петък, 19 август 2011 г.

629.1993.04.07 Всички възлюбени в единодействие или верните грешки

Книга 19

7.IV.129(1993)г.
София - Изгрев

ВСИЧКИ ВЪЗЛЮБЕНИ В
 ЕДИНОДЕЙСТВИЕ
или верните грешки
(Указания за универсален образец
за писане на Слово)



16,52 - 21,10
- Добре ли съм замислил окончателния образец за красно­писно и машинно разпространение на Словото?

- Опитвай и питай по пунктове.
- Добри ли са тия съотношения между височина и широчина на рамката? Първо исках да го направя 1:5, но тогава ще се наложат 3 вертикални елипси с много малки кръгове за ръко­писния текст вътре. Мисля, че трябва да е само един кръг, като израз на Слънцето, т.е. Единицата и Словото.

- Правилно. По-добре е отношението на страните на рамката да се диктува от частичните окръж­ности по-долу.

- А те с колко да се подават?

- С половин окръжност.
- Това значи един диаметър и два радиуса?

- Да
- Има ли изискване за съотношение на поле към текст?

- Да. Същото, както при Звездата.
- Т.е. 1:8?

- Да.
- Това става за ширината. Но тогава важи ли за височи­ната?

- Важи.
- Отляво и отдясно равни ли да бъдат или да остава вляво повече, за подвързване?

- Оставù, но очертай границата.
- Окръжностите, които се получават, не могат да влязат изцяло в очертания правоъгълник – отляво остава поле.

- Ха така! Отдели сега туй поле.
- Начертах окръжностите според изискванията и се полу­чава поле 230/46 мм.

- Раздели сега височината на широчината.
- 5! Получава се 1:5! Пропорциите на хипервселената! Това е най-голямото доказателство досега! Направо съм сащисан. Ти си ми свидетел, че правя чертежа в момента и няма ни­какво натъкмяване, точно е по Твоите Указания!

- Сега ще Ми повярваш ли най-после?...
- Сáмо че сега, като меря, оказва се, че горното (и дол­ното) поле не съм го направил 1/8 от височината на текста, а е малко повече. Как стана тогава точното съвпадение на пропорциите?

- Това бе стимулирано от Мен. Ти направи грешка в първоначалното изчисление, но Аз ти я внуших с такава точност, че грешката да излезе вярна. С това искам да ви кажа, че вашите грешки са условие, внушено от Мен, за да достигнете до Първообраза.

- Защо не ме спря, като виждаше, че греша? Или – още по-точно – защо още в самото начало не каза, че за да се получи крайната композиция, пропорциите поле/текст при височи­ната не са точно 1:8, а 1:6.97?

- Понеже нямаше да направиш грешка и щеше да бъдеш робот! За теб не е ли достатъчно, че се по­лучи пропорцията на живовселената? Ако ти бях ка­зал да изходиш от обратната задача – в рамките на дължината на елипса 1:5 да се насложат отдясно три окръжности, застъпени с по един радиус, – ня­маше да се затрудниш, но знаеш ли какво щеше да стане?
- Какво?

- Щеше да начертаеш елипсата, а после основ­ната окръжност, и по този начин щях да пусна чрез теб страшен взрив! Който и да се опитва, има да чака, но когато Аз диктувам, това не е само инфор­мация. Живовселената не е по-първична от цяловсе­лената. Затова почнах да строя страницата ти в рамките на този лист със случаен земен стандарт така, че да стигнем направо в резултата.
- Уникално! Обяснението е потресаващо! Но ако беше ка­зал “1:6,97”, щях да го изпълня пак отдясно наляво и тогава нямаше да има нужда от инспириране на грешка. Разбирам дълбоката философия на грешката като израз на свободната воля и това ми звучи също напълно задоволително, в духа на всичко, което Си ни говорил досега. Приемам. Но в такъв слу­чай се нарушава пропорцията 1:8, изхождаща от Звездата. Как да разбирам това? Резултатът тук противоречи на пред­поставената от самия Теб първоначално пропорция.

