626.1993.04.05 Чао задълго

Книга 19

5.ІV.129(1993)г.

София - Изгрев

ЧАО ЗАДЪЛГО...

По-късни бележки:

Много грозно и нестилно описание на проблема; и – въпреки това - от­говор на "Работодателя".

При опит да премахна предговора по-долу или да го "среша" и съкратя, реакцията на Диктуващия бе категорична – не позволява! ... Е, нека се излагаме тогава по всички пра­вила... В края на краищата, нека хората видят и кухнята на събитията, в която сме по чехли...(ако не и в едно още по-ин­тимно заведение...) Това "Чао задълго" наистина се сбъдна след една година – отсъствие от София за повече от 7 го­дини. Не че и след това не се повтори тая звучна ита­лианска думичка само в българския ù вариант, но то е защото тя е особено честа в професията и нави­ците на пътуващите циркаджии...

               

Оригиналният текст, все пак преработен основно

 и със съкращения (на моя отговорност):

11,40ч.

            Прекъсвам замалко блаженото четене на “Рокамбол”, за да опиша случаите, които станаха тия дни. Тая сутрин пак си говорих сам, казвайки: "След като няма условия да остана сам, майната му на послушанието, без да ме интересуват последствията. Имам си “Рокамбол”, Кастанеда, Антон Дон­чев и още стотици неизчетени книги в библиотеката, а има и още много заемни библиотеки..."

Не желая да водя дневник, но Диктуващият ми налага, понеже нямам касетофон или дик­тофонче. Той иска да коментира всички събития. В такъв случай съжаля­вам и за това, че досега пропуснах да опиша няколко монолога на глас – вечерни анализи на станалото през деня, които се превърнаха в диалози с Елма. Изпускаме извънредно ценни ука­зания.

