Книга 19
10.IV.129(1993)г.
10.IV.129(1993)г.
София - Изгрев
ТОЧНО ВЧЕРА
"Направо ме напрàви на нищо днеска!..."
7,34 ч.
- Добро утро! Мога ли да задавам въпроси?
- Да.
- Първо, лошо ли е (ще има ли последствия или ще бъда наказан), ако продължавам да избягвам всякакви обръщения към Теб в началото на всеки контакт и въобще?
- Разбирам причината. На първо място, това е най-интимният акт и ти не искаш да го излагаш на показ. Това приемам. Да викаш Господа като най-близкото Същество, с най-развълнувани обръщения – това трябва да става само в самота.
- Може ли да пия чай, докато приемам, защото духа от всички страни и ще настина?
- Може. Когато попиташ и разреша, този чай става чудотворен. Но втората причина да не обичаш да Ме назоваваш при холизация, това е липсата на пълна вяра в това, че именно аз ти диктувам - и срамът, че четящите могат да ти се подиграят. От това вече губиш, но наказание няма. Бог зачита съображенията на съществата и просто ги оставя да получават по-малко.
- Това значи ли, че тук трябва да се отпусна и да Те назовавам като най-Любимия?
- Не. Само когато е съвсем спонтанно. Но ти поначало почти не се молиш, а това ти се отразява. Наистина обичта, доброто, работата, са молитва. Но класическата молитва си има своята особена сила; и дори ония, които нито обичат, нито правят добро, нито работят от 15 до 18 чáса на денонощие за Бога като теб, пак получават нещо в повече – само от словословието. В това отношение търпиш критика. Ти много добре знаеш от опит, че и Любовта, и работата, и доброто са много по-спорни и всичко тръгва като из ведро, когато човек се е молил и е пял.
- Може ли да се използва знак, заместващ новия ред, за да се пести хартия или битове информация, както правих напоследък (с две наклонени черти) - или празните пространства имат някакво особено значение?
- Толкова добре е, че вече за всяко нещо питаш! Самодейността е нещо основно и Отец Ми е винаги с нея, но Природата не прощава – тя трупа грешките неумолимо. Самодейност на Абсолюта не е грях и грешка; самодейност на божествата понякога разрушава Космоса, а самодейност на ангелите няма – те са без свободна воля. Един ангел трябва да мине през човешки цикъл, за да може да има право на избор. Но тогава той вече не е ангел, но едновременно човек, ангел и бог.
По въпроса за новите редове казвам: в страницата трябва да има въздух за дишане. При това не само празнините между думите, но и съвършено непредвидимите празнини, произтичащи от новия ред, са пространство, където обитава Отец. Нещо повече: там се намира Абсолютният. Чрез празните междини Той компенсира лъжите и глупостите и сам говори или мълчи, според приумиците Си. Затова – никога не унищожавайте новите редове! Стихотворенията са най-яркият пример и там Отец и татван присъстват най-много. От бялото поле на най-късия стих Тот се обажда най-много! Ти си Седмúца и Аз те разбирам много добре: жал ти е за тялото на Майка Ми. Предпочиташ всичката хартия и цялата памет на компютрите да бъде нагъната на ръбове, за да не се правят повече курсове – пестиш материал и гориво... И Аз съм пестелив и това виждате в устройството на Природата. Но това е само привидно – в биологическия ви свят. Но я вижте колко свобода има между частица и частица, между звезда и звезда!...
- Лошо ли е, че като станах да затворя чешмата (водата дойде), използвах да напълня 2 бутилки, прекъсвайки за по-дълго по този начин Контакта?
- Не е добро. За чая дадох благословение, но за друго – не.
- Интересно тогава: какви ще бъдат последствията от това несъобразяване?
- Просто, който пие от тия бутилки или се мие с тях, пере, ще приеме малко проказа на непослушание, несвещено отношение към Господа. Пред ангелите това е страшна картина, но Аз Си затварям очите. Туй, да шавнеш настрани по време на осияние, да се чуе и най-малък шум или – не дай си Боже – да Ме прекъснете, без да съм разрешил диалог – то е все едно да си изпикаеш на сцената от предната редица на хора, когато цялата зала е пълна и се пее литургия... Не, не горе, зад гърба, но пред цялата публика – пред всички... А осиянията имат много по-голяма публика. Не само настояща, но и цялата бъдеща.
- Не се ли унищожава от режисьорите на акаша всичко грозно, когато се приготвят режисираните филми на живота? Предполагам, че не би било чак толкова интересно да се информираме зрително как Бетовен или Исус е ходил до клозета (с извинение)?...
- Разбира се, че да, но има една зона на акаша, където филмите остават в оригинал за учебни и изследователски цели. Това не е срамно за съвършените, защото лицето на Иисуса, когато ходи по нужда, е все тъй прекрасно и не губи молитвеното Си изражение, за разлика от вас, които правите разни физиономии и издавате разни звуци; за разлика от проповедници, които говорят за Господа, все едно че имат в момента разстройство или запек...