- Приеми, че се получава корекция поради това, че се строи не по окръжност, а по правоъгълник. Можех да ти кажа, както съм ти казвал колко е часът в мо­мента или как се казва някоя фундаментална час­тица, та четеш после името ù когато я открият и назоват както и на тях съм я внушил; както съм ви казвал много други точни числа. Но за Мен в случая беше важно да ви преподам урока за верността на грешката и урока за първичността и вторичността. Има и трети урок, но не ти го казвам с раздразнение. Почитам Майка Си и съм част от Нея, затова логи­ката на твоите запитвания няма престъпен, а поз­навателен характер. Така трябва да разсъждава всеки математик. Отец Ми обаче е Поет и постоян­ните въпроси на ясновселената да си изясни точно математически някоя Негово "луда" метафора, поня­кога Го води до страшно раздразнение. Пралайя дос­тига точност само в срезовете на определеността, но в същото време Тот се е придвижил и предиш­ното изчисление излиза невярно спрямо новото Му положение. Ясновселената пък се дразни от Него­вото постоянно и бясно лутане в съвършно непред­видими посоки, поради което никога не можа да Му състави прогностичен алгоритъм. За всичко това съм ви говорил много. И Аз съм, по наследство от Него, малко опърничав, та не се чувствам длъжен да ви давам винаги точно информация... Особено пък като усетя, че питането ви зацикли в жажда за пред­варителна точност...
- Знам всичко това, но математиците биха казали, че много евтино се изплъзваш...

- Благодарете, че е евтино, Аз съм Икономист... Но ти виждаш: изплъзнах се от прогнозата, но ти доведох чертежа до точност от първия път! Кое предпочитате: Бог да ви каже предварително: "Про­паст!" – или да ви спре пред пропастта в мъглата в последния момент?...
- Това е велико, но за строгия учен последният аргумент би прозвучал като измъкване на евангелски пастор със средно образование... Аз не го казвам аз, казвам как биха помислили...

- Тук си напълно прав! Аз съм наистина Еванге­лски  Пастир със "средно" образование. Аз Съм по средата между Отца Си и Майка Си...
- Игра на думи...

- Това е от Баща Ми... И благодарете, че Баща Ми е Поет, понеже Неговата Игра на Думи създава све­тове, а Пралайя само ги подрежда. Благодарете, че Ние с баща Ми умеем да се изплъзваме, понеже, в противен случай, Христос и Бог-Отец щяха да бъдат само два алгоритъма в лъжебитието на "точните" учени. Такива вселени има и, за съжаление, една от тях, наполовина, е вашата.
- Господи, мога ли да продължа с въпросите по построява­нето на листа?

- Питай.
- Както схващам, именно лявото поле на елипсата е мяс­тото за словометричните данни. Така ли е? Много съм си чу­пил главата досега да им намеря място .

- Точно това е.
- При многоцветен образец, с какъв цвят да е? Сребрист, зелен или кафяв?

- Словоусилвателите – зелени; словоотслабите­лите – кафяви, а резултатът – сребрист.
- Шрифт?
- Ясновселенски, овален.
- Вертикално или хоризонтално издължен?

- Вертикално, щом става дума за издълженост.
- Може ли и буквата да е 1:5, ще се чете ли?

- Може и точно така трябва.
- Наклон?

- Без наклон.
- Това е всичко. Благодаря Ти. Сега да питам за тексто­вете в кръговете. Ако правилно съм схванал, в първия трябва да е оригиналният текст в ръкопис. Дали машинният му пре­пис със старобългарски шрифт да е в част от долния кръг или да предвидя сектори в горния? Защото и чужден­ците биха искали да краснописват Слово (те в отделни об­разци).

- Направи всичко в горния кръг.
- Езиците в долните?

- От ляво на дясно (в средния): английски, ев­рейски, немски, руски. (С най-националните им шрифтове).
- Формата на секторите?
- Като разцъфващо цвете.
- Най-долният кръг?

- На който и да е друг национален език.
- А есперанто? Не е ли добре (извинявам се за вмества­нето) чашката да бъде петорна и в средата да бъде еспе­ранто?

