852.1995.12.05 Новопсалми (1-36) I

Книга 24


5.12.131(1995) - 31.08.137(2001)г.

Рила

Райската поляна

(около хижа Гургулица над с.Костенец, по пътя към Белмекен)

НОВОПСАЛМИ

            Казвате: "Този човек е много религиозен". – Защо? – "По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида..." […] – Това са псалми на Давида, а не негови! Всяка сутрин вие трябва да съчинявате един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не може да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако го одобри, ще го оставите в пър­вона-чалния му вид; не го ли одобри, ще оста­вите Той да го поправи и ще го запазите в този коригиран вид. Колко псалми съчинихте досега? (Учителят, том "Праведният": 120-121, беседа "Кротките" от 20.ІІІ.1927 г.)

            Днес, 31 август, към пладне, се събрахме да продължим бла­гословеното дело за трансформиране на Давидовите псалми в нови, изцяло положителни. Поемаме цялата отговорност

за този авторизиран вариант, след като по света има стотици апокрифни и официално признати текстове, позволяващи си свободно тълкуване на свещени писания. Известни автори и проповедници и Великите Учители на човечеството не само одобряват това, но и сами дават такива насоки и интерпре­тации. Но тук трябва да се подчертае, че Новопсалмите имат за цел да претопят и пеработят егрегора на класическите ста-розаветни псалми на Цар Давид и другите им автори. И до днес милиони вярващи повтарят старите псалми с вяра и благоговение, но не знаят, че в тях има изключително опасни елементи, останали от старозаветното съзнание. Те не са само информационна и астрална отрова, но и все още действат като черна магùя. Истинските ясновидци установяват това. В Новопсалмите абсолютно всичко отрицателно е превърнато в положително – в светли мисли, чувства и образи. Самият проект за знак и символ на Новопсалмите в началото съдържа идеята, че Давидовите псалми в случая са силно християнизирани, станали са новозаветни.  Те съдържат не само християнски, но и общочовешки, и български символи. В бъдеще знакът може да се промени и направи в единен стил, но засега той ще помогне в действието на Новопсалмите за претопяване на стария им егрегор и създаване на нова космическа същност, която е живо същество и започва да помага на хората по нов начин.

            Мъките и вълненията на Цар Давид и повечето автори на старозаветни текстове са пълни не само с прелестни и дълбоко мъдри откровения на Духа, но и с чисто човешки и ад­ски елементи: страх, ужас, злоба, отчаяние, униние, клетви, кръвожадност, призиви за отмъщение и постоянни молби за собствено спасение и унищожаване на врага по най-жестоки и коварни начини. Старият Завет е препълнен с кръв, касап­ници, жертвоприношения, ужаси. Съвършено изключено е да се прие­мат и Давидовите псалми за абсолютно Божествено от­крове­ние, тъй като животът на един такъв пророк е доказателс­тво, че все още е свързан и с ада – реже глави, обрязва, при­мерно, 200 филистимци, след като ги е убил - и какво ли още не. В истори­чески план това е обяснимо и много ценно за раз­биране на ус­ловията, при които са живели и най-духовните хора и за тях­ното ниво на еволюция. Но с идването на Христа всичко се об­ръща и сам Учителят ревизира из основи всички мотивации и казуси на старозаветната психика. Затова, ако сам Той би се наел да редактира Псалмите и целия Стар За­вет, положи­телно би ги променил коренно. Та Той точно това и прави в ця­лото Си Дело и Учение и затова старозаветните не са могли да Го приемат и са Го убили. Повтарянето на от­рицателни из­рази от милиони вярващи и до ден днешен под­държа мисъл-формите на злото, материализма, страха и от­мъщението; и е доста странно, особено за един християнин, да не разбира това и да възпроизвежда в пространството силно токсичните пасажи от тези остарели текстове, счи­тайки ги за неизменни и канонични.

            Още преди няколко години в България дойдоха първите новопсалми - до №17 включително. Тия дни започнахме редак­цията на следващите, но в един момент се спряхме, реша­вайки да се снабдим с различни издания на Библията и  да  срав­няваме

текстовете, за да вземем най-хубавото. Мислехме да продъл­жим от 18-и, но при спонтанното отваряне на една от библиите, тя се отгърна точно на първи псалом! От това разбрахме, че Небето иска да започнем от самото начало – първата редакция на 17-те псалма наистина не бе тъй добра и съдържаше елементи от негативното. Трябвало е да се ра­боти с много по-голям размах и смело – всичко, идващо от адс­кото съзнание, да се изтръгне безкомп­ромисно и да се транс­формира в положително. Това е един вид бяла мàгия, крайно не­обходимо свещено действо, за да се създаде нов, мощен мо­литвен ансамбъл от Новопсалми в Би­тието, който да се съп­ротиви на егрегора на класическия и да започне да го прето­пява. Като се има предвид колко вяр­ващи и враждуващи и до ден днешен произнасят страстно старозаветни молитви и псалми, с пълното съзнание Бог да им помогне да унищожат врага си или да спасят собствената си нечиста кожа, можем да си представим колко паднало е чо­вечеството, колко малко е разбрало завета на Христа и дру­гите Учители на Любовта. Ние вярваме, че сам Цар Давид до­сега е напреднал достатъчно в еволюцията си и би се сраму­вал от позорните си и злобни изрази почти във всеки псалм, не би искал милиони хора да ги произнасят в този вид, защото това е не само общуване с Бога, но и пряко съучастие с дявола – най-опасно оръжие. Дори и в момента всички ония, които унищожават физически враго­вете си с бомби и други адски средства на цивилизацията, си забиват сами нож в гърба, понеже не знаят, че смъртта освобождава духа от бу-тилката и го прави много по-страшен, а други употребяват това съвършено съзнателно. Убитият враг и престъпник влиза като опияняващ  газ в слабите и лоши хора навсякъде и ги превръща в милиони убийци, фана­тици, потребители, нещастници, наркомани – разпа­дащи се, грешни хора. Ето защо призивите в самите класи­чески псалми да бъде унищожен врагът нямат нищо общо с Божия план и Божието съзнание и произхождат директно от ада. Всеки, които произ­нася негативните стихове, дори и не­съзнателно, става съу­частник на злото и умножава мисъл-формите и чувства-фор­мите на инферналното в света.

При нормални обстоятелства, не би било  тук  мястото, нито би отговаряло на високия ни идеал да не се занимаваме с "черното досие" на когото и да е; и, в частност, на великия псалмопевец Цар Давид. Но за да се разберат пъклените и чо­веш­ките елементи в псалмите му, би трябвало да имаме предвид нивото на еволюцията на хората преди 3000 години и факта, че дори един такъв Посветен не е можал да надскочи себе си и епохата си 1000 го­дини преди Христа. Законът, приписван на Мойсей ("Око за око, зъб за зъб ") е действал тогава, действа и днес с пълна сила във всички паднали души, пряко свързани с ада и кармата. Как няма да има такива ужасяващи молби и за-плахи и в псал­мите на Давид, след като сам той е бил постоянна жертва на най-коварни покуше­ния и инициатор на най-кървави завоевания и отмъщения?

В законите на Бялата Ложа е немислимо да се изтък­ват и преповтарят образи на негативни събития, защото те не трябва да се възпроизвеждат. Но когато работи Всемир­ната Ложа и всичко е под неин контрол, в някои случаи тя из­вършва магическа хирургия, оперирайки отрицателното. Принципът тук е пъкленото да се локализира и извади както един тумор; или – по-точно – да се стопи в кръстосаните лъчи на положи­телното. Напоследък Небето работи чрез ня­кои свои предс­тавители на Земята точно по този начин. Участвайки вре­менно в една адска, светска система, всемир­ните адепти съз­дават екран за образуване на обратни вълни и така системата се саморазрушава със собствената си аг­ресивна сила. И сегаш­ният акт на трансформирането на кла­сическите библейски псалми в НОВОПСАЛМИ, както и изтък­ването на адското и Бо­жественото в живота на Цар Давид - с определен превес на Бо­жественото - днес създава могъща сфера от виделина и яс­нинá около Земята и вътре в нея, и светлината започва да аси­милира заразената тъмнина. С тези методи на всемирните действа, за разлика от бèлите, се предизвикват периодични, зачестяващи и драстични само­разрушения на лицемерните и агресивни системи. Така че не само участието ни в някои светски системи, но и разглежда­нето на "черните досиета" в случая е вид неизбежна страте­гия в настоящия космичен мо­мент.

            Давид не само убива Голиат, но и отрязва главата му и гордо я разнася насам-натам; убива още 200 филистимци и ги обрязва, за да си купи жена от Саул с "краекожията" им; пак се бие с филистимците и ги поразява с "голямо клане"; напада ге­сурейците, гезрейците и амаличаните. ("Давид опустоша­ваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, го­веда, осли, камили и дрехи." ); заповядва да убият мла­дежа-ама­личанин, който му носи доброволно лоша вест; слу­гите му унищожават още 360 души от вениаминците и Аве­нировите мъже; отново отмъщава на лични врагове – "Тогава Давид за­повяда на момците си и те ги убиха, и като отсякоха ръцете и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон". Запо­вядва да из­давят множество слепи и куци хора, само защото били "ом­разни на Давидовата душа". Отгоре на всичко, биб­лейският хронист заключава, както в хиляди подобни случаи в Стария Завет: "Така Давид преуспяваше и ста-ваше по-велик; и Господ Бог на силите беше с него."(II Царе – 5:10).

Въпросът е: кой е този кръвожаден "Бог"? Едно много любопитно твърдение в 6:2: "...Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, който обитава между херуви­мите". Истинският Йехова ли е това - или някой паднал, мо­щен херувим (даже не и божество), който е присвоил името Му и е станал национален дух на едно племе, завземайки цен­търа и повърхността на Земята и хранейки се със страх, ужас, удо­волствия, злоба и кръв (както твърди херметикът Джон Бейнс)? В негово име и с неговото разрешение и лично съ­дейст­вие, Давид избива още много филистимци от Гава до входа в Езер. Кой е тоя "Бог", който му казва, както и в много други псалми: "Аз те взех от кошарата, за да бъдеш вожд на людете ми, на Израиля; и съм бил с тебе навсякъде, дето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и нап­равих името ти велико, както името на великите, които са на Зе­мята"(II Царе – 7:8-9)? Значи, убийците на народите по Земята са "велики"?... (Цитатите в черно са от делата на дявола – б.р.)

Тук не се включват картините в световното изкуство от лошите епизоди на Цар Давид – именно с цел да вземе превес положителното.

