаква упорита парадигма или фиксация от миналото постоянно ни държи нащрек да бъдем верни именно на тях, а не на божествения импулс в сърцето си в настоящия миг. Именно по тази причина в беседата се казва: "Не бутайте миналото! Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред вас! Бъдещето днес ще се реализира. Царството Божие да дойде още сега, никой не ви препятства. Във всеки дом Царството Божие може да дойде още сега. Ако искате, Царството Божие може да дойде още днес у вас. Никой не ви препятства за това! Ако искате да живеете при Бога, никой не ви препятства за това". Чели сме стотици подобни мисли от стотици лекции и беседи, но това минава механично през съзнанието ни и не виждаме какви изумителни ключове ни се дават за незабавно практическо преобръщане на живота ни. Не съзнаваме, че отчаяно и упорито се мъчим да поддържаме някакав статус от миналото, с чувства, стереотипи и мотивации, измислени от хора на миналото; с партньори, за които сме се закачили в близкото или далечното минало. Главата ни постоянно е обърната назад, изкривява ни се вратът! Не ни минава през ум, че в далечно или близко бъдеще ни очакват още хиляди шансове, хиляди Възможности за Щастие (има цял том беседи с това заглавие!) Че всяка от тях може да бъде приближена моментално в настоящия миг, ако имаме разбиране и кураж за това. Ако се откажем да бъдем клиенти на поговорката: «Сама врата в полето – и всички се трупат да минат само през нея»... И – най-вече – ако имаме развит космически вкус и висок идеал да избираме правилните хора и неща в живота си. Те са носители на рая именно внастоящия миг; а другите, по линия на принизения ни вкус, страхове и съображения, на неразбраното чувство за дълг, са живи носители на чистилището и ада. Но никой не ни е виновен, защото ние сме си ги избрали. Ето какви фундаментални разкрития и следствия могат да се разкодират само от един абзац в една беседа! Ето как само една мисъл от беседите може да съкрати еволюцията ни с 25 хиляди години! Отгоре на всичко, в тази беседа Мъдрецът дава и конкретен практически модел как можем да се спасим от кармичните водовъртежи и задръствания. Английският лорд и руският княз от примера попаднали с лимузините си в едно задръстване и никой не искал да даде предимство на другия, за да се възстанови движението. Лордът си извадил да чете спокойно «Таймс», а князът отишъл до колата му и вежливо го помолил, като го прочете, да го даде и на него да го прочете целия.... Няма отстъпване – всеки иска да продължи до безкрай ината и статуса си! Превръща се в статуя! Каква по-ясна разшифровка на символа? Един от отрицателните символи на солта в този случай е именно инатът – да не би случайно да дадем път на Живота, на Движението – да не би случайно да престанем да бъдем статуи и всичко да ни излиза солено. Да не престанем да се взираме с изкривени вратове към навиците на смъртните да служат на смъртни или да търсят само своето собствено право... И ето сега разковничето: да си разменят автомобилите! «Ако бях аз – казва Мъдрецът, - щях да постъпя така. Какво лошо има в това, ако разменят автомобилите си? Иначе невъзможно е нито английският лорд да се върне назад, нито руският княз. Ще излезе, че тяхното достойнство се нарушава... Обаче, разменят ли автомобилите си, въпросът се урежда без накърняване достойнството на когото и да е от тях. Често хората се карат помежду си. Скараните хора не са нищо друго, освен задръстени улици. За да се помирят, те трябва да разменят "автомобилите" си. Единият ще се качи на автомобила на другия - и обратно. Какво им коства да разменят автомобилите си? Този въпрос може да се разреши много лесно, когато ние гледаме само в бъдещето, без да се обръщаме назад към миналото». Не е сега тук мястото да се привеждат стотици цитати от Словото за главния метод на вечната младост и безсмъртие – Великата Обмяна. За нас това са скорошните Благоменителници, които ще се приложат и на Земата. Но има не само обмяна на веществата, на притежанията – има и обмяна и размяна на съществата! Стигне ли се до това, със смъртта и миналото е приключено завинаги и бъдещето ни идва на крака. Идва ни безотказно в настоящия миг, в който сме се отказали от инерцията и вторачването и сме взели вярно решение. Втората фаза на настоящия миг е незабавното изпълнение на решението. Така е било, така е и до днес в Космическата Райска Градина. В целия изкупен Космос, в цялата Божествена Вселена всички живеят само по този начин. От време на време обаче Бог праща на «философите» по един изкусител, за да му направи оферта за «ябълка» - плод на двусемеделно растение... Да му предложи модела на водородната вселена – живот по двама. Двусемеделните психики пускат корен-вретено и скоро всички други корени и симпатии встрани от вретеното стават хилави или направо изгниват – сърцето почва да се храни от вторачването. Рекламният агент веднага ни предлага още една стока:  да осолим вкусно манджата си с нещо повече от вкуса, заложен от Природата. Не виждаме химическите и алхимическите знаци на солта, залепени и на пакета сол, и на солницата, на марковата ябълка: , , , . Това ще го разчетат и бебетата от космичното родилно! Вече трябва да си малко по-големичък, поне 3-годишен, за да се замислиш над главния научен символ на солта:

            В случая няма да се спираме върху положителното значение на този символ, тъй като се разглежда защо Лотовата жена се е превърнала на сол.  Може ли някое по-големичко дете от детската градина да не се сети, че с окръжността от-долу това произлиза от  знака на адския Нептун? Посветените са го адаптирали съвършено нагледно така, че да го разберат и по-недоразвитите деца от забавачката: саможертвата за Цялото горе е задънена, стига до задънена улица. Важи саможертвата в живота по двама (долната, разцепена окръжност). Все е нещо – в буквара на живота това е първото стъпало: все пак е саможертва. Това не е само общ знак на солта: това е философията на падналите илухими! Затова, в същата беседа за Лотовата жена, Мъдрецът ни предупреждава да не се спираме така лесно да изслушваме дистрибуторите по улиците: «Някой е допуснал и в рая един лош човек – адепта, който изкуси Ева. Ева трябваше да бъде разумна, да му каже: «Господине, трябва да си вървиш! Къде са твоите акредитивни писма, с които си дошъл в райската градина?» - Пренесете тази мисъл и по отношение на вашите идеи. Вие пущате във вашия дом при вас една неканена гостенка - ни в клин, ни в ръкав - и след това й давате голям прием... После страдате и се мъчите: отде дойде това нещо?... Не само това, но тази идея почва да ви дава «ново направление» в живота... Отде накъде? – Значи, това, което досега си мислил и както си го мислил не било право, но отсега нататък ще мислиш «право» - откак тази идея те посети... Това не е в реда на нещата! Добро може да стане само това, което е родено добро – нищо повече. И веднага след това – ново разковниче, нов универсален шперц: «Ние виждаме как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени, между младото поколение – навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, без да чакате те да дойдат при вас. Вие трябва да отидете при тях. В Писанието е казано: „Които Ме търсят, те ще Ме намерят“. Какво значи това? – Онези, които търсятистината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. „А онези, които не Ме търсят, няма да Ме намерят.“

             Но хайде да не умуваме повече върху това, което е «искал» да каже Мъдрецът, защото Той си го е казал и е направил заключение накрая от ясно по-ясно:

          «От цитирания стих за Лотовата жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание; и понеже Бог беше предвидил това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Какво показва това? -  Това показва, че в бъдеще жената ще заема друго положение. Днес жената все още търси пътя. Казвам на жените: всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва да напише този закон в сърцето на своя син. Сега ще дойде Син Человечески в света. И като дойде времето на Син Человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си, както червеят излиза от своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в Закона на Любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света! Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате по рождение. Ако вътрешно сте свободни, и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни, и външно няма да бъдете свободни.»

          Два важни извода: да не въздишаме чак толкова тежко и  много по хора, които не търсят Любовта и Истината както удавникът търси въздуха; да помним във всяка минута и секунда на денонощието, че абсолютно нищо и никой няма право и не е в състояние да ни спре да заживеем за Бога и за Царството Божие на небето и на земята както си искаме още днес.