558.1991.04.18 От плода към семката

Книга 17

18. IV.127(1991)г.

Йулма (Родопа)

ОТ ПЛОДА КЪМ СЕМКАТА

ЖЛО / ГЗБ (Помоланд)

10 ч.

Мраморите в древна Елада кой правú, а? Твоето длето ваеше такива колони и орнаменти, че се прочу не само в родината си, но и в цялата Римска империя. Ходеше окъсан, но правеше чудеса. Пълнеха ти тор­бите със злато, понеже не беше роб, а свободен майстор. Ти си имаше цяла флотилия, всичкото си богатство влагаше в кораби и пътешествия – не толкова за търговия, колкото за преживявания. Твоят дух е неукротим!

Ти сега си неизвестен, но ако знаят с кого говорят околните, ще има да мигат... Ти обиколи половин свят, какво ли не видя, но още от тия времена окото на Космоса се спря на теб, понеже ти имаше сърце колкото три юмрука! Такова грамадно сърце рядко се е явявало в човешката раса и то те водеше напред през всякакви препятствия. То събра в себе си тол­кова мъки, толкова тъжби, несрети и страдания, че беше станал приживе легенда. Най-големият миг в живота ти беше освобождаването на роб. Ти тру­паше пари само за пътешествия и освобождаване на роби, затова приятелите ти в света нямаха чет. Много от тях бяха богати и знатни в своите страни, а други бяха учени, философи и поети. Всички те не те забравиха, но ти се отблагодариха стократно и те канеха на гости за дълги месеци. Фидий ти беше много задължен, понеже материа­лите, които ти му доставяше, не можеше да намери никъде. Нещо повече: ако се вгледа някой ясновидец или пришълец в скулптурите и постройките от онова време, ще види особена светлина, която се процежда през тях. Твоите флуиди още не са преми­нали! Ти доставяше камък не само от Елада, но и от Ливан, Персия, даже от Индия! Твоите кервани бяха навсякъде!

Само че никой не знаеше, че всичко това е твое – ти имаше вече горчив опит от миналото и знаеше, че за добрия не е писано да бъде богат, а богатият рядко бива добър.

След няколко покушения и дори изтезания, ти призна на Царя какво правиш и му даде огромен от­куп, за да те снабди със знаци на царски дипломат и търговец, който има право на всичко. Това обаче не се хареса на твоите завистници и те се сговориха да те наблюдават и изнудват постоянно. Една нощ те отвлякоха и ограбиха всичкото ти богатство чрез наемници, а корабите подпалиха.

По това време направи отвор в своя затвор и из­бяга. Потули се чак в Англия, в един свой приятел, когото беше освободил от робство. Той беше беден човек – рибар, но под покрива му се намери хляб и подслон за тебе.

Но ти се беше изморил – нямаше предишния хъс за работа и пътешествия, приключения. В тебе се по­яви неистова жажда за книжовни познания и проводи пратеници до всички твои най-добри приятели да те подкрепят за създаването на библиотека с ръкописи от много народи. Практикуваше пак занаята си, но само за да поддържаш библиотеката. На теб светът дължи не малко спасени манускрипти. Примерът ти си поде от други и ти стана толкова популярен, че при теб идваха от цял свят; роби, освободени от теб, се заеха с преводи на основни трактати и съчи­нения - и ново мислене завладя духовете. Повечето географски познания на бъдещите колонизатори на Велика Англия се дължат на твоя всеотдаен труд.

И сега да се разровиш, ще откриеш себе си – както в Елада, така и в Албион. Не е вярно, че запа­дът по това време бе напълно див. Ти се занимаваше и с астрономия – и това се пази в аналите на тези народи.

ОМÀМ – това е небесната сфера, от която произ­хожда полиадата ти. Ти си дошъл в Определеното Битие не като монада, а като полиада! Това е един абсурд на творението, но Създателят има слабост към абсурдите. Полиадата е съвършен плод на жи­вота, а ти започна своя път от плода обратно към семката – нещо нечувано...

Понеже до този момент не беше се случвало та­кова нещо, всички същества от Трите Вселени спряха за миг работата си, за да попитат какво е станало – те бяха почувствали нещо "нередно" в нормалния ход във Времената.

Наистина, има времена, които текат обратно, и то с най-различни честоти и скорости, но те са по­вечето информационни – за изследване на миналото. Полиада обаче да се появи така ненадейно в завър­шен вид и да почне да се смалява в нещо първона­чално – в една искра Божия, – и то напълно реално, а не по принципа на наблюденията в обратен ракурс – това беше прекалено! Полиада тогава още нямаше в завършен вид, понеже тази вселена беше сравни­телно млада; тоест самата хипервселена все още се зараждаше.

Пълното съцветие от стотици монади, появило се на Изток от Центъра, избухна изведнъж не само като първоатом, но и в система от няколкостотин слънца, които бяха подобни на гроздове! Същест­вата на тези слънца са напълно развити – те се раз­виха изведнъж със своите култури и неотразимо ху­бави тела и лица; с напълно завършени взаимоотно­шения. Всичко това береално осезаемо – конста­тира се от всички в Космоса. По-късно те разбраха, че се нарича ”Полиаден Модел” – нещо като извор на вдъхновение и образец за тяхното далечно бъдеще.

Съчетанието на две основни сили, специфични за твоята същност, направи възможно това леген­дарно чудо: свръхдоброта, кондензирана като свръ­хинтелигентност; и обратно – свръхинтелигент­ност, разширена в свръхдоброта. Когато тия две ка­чества се съчетаха в Битието, Създателят почув­ства, че ще се роди нещо, над което не се е замис­лял, не бе го почувствал предварително.

В историята на вашата психология и философия подобни светове се наричат "архетипи" или "първо-об­рази", с тази разлика, че ти не беше първообраз, но напълно веществен свят. В сегашния ти живот на Земята сгъстената ти жажда за познания и твор­чество е само кондензат на полиадата ти, която се нарича "Помоланд" – "ласка на плода от свръхдоброта". Ти нямаш за задача да се усъвършенстваш, понеже всичко ти е дадено, а по-скоро можеш да си правиш удоволствието да работиш, да се изявяваш и правиш добро по вътрешен импулс. Ти си образец на напълно свободния, който сам се товари и разтоварва когато поиска, а не понеже е хванат в клещи.

Сега ти остава не да изработиш, но да проявиш едно единствено нещо: по-силна лична воля, повече интензивно движение из планините. Огромното ти чело, развитият ти нос и ухо ще трябва да отлеят своите сили и в брадата, след като решиш, че пове­чето ходене е по-добро от повечето неподвижност. Душата ти ще задиша отново, когато се завърнеш към Мъдростта, но и към активното проучване на изкуствата и пробуждане на художника и музиканта в теб. Аз виждам нарисувани картини – още ли се бавиш?... Аз те чувам как свириш на инструмент, създаден от самия тебе – защо чакаш още?... Ти мо­жеш всичко – само се отпусни и действай! Създава­нето на център на Новото Слово с всичките книги и записи и възможност за мнозина да четат, слушат и презаписват е само най-лесното домашно упражне­ние за тебе...

Новото земеделие – т.е. най-древното, – с огромно разнообразие и цветя, които не се късат, за да има стократно повече и по-вкусни плодове – това е пре­минат етап за тебе. Ти правеше това още в Норве­гия, понеже и там живя, сащисвайки народите с пло­дове и зеленчуци, които те никога не бяха виждали, само защото не обработваше земята, не косеше цветята – къщичките на природните помощници. Ти знаеше как да примамваш дивите прасета и плащаше на свинари да ти дават стоката си, за да обработят със зурлите си нови земи, вместо да ореш и да ко­паеш; при това те ги тореха преизобилно... Като оп­ределяше места, на пръв поглед негодни, и пускаше там прасета и кокошки, ти никога не посегна на околните ливади, нито си позволи да ядеш или про­даваш домашни животни – всички ги пускаше на сво­бода. Само обучи кучета да гонят хора и всякакви животни от твоите девствени ливади, за да оста­нат недокоснати.

Ти знаеше, че без елфи, гноми, силфиди, нимфи и саламандри, Природата се отказва да ражда и си отива.

Ти даже откри кои цветя с кои плодни култури се погаждат и ги засаждаше около тях, за да дадат плод стократно.

 Сега ти казвам: планът на Небето е ти да ста­неш относително самостоятелен. Ще почнеш сво­ите опити във всички области на живота, където имаш завършени познания отвътре. Така ще създа­деш условия не само за себе си, но и за приятелите, които трябва да бъдат свободни. Ще продаваш само това, което е в повече. Сегашната позиция на Плу­тон по време на твоето раждане те прави идеален организатор на братски комуни сред природата. Там, в този живот, ще бъдеш най-силен. Както освобож­даваше роби и робини в миналото, така и сега ще проявиш мощта на сърцето си, което е вече петорно по сила, доброта и вярност на призванието! Робст­вото още не се е свършило – ти си освободителят на роби! Както те обичаха от Егея до Сибир и от Ал­бион до Урал, така и сега мнозина ще ти пишат писма от цял свят, защото са попаднали за миг или десетилетия в рая, създаден от две святи и спо­собни ръце.

Лон, Лонóн, Лонорóн!

Който прави сам нещата, прави свободни милиони!

С тази формула отваряй всичко, което ти е необ­ходимо. Тези слова при теб стават най-мощни при произнасяне, когато слънцето се подава. През целия ден ще ти върви като по ноти!

"Аз бях някога робиня - духът и сърцето ми не бяха свободни. Но вече не съм робиня!"