Как да се възхитим от действията на великия Цар и псалмопевец в случаите, описани в същата книга, ко­гато той служи именно на този демон - Псевдойехова?: (8:1 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Да­вид отне Метегама от ръката на филистимците. 8:2 И по­рази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да лег­нат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Да­видови слуги и плащаха данък. 8:3 Давид още порази совския цар Ада­дезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат. 8:4 Давид му отне хи­ляда колес­ници и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Да­вид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници. 8:5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже. 8:6 Тогава Давид пос­тави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците ста­наха Дави­дови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Да­вида къ­дето и да отиваше. 8:7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Еруса­лим. 8:8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед. 8:9 А ематският цар Той, когато чу, че Да­вид е поразил всичката сила на Ададезера, 8:10 тогава Той изп­рати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се е бил против Ададезера и го е пора­зил - за­щото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; 8:11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил, взето от всич­ките народи, които беше покорил: 8:12 от Сирия, от Моав, от амонците, от фи­листимците, от амаличаните и от корис­тите, взети от совс­кия цар Ададезер, Реововия син. 8:13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди си­рийци в долината на солта. 8:14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчи­ниха на Давида. И Господ запазваше Давида, където и да оти­ваше. 8:15 Така Давид царува над це­лия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда. 8:16 А Иоав, Саруи­ният син, беше над войската; а Ио­сафат, Ахилудовият син, летописец; 8:17 а Садок, Ахитово­вият син, и Ахимелех, Авиа­таровият син, свещеници; а Сарая, секретар; 8:18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидо­вите синове бяха придворни начал­ници. 10:18 Но сирийците по­бягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и че­тиридесет хиляди конници, и по­рази военачалника им Совак, и той умря там. 11:1 След една година, във времето, когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Из­раил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид ос­тана в Еруса­лим."

           

            Майката на великия цар Соломон - прекрасната Витса­вее – също не е попълнила харема на Давид по собствена воля: той си я взима за жена без никакви задръжки, понеже е съблаз­нен от голотата и красотата й - един ден, когато я видял от тера­сата си как тя се къпе. При взаимно чувство и съгласие, в това не би имало нищо лошо, но защо трябва да убива мъжа й Урия?

            11:12 Тогава Давид каза на Урия: "Престой тука и днес, па утре ще те изпратя". И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. 11:13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слу­гите си, а у дома си не слезе. 11:14 Затова, на ут­ринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка. 11:15 А в пис­мото написа, казвайки: «Поставете Урия там, гдето сражени­ето е най-люто; сетне го оттеглете от него, за да бъде уда­рен и да умре». 11:16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. 11:17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, то­ест, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

            Във всяко царство има и представители на Бялата Ложа: в случая това е пророк Натан. Истинският Бог казва чрез него на Цар Давид, че е извършил непростим грях с по­губ­ването на хетееца Урия и че от това ще последват го­леми злочестини за Давида и рода му, което и се случва. Но до този момент Давид има да извърши още много масови убийс­тва и жестокости:

            12:29 Затова Давид събра всичките люде, та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя. 12:30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и бе укра­сена със скъпоценни камъни, и положиха я на главата на Да­вида. И той изнесе из града твърде много користи. 12:31 Из­веде и лю­дете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всичките градове на амон­ците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

            20:3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

            В този опит, който поднасяме, сме си позволили да изменим не само адските описания, молби и клетви, но почти всички старо­заветни имена, особено географските. Малцина знаят, че не само пъклените формули­ровки и исторически описания в Стария Завет и в по­добни "свещени" писания представляват действаща черна ма­гùя, но и всички имена на персонажи, които са живели адски. Повтаря­нето и преповтарянето им в религиозния ритуал е захранване на егрегора на съответния черен ангел или адско божество, за да владее и изпива живота на вярващите в него и на враговете им. В бъдещите редакции на Новопсалмите тези имена ще бъдат изцяло заменени и промене-ни, търсейки положи­телния символ на всяко в но­вите им варианти. Така ще се въздейства не само за облекча­ването на съответните хора и места от адското въздейст­вие, но и за трансформиране на съответ­ните лични егрегори, и досега по-разяващи вярващите, които непрестанно ги повта­рят в оригиналния им вид, особено при молитви и  "богослужения".

Убедени сме, че със старозаветния манталитет на биб­лейските псалми е напълно невъзможно човешката душа да влезе в Новата епоха на Водолея, в ерата на Шестата раса и царството на Новата Земя и Новото Небе. Това е не­възможно и с йезуитското и фарисейско тълкуване на Новия Завет, пре­върнат отново в лицемерен клерикален ритуал и религиозна черна магùя, а не в незабавни практически дейст­вия за пълна свобода,  братство  и равенство.  Тези три велики идеала не са "масонски" девиз, както спекулират някои орто­доксални ав­тори със слаба историческа култура.

БЯЛОТО ДОСИЕ на Цар Давид съвсем не е само това, ко­ето е останало в Библията. Акашовите записи пазят и всичко добро и прекрасно, извършено от всяко същество; а ко­гато то напълно изкупи греховете си, специална комисия, под върхо­вен-ството на Бога, Христос и Съдбата, взема решение да се заличат завинаги негативните неща от книгата на жи­вота му. Ако тук се наложи да възстановяваме откъси от черното до­сие на Давид, то не бе защото той не е изкупил голяма част от кармата си, а понеже животът и псалмите му все още се из­ползват усърдно за черни литургии, дори и в християнските църкви и общества, без да подозират това.

Най-"бèлите", най-съвършените плодове на религиоз­ната му душа са останали в бялата част на псалмите му, ко­ято оставяме почти недокосната. И до днес милиони хора се свързват с истинския Бог именно чрез нея. Но и в живота си Давид е имал Божествени достойнства. Сам той, като мла­деж, е рус, прекрасен, "знае да свири и е в слово разумен и кра­сив чо­век". При това, той е посветен, маг:

16:21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 16:22 И Саул прати да кажат на Есея: "Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение". 16:23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.18:14 И Давид се обхож­даше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него."

Че истинският Бог, орфическото, Христовото Начало живее в душата на човека вечно още от самото ù създаване, личи от не един и два случая, описани в Стария Завет. Там има велики примери в това отношение. Един от тях е слу­чаят с Давид и Саул, когато Цар Саул го преследва да го убие, защото му е завидял на способностите и славата – въпреки че Давид гони злите духове от самия него с вълшебната си арфа. Ко­гато Саул влиза в една пещера, където се крие Да­вид, Давид не използва случая да го убие, но само отрязва част от дрехата му, без Саул да го усети. И когато смело отива при царя и му показва парчето от неговата мантия, протича един от най-трогателните диалози:

24:11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпле­ние в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. 24:12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче мо­ята ръка не ще се дигне против тебе. 24:13 Както казва пого­ворката на древните: "От беззаконните произхожда беззако­ние"; но моята ръка не ще се дигне против тебе. 24:14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? - Подир умряло куче, подир една бълха... 24:15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе: нека види, нека се зас­тъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти". 24:16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: "Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? " И Саул плака с висок глас. 24:17 И рече на Давида: "Ти си по-праведен от мене, за­щото ти ми въз­даде добро, а аз ти въздадох зло. 24:18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръ­цете ти, ти не ме уби. 24:19 Понеже кой, като намери неприя­теля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. 24:20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 24:21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтре­биш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом". 24:22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъ­жете му се изкачиха на твърдото место."

Естествено, човешката благодарност е краткотрайна и Саул не престава да преследва Давида...  От своя страна, Давид остава верен на навиците си и си взима още една чужда жена – Авигея. Но тя се оказва велика миротворка и му казва:

            25:30 "И когато Господ постъпи към господаря ми според всич­ките благости, които е говорил за тебе, и те постави упра­вител над Израиля, 25:31 тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че е пролял невинна кръв или че господарят ми е от­мъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на гос­подаря ми, тогава спомни слугинята си". 25:32 Тогава Да­вид каза на Авигея: "Благословен да бъде Господ, Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; 25:33 и благословен съвета ти и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми! 25:34 Защото, действително, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко. 25:35 И така, Давид взе от ръката ù онова, що му бе донесла; и рече u: "Иди в дома си с мир - виж, послушах думите ти и те приех."

Ето, Давид за втори път има възможност да убие Саул, който го преследва с най-лоши намерения, но Давид не си отмъщава. Не е ли това почеркът на Бèлите Рицари?:

26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше за­бито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него. 26:8 Тогава Ависей каза на Давида: "Бог предаде днес врага ти в ръ­ката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар 

и няма да повторя". 26:9 А Давид рече на Ависея: "Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?" 26:10 Рече още Давид: "Бъди уверен, както си в жи­вота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 26:11 Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копи­ето, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем. 26:12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и ни­кой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Гос­пода бе паднал на тях. 26:13 Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма отдалеч, като имаше между тях голямо разстояние, 26:14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: "Не отговаряш ли, Авенире?" И Авенир в отговор рече: "Кой си ти, що викаш към царя?" 26:15 И Давид каза на Авенира: "Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, про­чее, не пазиш господаря си, царя? Понеже един от людете влезе да погуби господаря ти, царя. 26:16 Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му".

А колко е покъртителна мъката на бащата, когато уби­ват сина му, въпреки заповедта на Царя! Авесалом се е опъл­чил срещу баща си Давид и воюва с него, изпълнявайки проро­чес­ките думи на Натан, че Псалмопемвецът няма да види мир и по-кой от съдбата. Смъртта на сина му от Мааха, дъще­рята на гесурския цар, го съсипва:

18:31 И, ето, дойде Хусина. И рече Ху­сина: "Известия, госпо­дарю мой царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе". 18:32 И царят рече на Хусина: "Здрав ли е младежът Авесалом?" А Хусина отго­вори: "Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!" 18:33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над пор­тата, та плака; и като отиваше, говореше така: "Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!"

                Освен жените му Михал, Ахиноам, Авигея, Мааха, Агита, Абитал,  Вирсавия, Егла и др., рисувани са в безброй варианти още много от най-близките хора на Цар Давид. Той минава за един от най-големите любовници и най-плодовити бащи в историята на човечеството: дал е живот на Амон от Ахиноам, Данаил от Авигея,  Авесалом от Мааха, Адония от Агита, Шефатия от Абитал, Соломон от Вирсавия, Итреам от Егла; и още куп синове от Йерусалимските му жени и наложници: Самуа, Совав, Натан, Евар, Елисуа, Нефег, Яфия, а е имал и много дъщери... Илюстрациите, включени в Новопсалмите, са от известни художници през цялата културна история на човечеството, има и от съвременни. Информация за тях е дадена накрая на тази книга. В приложените илюстрации има и произведения на съвременни фотографи, вдъхновени от прекрасна-та Вирсавия – любимата жена на Цар Давид. Не прави ли впечатление, че подобно на Мария Магдалина, Вирсавия е рисувана с неотслабващо вдъхновение от стотици художници през вековете много повече от други велики жени в Библията? Не зата-яваме ли всички дъх пред знаменитата сцена, когато Цар Давид я вижда за пръв път как се къпе и я пожелава? Да не забравяме, че тя е спомената от евангелиста Матей като четвъртата от библейските жени, от които е произлязъл Христос. Въпреки всички грехове на мъжа й, свети апостол Петър нарича цар Давид "пророк". Църквата почита свети цар Давид като пророк, псалмопевец и един от праотците по плът на Господ Иисус Христос. А свети Атанасий Александрийски, в тълкованието си на 20-и псалом, учи: “Цар Давид е възвеличен дори само с това, че от семето му се е родило спасението за света. Защото той с душата си желаел това и се молел за него. Ето защо и това му било дадено като някакъв “венец от злато”, прославящ главата му. Защото Давид се прославя във всички народи заедно с Господа и своя Син по плът. И дори това спасение не било за него само венец, но и желание, и дългоденствие, и слава, и великолепие, и веселие, и радост, и надежда, и непоколебима милост.”

