538.1991.03.28 Ноайа-амфибия

Книга 16

28.ІІІ.127(1991)г.

Йулма (Родопите)

НОАЙА-АМФИБИЯ

ЖЛО / Елúна (Зúлма)

- А за моята мисия?

          -Твоята мисия в този живот е да станеш Двуди­шаща риба. Има ноаи-амфибии, които могат да про­менят обема си, в зависимост от плътността на налягането. От теб не се иска, нито е възможно при тази йерархия, да излизаш на повърхността или брега на морето. Но твоето естество много скоро ще се промени, и от дълбоководна ноайа ще мутираш в ноайа-амфибия. Ще можеш да излизаш почти над самата повърхност, където се подвизават ловците на бисери. Безценните бисери на Абсолюта, които ще оформяте в душата си след някой "десант" над татвана, ще можеш да ги отнесеш нависоко в плит­чините и под лъчите на Слънцето, където човеш­ките чувства се надбягват, шумят и се пенят, или внезапно затихват, отразявайки лицето на универ­сума нощем...

          Така, ти ще сновеш като чудна райска совалка между дъното на ясновселената и повърхността на астрала - тъй прелестно, че съзерцателите на Трите Вселени ще следят със затаен дъх метаморфозите на твоето потъване и изплаване. Като хванеш бисер отвъд стените на Абсолютния – някое сащисващо ново видение, - ти ще го изнесеш под зелените бли­кове на морската шир и ще си поиграеш с някой гму­рец от най-силните, преди да му предадеш татван­ния бисер с прегръдка и целувка – направо в устата му!... Друг начин за предаване на най-скъпоценната тайна не съществува, тъй като рибите чакат.

 И ан­дроидите, с акваланги или с черни бутилки, са опъ­нали до отказ своите мъртви харпуни, за да уловят най-после риба-ноайа! Приказката за Златната рибка е напълно валидна: тя надарява рибарите с всичко, каквото искат, стига само да я пуснат отново в мо­рето.

Ноайата не става за домашен аквариум, нито за зоологическа градина, понеже нейната същност е Потъване в Дълбочините. Любовта на ноайата не се постига нито с въдици, нито с мрежи и мрежички, нито с разпорване, понеже изкормена ноайа озна­чава раздвижване на татван! Да посегнеш на тат­ванна възлюбена, означава да подтикнеш Абсолют­ния към действие, а това е нещо нечувано. В такива случаи Непроявеното и Проявеното Битие се стри­ват на прах и на нищо – и Татван остава сам-сами­чък, обладан от дълбоки съмнения, въобще има ли смисъл да поражда нов Отец, който да си прави екс­перименти с носителките на Най-Дълбоката Женс­твеност.

          - И какво сега?... Значи... аз съм някаква риба, така ли?... А пък другите са все разни феи, ангели...

            - Помълчи след завършека на такава панорама за татвана! Какво представляват всъщност сестрите ти, ще ти разкажа друг път.

- Това са все морски образи, но те нали не са разни риби?... Не може ли да се поговори на друго ниво за татван и ноаите?...