545.1991.04.07 Пак великденски подарък

Книга 16

7.ІV.127(1991)г.

Йулма (Родопа)

ПАК ВЕЛИКДЕНСКИ ПОДАРЪК

17,36 ч.    Изпя се “Блага дума на устата”. Елма каза:

- Да се отвори том беседи за всеки! За всички - и за празника.

(Не е отбелязяно кой том се е паднал – б.п.)

221 с. За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното. Това значи да потърсите Бога – подразбирам да търсите светлина и топлина. И тази свет­лина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете.

За Лили - 205 с: Великото Учение ни най-малко не подразбира да оставим другите си длъжности в живота.

За Зорница - 189 с. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа и дух. Свободата – това е новото, а животът е предназначение да търсим Ис­тината.

За Таня – 94 с.  Една жена, която не е раждала, не може да бъде нито добра, нито смирена. Тя всякога ще бъде горда. За да придобие жената някои качества, тя трябва да роди.

За Елина – 216 с.: Как минахте океана?  - "Благопо­лучно..." - Охо-о-о! Този океан от Земята до Небето, докато го минете, много ще повръщате! Ще кажете: "Много мъчна работа е!..." - Но като излезете на сушата, ще имате отличен апетит, защото много хубаво ще бъдете пречистени...

За Николай – 89 с. Мъжът е Господ за жената - тя трябва да вижда, че Господ живее в него и че за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Него­вата обич, като извърши някаква работа за­ Него.

За Данчо -211 с. Затова – казва Христос, - внесете богатството си горе, горе, горе! Това е ис­тинският смисъл на живота! И тъй, ние сме криви затова, че искаме да изопачим живота си, който Бог е наредил. Аз зная някои хора, които мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете го! Дръжте само Бога. Той е, Който осветява, Него пуснете в своята све­тая светих.

За Снежа – 90 с.  И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил бисера – смисъла на своята душа, – отишъл, че продал своето имане, за да го купи. Ако вие не сте готови в този свят да пожертвате всичко, трябва да потърсите нещо, да пожертвате нещо, но да спечелите някакъв бисер – нещо разумно. Защото има хора, които жертват цялото си състояние, но никакъв бисер не спечелват.

За Даниела – 197 с. А когато Истината влезе във вас, нейният огън – Любовта - ще направи жертвоприношение, угодно Богу. Това е реал­ният свят на Истината!

За Григорий – 224 с. Растенето е живот. В него се проявява цъфтенето, връзването и узрява­нето. Без цвят, няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – Не... – Тогава няма да се проявиш. А в хората, както в цветята, само тогава има проявле­ние, когато те цъфнат и завържат плод. Лю­бовта се проявява, само когото растенията цъфтят. Така е и у хората: когото има цъф­тене на физическото поле, има физическо уз­ряване, физическа любов; когато мине този процес, има духовно цъфтене, завързване и уз­ряване в човека. Човек трябва да цъфне най-малко 7 пъти, т.е. да завърже най-малко 7 плода – но не едновременно в седем светове, а това цъфтене става последователно.

               Ето и думите на Елма от днес:

- Когато сте заедно, всичко тръгва на добре. Повечето хора се прераждат, понеже се делят от Цялото, от по-голямата група, но това ги унищо­жава. Има дни и нощи, когато непременно си сам или само с най-близкия, но ако това продължи по-дълго, рискуваш да се обезчестиш.

          Цялата Земя сега празнува Възкресение Хрис­тово! Враговете на Христа превърнаха това в праз­ник веднъж в годината и в приказка, легенда. И това е необходимо, но то е нищожна част от Ис­тината. Христос – това е самият живот, а възкре­сението означава да слезете от кръста на чети­рите измерения и да влезете в петото.

Петото из­мерение – това е полето на човека. Ако говорим за Епохата на Рибите, петото измерение е един висок идеал, понеже разпнатият Иисус освбоди с етера на кръвта Си всички пленници на черната ложа до този момент. Когато Христовата ни същност страда, когато ни лишават от онова, с което е за­месена Вселената, сърцето ни плаче и отделя етерна кръв в пространството. С тази кръв се пре­топяват огромни планини от студ и егоизъм, от страхове и ограничения. Това вече го знаете.

          До 1926 год. методът беше тъкмо такъв: чрез лично страдание и носене на кръста си, чистите души да спасят Земята от гибел. Възкресение Хрис­тово в Епохата на Рибите означава точно това.