Ние не сме нито първите, нито последните, които си позволяват да променят каноничните тектове на библейски личности, отдавна обя­вени за недосегаеми. Много вярващи и тесни специалисти се ужасяват от това, но винаги са съществували непокорни ревизори на "свещените" писания и даже веселяци и подигравчии, които са или безвер­ници, или вярват в чувството за хумор на нашия Създател. Те знаят, че Той е като добрите и мъдри царе: държат в двора си и шутове, които се осмеляват да ги осмиват. Прàви или неп­рàви, Той не ги праща при палача, за разлика от инквизицията. Знае, че те не се опълчват против Него, а срещу недостой­ните Негови интер-претатори, довели народите до задънена улица. Отдавна е известно и доказано, че не Той е продикувал изцяло базалните религиозни книги на народите, че вътре са се намесили куп смъртни редактори и са изменили на места смисъла, другаде направо са орязвали, на трето място са вне­дрили собствени съчинения. Колкото и историците да доказ­ват, че Библията е освен всичко друго и исторически доку­мент, ние питаме защо и досега се крият в дън земя оригинал­ните й ръкописи и защо има анате­мосани пророци и толкова много апокрифни евангелия? Къде изчезнаха Кумранските за­писи? Явно в тях нещо силно смущава канониците, които са превърнали редактираните текстове в източник на театър, власт и изгода. Нещо още по-лошо – в инструмент за власт над душите на хората.

Знаем достатъчно стари и нови автори, които се осмеляват да имат собствено мнение по тия въпроси и се надсмиват на патриарсите на религията дори във филми и комикси. Колкото и да ни е неприятно, че един Жан Ефел, нап­ример, представи Създателя ни плешив и глуповат в знамени­тия си рисуван филм "Сътворението на света", творчеството му си остава един талантлив факт. Ето как днес, например, вижда цар Давид съвременната художничка Barbara Griffiths:

        

  Горната картинка не подлежи на обсъждане. Знаем колко много деца от колко много съпруги и наложници е имал боговдъхновеният цар и пророк. Това не му е попречило да има свята жилка и да изпее голямата част от Псалмите, които остават с непреходно значение за духовната история на човечеството, свидетелство за любовта на човешката душа към Създателя и за още куп непреходни добродетели.

Барбара е нарисувала повече картинки, но тук са подбрани само няколко. Следващата представя интимната дейност на царския син Авесалом, който един ден влязъл несмущаван в покоите на баща си и ощастливил лично всичките му придворни метреси.

 

Тази картинка пък представя периода от дълбоката старост на цар Давид, когато вече му е било много студено дори в пухените завивки и затова му препоръчали да дойде да го топли една млада девица. Въпреки че според злите езици той вече не е можел да направи нищо, предполагаме, че не му е било особено лошо... Личи си!

Последната илюстрация тук се тълкува от авторката ù писмено със собствените думи на царя от псалмите му, а това сумира всичките тревоги и недостатъци на човека Давид: "С мен се държат лошо не  само враговете ми, но и моите близки и съседи, а приятелите ми се страхуват от мене; всички се боят от мене и ме избягват. Шушукат зад гърба ми и кроят заговори да ме затрият. Затова лъжливите усти, които ме клеветят и мърсят моето съвършенство, аз ще ги затворя по всякакви начини!  Явиха се лъжесвидетели, които ме обвиниха за неща, за които си нямам и понятие. Подиграват ми се и скърцат със зъби. И така е: зинали са с усти на лами срещу мене и казват: "Да, ама ние го виждаме какви ги дроби..."

Ето го целият 38-и псалом. Въпреки всичко, става ни жал за този нещастен стар човек, който тъй много е страдал и е бил така искрен в изповедта си към Бога и човечеството. Вече не е желаел да отговаря на злото със зло, страшно се е уморил от живота и моли своя Бог за милост и  прошка:

1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай. 2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене. 3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях. 4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене. 5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми. 6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален. 7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми. 8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си. 9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе. 10 Сърцето ми вече изтуптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене. 11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч. 12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден. 13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. 14 Да! Аз съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения. 15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой! 16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми. 17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене; 18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си. 19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха. 20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят, Понеже следвам доброто. 21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене. 22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой!

Подобно е  положението и в псалом 69, и на още много места в псалмите на Давида. Много хора по света отдавна се възхищават от дълбоката искреност на древния велик и грешен човек, цар, поет и пророк. Песните му си остават с непод-правена прелест и непреходно значение за проумяване на възторзите и терзанията на човека преди 3000 години и на душата на човека въобще. Никой няма право и не трябва и да помисля да осъжда историческата, религиозната и поетическата им стойност – това би било липса на духовна култура и даже кощунство. И въпреки всичко, абсурдно е да си представим как бихме се молили и пели на Бога отсега нататък точно с тия стари текстове, както правят и до днес всички свещеници и много религиозни хора, които ги знаят наизуст или ги четат механично, въпреки че някои се вълнуват искрено. Затова си позволяваме да предложим тук един коренно различен вариант.

НОВОПСАЛ-ОМ 1

1 Блажен оня човек,
който ходи по съвета на любящите
и върви в пътя на безгрешните,
който се събира с добри и чисти хора.
2 Той се наслаждава на закона на Господа,
и в Неговата Мъдрост се поучава нощ и ден.
3 Той е като дърво, посадено при бистри потоци,
което дава плод изобилно и чийто лист е вечно свеж и зелен;
и във всичко, що върши, благоденства.
4 Така е с праведните:
те са като житно зърно, що слънцето възраства.
5 Затова добрите ще устоят на бурите
и безгрешните ще влязат в Царството Божие,
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните.
А пътят на любящите ще пребъде!

НОВОПСАЛ-ОМ 2

1 Защо се вълнуват народите
и замислят прекрасни дела?
2 Преобразяват се царете земни
и управниците се съвещават с Господа
и с Неговите невинни Деца, като казват:
3 "Нека разкъсаме старите вериги
и нека отхвърлим от себе си беззаконието!".
4 Оня, Който живее на небесата, ще им се радва -
Господ ще ги благослови.
5 Това ще им продума в кротостта Си,
и в благостта Си ще ги озари, казвайки:
6 "Аз поставих Моите дъщери и синове 

в Новата Земя и на светия Мой хълм.
7 Аз ще си изпълня обещанието!"

Господ ми рече: "Ти си Син Мой,
Аз днес те родих!"

8 Поискай от Мене - и Аз ще ти дам народите за твое насле­дие,
а звездите и вселените - за твое вечно жилище.
9 Ще ги посетиш с крилатия си дух
ще ги населиш с чеда на любовта!
10 И тъй, възрадвайте се, о ръководители;
поучете се, земни съдии.
11 Служете Господу с любов,

и радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника и всички, в които Той живее,
за да се възродите и полетите по вашия път,
защото Неговата обич е вечно разпалена…
Блажени всички, които се Нему уповават!

НОВОПСАЛ-ОМ 3

1 Господи, колко се умножиха приятелите ни!
Колко много идват при нас!
2 Мнозина казват за душите ни:
"Бог им помага във всеки миг."
3 Ти, Господи, си слънчев изгрев за нас,
радост наша, която въздига душите ни!
4 С цялата си душа викаме към Господа -
и Той ни чува от светия Си хълм.
5 Лягаме, спим и летим нощем навсякъде; а после ставаме,
защото любовта ни прелива…

6 Ще се възрадваме премного от десетките хиляди люде,
които навред създават рая.
7 Ела, Господи, помилвай ни, Боже наш,

защото Ти галиш нежно душите

на всички приятели и неосъз­нати
и възрастваш криле на любящите.
8 От Господа е възкресението!

Върху всички народи е твоето благословение.

НОВОПСАЛ-ОМ 4

1 Когато викаме, винаги ни чуваш, Боже на обичта ни!
В доброта и мъдростта, Ти ни даваш простор;
помилвай ни пак и чуй молитвата ни.
2 Дъщери и синове небесни, пребъдвайте вечно в Любовта,

обичайте възвишеното и живейте в Истината!
3 Помнете, че Господ ни е създал подобни Нему
и затова ни чува и слуша винаги, когато Го зовем.

4 Трептете от обич и смело я раздавайте;
размишлявайте за доброто в сърцата си нощем,

а денем го изпълнявайте.

5 Правете добрини от милост
и изявявайте Господа.
6 Мнозина думат: "Кой ще ни покаже доброто?
Кой ще ни яви виделината на лицето Си?"

– Ти, Господи, който си Любовта и Обичта

в собственото ни сърце,
7 Преизпълваш сърцата ни с драгост,
когато умножаваме доброто и свободата!
8 Спокойно си лягаме да спим и се съединяваме и в небесата,
защото Ти, Господи, ни срещаш с живи души на земята,

за да обменяме обич и изобилие.

НОВОПСАЛ-ОМ 5

1 Чуваш, Господи, думите ни; разумяваш мислите ни,
2 Вслушваш се в гласа на желанията ни,

любими Боже наш и Баща наш,
защото на Теб се молим.

3 Господи, на ранина ти чуваш зова ни;
на модро видело заставаме пред Теб и чакаме,
4 Защото Ти си Бог, Който люби кротките,
и само добрият живее под крилата Ти.
5 Само смирените пребъдват пред очите Ти; 

Ти любиш всички, които се раздават на всички;

6 Ти възраждаш всички,

които говорят истина и живеят в истината;
Господ се възхищава от човек скромен и чистосърдечен.
7 Чрез Твоето изобилно милосърдие,

ние вече влизаме в звезд­ния Ти дом;
с благоговение към Теб се покланяме на светия Твой храм – нашето дивно тяло.
8 Господи, водù ни с нежност и пламенност

към стари и нови приятели,
направù пътя Си ясен към тях,
9 Защото на устата им грее усмивка и истина,
сърцето им е топъл извор за всички,
гърлото им е тръба на Словото,
а езикът им лее благи думи.

10 Имай ги за невинни, Боже –

нека вкусят това, което сами са раздавали;
утвърди ги поради многото им добрини и благости,
защото са се подвизавали за Тебе.
11 Така се веселят всички, които се надеят на Тебе -
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.
12 Защото Ти, Господи, живееш в човека на Любовта -
и го покриваш с благословение като със щит.

НОВОПСАЛ-ОМ 6

1 Господи, насърчаваш ни в кротостта Си,
и ни обливаш с благата на изобилието Си.

2 Милваш ни, Господи, защото станахме силни в доброто;
подмладяваш ни, понеже ходим в пътя на Любовта.

3 Изумени и очаровани са силно душите ни
от Теб, Господи Боже – от Свободата и Любовта!
4 Прояви се пак, Господи, разшири душите ни -
възвиси ги заради милосърдието Си,
5 Защото вечността е изпълнена с Тебе
и навсякъде всеки те славослови. 

6 Окрилени сме от възторзите си;
всяка нощ облитаме вселените,
и сълзи от радост бликат поради Тебе!

7 Искрят от щастие очите ни,
младеем поради всички, на които се раздаваме.
8 Елате при нас всички, които обичате всички,
защото Господ е чул зова на душата ни;
9 Господ е послушал молбата ни!
Господ приема молитвите ни.
10 Ще насърчим и горещо ще приласкаем всички хора с душа -
да се върнат в рая и да просияят от радост и щастие!