- Да изхвърля ли веднага водата от тия две бутилки? Но аз забравих точно кои са, защото ги подредих при другите пред печката...
- Изхвърлú ги веднага, но в клозета. Изхвърлú и всичките, въпреки че Аз мога да ти кажа кои са двете: те вече не светят. Но те вече намаляват светлината и на околните, понеже най-бързата зараза е пренебрежението към Божието Присъствие.
- Няма ли тази вода да зарази тогава водата и съществата там, в тоалетната?...
- Щом Аз нареждам – няма! Действай бързо!
8,55ч.
– Готово. Да нахраня ли кученцата – чакат пред вратата?
- Да.
- Герчо го няма в момента, запазвам един комат за него. Може ли да прекъсна контакта за миг, когато дойде - или не?
- Може.
- Много важен въпрос (дано не отклонявам основната тема): Бутилките, които цяла зима държа пред електрическата печка (десетина), за да има винаги топла вода, добра или лоша работа вършат?
- Стаята ти е една от най-тъмните, които съществуват. Въпреки присъствието на Словото, има сили, които още държат тая крепост. Следователно, духовете влизат и в бутилките - още повече, че почти всички са тъмнозелени. Произходът на бутилките е от изпито вино. Тъмнозеленият и тъмнокафявият цвят се наложиха в бутилкопроизводството не защото тия бои са най-евтини или съхраняват съдържанието, но понеже всичко облъчвано от тях става проводник на тъмни духове.
- Това ще рече, че бирата и повечето вина са в много по-окаяно астрално състояние, отколкото концентратите, които са обикновено в прозрачни бутилки?
- Концентратите са тяло на дяволи от умствения свят. Бирата е също мъжка. Сега да не се разпростираме - вече ви говорих малко на тази тема. Някога ще ви покажа лично демоните на всички марки спиртни питиета, на всички храни, минали през човешка ръка. И най-любимите ви пасти си имат прелестни женски демони. Ще я изядеш – но после ще те докопа някоя женичка или някое мъжленце...
- Това означава ли, че сладкарското изкуство е напълно адска работа?
- Сладкарското изкуство на Природата е от рая. Онзи, който ще си купи една паста вместо един банан, Аз имам особено мнение за него.
- И, все пак, в особено редки случаи - на празници, ако са използвани безвредни захари и неживотински продукти - не може ли?... Все пак кулинарията е вид култура, напълно ли трябва да я зачертаем? Аз помня урока на Венно, когато бях върл агитатор против сладкарниците и той ме покани нарочно, като ми беше взел любимото ми ”бизе” с крем (отде да знае, че го обичам най-много?). Какво искаше да ми каже? Брат П.Ф. (споменавам за П.Филипов точно на неговата годишнина, без да знам кога е роден) също беше професионален сладкар, дори и до края на живота си. Даже след пенсия ни черпеше с фантастични неща, и то с натурални яйца и захар... А беше, може би, един от тримата най-големи мистици в братството.
- Урока си го научил. Не бива да се надскачат стъпала. Сладко трябва да се яде - и ако в ония времена нямаше начин да си набавяте плодове, неизбежно беше по друг начин. Трябват и много сладки плодове понякога. Останалите обяснения отдавна са ти ясни. Знаеш защо Петър беше дебел, въпреки че не беше от човешка еволюция. Знаеш защо пиещите трябва да пият, пушещите – да пушат и пр.
- Може ли да се отговори на един конкретен въпрос на Д. – защо е пропушил пак?
- Пушенето е компенсация на лъжа. Няма защо да го обсъждаме. Излъгал си природата си, че може да живее само с един човек – и ето че пропушваш...
- Повечето проститутки и пройдохи пушат...
- Излъгали са душата си, че могат с мнозина...
- Е, тогава, къде е разликата?
- Няма разлика – всички лъжат. Важно е да не лъжеш по принцип.
- А Д. в какво лъже, ако не е тайна?...
- Той си знае...
- Има ли нещо общо с това, че осиянията трябва да се разпространяват безплатно, а той твърдо счита, че хонорарите от списанието, дето пусна холизациите, трябва да се вземат и оползотворяват пак за Делото?
- Законът е един: хонорарът е безчестие, там няма никаква чест. За каквото и да го използваш – дори и до стотинка пак за Словото. Ако сте честни в мотивите си, кажете на редакторите: "Разширете мястото за осиянията със стойността на хонорара. А не по половин страничка..." Така дупето ви е чисто.
- А ако някоя редакция все пак иска да се отблагодари финансово поради грамадния брой абонаменти и разпродаването до шушка, само заради осиянията вътре?
- Да си прави сметката. Ако ви окраде, ще си плати; ако ви плати – пак ще си плати... – "Е как?..." – питаш, а ти е ясно. Какво е това, риторичен въпрос?... Знаеш, че принципът на Бога е благодетелите и плащащите да отправят сумите с пълна гаранция за опазване на тайната на подателя.