- Няма такова нещо. Аз уважавам есперанто, но есперантистите могат да приложат пръстен най-отвънка в първия кръг. Оставете такъв пръстен. Той обаче ще се предостави в бъдеще за Универсал­ния Йероглифичен Език. Недостатъкът на есперанто е, че е на латиница и, въпреки прогресивността му за обединяване на народите, някои букви от латини­цата намаляват словосилата. Ако Земенхоф се бе родил в България при Мен, сега есперанто щеше да е на кирилица. Но не смея да го кажа, понеже есперан­тистите ще скочат. Казах ви: можете да ползвате есперанто, но неговият ангел няма монада. Да не се огорчават есперантистите. И компютрите ви ня­мат монада, а служат.
- Получава се, че има опасност от есперанто - все пак без монада...

- Ползата е много по-голяма от вредата. Плешив гений обаче прегазва законите за определеността на познатите. Прекомерният брой познати и прия­тели... – вече ви говорих за това. Има и есперантска карма, и то доста тежка. Есперантисти, които са се запознали, за да ядат и пият и стават престъпле­ния, преждевременно остаряване, лепят карма и на гърба на Заменхоф.
- Много по-тежка е кармата на националните езици, пред­полагам - все пак есперанто има най-хуманни изяви и последс­твия.

- Е, да. Но и постиженията на националните са по-големи.
- Ти спомена за някакъв Универсален Йероглифен Език. За фонетика ли става дума или само за писменост? За съкра­тена знакова система, по-компактна и от стенографията? Нещо като писменост само от сигли?

- Не, има и компактен звуков език, но още е рано за вас. Той не е само звуков. С него си служи Природата и се нарича “символен”. Всички разумни цивилизации разговарят на него. Но вие може да направите пис­меност.
- Има ли нужда? Китайският не е ли върхът в това отно­шение?

- Може много по-просто. Явява се гений на “симвóн”. Ще спестите многократно битовете си.
- Не може ли с пеене (интонация) да се кодира разнознач­ността на един звук, слог или символ?

- Цели цивилизации разговарят така. Един ден ще разкодирате езика на птиците.
- Сега мога ли да запитам?... Днес подадохме на програ­миста модел за надписите на касетите със старобългарски шрифт. Нямах време да се консултирам с Теб, но често Ис­тината иде непроменена отвътре. Правилен ли е зададеният ъгъл от 9° наклон на реда, за да се получи четивен и кабалис­тичен текст с буква, разположена под квинтил спрямо осно­вата на листа?:
Алфа = 72° ***г

- Правилно. Пробвайте и други варианти, но този върши работа. Само че той не е пентаграмен, а пентагонен. Наклонът от 9° е "мининóн" – микроас­пект със сила да прави нещата съвършени. Като стигнем до аспектите, ще ви чета много лекции. Ре­дът значи Братството, а буквата – индивида. Който пише точно под такъв ъгъл на реда и на буквата, може да постигне съвършено братство между мис­лителите, между хората на Словото. Сега това ви е най-необходимо, затова  почнете с това оформле­ние. Вие сега сте една бременна. Като дойде да ро­дите, ще ви дам нови ъгли.
- Значи, може да приложим същия модел и в листа, който сега се дава?

- Да.
- Колко реда с направление да съдържа един кръг?

- 19.
- Сащисващо! Пак! При измерен диаметър 114 мм се полу­чава цяло число – 6 мм!

- Избрах тези две числа – 19 и 6, - за да върви Сло­вото Божие по любов.
- Повтаря се деветката – пак ли нещо, свързано със съ­вършенството на Словото?

- Искам да постигнете съвършения краснопис.
- Много ситни редове...

- Който иска, може да пише през ред. Пълна сво­бода.
- Това означава, че машинният препис в страничните сек­тори трябва да се съобразява с обема на ръкописния?

- Да, естествено.
- Значи, тези листове са за съвършено свободни, индивиду­ални ръкописни издания. Те ще дадат различен брой страници. Инак, както го мислех (печатният текст да е първичен, а ръ­кописецът да го натъкмява по редове), това би довело до тормоз над индивидуалния почерк и до много сгрешени лис­тове, т.е. – до брак, разхищение...

