428.1990.02.19 Залезът на “премиера”

Книга 13

19.ІІ.126(1990)г.

София - Изгрев

ЗАЛЕЗЪТ НА "ПРЕМИЕРА"

(Тодор Живков всъщност беше президент на България, но защо Елма го нарича "премиер", може да се разбере от пояснението накрая)

           

            Всички до един имаме грехове – повече или по-малко простими. Тези, който управляваха България 35 години самовластно, също не правят иключение. Но ние помним думите на един Българин, че в Небесния Съд Дяволът е прокурорът, Христос – защитникът, а Бог – Съдията. Нека поменем истинския  Тодор Живков с добро – иска ни се да сме към състава на Христа... Нека не забравяме и съвършеното му ухо - не само по форма, но и по същество. Малцина знаят, че като нелегален той е бил на Изгрева и е присъствал на беседи на Учителя. Малцина знаят също колко много хора и положения Живков спаси в България по време на престоя си най-горе. Почти никой не знае обаче, че реално той беше по-малко време на земята, отколкото се твърди официално – такива хора имат дубльори. Само Бог знае дали истинският Живков не е бил ликвидиран като дъщеря му, понеже и той е искал нещо по-различно от това, което са му налагали. Не е известно - или много добре се вижда от акашовите филми, - че някои от клюките и анекдотите за греховете и грешките му се дължът не на него, а на дубльорите му, и то под специална режисура, за да бъде дискредитиран. Да се надяваме, че душите, които го обичат, са го посрещнали горе с любов и преданост, както се загатва в колажа по-горе.

14,11 - 14,27ч.

          Преди посланието - нещо срочно!

          Настана срокът на изтичане силите на "преми­ера". Поклонете му се, защото той не е само вино­вен. Нас ни почитат и поради това, че управляваме не само белите, но и черните – и, следователно, няма абсолютно черен лидер. Тираните, лъжците, прес­тъпниците, облечени във власт, също вършат наша работа, само че кармична. Поколенията трябва да са благодарни, че позволяваме на такива фигури да сък­ращават кармичните срокове.

          "Премиерът" ви има име и фамилия, които прив­личаха на Земята Божиите дарове на живота. Никой не може да отмени това, което вече е станало. Про­валянето на икономиката, унижението на народа и чужденците винаги става причина за радикални ре­форми. Некомпетентният и некадърен ръководител е неоспорим фактор на прогреса, понеже събужда са­моинициативата на опозиционните сили. При това, независимо от действителните си субективни и обективни престъпления, Тодор има идеално ухо и много прави­лен череп. На него до голяма степен дължите, без самия той да подозира, огромното нахлуване на кос­мични енергии и запазването на България от много по-тежки военни и природни бедствия. Отдайте заслуженото на мъченика, понеже на него ни­как не му беше лесно. Рожба на епохата, той стана инструмент и за добро, и за зло; отвори коридори към Новото Учение и увеличи несметно количеството на оглашените.

          "Премиерът" предстои да бъде съден на Не­бето, но той има и солидни защитници, които ще очертаят неговата роля за предпазване на много души от тежкото зловоние на “крин” – нещо, преми­наващо вече в небитието.

          - Сам ли си отива или ще му ... "помогнат"...?

          - Отива си от отчаяние.

Коментари от 2009г:

             За да нарича самият Елма един президент "премиер", което иначе е грешка, трябва да има солидни причини. По онова време не сме Го питали защо. Но едва днес изниква една лю­бопитна подробност, която не обяснява главната причина, но има нещо общо с това, и тя ни накара да сложим тази титла в кавички навсякъде в осиянието, а не да я редактираме и заменим. Ето какво научаваме:

Председателят на най-многобройната комунистическа пар­тия в света - китайската, Мао Дзе Дун харесва българският лидер от пръв поглед. На едно от заседанията, всемогъщият господар на социалистически Китай развива своята теза, че е време социалис­тическата система да обхване територията на целия свят, даже с цената на нова световна война. Председателят Мао не спира до­тук - той предлага тези "световни социалистически щати" да се ръководят от планетарно правителство и предлага за негов пръв премиер да бъде избран... Тодор Живков. Предложението остава в протоколите на съвещанието като куриоз. Но Живков дълго след това в тесен кръг си спомня как високо го е оценил самият Мао Дзе Дун...

            Ето кратки сведения за него, тъй като чужденците няма от­къде да ги знаят:

            Тодор Христов Живков е ръководител на Народна република България в продължение на 35 години (1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г.

На 28 февруари 1938 г., качени на волска каруца, двамата с любимата си отиват в Павликени. Там Мара Малеева и Тодор Живков сключват църковен брак. Двамата се обричат на вечна вярност в тази павликенска църква. Местните разказват, че Живков никога не ги е забравил. Често им помагал и идвал на гости в селото. Според тях, той единствен от политиците не е забравил откъде е тръгнал. Затова и до днес споменът за него предизвиква сълзи на умиление.

            От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вто­рият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генерал­ния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премах­ване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е пре­именувана на Генерален секретар.

            Той е министър-председател на България в 70-о (1962-1966 г.) и 71-о (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конститу­цията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се посто­янно действаща горна камара на парламента и колективен държа­вен глава.

            Ето и някои лични впечатления във връзка с Тодор Живков:

            По време на работата на п. в Съюза на Българските писа­тели през 1975 г., председател на Съюза е акад.Пантелей За­рев, приятел и съратник на Живков от младини. Той често разказва за положителните му качества, докато дру­гите изтъкват само греховете му. Едно от тях е невзима­нето на страна в някой остър спор и подялба на интереси, мъдрото изчакване, докато нещата не се поуталожат и не се намери начин конфликтът да се реши мирно и възможно по-справедливо. Другото е активната му и категорична намеса за спасяването на не малко набедени писатели и културни дейци. Върви слухът, че качествата му на политик са наследени от българския цар Фердинанд Кобурготски, който уж бил негов незаконен баща, тъй като майката на Живков му е била прислужница в Правец. На това дължал и кариерата си, тъй като бил лансиран от "своите" си на запад, макар и комунист...

            Най-пряко засягащото п. е работата му в Министерството на Културата през 1980 г., където оказва определено въз­действие на дъщерята на президента – Людмила Живкова. Нейната идеалистическа, религиозна и окултна политика не се харесва на Леонид Брежнев и той извиква Живков да го гълчи защо ù позволява това и защо напоследък била назна­чила и двама "дъновисти" в Комитета. В отпечатаните си спомени Живков разказва подробно за този напрегнат разго­вор, в който той е защитил смело и достойно хората от Бя­лото Братство, изтъквайки че като нелегален те са го крили и хранили на Изгрева и че се е уверил с очите си, че те не само не са опасни за държавата, но и са най-честните и най-добрите във всяка област на живота. Настоял Брежнев да си проверява по-добре информациите по такива поводи.

            Това, че прогнозата на Елма в това осияние е за скорошното заминаване на Тодор Живков от този свят, а той умря офи­циално чак на 5 август 1998г, беше поредният повод за недоу­мение и въпроси от наша страна, докато не узнахме, че ис­тинският Живков действитело е починал скоро след това, а после на сцената са продължили дубльорите му, според някакво стратегическо решение на ЦК на БКП. Имаше и разкрития и антропологически разследвания и статии по този въпрос. След като убиха Иван Башев, понеже беше много интелигентен и неудобен, и след като убиха и самата Людмила Живкова, нищо не им е пречило да ликвидират и бащата, ако е бил не­мирен...