- Да, ама аз пък твърдо не искам да получавам каквито и да е пари и подаръци във връзка със Словото, защото вчера напълно повярвах, че това не е мое Слово. Дори и тайни дарения. Дори и когато ще внеса изцяло, до стотинка, тези дарения пак в оборота на Словото и Делото, защото повярвах и изпълних, че не трябва да оставям абсолютно нищо за себе си. Даже и от парите от наема, даже и от бъдещите ми лични заплати. Защото Ти каза, че непременно ще тръгна на работа (т.е. на наемен труд), след като помогна да се оформят материалите.
- Прекомерно се вълнуваш, успокой се. Всичко ще си стане както трябва. Не последователите изхранват Словото, а Словотоизхранва тях! Един ден и от холизациите много хора ще си пълнят гушите, както се прави и до днес със Словото Ми през вековете, за разлика от теб, който мечтаеш за банани, а не за бял хляб, кашкавал и халва...
- Искам да задраскам това изречение. За пръв път настоявам! Може да се обиди конкретен приятел, а той прави това с любов.
- Тия продукти, превърнати в банани, няма да ти избият пъпки по челото и ще имаш по-фина талия. Освен това, ще мислиш по-малко за жени...
- Извинявам се, много Си директен. Аз не искам да знаят, че наистина, във всяка секунда, когато не мога да се занимавам със Слово или Красота, мисля само за жени...
- Е, не си прав, преувеличаваш... Напоследък мислиш изключително как да подсигуриш децата си. Виждам, че нещо пак не ти върви...
- Ясно и категорично, не ми е приятно лични проблеми да излизат на показ в тези редове, защото могат да помислят, че съзнателно или подсъзнателно искам да внуша на приятелите си да се погрижат за децата ми. Това би могло да бъде грубо изнудване - с авторитета на Словото. Освен туй, ме тормози силно подозрението, че твърде честите напоследък бистрения на личните ми материални проблеми не са само подсъзнателна хитрост, но и перфиден "вътрешен диалог", за да се види, ах Боже, колко много ме гризе съвестта, че поставям този въпрос и че, всъщност, аз съм си чистичък, а Бог ме принуждава да го документирам на хартия, за да дадял някакъв урок...
- Много дълга ти стана тирадата... Знам, че не се уважаваш и се самообвиняваш в несъществуващи пороци, поради което все още ти е плоска отзад главата. Освен това знам, че пикаеш в умивалника, защото те мързи да прекосяваш нощем снега или калта на двора... Знам, че никога не би си признал това в писмен текст. Но знам също и това, че в момента нямам под ръка друг проводник на Земята, който да предава по-точно думите Ми. Затова те търпя с всичките ти недостатъци. Ето, ти щеше да добавиш "и проблеми", но веднага се усети и се спря, защото разбра, че това би било от тебе. Каза си: "Господ не може да ме търпи с проблемите ми, защото, ако е Господ, би трябвало да помогне да се разрешат”. Сега вече направи грях и продължи: "...а не помага...". Това вече е грях! След вчерашното обаждане на брат ти по телефона...
Наистина, вчера бях замалко вкъщи и се обади Е. от Германия. Наложи ми се да разговарям, защото аз дигнах слушалката, а не исках вече никога да го чувам и виждам. Диалогът ни обаче беше толкова необикновен и неочакван, че... аз му казах, че му отварям спестовен влог, за да му върна парите, а той ми се извини задето ми е говорил така, опрости ми 24000 лева несъществуващ дълг, отказа се от мизерния наем в моя полза. Каза, че след смъртта на майка ни делим поравно, а засега остава това положение, за да я защити от моите приятели, защото през лятото видя лично що е Аврамов дом с руснаци и латвийци в покоите на майка ми...
Това е най-щастливият ми ден в живота от много години! Не толкова материалното (казах му, че въобще не бих държал на стотинка и педя земя, ако нямах деца, а той няма), колкото братското опрощение. Това е развързване на карма! Той така каза: “Скоро ще стават едни такива неща, че не се знае кой ще остане на Земята. А горе няма какво да делим. Дай да постъпим, докато можем, по братски”. Направо ме шашна! Аз не съм познавал брат си – мислех го за бизнесмен и езичник, а не християнин. Как можа да ми се обади с тая потресаваща новина точно вчера?
- Точно вчера ти окончателно повярва в Мен...
Е как няма да повярвам, след като чертая само със "сляпата" си вяра според милиметрите и пропорциите, които Той ми дава в момента - и накрая се оказва, че елипсата е точно 5:1 и влиза с точност до милиметър в рамката; че кръгчето за Звездата, със зададен радиус ½ от диаметъра (малкия) на елипсата, влиза абсолютно точно в “похлупака”, също зададен предварително – и пр. и пр. и пр. Нека ми го обясни някой математик...
Той посреща всяко Божие създание с любов, особено когато е отритнато от хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар