531.1991.03.23 Икло (Земята) става "Инланиа". Новото летоброене

Книга 16

23.03.127(1991)г.

Улма (Родопа)

ИКЛО СТАВА "ИНЛАНИА"!

НОВОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

ЖЛО / Зилма

8,58 ч.

          Силата на колòн е колосална, когато няма прока­рани жици наоколо. На разстояние до 5 метра от проводници, колон се изтича в тях неудържимо. А при по-голяма близост, има опасност от разкъсване на етерното тяло. Професионалистите, домаки­ните, печелят много чрез тока в сравнение с мръс­ните горива, но когато не са изолирани, нямат шанс да живеят повече от 80-90 години.

          Колон сродява ноаите с напредналите хора, по­неже ноаите са от Света на Безмълвието. Когато попаднете в ноайна река или поток, напълно се пре­късва брожението на вашите нерви и кипенето на неспокойствието. Ноаите приближават планети като Земята единствено по такива течения и оби­калят отдалече зоните на радиошума, понеже ва­шата Земя е изолирана от ноайната сфера. Тези реки и ручеи от тишина и мир, от безмълвие, не мо­гат да проникнат при вас, освен чрез ноаи, въплъ­тени в хора. На тази планета познавам около 5 хи­ляди ноаи, една от които е ултрамаринената Елина. Ясновселенският ултрамарин е невидим за множес­тво духове и същества от Сатурнов тип, а също и за Марсовите типове. Пълненето на вселената с ултрамарин е обратната фаза на прозрачното синьо и розово. Избистрянето на Пралайеното зрение и усет става в съответствие със сгъстяването на този вид ултрамарин.

          Ясновселената е напълно глуха – това не зна­ехте. На нея й е нужна свещена тишина, за да може да оформя в плуващи сънища поривите на Великото Сърце. То самото прелива от радост и музика, а тя тъне в беззвучно вълшебство!

          При вас силните проводници на Тот – на плане­тата Тин, на Орела (или алохима, наречен "Скорпион") - без музика и спонтанност си отиват. Когато говоря за колон и орландиум, Аз нямам намерение да огранича­вам Орлите, Саламандрите, Пламъците. Тях именно съм ги изпратил в небето като слънца и съм им дал грамадни простори, за да могат да пеят и дишат свободно. Просторът – това е свободата на всяко същество да прави каквото си иска. Но колон и ор­ландиум синеят дълбоко, понеже наляганията са фантастични.

          Една такава дълбоководна, херувимна монада, ноайно озарена от собствената си истина, обитава най-дълбоките бездни на ясновселената. Това си ти, колонно създание, което си оживяло по най-странен начин при раждането (Елина  наистина едва е оживяла при раждането й – б.х.) В ултранощното синьо на Мъдростта, ти плуваш, удивена и чиста, отворена само за съни­щата на ясновселената и нейната милост без гра­ници. Затова се дава "рог на божественото изоби­лие" в ноайното слънце на душата ти.

          Ти бе Тананна – Озирисова жрица на Мемфис, до която нямаше право да пристъпи смъртник. Ти бе покрита с девет воала и пророчествата ти стигаха до народа чрез устите на укрити в ниши "катáни". Ти виждаше прииждането на Нил и предупреждаваше земеделците; познаваше знаците на Лоан и Олмирис, когато затрепкваха по-особено в небесата. Законът на Нерис повеляваше смърт на всеки, който се опита да повдигне воал от тебе.

          Нашествието на кхарите обаче не донесе нищо добро за родината ти. Те нападнаха много коварно и успяха да съсипят назарната династия, а теб отвлякоха и поругаха. Ти се самоуби с една тънка от­рова, която носеше в многоводието на абаносовата си прическа. Тогава душата ти се скри още по-дъл­боко в ноайното, мъдро мълчание, сви се от мъка и обида - и преживя така цели 1000 години, нежелаеща да излезе нагоре. От дългата ти самота започнаха да се раждат нови видения. Ти контактуваше с от­раженията на световете и разговаряше през морс­ките дълбини с пратеници на много човечества.