      Петата сила не е природна – тя се ражда в ре­зултат на Свободата! Съществата до IV измере­ние нямат свобода. Свободата, свободната воля, очертават един нов свят, в който човешкият дух има право да снеме оковите си и да се отдаде на най-силното в себе си. Лодката повече не му върши ра­бота, понеже той е вече на брега. И тогава падат три от ограниченията, наложени му на кръста. Прикованата дясна ръка означава забрана за мислене и общуване извън приетите правила и канони на даден век и общество. Закованата лява ръка означава сърце, заковано само за един обект; невъзможността да пие радостно и щастливо със силата на Слън­цето и волния вятър. Заковани нозете, означава не­възможност да правиш добро както ти искаш. С това се свършва трагедията на съществата с искра Божия. Остава ви само един изход – главата. Тя все още е свободна. Всички вие все още сте разпнати на кръста на условностите и адските заповеди, но чрез главата ва­шето сърце и вашата воля могат да скитат наволя и да правят планове за онова мечтано бъдеще, в ко­ето ще ходите свободно по райовете на вселените. Това можете да го правите във въображението си, но почти цялото ви изкуство, почти цялата ви сис­тема от взаимоотношения е само едно разиграване на мечти и въжделения, понеже нямате смелост да ги живеете реално в момента.

          А това не може да трае по-дълго от половин век. Половин век на кръста – това са тия няколко часа, през които можеш да мислиш свободно каквото искаш, но нямаш сила да слезеш от кръста, докато изтече напълно смисъла на живота ти.

          И в един огнен миг, Синът Человечески каза: "На­вън! Аз мога да общувам както си искам! Аз мога да обичам когото си искам! Аз мога да правя добро при когото Бог ме прати!" В мига, когато разпнатият реши, че ще бъде свободен, той наистина се прев­ръща в пламък и престава да бъде роб на забраните.

 Три от четирите сили на взаимодействие все още приковават телата на Иисуса и на Сестра Му по всички посоки на света. Ядрените сили на себизма, на гордостта, не  позволяват на хората да се отрекат от сво­ята преценка и своята правда и да простят на всички ония, които са различни. Втората сила – на гравитацията – принуждава телата на Иисуса и на сестра Му да се гърчат с милиарди от въздишки и болести, понеже се връщат обратно все в къщата, от която излизат сутрин на работа. "Електромаг­нитните" ви скитания по световете на вашите вку­сове и илюзии облитат подобно на светлината без­четни миражи - и накрая се оказва, че сте трептели на вълните на чужди същества.

           Последна остава главата, която все още може да мисли и пита, понеже не е прикована – това са "слабите взаимодействия". Все още слаб е човекът, роб на условности, но "слабата" му мисъл прави пос­тоянно сравнения и има най-могъщата сила – силата да взема решения. Слабите взаимодействия – онази енигма за вашата наука и психология – ви карат да се извъртате по посока на невъзможността, и с раз­маха на птицата ожадняла да пиете просторите. Не умрете ли, успеете ли да се озарите от силата на слабостта преди да е изтекла кръвта ви, вие ще имате шанс да изтръгнете от духа си последното: магичния акт на решението. Решението има мощ, обратно пропорционална на вашата слабост в света на условностите. Колкото по-вяло марширувате и кози­рувате на вашите цербери в живота и вътре в мо­зъка си, толкова по се усилва стихията на решени­ето.

          И в един миг, когато вече едва дишате - когато главата ви е обронена с венеца от тръни на гърдите ви и очите ви вече виждат алени петна, - решението изведнъж напълва с гръм на излитане цялата ви ис­тинска същност и вие разбирате: от сега нататък няма да слушате никого! В този момент етерното тяло на Христа и на всеки, който обича живота по­вече от всички кодекси и требници, се покрива с ми­лиарди атоми, извикани с вик от пространствата. Те се втурват в модела на етера и застават на сво­ите места, пружинирайки, пеейки звънко и весело!

          От Иисуса на кръста няма и помен. Той - Синът Человечески; ти - Дъщерята на Огъня; те - неизброй­ните тела на Човека из Космоса - сте получили в един миг взрив от амрална в сърцето си! Мигът на реше­нието да постъпиш напълно свободно кондензира за милионни от секундата несметни количества ам­рална - и тя оживява човека!

       Влаченето на живота е само една композиция от нещастни вагони, понеже най-отпред се мъкне едно решение, жалко като пребито животно. Някои хора не достигат и първата гара - те не могат да вземат нито едно собствено решение в живота си. Вагоните им са препълнени до пръсване от Сатурново олово – чувството за дълг към несродните. С такъв влак обикновено не може да се изкачи и първия баир – баира на 50-те години - и мнозина тръгват назад, понеже спирачките им назад не работят. Какво става с чувството им за дълг долу, на гарата, вие сами можете да си предста­вите...