Ето, и тази писалка вече не пише тънко - дали мастилото е "бледолико" или скоро ще почне да пуска черно, не знам... Но нямам право да си купя, понеже постановките отгоре постоянно се менят – Някой ни учи или си прави експерименти с нас. Последната версия е (извинявам се за думата), че от 1500-те лева от наема нямам право на нито стотинка личен дял; а най-последната – че и делът за Петорната каса за Словото, Майките, Култура, Школа (“Изгрев”) и ВСК също се затваря, докато не отворя от този дял спестовен влог за брат ми, защото той ме счита за задължен. Държи да му изплатя исканото от него (независимо от степента на справедливост от негова страна и въобще по отношение на сумата). Погледнато прецизно, той е прав, че съм се разполагал с фотоапаратите и книгите на баща ни, без да се съобразявам с това, че имам майка и брат, които също са наследници. Сега признавам, че съм ги онеправдал. Оправдавах се пред себе си с това, че те си имаха солидни доходи, докато аз гладувах, изгонван от тук и от там от Държавна сигурност или в поредната отпуска по болест заради скъсването на менискуса под вагоните като стрелочник; или поради инцидента като шофьор в градския транспорт. От немай къде, посегнах на фотоапаратите и английските и немските книги, останали от баща ми. Знаех свещения канон, че родови дялове се разпределят стриктно, но си мислех, че имам право, понеже още тогава брат ми обработваше майка ми да даде апартамента изцяло на него (което и стана по-късно). Затворих си очите и си казах, че съм готов да си платя кармично, понеже трябваше да давам пари за консумативи, машинописци, преводачи, снабдители и пр. за Словото на Учителя години наред. По същия начин Р. продаде книгите от астрологическата ни библиотека, за които няколко души бяхме плащали години наред на преводачи и машинописци. Тя имаше бебе и не трябваше да умрат от глад. А ние имахме още по-важно бебе – Словото Божие, без което умиират милиони хора по света. Най-вече неиздадените беседи, които сега се печатат от  който падне, защото ги откраднаха от брат Борис. Във всяко от изданията се откриват ужасяващи правописни, стилни и смислови грешки. Като видя това, нашата група висшисти и професионални българисти – коректори, редактори и завеждащи редакции – още по онова време спечели доверието на брат Борис и затова няколко годишнини минаха през нас. Но после и тях откраднаха, прередактираха, и сега представят Словото с неверен смисъл. Мога да организирам специалисти, за да сравнят стенограмите със сегашните издания. Кой открадна неиздадените беседи и с каква съвест каза, че ги придвижва "в най-сигурни ръце със съгласието на брат Борис"? А в същото време говореше навсякъде, че "брат Борис отдавна вече е нещо малко пооткачил и не бива да оставяме в неговите ръце цели 1800 неиздадени беседи от Учителя, защото не се знае кому може да ги даде"... Борис Николов е сравнявал стенограмите на бр.Боев, сестра Елена, сестра Савка, сестра Паша, Влад Пашов и лично своите и гарантира за верността на окончателния им вид, понеже са минали през него. Не само това, но ученикът от IIIПосвещение вижда миналото в Акаша и може да сравява беседите лично от устата на Учителя в момента на произнасянето им! Това Борис Николов лично на мен ми го беше казал. Обстоятелството, че онзи загрижен брат-"усвоител" вече не е физически между нас, не ме принуждава да скрия думите му, след като сега беседите не се редактират от българисти-ясновидци, а от хора с други еволюции и специалности и със средно, основно и даже начално образование. На едно от последните събрания на "братския" съвет, едно лице с международна известност като български учен, вече 20 години работещо за Учението и Братството и извънредно близко с брат Борис и брат Крум изтъкна, че когато има колебания кой точно да редактира свещен текст, разумните издатели по света го дават на 10-15 или 100 души с ценз и дългогодишен опит; редакциите им минават през комисия от професионалисти – вътрешни и външни редактори и стенографи; версиите се обнародват в циркулярно издание по целия свят, в комплект с фототипно издание на стенограмите, и се изчакват стотиците хиляди писма на последователите на Бялото Братство (в случая). Писмата на ясновидците и яснослушащите ще се съвпаднат до точка и запетая! Накрая, със статистическа и компютърна методика, се излъчват тримата одобрени от комисията и народа, които предават Словото на Учителя автентично. Те са грамотни логици и стилисти – в редакциите им няма нито едно изречение с противоречащ си смисъл. Накрая се публикуват и трите версии едновременно, в три колонки.  На тези аргументи обаче абсолютно никой не обърна внимание и те по никой начин не трогнаха никакъв братски съвет да постави нещата на професионално равнище. Така че десетилетия наред се налага да плащаме от джоба си за хартия, ленти, машинописци, преводачи и пр., та да се спасят колкото може повече неиздадени беседи от съдбата на библията и евангелието. Последните са дошли до нас в този вид именно заради подобни котерийтни борби и заради цели войни с милиони загинали в името на смисъла на вярата и Словото! По онова време още не знаехме, че Бог е безгрижен за човешките издания на Словото Му (въпреки че всеки си плаща за измененията). Словото е като водата: набира скорост по склоновете на света и тече заедно с милиони тонове мътилка, дънери, камъни, нечистотии и клечки и какво ли още не, но съществата, които имат нужда от него, знаят как да го разпознаят и усвоят. Инак нямаше да има нито една тревичка.