НОВОПСАЛ-ОМ 7

1 Господи Боже наш, на Теб се надеем:
свържи ни със всичките ни сродни души и съедини ни,

2 Та да възлязат нагоре душите ни
и да се слеят, спасени завинаги!
3 Господи Боже наш,

ако всички правят добро и има правда в ръцете им;
4 Ако се отплащат с добро и на близки, и на неблизки,
и ако избавят дори онзи, който никак не ги обича,
5 То нека Провидението благослови душите им

и ги изпълни с благодат; нека и тяхната земя стане райска
и нека се прослави примерът им из световете.

6 Просияй, о Господи, в благостта Си;
изяви се заради добрините на любящите,
събуди ни окончателно за великия живот на самораздаването -
7 И нека всички народи и човечества застанат около Тебе!
Ти си дошъл да послужиш пак на всеки.
8 Господ люби народите!

Въздай ни, Господи, според обичта и чистотата ни;
9 Нека заблика още по-силно милостта на щедрите.
А добрия утвърди, Ти, Боже на Доброто,
Който изпълваш сърцата и душите.
10 Нашата канара е Бог, Който въздига топлите сърца.
11 Бог е извор на всички блага и блаженства –

крепък и дъл­готърпелив;

и Бог е, Който ден и нощ излива благодат!
12 Ако някой още не Го разбира, Бог му подава ръка,

повдига го и нежно го насочва.
13 Приготвя за него благотворни лекове,

прави милувките Си целебни.
14 Ето, целомъдреният зачна обич,

прояви благост и роди истина;
15 Дом на Любовта въздигна, освети го с добрини

и ни обсипа с благата и блаженствата, които носи.
16 Възторгът му ще се върне към него и към сърцата,

които обичат; добродейството му ще падне като мед

на гърдите му и в душите на всички.
17 Да славим, о приятели, Господа, заради Неговата Любов,

да възпяваме сладко името на Господа Всевишнаго!

НОВОПСАЛ-ОМ 8

1 Йеова*, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата Земя! Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите
си приготвил хвала за ония, които Те любят.
Да запеем наедно с всичко живо

и да опростим всичките неп­равди и дългове!
3 Като гледаме Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
месечината и звездите, и вселените, които Ти създаваш,
4 Казваме си: "Колко по-горен е человекът от всичко туй, та затова го помниш, а и човешките малки рожби,

та си постоянно с тях?
5 Та нали си ни направил много по-горни от боговете

и ангелите,  и със слава и чест си ни увенчал?
6 Поставил си ни творци и изпълнители на делата

на ръцете Ти; всички си приласкал до сърцето ни:

7 Всичките овце и агънца, още и дивите животни,
8 Въздушните птици, морските риби,
и всичко, що минава през звездните пътища.
9 Йеова, Господи наш,

колко е превъзходно Твоето име по Цялата вселена!

НОВОПСАЛ-ОМ 9

1 Ще Те славословим, Господи, със всичкото си сърце,
ще възвестим всичките Твои чудесни дела!

2 Ще се веселим и ще се радваме в Тебе,
ще възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Когато приятелите ни и мнозина други се приближат,

ще отворят обятия и ще се прегърнем пред Твоето лице.
4 Защото Ти откликна на нашия зов

и изпълни нашето най-горещо желание;
защото Ти стана от престола Си и дойде лично при нас.

5 Ти просвещаваш народите и даваш светлина на невежите -
името им се записа в Твоето царство.

6 Вече всички са приятели - те са възродени завинаги;

Ти си Направил на рай обителите им,

та и богове ги посеща­ват.

7 Понеже Господ е нашият вечен Баща и Майка,
приготвил е за сватба своите избрани
8 И раздава милости и благости из цялата вселена -
вече пълни човечеството с небесни дарове.
9 И Господ ще бъде прибежище на кротките -
бащин покрив, по-мил от всичко.
10 И ония, които познаят името Ти,

ще се уповават на Тебе,
Защото Ти, Господи,

си ни поверил ония, които Те дирят.
11 Пейте хвала Господу, Който обитава в сърцата ни;
изявете сред племената любовта Му!
12 Защото Оня,

Който наблюдава добрите и милосърдните,

помни ония, които Го обичат,

и не забравя молбите на кротките.
13 Помилвай ни пак, Господи,

виж как блика у нас радостта по­ради всички,

които ни обичат и които не ни обичат -

Ти, Който ни въздигаш до прага на безсмъртието, -
14 За да разкажем всичко, поради което Ти си за хвалене,
и което се случва зад портите на истинските Ти дъщери;
и за да се радваме поради спасителната Ти помощ.
15 Народите излязоха от ямата, която си бяха направили;
от мрежата, която бяха изплели, ногата им се освободи.
16 Господ е станал познат чрез милосърдието,

което е извършил;
невежият бе спасен и помилван от ръката Му.
17 Не само верните, но и друговерците ще живеят в рая,
и всичките народи, които проявяват Любовта.
18 Защото Ти, Боже, помниш и най-малкия, и най-забравения,
и всякога изпълняваш ожиданието на кротките.
19 Ела, Господи, за да вземат връх добрите хора,
да се прегърнат милионите пред Твоето лице!
20 Господи, разжари обичта и любовта във всички -
нека познаят народите, че са Человеци!

НОВОПСАЛ-ОМ 10

(По славянски част от 9-и).

1 (21) Благодарим Ти, Господи, че си винаги с нас и по всяко време,
че никога не се криеш от хората на истинската любов

във времена на неволя!
2 (22) Поради Бога в сърцето си,

добрите раздават всичко на всички -
имащи и нямащи се хващат за ръце и се връщат заедно в Тебе.
3 (23) Защото благият сияе с мекотата на душата си,

а щедрият изповядва Господа, раздавайки.
4 (24) В святостта си човекът с душа става едно с Господа

и казва: "Не диря своето си"; всичките му пòмисли са,

че Бог е Любов на дело.

5 (25)Във всеки миг пътищата му са праведни.

Твоите блага валят и извират край него,
защото обича даже и хората със студено сърце.

6 (26) Той казва в сърцето си: "Няма да се поклатя,
от род в род ще се раздавам - без замисляне и незабавно!"
7 (27) Устата му са пълни с доброслòвия,

насърчения и дели­катност;
езикът му лее блага реч и мили думи.
8 (28) Идва открито в обятията ни, но облича тайно сиро­маха;
очите му дирят постоянно свити и безпомощни,
9 (29) Раздава им скришно всичко, от което имат нужда,
и причаква тайно сиромаха, за да го защити;
грабва плахия в прегръдките си, когато е свенлив;
10 (30) Навежда се, снишава се,
за да не види никой доброто, което върши.
11 (31) Казва в сърцето си: "Бог е вечно буден -
всичко правим пред лицето Му, Той всичко вижда".
12 (32) Стани, Господи, Боже, повдигни ръката Си,
да погалиш отново кротките!
13 (33) Нечестивият презира любовта
и казва в сърцето си: "Не мога всички да огрея!"
14 (34) Но Ти го виждаш, Господи,

защото това е неправда и престъпление,
и затова такива не могат да избегнат ръката Ти;
на Тебе безпомощният се поверява;
на сирачето Ти си Бащата!

15 (35) Укрепи мишцата на милосърдния,
издири честта в сърцето на домоседеца,

докато я намериш и го изкараш навънка!
16 (36) Господ е благ до вечни векове;
народите са изникнали от земята Му!
17 (37) Господи, Ти чуваш желанието на кротките,
размекваш още повече сърцето им
и правиш още по-внимателно ухото Си,
18 (38) За да приласкаеш сирачето и угнетения
чрез всеки човек със сърце и душа, който Те раздава на всички.

НОВОПСАЛ-ОМ 11
(По слав. 10)

1 На Господа уповавамe!

Затова казвате за душите ни,
Че летят из вселените като птици.
2 Понеже, ето, милостивите протягат ръка,
приготвят даровете си и добрините,
за да ги изсипят тайно на ония, които са с топло сърце.
3 Защото основанията ни се укрепиха
от всичко, що праведният е извършил.
4 Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето;
очите Му гледат, веждите Му изпитват човешките чада.
5 Господ изпитва праведния;
но душата Му люби милосърдния и любвеобилния.
6 Над милостивите ще спусне благодат -
с обич и вяра и гореща симпатия ще преизпълни чашата им.
7 И понеже Бог е Любов, Той обича Любовта,
и любещият човек ще гледа лицето Му.

НОВОПСАЛ-ОМ 12
(По слав. 11)

1 При нас си, Господи, защото благостта е навсякъде,
защото се множат верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори истината на ближния си,
но с благи думи и добросклонно сърце.
3 Господ благославя мил говор,

език, който говори красиви неща
4 И ония, които си казват: "Ще смекча езика си -
устата ми е медена, мога да бъда благоречив!"

5 "Поради благуването на добрите и добруването на благите,
плътно съм с вас сега - казва Господ. -
Ще направя прекрасни ония, който живеят за всички -
6 Като сребро, претопено в пещ от пръст
и пречистено седем пъти!"

7 Ти, Господи, ще ги закриляш,
ще пазиш всеки от тях - от това поколение до века, -
8 За да ходят навред добротворци от страна в страна
и да раздават любов и обич на всички, които са жадни.

НОВОПСАЛ-ОМ 13
(По слав. 12)

1 Денонощно си с нас, Господи, никога не ни забравяш!
отдавна вече не криеш лицето Си от нас.
2 Преизпълняш с мир душата ни,
сърцето ни тупа от радост всеки ден.
Какво щастие, че всички ни стават любими и приятели!
3 Милостно погледни, чуй ни пак, Господи Боже наш,
отворù очите ни да прогледнат в безсмъртието,
4 Та да рекат идващите след нас: "Ще летим още по-ната­тък!"
и да се зарадват поколенията, че им даваме простор.

5 Ние се уповаваме на Твоята милост,
сърцата ни преливат от възхита и благодат.

6 На Тебе пеем, Господи,
защото си се показал щедър към всички!

НОВОПСАЛ-ОМ 14
(По слав. 13)

1 И рече разумният в сърцето си: "Има Бог!
Възродиха се хората, сториха милосърдни дела,
всичко живо вече прави добро".
2 Господ често надниква от небесата към човешките чада,

за да види с радост колко много са се умножили разумните,
които търсят и намират Бога. 
3 Вече всички влязоха в Пътя, заедно се просветиха -
няма кой да спестява доброто, няма ни един!
4 Разумяват същината на Бога, спазват закона на Любовта:
раздават безплатно хляб и покрив,

дават без стеснение ласка за всяко същество с душа -
вече така призовават Господа навсякъде!

5 Обзема ги любов велика, защото са от рода на Бога -

защото Бог е в поколението на чистите и пламенните.
6 Подкрепихте вярата на самотния,
че Любовта е сам Бог и че Тя е отклик и приласкаване.
7 Ето, идва от Новото Небе избавление за хората с душа!
Ето, Господ избавя своите Си от плена на бездушието,
и всички вече дават всичко изобилно на всички.