          И ако сега искам да ви представя що е възкресе­ние през Епохата на Рибите и как се възк­ръсва в Епохата на Водолея от 1926 година насам, Аз трябва да оживя един съвсем друг образ. Това е образът на пентаграма. Кръстът имаше сила до тази година, след това мина в ариегард. И там се бие почтено и спасява все още стотици ранени, но повече милостта и саможертвата не държат бойно знаме на връх барикадата. Ако не си слязъл още от кръста, ако не можеш да се мръднеш нито на един милиметър от гвоздеите на своите обещания, ти стой най-отзаде! Така се плаща честно минала карма и се търпи най-смирено чужденци да пробождат ду­шата ни с реплики и да квасят с оцет устните ни, зажаднели за вир или кладенец.

           Ходите ли обаче вече, пръснали ли сте кръста си на трески чрез внезапно решение, вие можете да пеете Марсилезата с пълно гърло и да се нади­гате на пръсти през стените на петото измерение! Пентаграмът – ето входът към петото измерение, пред който сега се тълпят вече хиляди. По гърдите им няма следи от обида и в очите им не свети ни­зостта но озлоблението. Аурата им не е разкъсана от недоволство и зад тях не се вее километрична опашка от осъждения. Праведниците още не могат да се срещнат лично с Учителя, понеже ги виждам закачени по дървета и покриви... Когато Христос изг­рее на хълма и повика Своите Си, пророците първи се хвърлят от своите покриви, но не достигат дори и средата от Пътя към Господа. Зад тях са опънати нещастни опашки от отрицателни оценки и съвет­вания, които ги държат надолу с главата към Пър­вото посвещение. За да стигнеш върха, където грее Учителят, ти трябва да си съвсем малък и да не си осъдил никого по никакъв начин, по никакъв повод дори и в сърцето си, даже и когато са подпалили къ­щата ти! Тогава твоят скок от висотата на тво­ето превъзходство или полузнание няма да те закачи с опасна опашка от миналото и да те дръпне назад и надолу, за да висиш още 5 или 10 прераждания, в раз­мисъл за своето своеглавие.

          Тия, най-малките, които нямат понятие за осъж­дане и не се сгърчват като подпалена лента от озлобление, пристигат почти мигновено при нозете на Учителя и Му показват сияещи чистите си длани. Там няма следи от кървави драми, понеже те от­давна вече не протягат ръце доверчиво към хората със словесни чукове и мисловни пирони. Те предпочи­тат да се скитат по гори и планини с Незнайния.

          Възкресението чрез Пентаграмна Чакра – това е новият начин, по който вие ще се освободите не само от кръста, но и от пентаграмата. Пентагра­мата също е само лодка, която става излишна, щом получите Петото посвещение.

            Празникът Пасха, когато се месят козунаци и се боядисват яйца, ще се промени коренно. Когато вие ограбвате птиците и сварявате техните пи­ленца, Небето плаче, а Майките Божии ви чакат намръ­щени. Символите биват положителни и отрица­телни. Да боядисаш едно яйце, значи да рукне кръвта на живота под напора на плодоносната сила. Да се счупи яйцето, означава разграждане на старата форма, за да се освободи съдържанието на живота. "Биячът" е онзи, който съхранява силата на живота и опазва Завèта на Първата Заповед. Цветът на козу­нака показва предела на Христовото Възкресение в Епохата на Петата раса: узряване на умственото тяло. Преплетените му форми са онова крайно необходимо социално съчетаване на различията и разменяне на позициите в живота, за да може вие да ста­нете хора: обменящи се човеци.

          Но бъдещата Пасха, след като стане Първото Възкресение чрез Блаженство, ще бъде розова пшеница, която няма да мелите. Ритуалът няма да бъде с яйца, а сред розови градини. Има цяла наука и цяло изкуство на празничните символики в действа. Само едно поглеждане на влюбените през стената от рози ще е способно да подпали у тях хаксаграмната чакра – Прес­толът на Шестте Възкресни Блаженства...

Но нека не отиваме толкова далече в бъдещето, понеже ва­шите малки опити да станете хора не са още дос­татъчно успешни, за да избързваме с легендите за свободните човечества, които са станали нежни – станали са ангели.

***

Осиянията от Елма продължават в книга 17

uralonii@abv.bg      toyonus@abv.bg     inolaria@abv.bg    nostran@mail.bg