- Аа, сетú се... Бракът - при опитите съществата с монада да се строяват по програма на Продънените - е много по-голям, отколкото ако е обратно. А може да бъде и никакъв, щом искрата Божия е водеща. Ръ­кописът е най-вярната кардиограма на искрата Бо­жия! Компютърните шрифтове правят от пише­щите космически олигофрени. Тук ги лансирам само като помощен текст.
- Нещо за фóрмата ръкописен текст – машинен текст?

- Неразцъфнала пъпка.
- Т.е., две луни – отляво и отдясно?

- Да.
- В техните рамки програмистът или машинописецът трябва да повтори ръкописния текст, разделен равномерно на две?

- Да.
- И най-отвън да има две “люспи” за есперанто? Или бъде­щия универсален език?

- Не е задължително. Само по желание.
- Може ли, по логиката на разцъфващото растение и на дизайна, най-долното цвете да разделим на пет листчета?

- Това и исках да кажа...
- Сега за останалите елементи. Остават ли четирите заоблени ъгли в краищата на листа с индикации и наистина ли трябва да се изрязват от желаещите  по контура, за да си ги лепят в специални тефтерчета и да лекуват с тях болести, да решават проблеми?

- При този модел също остават, но с друго раз­местване и друга форма. Препоръчвам ви да си поиг­раете, но да включите в тях и символа на Звездата.
- А някъде на листа Звездата, по-увеличена?

- Да. Над числото на страницата.
- Фантастично! Става бижу! И за домашно упражнение на всеки – синия фон?

- Естествено.
- Отдолу остава място, което в началото ме дразнеше, тъй като не е еднакво със страничното поле. Предвидил ли Си го за нещо?

- Естествено! Ще направите една широка чаша (до границите на рамката), в която да се включат данни за изпълнителя на листа. Нежелаещите да се разкриват може да използуват най-различни псевдо­ними – имена на исторически личности, звезди, рас­тения, скъпоценни камъни, волни съчетания – всичко. Разбира се - в духа на красивото и благозвучното. Свободни сте да си слагате и фотографията. Който не иска – отпечатък на палеца. Съответно – пряк или опосредстван адрес, рождени данни, образование, професия и пр. – според изискванията.
- Ако някой не иска?

- Свободен е. Той е от тия, които сам Бог ще наг­ради. Но добре е да оставите някакви разпознава­телни данни – поне отпечатък от пръст, понеже се предвижда включване на най-прекрасните ръкописци и оформители в определени мероприятия на Братс­твото и Школата.
- На всяка страница ли трябват тия данни?

- Не, само на първата. Останалите могат да се ползват за данни на преводачите, оформителите на машина, посредниците по разпространението. Един разпространител, например, който е харесал даден ръкопис и го изпрати в повече копия на Центъра, също ще бъде запомнен от Природата.
- Няма ли все пак опасност някой да фалшифицира данните в празните листове отдолу?

- Възможно е. Но кой е глупав, след като на пър­вите си има всичко?
- Знакът на правото да слагаме ли?

- Не, само при издаване. Но адреса си дайте.
- Може ли рамка с букви?

- Може. На нужните езици.
- Пак се питам: може ли средното цвете с четирите езика да се оформи някак като трилистно, а не 4. Просто за дизайн.

- Не коригирай!
- Много хора свързват отпечатъка на палеца с досие. Не може ли нещо друго?

- Да измислят знак или число – половината от шифър. Отделно данните си да пратят в плик с дру­гата част от шифъра. Или измислете нещо друго. Но – губите.
- И накрая: тази форма е твърде малка за обемисти мате­риали – ще излязат много страници. Не е ли по-добре само за избрани мисли?

- Може да изработите и двойно по-голям формат, и четворно. Всичко може!
Веднага след завършването на този текст чух ясно думите "Дай да те цункам!" – и много се смях...