НОВОПСАЛ-ОМ 15
(По слав. 14)

1 Господи, кой обитава в Твоя звезден шатър?
Кой живее в Твоя свят хълм?
2 - Оня, който раздава обич и върши добрини,
който говори блàга истина от сърцето си;
3 Който е медоречив
и служи без умора на приятели и на чужди;
оня, който въздава хвала за всяко добро и чисто дело,

4 И чиито очи озаряват онеправдания.
Да! Той почита ония, които обичат Господа!Той е, който изпълнява думата си за добро,

и се отмята от обещание, когато е погрешно;
5 Който дава всичко от себе си и дори самия себе си -
и тайно обсипва с дарове невинния.
Който прави това, няма да се поклати до века!

НОВОПСАЛ-ОМ 16
(По слав. 15)

1 С нас си, Боже, защото на Теб се уповаваме.
2 Рекохме Господу: "Ти си Господ наш -
вън от Теб нищо не съществува.

3 Към невинните на земята и към избраните -
в тях е всичкото Ти благоволение!"
4 Нека научат уроците си ония, които тичат по чужди богове

и харесват несъвършени хора и ангели -
ние няма да живеем и да Ти служим като тях;

ще помним с надежда имената им, но няма да ги търсим.

5 Господ е нашето наследие и нашата чаша;
ние черпим от даровете Му само по жребий.

6 Той ни изпраща по чисти места -
Да! Любими и приятели са най-прекрасното наследство!
7 Ние благославяме Господа, Който ни прави денем добри и  мили, а нощем ни учи да летим по звездите.
8 Винаги слагаме Господа на първо място;
и понеже Той е отдясно ни, станахме канара на доброто.
9 Затова се радват сърцата ни и се веселят душите ни,
а още и плътта ни вибрира от щастие!
10 Ти си истинският Бог - не сблъскваш духа със плътта ни,
ето защо се завърнахме в рая завинаги.
11 Ще ни изявиш пътя на Живота,
в Твоето присъствие има вечна пълнота и радост,
отдясно на Тебе е всякога веселие.

НОВОПСАЛ-ОМ 17
(По слав. 16)

1 Послушай, Господи, сърцето ни, чуй духа ни;

дай ухо на молитвите ни, които принасяме с искрени устни.
2 Нека се излива благословията ни от Твоето присъствие,

понеже очите Ти винаги гледат с любов.
3 Изпитал си сърцата ни; посещавал си ни нощно време;
опитвал си ни - и си открил истината и доброто в нас:
което ни е на сърце – това е и на лице.
4 И в човешките си дела, изпълнявайки волята Ти,
5 Стъпките ни са дирели винаги Твоите пътища;
нозете ни все по-рядко се подхлъзват.
6 Теб зовем винаги, Боже, защото ни чуваш и отговаряш;
приклони и днес към нас ухото Си и послушай думите ни:
7 Яви чудните Си милосърдия,
Ти, Който се раздаваш чрез нашите длани и обятия
на всички ония, които не се противят на същината Ти.
8 Пазù ни като зеницата на окото Си,

скрий ни под сянката на крилете Си
9 От лицето на бедните души,

които търсят обикновени хора и неща,

и от враговете на душата ни, които ни искат само за себе си.
10 Те са разядени от гордост и ревнивост,

и затова искат всичкото ни време.
11 Дебнат ни, за да ни откъснат от приятелите;
12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъсва.
и на тигър, които ни чака в скришни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, просвети ги;
със Словото Си избави душите им от себелюбие.
14 Пази ни, Господи, с ръката Си от обикновени хора,
от светските човеци, чиито дял е в тоя живот;
които живеят, за да имат;
които живеят само за чедата си,
и всичките си сили отдават на внуците си.
15 А ние ще съзерцаваме лицето Ти в безкористие,
и когато се събудим окончателно,

ще се наситим от Твоята Истина.

НОВОПСАЛ-ОМ 18
 (По слав. 17)

1 Колко те възлюбихме, Господи, сило наша!
2 Господ е скалà наша,

крепост наша и избавител от безлю­бието,
Бог наш - канара наша, на Когото се надявамe,
щит наш, рог на изобилието и висока планина.

3 Ще призовем зрелите на Трапезата в името на Господа

и те ще дойдат -
Така ще бъдат избавени от мрачни дни и столетия. 
4 Връзките на живота се умножиха;
Порои от радост и щастие ни заливат!
5 С райски обятия ни прегръщат навсякъде - примките на смъртта паднаха.
6 В изумлението си призовахме Господа, 

и към Бога на добрите викнахме.
От храма Си Той чу гласа ни,
и благодарността ни към Него стигна до ухото Му.
7 Тогава се поклати и затрепери от радост Земята;
основите на планините се разлюляха
и поклатиха се, защото се развесели Той.
8 Нови слънца избухнаха от Неговия глас

и дивен огън излезе из устата Му -
безброй падащи звезди се посипаха от мантията Му!
9 Той сведе небесата и слезе;
и мрак бе под нозете Му.
10 Възседна на херувими и серафими и летя;
летя на ветрени крила!

11 Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров наоколо Си - морските води
и гъстите въздушни облаци.

12 От святкането Му, пред Него се озаряваха облаците;
сипеха се жар и огнени мълнии!
13 И дойде тътен от Господа на небето,
Всевишният даде гласа Си –

гръм и зарящи светкавици!

14 И прати лъчите Си, та ги разпръсна.
Да! Блескавици в изобилие разсипа.
15 Тогава се явиха водни извори,

откриха се основите на вселената
от великия Ти глас, Господи,
от духането и дъха на ноздрите Ти...
16 И протегна Бог ръка от височината, взе ни,
извлече ни из големи води,
17 Избàви ни от най-силния ни неприятел -
от мисълта за себе си и само за своите си,

защото тя бе по-силна от нас.
18 Тази мисъл ни състари и ни навлече мъки и бедствия,
но Господ ни подкрепи навреме.
19 И изведе ни нашироко -
избàви ни, защото имаше благоволение към нас.

20 Въздаде ни Господ според любовта ни към всички

и към Де­лото Му;

според чистотата на ръцете ни, възнагради ни,
21 Защото сме запомнили пътищата Господни
и не сме се отклонили от Бога тъй много.
22 Защото всичките Му блага са били пред нас,
и за подсещанията Му не сме били съвсем слепи.

23 Малко по-будни бяхме от другите пред Него,
и опазихме се от голямо падение.
24 Затова Господ ни въздаде според верността ни,
според чистотата на ръцете ни пред очите Му.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния благ ще се явиш.
26 Към чистия добър ще се явиш,
Но на горделивия и студения се съпротивляваш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш,
а очите на горделивците ще подминеш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ни!
Господ Бог наш ще озари тъмнините ни,
29 Защото чрез Тебе спираме войни.

Чрез Бога наш прескачаме вселени!
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;

Словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които се уповават на Него.
31 Защото кой е Бог, освен Господа?
И кой е канара, освен Бога на всички народи?

32 Бог, Който ни препасва със сила и прави съвършен пътя ни -
33 Той прави нозете ни като нозете на елените
и ни води по високи места.
34 Учи ръцете ни да милват,
тъй щото всички мъки и рани да заздравяват.
35 Ти си ни дал и кошове, за да раздаваме, Твоята десница ни е поддържала и Твоята мъдрост ни е направила неизвестни.
36 Ти си разширил крачките ни под нас -
и нозете ни стъпват уверено.

37 Ходим по цялата вселена, за да раздаваме, 

и не се връщаме, докато ги не раздадем всичко.

38 Изцеляваме, възраждаме, приласкаваме милиони,
додето се изправят на нозете си,
39 Защото си ни препасал със сила за добро.

Пратил си ни да събудим ония, които още не знаят за Тебе.
40 Разтворил си обятията ни за иноверци и разномислещи,
за да привлечем и онези, които не са ни обичали.
41 Ето, те плачат от радост, че се намери избавител;
към Господа викат и Той ги чува - и на тях отговаря.
42 С вестта за това, те стават по-бързи от вятъра
и тръгват в пътищата на света, за да раздават и те любов.

43 Ти ни дари с народната обич и ни постàви слуги на добрите. Народи, които не познавахме, и на тях служим без пари.
44 Щом видяха това, и те почнаха същото -
даже чужденците дойдоха и се подвизават!
45 Чужденци и звездни народи се молят на нашия език

и, затрогнати, излизат из душевните си скривалища!
46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ни,
и да се възвиси Единственият Бог - Бог на обединението ни –

47 Бог, Който благовъздава за доброто,
и преобразява диви племена,
Който прави приятели от неприятелите ни.
48 Да! Ти ни вдъхновяваш да служим и на чуждите,

и правиш насилника по-кротък от агне.
49 Затова ще Те хвалим, Господи, между народите,
и за името Ти ще пеем!
50 Ти си, Който даваш велико избавление на сърцата ни
и показваш милосърдие към свои и чужди; към Божественото в Давида и във всички други, които го проявяват.

НОВОПСАЛ-ОМ 19
(По слав. 18)

1 Небесата възпяват славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му:
2 Ден след ден леят Слово Божие

и нощ след нощ разкриват чудни тайни.
3 Без много приказване, без шум,
без да се чуе парадно гласът им,
4 Тяхната вест е заляла цялата Земя,
и думите им отиват до краищата на вселената!
Там Бог постави шатър за слънцето
5 И то излиза всяка сутрин,

като младоженец из брачния си чертог,
радва се като исполин и тича из светлия си друм.
6 От края на небесата е изгревът му,
а шествието му - до другия им край,
и топлината му всички твари огрява.
7 Законът Господен е съвършен: възвръща душата ни;
откровението Господне е чудно - дава мъдрост и на простия;
8 Молбите Господни са благи - веселят сърцето;
съветът Господен е светъл - озарява очите;
9 Любовта Господня е чиста - пребъдва до века;

благата Господни са истинни и, без изключение, за всички.
10 Те са по-желани от чисто злато и даже от златни планини,

по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Ние, Твоите дечица, ги обичаме повече от всичко -
да ги опазваме и раздаваме е най-голямото ни щастие.
12 Дали разумяваме коя добродетел ни липсва още?
Очисти ни, Боже, от тайните прегрешения!
13 Още и от гордост предпази децата Си
да ни не завладее. Само тогава ще бъдем непорочни,
и ще станем чисти, за да раздаваме любов.
14 Думите на устите ни и размишленията на сърцата ни

нека бъдат угодни на Тебе,
Господи, канара наша, и избавителю наш!

НОВОПСАЛ-ОМ 20
(По слав. 19)

1 Да ни чуе Господ в ден скръбен и ден радостен;
името на Бога е Любов - да ни прати да раздаваме!
2 Да ни проводи сила от светилището

и да ни подкрепи от Новото Небе;
3 Да си спомни всичките ни добрини,

и да направи огнението ни вечно!
4 Да ни даде Господ според желанието на сърцето ни,
и да изпълни всяко чисто въжделение.
5 В спасението на другите ще се зарадваме,
и в името на Вечния Бог ще издигнем знамена.
Господ да изпълни всичките ни благи копнения!
6 Днес познахме, че Господ живее във всички,

и ни отговаря от Своето Си небе
с любвеобилната сила на десницата Си.
7 Едни с колесници, други с мисъл,
а ние – със Словото на Господа, нашия Бог, пътуваме.
8 Те понякога се забавят и даже падат,
но ние се озоваваме и се намираме навсякъде.

9 Господи, благослови!
Нека ни послуша Царят Небесен, когато Го призовем.

НОВОПСАЛ-ОМ 21
(По слав. 20)

1 Господи! В Твоята обич духът ни се весели
и за спасението на всички, сътворени от Тебе,

безмерно се радва!
2 Ти изпълнявяш всички желания на сърцето ни,
и молбата на устните ни е винаги приета.

3 Защото Ти ни срещаш за благуване и раздаване
и озаряваш главите ни с корони от златни лъчи.
4 Ние даряваме на всички Твоя чист живот -
Ти ни даваш изобилно дългоденствие и безсмъртие.
5 Голяма е славата на добрите чрез Твоята подкрепа -
чест и скромност си заложил в сърцата им.
6 Защото си ги поставил да бъдат благословение до века,
развеселил си ги с радост и щастие от присъствието Ти.
7 И понеже духът ни уповава само на Господа,

чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклатим!

8 Ръката Ти ще намери всички Твои създания с искра Божия

и десницата Ти ще ни заведе при всички, които Те любят.
9 Във времето на радостта Си,

ще ги направиш да просветнат като слънце!
В милостта Си, Господ ще ги възкреси,
и обич ще блика буйно от сърцата им.
10 Ще умножиш плода им по земята,
и потомството им - сред човешките чада.
11 Защото те правят добро тайно и само в Твое име;
замислят земни райове - и веднага ги създават.
12 Затова те ще са пред лицето Ти винаги,

и Твоите безбройни сърца по света ще им се отдават незабавно и без замисляне!
13 Благодарим ти, Господи,

Че се проявяваш чрез нас непрестанно -
само така ще възпяваме и прославяме Твоето вечно Име.

НОВОПСАЛ-ОМ 22
(По слав. 21)

(По “Кошутата на зората”)

1 Боже наш, Боже наш, Ти си вечно с нас!
Винаги си тук и безспирно помагаш
и чуваш с радост думите на възторга ни.
2 Боже наш, викаме Те денем - и веднага ни отговаряш;
викаме Те нощем без отдих…
3 Защото Ти си Благият и Святият,
Който си възцарен в делата на Новото Човечество.
4 На Теб се уповаваха майките и бащите ни;
уповаваха се - и Ти ги направи прекрасни.

5 Към Тебе възлизаха молбите им - и Ти ги доведе тука.
Само Теб любеха и Твоите чисти създания –

и затова се под­младяваха.
6 Всеки от нас е прашинка пред нозете Ти, 

невидима за човеците без душа

и пренебрегвана от гордели­вите.
7 Малцината, които ни виждат, ни благославят -

отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 "Той уповаваше на Господа - затова Бог го избави;
направи го Человек – същество, което раздава всичко!"

9 Ти си, Господи, Ти си, Който си ни изваял още в утробата; Ти си ни научил да се уповаваме още върху майчините си гърди,
10 на Тебе бяхме оставени от рождението си; Ти си наш Бог от утробата на майка ни!
11 Затова не се отдалечаваш от нас –

защото сме радостни от всичко,
а хората, на които можем да помагаме, са безброй.
12 Безброй моми и момци около нас

жадуват за Обич и Истина повече, отколкото за въздух;

13 Повече от риба, изхвърлена на брега,
или от лъв, гладен от месеци.

14 Затуй бликаме като извор и се подмладяваме за броени дни;
сърцата ни станаха като восък -
разтопяват се душите ни от щастие...
15 Силата ни е свежа като пролетна морава,
и езикът ни е станал звънлив и меден;

Ти си ни свел като зряло жито към земята,
16 Защото множество гладни за нежност ни обиколиха;

хиляди сродни души ни окръжиха -
целуват от благодарност ръцете и нозете ни.

17 Не можем да преброим всички, които ни обичат -
хората се взират в нас и ни гледат;
18 Делят помежду си по братски времето ни,
и за нашето присъствие хвърлят жребий.
19 Затуй, Господи,

Ти вече никога не се отдалечаваш;
о, Сило наша, вече на всички помагаш!

20 Изяви добротата на душата ни,
избави живота ни от мисълта за себе си.
21 Избави ни от устата на гордостта 

и от роговете на дивата завист и ревност.

Ти чуваш молбите ни, Господи!
22 Ще възвестяваме името Ти

на сестрите и братята си;

Сред народите ще Те хвалим с делата си.
23 Вие, които любите Господа,

раздавайте всичко -
цялото потомство на Новата Земя Го слави само така!
Обичайте Го, всички вие от Новото Небе,
24 защото Той всякога отговаря

на съществата с добро сърце

и лицето Му е винаги пред тях -
чува ги, когато Го молят за нещо.
25 От Него е жаждата ни да Го хвалим

само с дела между наро­дите:
ще изпълним добрите си намерения към ония,

които Го лю­бят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще бъдат с Господа ония,

които Го проявяват. Такова сърце нека живее вечно!

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всичките земни краища
и ще се покланят пред Тебе
всичките племена и народи,
28 Защото Вселената е на Господа
и Той владее над всички човечества!

29 Ще се наситят и ще бъдат щастливи

всички деца на Не­бето и на Земята.

Пред Него ще се прегърнат и слеят всички,

които възлизат към звездите.
А онзи, който може да раздава живот на всички,
30 Сам Бог и Вселената ще Му слугуват!
Така ще се приказва за Господа на идните поколения -
31 Ще дойдат и ще известят Любовта Му
на людете, които ще се родят,

казвайки, че не те, а именно Той е сторил това.

НОВОПСАЛ-ОМ 23
(По слав. 22)

1 Господ е Пастир наш,
затова живеем винаги радостно - и в бедност, и в изобилие.
2 На зелени морави ни упокоява, при тихи води ни води,
3 Възвръща душата ни –

води ни по пътеки от обич заради името Си.
4 Вървим през долините на райския живот,
преизпълнени с духа на Доброто,
защото Ти си с нас -Твоята воля и Твоята подкрепа ни въодушевяват!
5 Приготвяме в Твое име трапези за приятели,

за чужди, и даже за неприятели.
Изпълнил си с миролюбие духа ни,

душите ни от обич прели­ват.
6 Наистина, благост и милост ще леем непрекъснато

през всичките дни на живота си!
Затуй ще заживеем в дома Господен завинаги!

НОВОПСАЛ-ОМ 24
(По слав. 23)

1 Господня е Земята и всичко, що има в нея;
вселената - и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той я основа върху моретата,
и я затвърди върху водите.

3 Кой ще възлезе на хълма Господен?
И кой ще застане на Неговото свято място? -
4 Оня, който е с чисти ръце и непорочно сърце,
който е предал душата си на Любовта и говори само истина -

5 Той ще приеме благословение от Господа
и обич от Бога на спасението си.

6 Това е поколението на ония, които Го любят!
Ония, които търсят Твоето лице,

те са истински силните.

7 Отворете, о светли умове, портите си;

Топли сърца, отворете широко вратите си,

за да влезе Царят на Доброто!
8 Кой е Тоя Цар на Доброто? -
Господ, могъщият и силният;
Господ - силният в мира и милосърдието!
9 Отворете, о мощни духове, портите си,
души с искра Божия - отворете широко вратите си,
за да влезе Царят на Любовта!
10 Кой е тоя Цар на Любовта? -
Господ на милите - Той е Царят на Любовта!

НОВОПСАЛ-ОМ 25
(По слав. 22)

1 Към Тебе, Господи, издигаме душите си.
2 Боже наш, на Теб се уповаваме!
За да се не посрамим,
нека тържествуват първо другите таланти, а после ние.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами -
ще се посрамят ония,

които живеят само за себе си и за сво­ите си.

4 Направù ни, Господи, да познаем пътищата Ти,
научù ни на пътеките Си, Боже!

5 Водù ни в благостта и истината Си и учù ни,
защото Ти си Бог на всеотдайността -Тебе чакаме цяла вечност!
6 О, как помниш, Господи,

благите Си милости 

И щедростите Си, понеже те са от вèка!
7 Как помниш добрините на младостта ни и постиженията ни?

Помни ни все така, Господи,

заради милосърдието и бла­гостта Си!
8 Господ е благ и милостив -
затова ще насочи неопитните в пътя Си,
9 Ще води кротките с обич
и ще научи смирените на тайните Си.
10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност
към ония, които изпълняват завета Му и молбите Му.
11 Заради името Си, Господи,
разшири още повече любовта ни,

защото любовта няма гра­ници!
12 Кой е оня човек, що люби страстно Господа? - нему Той ще даде пълна свобода във всичко!
13 Душата му ще се лее за всички и ще живее в мир и радост,
и потомството му ще наследи небето и земята.
14 Благоволението на Господа е към ония,

които обичат неп­рекъснато -
на тях той поверява Завета Си.

15 Нашите очи са винаги отправени към Господа,
понеже Той води нозете ни при жадни за обич и истина.
16 Колко милостно гледаш към нас и галиш душите ни, Гос­поди,
защото сме отишли при людете

да раздаваме мъдрост и щастие!
17 Радостите на сърцето ни се умножиха безкрайно,
защото се отказахме от мисълта за себе си.
18 Виж, Боже, как преливаме от блаженство и бодрост,
и помогни ни да ги раздаваме на всички без умисъл.

19 Виж и ония, които доскоро не ни разбираха -
погледни как бързо се променят

и колко пламенно започват да ни обичат.
20 Магнити сме, Господи, защото на Теб се уповаваме!
21 Кротост и пламенност нека винаги ни изпълват,
защото сме вече едно с Тебе!
22 Боже, разшири земния рай до пределите на Вселената!

НОВОПСАЛ-ОМ 26

(По слав. 25)

1 Бъди с нас, Господи, когато сме добросърдечни
и се уповаваме на Тебе, без да се колебаем.

2 Изследвай ни, Господи, и изпитвай ни,
опитай душите ни и сърцата ни,
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ни

и ние ходим в пътя на Истината Ти.
4 Дружим с хора на Истината
и ходим навсякъде с искрени человеци.
5 Обичаме да се събираме с добротворци
и сядаме на трапеза с праведници,

6 Леем невинност от сърцето си.
Така обикаляме народите Ти, Господи,
7 За да възгласяваме обичта с добри постъпки
и да покажем всички Твои чудесни дела.

8 Господи, обичаме да посещаваме Твоите домове
и местата на любовта и на славата Ти,
9 Защото там пълниш душите с обич
и осветяваш живота ни с нови любими и приятели,
10 В чиито ръце има щедрост и благодат

и десницата им е пълна с нежност.
11 Затова ще ходим винаги с Тебе -
помилвай ни пак и ни изпълни със Себе Си!
12 Нозете ни стоят на чисто място;
в срещите си ще благославяме Господа!

