624.1993.04.03 Из Дневник`93.1

Книга 19

Из Дневник`93.1

3.ІV.93год. – Отидохме на една пиеса в любим театър. Нарочно не го споменавам, заради това, което ни се случи там. Един от най-големите ни артисти знае за осиянията и е слушал първата касета, общувал е с Ноинна. Неговата дъщеря (като роля в пиесата) в най-силния момент падна на колене, молейки се горещо на Бога, но гледаше в очите един човек от залата, който е свързан с Бога. Връзката им беше потресаващо истинска и силна. От този миг съдбата на тази актриса се променя коренно. Сега мога да кажа, че тя се казва Даниела и пиесата бе в Театъра на народната армия, а актьорът бе Йоско Сърчаджиев.

Перилото на балкона в театъра се разклати силно на три пъти. Първият път го е усетила и Ноинна, макар че беше зад мене. Земетресение? – Трябва да се слуша радио или да се види във вестниците... В противен случай е отговор на страхотната молитва на актрисата, макар и тя да е в ролята ù в пиесата. Тя вложи в нея цялата си душа и разплака публиката; после казаха и писаха, че такова нещо българският театър не е виждал. Щяха да съборят тавана от ръкопляскания, може и затова да се е разклатило перилото...

Има уникални, много напреднали души на сцената, които знаят кого да погледнат в публиката и това се превръща в епоха не само лично за тях, но и за театъра, изкуството, културата и за вериги, вериги от сродни души във вселената!

            От личния си опит мога да спомена подобни случаи с актрисите и артистите Н.В., М.Д., Г.С., А.П. и др. Първите два се отляха и в стихотворения, костващи безсънни нощи. Бяхме много близки приятели и с Невена Коканова и не веднъж сме си гостували.

            Още повече, че вчера Ноинна. сподели, че усеща нова, мощна вълна за изкуството и специално театъра – казала го е на Е. и К. Тази вечер този ток се включи, веригата се затвори.

            В най-кратък срок трябва да се изпратят поне 3 касети на необикновената актриса от тази вечер, с благодарност за горещата ù молитва. Може да се подарят и на баща ù от пиесата, който е син на крупен български артист, с когото баща ми е играл някога в ученически или самодеен театър.

            Днес Ноинна ме попита може ли да остане тази вечер при мен. Аз не исках пак, но тя няма къде да иде. Отговори се “да”, но след необичайно дълго мълчание – 4-5 секунди. Трябва да питам защо.