8.IV.129г. 8,20         
                               
- Нужно ли е елипсата да се очертае със строго опреде­лени фокуси или мога да я приближа към заоблен правоъгъл­ник, за да се хване повече информация в нея?

- Елипсата трябва да е елипса с нужните диа­метри.
-  Има ли изискване за радиус при заоблянето на рамката?

- Ти направù първо "чашата" и "похлупака". Пок­рито мляко котка го не лочи...
-  Каква е дълбочината им и еднаква ли да е?

- До 1 см. поле. Еднакви.
- Чашата с радиус окръжност ли да бъде или с овал, който хваща повече информация?

- Окръжност.
- Да останат ли ъглите на чашите заострени или да ги заобля - и с какъв радиус?

- Направи елипсата.
- Чертая я приблизително, защото бързам за компютъра.

- Заобли сега чашата в хармония с елипсата, си­метрично и отдясно.
- Добре. – информацията в елипсата и отдолу на верев ли да бъде или хоризнтално?

- Всичко на верев под същия ъгъл, но непременно на машина или с ясен, максимално четлив шрифт на ръка.
- Ако схващам добре, местото долу, между елипсата и кръга, е за снимката или отпечатъка на палеца.

- Не, отделно. Палецът – отдясно.
- За какво беше този сантиметър от най-външното поле. Не ли точно за тази линия от чашите?

- Да. Само че сантиметърът не е от ръба на листа, а от основната рамка.
- Чертая с кривка. Така добре ли е?

- Общо взето.
- Има ли получената фигура някакво кабалистично, космо­гонично значение?

- Потърпи, друг път за това. Има.
- Излиза, че има и нещо, което е извън кръга и елипсата, и ги обхваща. Кое може да е по-голямо от тях?

- Не философствай сега, бързаме!
- Какво да бъде съотношението между кръгчето за стра­ница и Звездата?

- Максимално, в полза на Звездата.
- Не може ли Звездата да е изцяло там, а страницата - над кръга?

- Не коригирай!
- Може ли тогава Звездата да излиза малко над главния овал, за да се увеличи радиусът й?

- Радиус, точно половината от малкия диаметър на елипсата. Не трябва да излиза от Овала на Хол.

(R=11.5 - пак потресаващо! Влиза точно под похлупака до част от милиметъра!)

- Не остава място за страницата. А ти каза едно под друго. Може само застъпени, а редно ли е нещо да застъпва Звез­дата на Христа?

- Не, тя ще застъпва кръгчето за страницата, а то - големия кръг.
- Нима големият кръг не е Бог-Отец?

- Не, това е кръгът на Словото, а малкото кръгче – на Делото.
- Значи, ако изпълняваме Делото, може и без Слово?

- Не, "в начало бе Словото и Словото бе у Бога". Не може без Слово. Но съществува и Предначало. Защо се казва "Предначалният"?...
- Какво излиза? Че светът на кръгчето за страницата, къ­дето ще има число, е свят на Предначалния, Който си служи с цифрова кабала? Излиза, че кабалистичният свят на цифрите е светът на Делото или квантовата механика, микросве­тът, ултравселената?