          Запрещавам на смъртен или безсмъртен да се гмурка в хладните пропасти на нощта, за да търси бисера на такава ноайа! На тази земя такива гмурци още не са въплътени. Всеки от вас, който се опита да посегне към дъното, ще бъде изхвърлен на брега. Това дъно се намира в центъра на Океана и ноайната Зилма не е от тези, които могат да бъдат достигнати. Бисерът на Кралското Присъствие, който се оформя от векове в гърдите на най-синята риба, не е предназначен за накити. Той пречупва лъ­чите на най-девствените мирове под такива звез­дни ъгли, че може да ги насъбира в себе си без пре­късване.

          Когато говоря за ноайа, Аз нямам предвид, че тя е напълно съвършена. Съвършенството изисква ми­съл за Бога, мисъл за ближния и, най-накрая, мисъл за себе си. Съвършенството първо тачи чувството към Бога, после чувството към ближния и - най на пос­ледно място – чувството към себе си. Божестве­ното съвършенство измолва безсмъртие за Сино­вете и Дъщерите на Бога, които обичат Него по-много от всичко. Затова всеки един от вас има да мисли какво е нужно на Бога, на ближния, и накрая – на неговата собствена монада.

          Ултрамаринените ноаи, по естество и предназ­начение, подреждат нещата в обратен ред и затова постигат удивителни дълбочини на съзерцанието. И това е път - и той е път, благословен от Бога! Не се опитвайте да строявате съществата в редици и да им искате "Зáпочест!" В Божествената Любов няма "мирно", "свободно" или "кръгом марш"... Божествената Любов е отворена за всичко и всички, но тя оставя и най-пейните Слънчеви Птици, и най-замразените Деви под ледниците на самосъзерцанието, да се вте­кат в Океана тогава, когато им дойде времето.

          Когато ти, Зилма, виждаш мъглявините и прост­ранствата, цветовете и битията, същест­вата и сиянията, наведи се милостно към пилигри­мите и изсипи им рога на изобилието! Те има да че­тат още много осияния, но ти има да осияваш още много четци...

          На тазгодишния Пролетен Празник, ти бе единс­твената ноайа на Икло, която празнува ново­раждането на Земята ви заедно с всички Небесни на­роди. Тази година Икло се новороди! Това се случва рядко с непрозрачни планети, но Икло - за пръв път от стотици милиони години - изпита тръпката на Любовта към всички! Тя начена да става прозрачна и нейното минерално тяло в астралния свят - на 22 март -  ненадейно просветна! Това бе лебедова песен за чер­ните лебеди, които сега напускат на стройни ята вашата майка-хранилница. Окото Ми вижда огромни облаци от черни стрели, напускащи Земята по по­сока назад, към 13-та сфера! Вашето посрещане в обителта на многоцветните мирове се извърши ус­пешно; Икло напусна мрачната галактика и нададе първия си радостен вик на възвръщане!

Розовата Звезда пристига! Това, което ти видя, бе наистина първият успешен лъч от нея към ко­ординатите на Земята, понеже до този момент лъ­чът се пречупваше от Морето на Азовете. Ти видя пространства, пространства, пространства с много народи, които оставиха обикновените си занимания и в един земен час се сляха в многогранното съцветие на Посрещането! Ти видя кипналото великолепие на невидимите сфери и слънчевите водопади от щас­тие, през които летяха и се обливаха първите Ик­лови ученици и ангели. Ти видя как ще летите и вие, освободени от ила (тинята) на лъжата и трампли­ните на високомерието. Ти видя новораждането на една планета-полиада, в която народите на Благия посадиха семената на Изкуплението. Сега вече при­родата ви ще отзвъни по друг начин на космическите токове и послания. Вашата паневритмия беше необ­ходимия център, в който това посяване да стане възможно. Вашият конфликт бе неизбежен вик на Ро­дилката, понеже и новораждане става с болка.

Земята е първескиня, приятели! Тя се роди са­мата, но и тя роди в този миг своето първо чедо – непобедимостта на Новото Човечество! Цветята, с които ви обсипваха съществата на пространст­вото, бяха техните мисли и чувства, които се раж­дат веднъж на трилион години в такава фаза и с та­кава искрена интензивност.