             Някога обаче преживяваме това болезнено - нямахме достъп до акаша и до откраднатите стенограми и оригинали (защото и юридически е кражба). Всеки юрист-студент ще потвърди, че наследство без документ остава в полза на цялото общество – юридическа личност, - свързано с автора на дадени текстове, и че тези текстове стават достояние на цялото човечество 50 години след смъртта му. Така че "дерзайте" още две години, променяйте смисъла на Словото Божие и го издавайте както ви падне, а после скрийте оригиналите в дън гори Тилилейски, както действа и до ден днешен Ватиканът с оригиналите на Стария и Новия Завет! Дали точно Ватиканът и само Ватиканът, за това имат думата не смъртните хора, а пак Акашовите Записи. Истинските ученици черпят не от ръкописи, а от директните архивни филми с живота и Словото на Христа Във всичките Му инкарнации във всички светове по вселената – не само като Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Иисус, Зороастър, Бениамин или Беинса Дуно. В Акаша тия работи се виждат като на длан, там няма пререкания между католици, православни и евангелисти, или между мохамедани, старозаветни, индуисти  и будисти къде бил слизал Господ на Земята и кое точно било най-вярното му  Слово и Дело… Тя, Искрата на Бога в Неговия Син, се вижда ясно в Акаша – от кого в кого преминава през векове и вселени. Засега разни самодейци, жадни за облаги, за власт и за слава, има още дълго да ръководят подобни процеси, докато се изпълни пророчеството на Учителя: "След 2000 години хората ще имат истинска култура и тогава ще предадат Словото и Учението на Христа в оригинал".

             (На моя отговорност, все пак изтрих цели абзаци от горното писание, понеже бяха крайно некрасиви и даже нагли накрая). По-важно е да видим какво е отговорил Елма):

            - Моите изчисления в момента показват, че спестяванията и доходите само на слушащите касети в България и чужбина са напълно достатъчни, за да може само от "стотък" от тях да се подсигури пожизнена рента не само за извора, но и за всички мелници и съоръжения, които той върти в момента без рента… И чавката може да се досети, че дори и без лихва в банката, такава тайна, колективна "инжекция", направена дори еднократно, може да подсигури не един, но поне десетима в центъра на Словото и Делото. Не само стотиците, но дори само един от "слушателите", които ти се подиграват с подаяния, ако си изкара дори и десета част от спестяванията, може да ти тури в банката с лихва (с Мое разрешение) и да ти дава ежемесечно нарастващата сума, за да не се налага да живееш от "проституция" ¹. Но да ти я дава тайно, по всички правила на десятъка! Но, явно, човек с мозък и на чавка няма измежду "слушателите", понеже за такъв мозък е нужно сърце на чучулига! ²

          Пък и всичко това е вече напълно излишно, защото ти не би приел никакви ренти, като и Аз не съм рентиер, ни лихвар, ни наемател, заемодател или "заемодушеслагател" като приятелите ти. ³

          Затова – дигай си дърмите и ги оставù още веднъж да поразмишляват.

____________

1 - Ето заради такива именно думи в осиянията съм скривал някои в архивите и не съм ги пускал да се четат, мислейки че това е моето "наранено подсъзнание", в случая дори "материалистично". Но разбрах, че това е невяра и своеволие – б.х.)

2 - В случая Елма нарича "проституция" необходимостта човек на Словото да си вади хляба с някаква професия, въпреки че това за всички останали случаи е благословено. Учителят не приема последователи, които не учат или не работят. "Проституция" е и да живееш при някого, който те храни, даже и да се кълне, че това е от обич и грижа за Словото – б.х.)                                                                       

3 - Тази дума "заемодушеслагател" не е съвсем ясна. Какво иска да каже с нея Диктуващият? - Вероятно човек, който си продава душата, за да получи заем. Имаме такива приятелки, които не могат да живеят без заеми, макар че честно ги връщат. Те не си продават душата, но Той може би иска за каже, че самото взимане на пари назаем е вече продаване на душата, защото е нарушение на закона, че ученикът никога не дава и не взима заеми. Една приятелка обаче взимаше заеми, за да можем сега да четем тия книги. Тя даваше всичката си пенсия и парите от заемите, за да изкара на ксерокс оригиналите и да пише сега на компютър осиянията – б.х.)

Днес, от дистанцията на годините, искам да се извиня на тия чудесни и предани женски души, които тогава искаха да бъдем постоянно заедно. Аз имах нужда от самота, но не оценявах, че те имаха и можеха да имат най-великолепните мъже и семейства - и въпреки това идваха в схлупените и тъмни бараки и даже гладувахме, студувахме, мизерувахме. Явно ги е привличало нещо друго.