- Потрай. Така "излиза"... Делото е кондензирано Слово – и затова там, където се намерят братя в единомисилие, присъства Словото, но братя в еди­ночувствие пораждат Братството. Братя в едино­действие? – Братя в единодействие извикват Де­лото! Вúдя ли братя в единодействие, Братството и Словото са включени в Действото. Аз не Съм казал "сестри в единомислие"... Това понякога се среща, но рядко. Като се срещнат две сестри в единомислие, теква Жива Реч. Сестрите могат да бъдат гениални оратори, но те рядко могат да мълчат. Затова Сло­вото се дава на братя: то има нужда от мълчание, тишина. Сестри, не запушвайте Извора на Словото със своята реч или говор! Сестри в единомислие раждат реч, но речта е дъщеря на Словото – тя да мълчи, когато баща им е в молитва на Трапезата на Господа! Сестри в разномислие раждат говор – и това е хубаво. Проповедниците са "сестри" – те дър­жат речи... "Сестра" Съм и Аз, но поради нуждата Словото понякога да се превръща в реч. Приятният говор на сестрите в разномислие радва и Моето ухо, но тогава спирам речта, млъква и Словото...
Сестри в празномислие произвеждат дрънкане, а сестри в зломислие – спор. Спорещите мъже Аз ги имам за перверзни, наричам ги "сестрички"... В аст­ралния свят те са с мъжко астрално тяло, като же­ните – могат да бъдат много верни на себе си. Но в умствения свят са жени – с женско умствено тяло. Казвате – "разумен спор", "в спора се ражда исти­ната”... – Спорът никога не може да бъде разумен; и нито една Истина не се ражда от спор! Това значи прокажено момиченце да роди здрава и хубава майка. Аз приемам само един спор – когато една женска дружба е "спорна". Щом заспори работата и не се скарат до края на живота си, тагава казвам: тия сестри поч­ват да стават разумни. Безумието пък поражда кавга. Мъжете-кавгаджийки са също жени, само че не искам да им казвам прозвището... Пак ще Ме оплюе някоя художничка, която си продава скъпо и прескъпо картините, áко че чете Учителя. Това значи, именно, Слово, което сáмо се чете, а не се превръща в Дело.
- Усещам, че в далечно бъдеще ще има и сестри в единочувствие и единодействие...

- Това не може да стане скоро. Единодействието поражда благост, а често ли сте виждали сестри да се обхождат благо една с друга? Днес сестрите не могат да се обхождат – те се сблъскват фронтално. Сестри в разночувствие няма практически днес на Земята, понеже разночувствието при вас поражда омраза, а омразата няма нищо общо със сестринст­вото. Сестри в разночувствие, които не се мразят, а почитат и уважават различните чувства на другия, предвиждам да се появят в края на шестата раса. Това значи да пееш дует в астралния свят. Вие още нямате дует, а какво остава за камерен състав или сестрински сърдечен ансамбъл от няколкостотин хористки... Всяка "сестра" днес пред лицето Ми мрази искрено и горещо някоя друга сестра, а другите сес­три презира.
Мъж, който мрази, презира и охладнява, за Мен също е "женски мъж", и няма да кажа как го наричат алохимите.
Сестри в безчувствие не са никакво сестри и по­раждат апатията. Ако кажеш, че някоя сестра ти е напълно безразлична, това се нарича безсърдечие. То е обикновено специалност на анемичните сърца и Аз виждам как пред лицето Ми плачат изоставени много ваши сестри, които не могат да си платят издръж­ката и са им взели децата, а хладната змия в сър­цето ви казва: "Да са мислили, това не е моя работа". Осере ли се сърцето ви с такава хладна диария, вие се спрете и помислèте кой е баща ви: Бог - или дяво­лът? Децата на Бога не могат да бъдат безразлични едно към друго, а камо ли да се мразят!
Има и много сестри в празночувствие, но най-много сте сестрите в змиечувствие. Змиечувстви­ето се поражда от гордостта и ви обезчестява чрез ревност. Ревността е най-голямото безчестие и е по-лоша от омразата. Омраза без ревност те опозо­рява, но ревността те прави обезчестена душа – нещо много по-ужасно от обезчестявана девойка. Обезчестените мъже, които ревнуват, не са по-малко жалки от събратята си, станали жертва на содо­мити. Ревността ви прави мъртви души и това е по-лошо от содомията, защото онзи, който се съвъку­пява с трупове, не е по-черен от ревността ви! Ако видите как изглеждате в астралния свят, когато обезчестявате или содòмствате в сърцето си със своя съперник, вие ще се самоубиете веднага, няма да издържите на картината. А "възлюбеният" ви, об­лян с пролятата кръв от вашето престъпление, най-често се удавя в бясната река на ревността ви или в подмолите на вашето змиечувствие. Като ви говоря всичко това, не мислете, че сте се освободили вече от него.
 Аз още не съм ви говорил за братя и сестри в единомислие. Какво ражда това? Знаете ли как се попада в света на Мъдростта? Братя и сестри в единочувствие, представяте ли си в кой свят ще попаднат? Ами братя и сестри в еди­нодействие?... – Това са далечни, далечни бъдещи епохи, които нямат още нищо общо с вашите разно­действа, бездейства и злодействия. По-добре, зани­мавайте се с вашите празнодействия и живейте в света на неистината, но с надеждата за бъдещо съ­буждане на семената ви Божии. По-добре с надежда и добри намерения, по-добре с жалки опити, отколкото в змиедействията на пъкъла, който си служи пряко с юларите на робството, принудата и лъжата.
- Значи, върхът е "братя и сестри в единодействие"? Това синтезира всичко?

