590.1992.09.14 Ойлуминна – майката на новородените истини

Книга 18

14.IX.128(1992)г.

Гара Горна Оряховица

ОЙЛУМИННА – МАЙКА НА НОВОРОДЕНИТЕ ИСТИНИ

ЖЛО / НИЯ

           

Това е самата тя – не е друго момиче...

- Може ли лично послание за Н.?

9,17 ч.

- Ако условията позволяват. Много сложно е положението сега. И даже вчерашната ярка светлина, която се подпали над Търново и озари половината България, не е достатъчна да прогони мрака, произвеждан от прилепите. "Прилеп" е всяко несъзнателно същество, което се прилепя към своя страх и не може да се определи към свободата. Прилеп е всеки, който се прилепя към своето самомнение и не приема истината на другия. Прилеп е всеки, служещ на мненията, в противовес на Истината. Този страх, който пълзи из Търново като армия сиви гъсеници, изпокрива всички по дупките им – затваря сърцата за обмяна. Служейки на особеното си мнение, прилепите висят надолу с главата и нямат време и стимул за Новото.

По тази причина, ако сега дам послание, пълно послание на Ойлуминна, ще протече бурна реакция на Словото - и когато се върне в Търново, някои хора биха пострадали.

Ойлуминна се роди преди 56 милиарда години в зоната на сегашното съзвездие Пегас, а преди 100 милиона години се съедини със своята вечна полярност в тронната звезда на Касиопея. Ойлуминна не е обикновен дух, а синтезиран. Синтезирана монада е онази, която вече се сляла със сродната си душа и няма нужда от нищо – тя е съвършена! Единствената нужда, която изпитват сложните същества херубини, е да се самораздават. Приказките са ги изобразили като птиците феникс, които вечно изгарят в името на Любовта и Истината и неизменно възкръсват от пепелта. Пълно изгаряне – ето същността на херубините! Херубините са вид херувими, които отблъскват нечистотата и неистината, но приемат напълно чистотата и Новото – до последната си вълнà и частица.

"Ойлуминна" означава: "Осияна от Любовта на Учителя Майка на Новородените Истини". Всяка една нова истина, родена някъде в Битието, трябва да попадне на вълната на Ойлуминна, за да може да начене растеж. Новите истини са младенци, които погиват, ако няма майка, която да ги поеме. Ойлуминна е майка на такива младенци и тя може да ги държи с десетки и стотици до гърдите си – да ги кърми, докато проходят.

Най-първото качество на Ойлуминна е предаността – преданост на Новото. Спонтанност, Нежност и Абсолютен Критерий са трите лъча на душата ù, които се пресичат в средата на триъгълника – в точката на невинността. Невинност няма без тези три велики качества! Всеки, който няма спонтанност, нежност и абсолютен критерий, започва да произвежда вина и влачи последствията от това. Ойлуминна е абсолютно невинна през всички векове, понеже остава винаги вярна на първия подтик – не се колебае нито за миг да го изяви, насочва грижата си с цялата си нежност и никога не се отклонява от абсолютния критерий. Всички привидни грешки, които си мисли, че е допуснала, се дължат на програма, а не на недостатък – програма да изпитва погрешките на съществата, за да може да ги разбира и да им помага. Огорчението не е нейно, а на самата Вселена, понеже съществата не могат да се отлепят от илюзиите си, а Ойлуминна се жертва за прилепи.

Няма само черни прилепи – има и бèли. Белите прилепи са спящи ангели, намиращи се в каталепсия. Те сънуват своите илюзии и ги приемат за реалност, а някои пък сънуват своята реалност, а я мислят за илюзия. Ойлуминна пробужда не само черни, но и бели прилепи. Най-белият прилеп, когото тя е призвана да пробуди, е онзи, който живее в абсолютната реалност, но си мисли, че тя е илюзия и не иска да се изправи нагоре с главата. Тя трябва нежно да го подхване, да го откъсне от отчаянието му и да го отлепи от магнитните завличания на прилепналите към себе си. Тогава белият прилеп ще се превърне в птицата феникс, сродна на тебе, и ще поставя всяко нещо на неговото място, не позволявайки никому да я увлича в мътни въртопи и сламени пожари.

НОЙЛÀМ, МАНЛÀМ, АУРУЛÀН!

Мир на тия, които сътворяват мир!

Живот, радост и вечна ведрина на душата, понеже Ме познахте като Свобода!

11.X.128, 8:44 ч.

   Въпрос на приемащия:

- Познавам един бял прилеп, от кой род е не знам, но след срещата си с Ойлуминна, по странно съвпадение, изпита непреодолимо желание да въдворява в дома си ред и чистота и да поставя всичко и всякого на мястото му. Същевременно, край на флуктуациите - и пълен напред. Може ли да има надежда, че това не е само настроение?

- Това е Прелом! Това е Среща! Това е завинаги!