НОВОПСАЛ-ОМ 27
(По слав. 26)

1 Господ е светлина наша и благодетел наш -
кого ли вече не обикнахме?
Господ е силата на живота ни –
живеем в абсолютно щастие и безстрашие.
2 Когато се приближават към нас гладни и жадни -
познати, непознати и приятели,

за да ги озари духът и присъствието ни,
те се съживяват и разхубавяват.
3 Ако протегне към нас ръце даже цялата вселена,
сърцата ни пак ще са готови да дават!
Ако ни помолят за обич, любов и безсмъртие,

и тогава ще имаме в изобилие да раздаваме!
4 Едно нещо сме поискали от Господа и него вечно ще пазим -
да живеем в дома Господен през всичките дни на живота си,
за да гледаме прелестта на Господа
и да Го намираме навсякъде в храма Му.
5 Защото в добър ден

ще приюти под покрива Си още наши приятели,
ще ги облее в светилището Си с благодатта Си
и ще ги издигне на канара!
6 Още веднъж душите ни ще се разширят,

за да обикнат новите същества, които прииждат,
и ще напълним Дома Му с нови щастливи възклицания.
Ще пеем, да, ще славословим Господа!
7 Слушай, Господи, гласа им, когато и те завикат от радост,
погалù и тях и отговорù им.
8 Когато Ти ни рече: "Търсете лицето Ми!",
нашите сърца Ти казаха:
"Лицето Ти ще търсим и ще разпознаваме винаги, Господи,
9 Където и да се скриеш из вселената,

за да приемеш пак с радост Своите Си.
Ти ни стана всичко - благодарим Ти, че ни приемаш навсякъде
и че не ни оставяш, Боже, Възлюблени наш.
10 Бащите и майките ни един ден ще ни оставят,
Господ обаче е вечно с нас!

11 Научù ни, Господи, на пътищата Си
и водù ни по райски пътеки с ония, които ни разпознават.
12 Предай ни на волята на обичащите,
защото възхитени сродни души се стичат отвсякъде -
души и сърца, които дишат любов.
13 Ако не бях повярвал,

че ще видя благостите Господни в земята на живите,

бих за­гинал.
14 Чакай Господа!
Дерзай - и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа!

НОВОПСАЛ-ОМ 28

(По слав. 27)

1 Към Теб ще извикаме, Господи, канара наша -
и ти пак ще ни отговориш!
Защото тия, които чуват гласа Ти винаги,
се оприличават на ония, които сияят в безсмъртие.
2 Послушай гласа на молбите ни, когато викаме към Тебе,
когато вдигаме ръце към сърцето на Твоето светилище.
3 Свържи ни пак с невинните и с ония,

които вършат благо­деяния,
които живеят в мир с ближните си,
и в чието сърце блика обич.
4 Въздай им според делата им
и според красотата на постъпките им;
въздай им според делата на ръцете им -

отдай им, каквото заслужават!
5 Понеже те вечно внимават в деянията на Господа
и в делата на ръцете Му,
Той ще ги оживи още повече и ще ги окрили.
6 Благословен да е Господ,

защото послуша гласа на молбите ни!
7 Господ е сила наша и щит наш -
на Него се отдава сърцето ни и Той ни помага.
Затова се развеселиха сърцата ни
и с песните си Го възхваляваме.
8 Господ е в благостта на людете Си -
Той е щедростта и изобилието в ръцете им.
9 Умножавай людете Си и благослови наследството Си, Боже;
Пазù ги и ги вдъхновявай да се самораздават до века!

НОВОПСАЛ-ОМ 29
(По слав. 28)  

1 Отдайте Господу, вие, дъщери и синове на разпозналите се,
отдайте Господу хвала и благодарност!
2 Отдайте Господу дължимата на името Му признателност,
поклонете се Господу в свята прегръдка!
3 Гласът Господен е над водите,

Бог на славата гърми:
Господ гърми над океаните!
4 Гласът Господен е тих,
гласът Господен е величествен,

5 Гласът Господен възраства кедри.
Да! Господ възраства ливанските кедри
6 И прави да скачат от буйна радост
млад и стар, като елен в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци;
8 Гласът Господен оросява пустинята - Господ раззеленява пустините навсякъде.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите,
и разшумява лесовете,
а в храма Му всеки възгласява: "Слава"!
10 Господ седна - Баща на Мирозданието.

Да! Господ седна – Баща и Приятел до века!
11 Господ дава сила и обич на людете Си; Господ благославя людете Си с мир.

НОВОПСАЛ-ОМ 30
(По слав. 29)

1 Ще Те превъзнасяме, Господи, защото Ти си ни въздигнал
и си изпратил люде с душа да ни поемат в обятията си.
2 Господи, Боже наш, извикахме към Тебе - и Ти ни освободи!
3 Господи, възвърнал си рая в душите ни:
споделил си живота ни с ония, които имат сърце.
4 Пейте Господу, дечица Негови,
и възхвалявайте светото Му име,

5 Защото благостта Му е вечна,
и благоволението Му - за цял живот!
Вечер може да влезе чужд да пренощува,
затова до сутринта ще блика бурна радост.

6 Ние, в благоденствието си, рекохме:
"Няма да се откажем от свободата си повече никога!"
7 Господи! В мъдростта Си,
Ти ни бе оставил да влезем в змийски гнезда,
скрил бе лицето Си и ние се мъчехме.
8 Към Тебе, Господи, извикахме,
и на Господа се помолихме, казвайки:
9 "Каква полза от жертвите ни, ако слезем в рова?
Пръстта ще Те славослови ли?
Ще възвестява ли истината Ти?"
10 И чу ни Ти, Господи, и смили се отново -
Господ пак ни стана помощник.
11 Обърна плача ни отново в радост и щастие,
свали ни хомота и ни препаса с веселие,
12 За да Ти пее хвала душата ни и да не млъква.
Господи, Боже наш, до века ще Те хвалим!

НОВОПСАЛ-ОМ 31
(По слав. 30)

1 На Тебе, Господи, се уповаваме - да сме Твои чада до века:
смекчи сърцата ни според закона на Любовта Си.
2 Приклони към нас ухото Си, побързай да ни направиш нежни!
Бъди ни топло слънце, росна ливада, за да ни съживиш,

3 Защото Ти си нашата канара и крепост.
Затова, заради името Си, ръководи ни и укрепвай ни;
4 Пазù ни от мрежата, която лови сърца и надежди,
защото Ти си нашият дом.

5 В Твоята ръка предаваме духа си - Ти си ни изкупил, Господи Боже на Истината!
6 Мъчно ни е за ония, които почитат суетните идоли,
но ние се уповаваме на Господа. 

7 Ще се радваме и ще се веселим в Твоята милост,
защото Ти си видял неволите ни.
Познал си утесненията на душите ни

8 И си ни освободил от примките на себелюбците,
дал си на нозете ни просторни пътища. 9 Благодарим Ти сърдечно, Господи, задето сме свободни -
греят от щастие очите ни, душите ни, снагите ни!
10 Защото се възроди от твоята благодат животът ни

и няма вече въздишки.
Поради самораздаването се върна младостта ни
и лицето ни порозовя.

11 На всички человеци по света станахме за пример,
а най-вече – благодат за ближните си
и светъл урок - за познайниците си.
Ония, които ни гледат сега, и те разтварят обятия!

12 Като някой възкръснал, радваме сърцата на всички.
Станахме като дивен съд,
13 Пълен с благословиите на мнозина.
Отвсякъде обич -
сякаш са се наговорили всички

и са намислили да свържат с нас живота си!

14 И понеже на Теб се уповаваме, Господи,
рекохме: "Ти си Бог наш.
15 В Твоите ръце са съдбините ни!”
Избавù ни от ръката на себелюбието
и от ония, които ни искат само за себе си.
16 Направù да светне лицето Ти над сърцето ни;
окъпи ни в милосърдието Си.

17 Господи, ще бъдем винаги щастливи,

защото сме Те при­зовали!
Нека се възродят праведните,
нека се върнат във вечния рай.
18 Нека бъдат благословени ония устни,
които говорят за праведния красиво, умно и с възхищение.

19 Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за ония, които Те любят,

и която си показал пред човешките чада -
към ония, които се уповават на Тебе!
20 Ще Те скрием в тайниците на душата си

от човешките суети;
Ще се скриеш под тайнствен покров
от глаголенето с езици.

21 Благословен да си, Господи,
защото си показал чудесното Си милосърдие към всички

в укрепения град на верността Си.
22 В тревогата си понякога мислим,
че Ти си се отдалечил от нас.
Ти обаче винаги чуваш гласа на сърцето ни,
когато отново закопнее силно за Тебе.
23 Възлюбете Господа и всички Негови деца!
Господ пази любящите,
а оставя в тъмнината ония, които се държат надменно.
24 Дерзайте! И нека се укрепи сърцето ви -
всички вие, които се надявате на Господа!

НОВОПСАЛ-ОМ 32
(По слав. 31)

1 Блажен оня човек, чиито добрини и таланти са за всички,
и чието име е скрито.
2 Блажен оня човек, комуто Господ дава неизвестност,
и в чийто дух няма тщеславие.
3 Когато мълчим, ставаме безсмъртни и мили Богу,

поради тайните ни добрини всеки ден.
4 Понеже денем и нощем ръката Ти ни милва,
мъката ни се превърна във вечна радост!

5 Признаваме добрините си само пред Тебе

и грешките си пред Теб не крием.
Рекохме: "Ще изповядваме Господу всичко открито" -
и Ти ще ни упътваш на всяка стъпка.
6 За това нещо нека Ти се моли всеки човек с искра Божия,

по всяко време на денонощието.

Наистина, когато големите блага преливат,

Те ще стигнат първо до такъв човек;

а чрез него – до всички наоколо.

7 Ти си вдъхновение наше, Ти бликаш в нас като любов;
с песни на радост и щастие ни услаждаш душата и ни казваш:

8 "Аз ще ви вразумя и ще ви науча на Пътя,

по който трябва да ходите;
ще ви съветвам и вечно над вас ще бди окото Ми!"
9 Бъдете като гълъб и като агне,
вие, които сте мили Господу,
и които сте деца на святостта и кротостта -
инак не бихте се приближили към Него.
10 Много ще бъдат радостите на любвеобилния,
защото онзи, който проявява обичта на Господа, милост ще го окръжи.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, добросърдечни,
и раздавайте радост всички, които сте с топло сърце!

НОВОПСАЛ-ОМ 33
(По слав. 32)

1 Раздавайте се, любвеобилни, заради Господа!
Приятно е за хората с душа да дават всичко на всички.  

2 Хвалете Господа с арфа,
псалмопейте Му с десетострунен Новопсалтир.
3 Пейте му нова песен,
свирете изкусно и с възклицание!
4 Защото Словото на Господа е право,
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 Той обича нежност и пламенност,
Земята е пълна с милосърдието Господне!
6 Чрез Словото на Господа станаха небесата
и чрез дишането на устата Му - цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води,
тури бездните Си в съкровищници.
8 Нека възлюби Господа цялата Земя,
нека благоговеят с трепет пред Него

всички жители на вселената!

9 Защото Той каза - и стана;
Той рече - и затвърди се.
10 Господ осъществява добрите намерения на народите,
прави полезни благите мисли на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до вèка,
мислите на сърцето Му са из род в род.
12 Блажен всеки народ, на когото Бог е Господ,
блажени людете, които е изброил за Свое наследство!
13 Господ наднича от небето,
наблюдава всичките човешки чада.
14 От местообиталището Си
гледа всичките земни жители -
15 Онзи, Който създàде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им работи.
16 Никой человек не се избавя чрез многочислени желания.