- Не, има и по-високо.
- Кое?

Приятели и приятелки в единодействие. И още по-високо, най-високото: "Всички възлюбени в едино­действие".

8.IV.129г  23,32                              

- Имам още въпроси за образеца. Може ли сега да се отго­вори?
- Може...
- Разрешава ли се свободен дизайн на деленията в кръго­вете - или имаш точни указания за линии и пропорции?

Правилно го обмисляше преди малко.
- Забравих за диаметъра на малкото кръгче за номера на страницата.

- Половината диаметър на горното.
- Добро ли е застъпването, което направих – с център върху долната окръжност?

- Точно така. Тъй оборотите на Словото са най-бързи.
- Защо Звездата на Христа е кръг, а хипервселената – елипса. Нали елипса е ясновселената?

- Триизмерното изображение на хипервселената е елипсоид. Ако беше чист елипсоид, щеше да прилича на пъпеш. Профилът ù по дължина е елипса, а този по ширина – сърце. Затова емблема на хипервселе­ната е житното зърно. Само то дава живот, всичко друго води до смъртта. Звездата на Христа е анфазът на хипервселената в сияние. Затова се оказва сферична - понеже Христос е нещо повече от Него­вата проява – хипервселената.
-  Кое е повечето, което Го прави от сърце на кръг?

- Казано е: "Аз Съм Животът и Липсата на Жи­вот". Затова Съм и Господар на ада.
- Това означава ли, че адът има такъв знак:٧   (вдълбнатината на житното зърно, но и знакът “Овен”, а също и буквата V)?

- Да. Жаждата за победа над другите поражда ада. (Victory)
- Да, но не играе ли роля тая цепнатина за приемател на енергия, няма ли и положително значение?

- Когато е получена естествено – да. Но когато е рана, агресия, вторжение (нахлуване – б.х.) – не. Раната е Божествена, само когато ражда живот. Пример – първото проникване на Тот в Пралайа.
- Значи правилно си представям наклона на секторите, за да придават направление на наклона на буквите?

- Да.
- Равни ли да бъдат страничните сектори; има ли и в това някаква философия? Да разгранича ли левия и десния сектор, съответно за машинен и ръчно изработен шрифт? Защото има такова разделение в словометрията?

- По 1/3 диаметър на сектор. Левият – може машинен шрифт, а десният – на ръка.

- Получава се много малка част за ръкописния, средния дял.

- Отнеми красиво равни дялове от другите.
- Така добре ли е?

- Приблизително.
-  Преценявам, че за ръчен шрифтопис остава малко поле.

- Тогава да бъдат и двете или само за ръчен, или само за машинен.

Средното как стана?

- Средното е много добро.
- Най-долното?

- Чудесно.
- Какво би станало, ако разменя местата на горните две кръгчета?

- Знам. Искаш го за дизайн и яснота. Позволявам. Това ще доведе обаче до поставяне на ултравселената над Христа. И такъвракурс е възможен – зависи откъде ще погледнеш. Това ще доведе до по-бавно разпространение на Словото, но по-качествено. Приемам.
- А застъпването?

- И застъпването обратно. Те фактически, периодично си сменят местата. С новото разположение ще проникне по-бърже в целия свят, отколкото в християните...
- Не дръзвам да променям, въпреки че даваш. Ще попитам друг път защо е тази свобода на личната воля в такива основни неща.

      
Наброски за индивидуален свободен дизайн на въпросния лист

Няма коментари:

Публикуване на коментар