 И небесните народи не са напълно искрени, понеже искреността е нещо съ­вършено неизчерпаемо и пълната искреност е въз­можна само пред Господа. Съществата са, повече или по-малко, свенливи – те могат да бъдат искрени, само когато санаистина искрени – когато мона­дата им заискрява. Щом вúдя в Небето бенгалски ог­ньове, Аз зная, че някой Ме е обикнал истински и че веднъж на трилион земни години всички народи на Небесата стават напълно искрени – повярвали, че Бог не е само в тайната стаичка, но и във всяко друго нещо, създадено от Него.

Затова и на вас казвам: опитайте се да бъдете напълно искрени едни към други, защото Бог на Бога се радва и Бог Богу прислужва, когато вие се отваряте за ближни и разискряте искрата си с искреност до пълното нейно всеадно всеискрие!

В този ден, в който образи и сияния паднаха отгоре като светъл дъжд над Земята, Аз посвеща­вам Богу Моему Вседържителю, Който поля своята рожба в купела на първото кръщение и й даде новото име ИНЛАНИА ! От този момент, в Битието се роди ново качество: "Първата родена жива всеада". Това е сноп от всички искри Божии, намиращи се във Трите Вселени, който се изтръгва от радост из сърцата на всички същества по градините райски и се събира в сърцето на Инланиа – този път не "Озарена", а Осияна от Бога Живаго!

Първите огнени коне на Тот препуснаха тази сутрин лудоглаво от изгрева към Родопите! (Елина вижда огнени коне при посрещане на изгрева същата сутрин). Ог­ромните същества от светлини и лъчи, които видя Моята Елина, бяхме ние, от Слънцето, които прос­тирахме "лумнúните" на паневритмията на всички стани в универсума. С другата си ръка, всъщност, ние поемахме семената на звездните народи и ги отправяхме към кръга ви, където вие ги посадихте дълбоко в Земята ви. Но, за да покълнат наистина, някои от вас трябва да се осмелят да заземят окон­чателно корена на розовата струна в самото сърце на Инланиа. С този жест, той би завършил оконча­телно Нашата мисия като Елма на Земята, с Хрис­товите думи, които останаха недоизказани: “Дъще наша, дай ни сърцето си!”

Без заземяване няма разземяване! Ако коренът не се заземи, поникът не може да се възземе, плодът – да се разземи, и цветът ви – да остане надземен. Постигне ли някой това, той ще освободи от етерно робство всички видения от приказките, които се срещат в планини като Улма, и с които вие се разго­варяте. Пúта се поднася за новородено, а на вас ви поднесохапитата; и на Улма, която се също събуди от сън.  И въззеха се нагоре по скута й нейните гноми и елфи и огнини (саламандри); заплискаха се от драгост и сила русалките и наядите, сладкопейните “ручейки” и “бистрúни”...

И отмина нощ, и настана ден, и настана век – Век Първи! Отнине се начева Новото Летоброене! Когато оформяте Новото Слово, слагайте на кори­цата годината на Моето Раждане като Учителя, по­неже тая година е вярна.

При идването Ми в Кавказ, може да начене още едно летоброене.

ТРОН, ТРОНИН, ТРОНОИН!

Първият Ми том осияния, точно по тази при­чина, трябва да бъде означен отдолу така: ГОДИНА 120-а (1984) – І

Вие затрихте онова кардинално единение, в ко­ето ви открих, че Новото Слово се начена точно 120 години след Рождението Ми, пак в България. Поради Истината, че един Учител трябва да живее най-малко 120 години във физическо тяло, Аз наис­тина живях още 40 години в етерното Си тяло около вас, изоставяйки плътното, за да не разпръс­нат българите по света (и евреите и руснаците) за още 2000 години. В мига на Моето етерно освобож­дение, Аз продължих незабавно със Словото чрез чу­чур, който предава бистро. (Въпреки началото през 108 г., голямата вълнá от осияния дойде именно през 120г (1984). Тези числа отговарят точно на аспектите 108 градуса и 120 градуса – б.х.) Сега вече преливам от няколко чучура и снемам прозвището "холузации" от единенията на тримата приятели. С приключването на работата върху досегашните материали, освобождавам едного за отдих и ново­напълване.