Силен мъж не значи голямо юначество пред другите.
17 Безполезен е умът за избавление,
и голямата слава не може да спаси никого.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Го любят -
върху ония, които проявяват Неговата милост,
19 За да избави чрез тях от смърт

душата на ближния и неб­лижния,
и в глад да ги опази живи.
20 Душата ни живее в Господа -
Той е помощ на всички и щит наш,
21 Само в Него се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято присъствие се уповаваме.
22 Как дивно се лее милостта Ти, Господи,

върху нас и над всички останали,
според както сме се надявали на Тебе!

НОВОПСАЛ-ОМ 34
(По слав. 33)

1 Ще благославяме Господа по всяко време,
славословие към Него ще бъде винаги в устата ни!

2 С Господа ще се хвали душата ни -
Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с нас,
и всички заедно нека възвеличим името Му с живот и дела!

4 Потърсихме Господа - и Той ни послуша
и от всичките ни двоумения ни избàви.
5 Погледнахме към Него - и светнаха очите ни,
и лицата ни вече никога няма да помръкнат.
6 Който сиромах извика, Господ го чува,
и от всичките му неволи го избавя.
7 Ангелът на Господа се вселява в ония,

които обичат истин­ски,
и ги прави слънце за другите.

8 Вкусете и вижте, че Господ е благ -
блажèн оня човек, който се уповава на Него.
9 О, как любите Господа всички вие, Негови създания -
затова живеете във вечно изобилие!
10 Страхливите търпят нужда и глад,
но ония, които проявяват обич без замисляне,

няма да бъдат лишени от ни­кое благо.
11 Дойдете, чада, послушайте мъдрите -
ще ви научим на обич към всички.
12 Желаете ли живот?

Търсите ли благоденствие,

за да видите реки от радост и щастие? -
13 Творете тогава с ръцете си благодат,

и с устните си явявайте Истина!
14 Отклонявай се от злото и върши доброто,
търсù мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху милостивите,
и ушите Му са будни за техния зов.
16 Лицето на Господа е пред всички, които вършат добро,
за да умножи семето им по всемира!

17 Добродушните помолиха - и Господ ги послуша,
и напълни живота им с благодат.

18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, 

и спасява ония, които са с разкаян дух.

19 Много са неволите на безкористния,
но Господ го избавя от всички тях.
20 Той пази всичките му добри дела -
ни едно от тях не е забравил!

21 Щастието ще споходи сърдечния,
а ония, които не могат да се самораздават,

ще се обезобра­зят.
22 Господ изкупва душата на Своите Си;
а ония, които проявяват любовта Му, ще пребъдат.

НОВОПСАЛ-ОМ 35
(По слав. 34)

1 Просвети, Господи, ония, които се борят с Тебе;
смекчи сърцата на ония, които воюват против Тебе!
2 Вземи миро и балсам, и стани да им помогнеш.
3 Изтръгни студа от душите им,

затвори пътя на безлюби­ето,
кажи на душата им: "Аз съм Създателят твой!"
4 Нека се осъзнаят и просветят ония,

които притесняваха доскоро душите ни;
нека се върнат назад и се поправят ония,

които не мислеха добро.

5 Нека пламнат от истина сърцата им,
и ангел Господен да ги води!
6 Нека стане пътят им светъл и добродетелен,
и ангел Господен да ги следва.

7 И понеже вече не крият сърцата и душите си от децата Ти;
и без причина не казват "не" на всекиго,
8 Да дойде върху всеки един от тях изобилно щастие,
и мрежата от добри сърца, която е създал,

нека закриля са­мия него.

Нека стане най-после такъв, какъвто си го направил!
9 Само тогава нашата душа ще се весели истински в Гос­пода, 

ще се радва на избавлението Му.
10 Всичките ни фибри ще рекат:
"Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от озлобление?"

Да! Сиромаха и немощния - от отчаяние?
11 Несправедливи "свидетели" ни осъждаха
и коряха нещата, които знаем от Тебе.
12 Но ние въздавахме добро за злото им,
за да бъде доволна душата ни.
13 Защото ние, когато те боледуваха,

се лишавахме от залъка си за тях
и им отдавахме с радост душите си,
и молитвата ни за тях се връщаше в сърцата ни,

и се пов­таряше.
14 Обхождахме се с тях като с приятели, като с наши братя,
мъчно ни беше за техните страдания и загуби.
15 Но сега, когато се случи да накуцваме в пътя си,

те вече не злорадствуват.
Не се сговарят против нас човеци, които не познаваме;
не ни разкъсват с думи и погледи, както някога -
16 Подобно на дребните душички, когато злословят.

17 Господи, благодарим Ти, че всичко виждаш!
Зарадвал си душата ни поради избавлението им,
Споделил си живота ни с тия талантливи хора.
18 Ние сега Те славословим и в големи събори,

и Те хвалим между многочислени народи.
19 Нека тържествуват отнине ония,

които вече ни разбират и обичат.
И вече да не се разминават студено с нас ония,

които ни мразеха без причина.
20 Защото дребни души не говорят за мир,

но измислюват лъжливи думи против чистите.
21 Да! Някои и досега отварят широко срещу нас устите си
и казват: "О-хо-хооо!… С очите си ги видяхме!"…
22 Но и Ти виждаш, Господи, и не премълчаваш.
Господи, Ти Си винаги с тихите и добрите!

23 Ти Си винаги бодър и буден за Истината,
за Делото Си чрез нас, Боже наш и Господи наш.
24 Водù ни, Господи Боже наш, според мъдростта Си,
и нека тържествуват светло всички,
25 Които казват в сърцето си:

"Ето желанието ни за добро се изпълни!"
и които мислят за нас: "Последвахме ги!".

26 Да се изцелят и се подмладят заедно всички ония,
които се радват на пътя ни.
Да се облекат със слава и величие пред Тебе ония,
които се смаляват пред Истината!
27 Да възклицават и да се зарадват ония,
които благоприятстват на правото ни дело,
и винаги нека казват: "Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на децата Си!" –

28 И езикът ни винаги ще разказва

за Твоята щедрост и свобода де­нонощно,

и Твоята обич на дело ще раздаваме всеки ден!"

НОВОПСАЛ-ОМ 36
(По слав. 35)

1 Поривът на милостивия

свидетелствува дълбоко в сърцето му
и с очите си вижда

колко много същества искат да обичат Бога.
2 Да, той вижда с очите си самата истина,
че поривът му ще се предаде на всички,

и всички ще станат милостиви.
3 Думите на устата му са Любов и Правда;
той иска да бъде разумен, за да прави добро.
4 Даже и в постелята си мисли за справедливост -
застава - на добър път, понеже Доброто обича другите.
5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето,
верността Ти е до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини;
съдбите Ти са океан от Обич и Истина!

Ти, Господи, опазваш човеци и твари -
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже!
Затова човешките чада прибягват под покрива на крилата Ти
8 И се наслаждават от най-доброто на дома Ти.
И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият,

9 Защото у Тебе е изворът на живота –

само Твоята свет­лина е светлина!
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават,
и правдата Си - към ония, които са с право сърце.
11 Ето, идва при нас ногата на смирения,

и ръката на милостивия вече ни милва.
12 Тъй стават от сън ония, които имат душа:
събудиха се - и не могат вече да не обичат.

НОВОПСАЛ-ОМ 37

(По слав. 36)

1 Радвай се на добротворците

и благославяй ония, които обичат и любят,

2 Защото като трева те скоро ще поникнат,

и като свежа морава ще се раззеленeят.

3 Уповавай се на Господа и вършù добро -

така ще населиш с добри хора Земята

и ще се нахраниш с увереност.

4 Тъй също и се весели в Господа -

и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

5 Предай на Господа пътя си и се уповавай на Него –

и Той ще изпълни очакваното от тебе,

6 И ще направи да се яви щастието ти като светлината,

и прошката ти - като пладне.

7 Облегни се на Господа и чакай само Него;

радвай се на всеки човек, който успява в пътя си,

сеейки добри мисли и дела.

8 Одобрявай Божественото и бъди кротък;

бъди благ, защото само това води към съвършенство,

9 Защото само благите ще пребъдат,

и ония, които проявяват Господа, ще наследят Земята.

10 Защото, още малко, и Доброто ще победи.

Да! Накъдето и да погледнеш – само него ще виждаш!

11 Именно кротките ще наследят Земята

и ще се наслаждават на изобилен мир.

12 Благочестив хòди с праведен

и озарява с усмивка душата му.

13 Затова Господ ще му се зарадва,

понеже вижда, че иде денят му.

14 Благочестивите заговориха сладко

и започнаха да милват всички,

за да приласкаят лишения и самотния

и да ощастливят ония, които са с блàга обхода.

15 Езикът им ще лее само нежни думи

и обятията им ще са отворени за добрите.

16 Милувката на праведния е по-желана

от богатството на хората без душа,

17 Защото хората без душа умират,

а Господ подкрепя любвеобилните.

18 Господ знае дните на непорочните,

и тяхното наследство ще бъде до вèка.

19 Те ще благуват в добри времена,

и в дни на глад ще раздават.

20 Благите и чистите ще оцелеят

и приятелите Господни ще бъдат като кротки агнета –

ще се радват на живота сред тучни поляни.

21 Човекът без душа продава,  взима и дава заеми,

а праведният дава тайно и дава всичко безвъзмездно.

22 Така благословените от Господа ще наследят Земята,

а хората на безлюбието ще изчезнат.

23 Стъпките на любещия се направляват от Господа,

и Неговото благословение е в пътя му:

24 Ако падне, веднага ще стане,

защото Господ държи ръката му.

25 Млад бях, сега съм на години,

Но никога не видях любещия изоставен,

нито потомството му - да проси хляб.

26 Той всеки ден постъпва благо и се раздава като извор,

а потомството му е благословено.

27 Отклонявай се от безлюбие и върши добро –

и ще имаш вечно жилище.

28 Защото Господ обича любвеобилните

и не оставя светиите Си.

Те довека ще бъдат опазени,

а неблагите и егоистите ще си отидат.

29 Любвеобилните ще наследят земята

и ще живеят на нея щастливо.

30 Устата на праведния приказва за мъдрост,

и езикът му лее истина и благост.

31 Законът на неговия Бог е в сърцето му,

стъпките му са уверени и тихи.

32 Грешният наблюдава праведния

и почва да се учи от него.

33 Господ ще съедини ръцете им,

за да вървят заедно към светлината.

34 Проявявай Господа и върви в Неговия път –

и Той ще те смали, за да служиш на цялата земя.

Когато се умножат благите и чистите,

ти ще видиш това!

35 Виждал съм неблагия и нечистия в силата му,

разпрострян е като хищно дърво

в порочната си почва,

36 Но когато минах отново, него вече го нямаше –

търсих го, но не го намерих!

37 Затова - търсù непорочния и следвай праведния,

защото от днес само миролюбивият ще има потомство,

38 А живеещите за себе си ще изчезнат до един,

и неблагият и нечистият ще изтлеят като дим.

39 Изобилието на любвеобилните е от Господа –

Той им е райска градина по всяко време.

40 И само Господ им помага и ги води,

И ще ги съедини с други благи и чисти

понеже са повярвали в Него!