понеделник, 5 септември 2011 г.

853.1995.12.05 Новопсалми (37-71) II част

Книга 24

НОВОПСАЛ-ОМ 38
(По слав. 37)

1 Господи, колко сме Ти благодарни,
че в радостта Си ни обсипваш с благости!
2 Защото благата Ти ни затрупаха
и ръката Ти ни милва чрез хората!
3 Цъфтим от младост и здраве поради присъствието Ти,
мир и блаженство изпитваме поради любовта Ти,
4 Защото щедростта на хората с душа
е като море над главите ни:
прелива, прелива, а ние дишаме свободно!
5 Благоухание се разнася навсякъде,
6 Разцъфтяхме се и станахме снажни –
цял ден си пеем от радост и щастие!
7 О, Господи, как пламтим от възторг
и буйно здраве пръскаме навсякъде!
8 Каква сила, каква бодрост усещаме, Господи!
Викат и пеят от пълнота сърцата ни!
9 Господи, знайни са пред Тебе всичките ни желания,
и жаждите ни не са скрити пред Тебе.
10 Сърцата ни тупкат, силата ни прелива,
светлината на очите ни извира, извира!
11 Любимите и близките ни тичат да ни прегръщат
и сродните ни души се стичат отвсякъде.
12 Също и ония, които искат живот от нас,
чакат мига си да ги ощастливим.
Ония, които са опитали доброто ни,
разказват за него, скривайки името ни,
и разказват на всички Истината за Любовта!
13 Ние сме глухи за хвалби и тщеславия
и сме като неми, когато ни питат за имена.
14 Да! Всеки от нас е като човек,
който е глух за сплетни и хули,
и самите ние сме неми за тях.

15 Понеже само на Тебе, Господи, се изповядваме,
и само Ти си нашата съвест!
16 Защото рекохме:
"Да не тържествуват горделивите над нас,
да не се големеят злите пред нас,
когато грешим понякога,
17 Защото и ние можем да паднем, човешко е".
И ние, Боже, скърбим понякога,
18 Но разказваме за това само на Тебе, Господи,
и се страем да поправяме грешките си.
19 Слава Богу, нашите приятели
са пъргави и силни в доброто,
и ония, които правят добро като тях
и раздават всичко без замисляне, се умножават.
20 Също и ония, които въздават добро за зло, вървят с нас,
понеже ние следваме само доброто.
21 Какво щастие, Господи, че си винаги с нас,
че не се отдалечаваш нито за миг от душите ни,
22 и че бързаш на часа да ни помогнеш -
Господи, Спасителю наш!

НОВОПСАЛ-ОМ 39
(По слав.38)

1 Рекохме: ще внимаваме в пътищата си,
за да е винаги благ езикът ни
и да имаме юзда на устата си,
когато лошият иска да ни уязви или добрият сгреши.
2 Затова станахме неми и мълчаливи -
въздържаме се от дребнавости,
за да имаме спокойствие
и да не предизвикваме нова скръб.
3 Сгорещиха се сърцата ни дълбоко в нас;
докато размишлявахме, пламна огън,
и тогава проговорихме с езика си, казвайки:
4 "Научù ни, Господи, що е безсмъртие

и кое съкращава числото на дните ни.
Дай ни знак: защо ги съкращаваме
5 И защо живем много по-малко,
отколкото си определил?
И защо възрастта ни на земята е нищо пред Тебе?"
Наистина, всеки човек без любов,
колкото и яко да е стоял на нозете си, е като лъх.
6 Наистина, всеки човек,
ако не се раздава изцяло на всички,
или поне на избраните от Господа,
става като сянка
и всяка нищожност започва да го смущава.
Трупа съкровища, но лешояди ги прибират,
докато и той самият се превърне в леш.
7 Та сега, Господи, какво чакаме?
Надеждата ни е само в Теб!
8 Избавù ни от всичкото ни безлюбие
и ни помогни да не ставаме безумни като себелюбеца.
Затова, именно, онемяхме:
не отворихме повече устата си да издаваме тайни,
понеже Ти ни научи на това.
10 Точно така Ти ни спаси от нещастията,
затова този път няма да попаднем
под ударите на Съдбата.
И няма да постъпваме като преди,
когато от страх или обида
се подавахме на човешките изобличения,
и те смазваха като молец красотата ни.
11 Наистина, всеки човек без любов е само лъх.
12 Благодарим Ти, Господи, че чуваш молитвите ни
и даваш ухо на молбите ни,
и че ни пращаш радост, когато сме в скръб.
13 Защото пак се завръщаме при Тебе -
у Дома, както тайните наши бащи.
14 Благодарим Ти, че ни остави да си отдъхнем, да се съвземем,
преди да отплаваме завинаги във Вечността!

                                              
Наоми Теплоу: Цар Давид и Ребека

НОВОПСАЛ-ОМ 40
(по славянски 39)

1 Чакахме с любов Господа,
и Той се сниши до нас, чу гласа ни,
2 И ни изведе от гибелната яма на мисълта за себе си,

и мисълта за тези, които ни искат само за себе си.
И постави на канара нозете ни,
и утвърди стъпките ни.
3 Слòжи още в устата ни нова песен –
ново хваление на общия Бог на всички народи,
затова мнозина ще чуят и ще Го възлюбят истински,
и ще се уповават на Господа, сиреч на Обичта,
която извира от нас, без да чака отговор.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа,
и не разчита на користните, които коварно присъстват,
нито на горделивите, които коварно отсъстват.
5 Господи, Боже наш,
Ти си сторил много чудеса
и затова Твоите блага за нас
не е възможно да ги изреди никой пред никого,
ако бихме поискали да разкажем за тях.
Те превишават всяко въображение!
6 Ти не одобряваш жертвоприношения,
нито външни жертви и подаяния.
Отворил си ушите ни за Истината: със свещи и десятъци
грях не се изкупува, нито само с молитви!
7 Тогава рекохме: "Ето, дойдохме –
в Книгата на Живота е предопределено всичко за нас.
8 Драго ни е, Боже наш, да изпълняваме волята Ти".
Да! Законът Ти е дълбоко в сърцата ни.
9 Прогласили сме Истината за Любовта в голямо събрание,
ето, не сме я скрили, Господи, Ти знаеш!
10 Любовта Ти не сме скрили в сърцето си,
а я изливаме изо­билно,
защото няма страх и инат, нито пазарене в нас.
Верността Ти и благостта Ти сме изявили!
Не сме утаили от народите
Твоето милосърдие и Твоята Истина.
11 Господи, благодарим Ти,
че изливаш благите Си милости над нас –
Твоето милосърдие и Твоята Истина ще раздаваме винаги!

12 Защото са ни окръжили безброй жадни –
прииждат отвсякъде,
за да ги благословиш чрез очите и ръ­цете ни.
Те са по-многобройни от космите на главите ни,
и затова сърцето ни иска сила от Тебе,
за да се откликнем на всяка душа с искра Божия
без изключе­ние, защото всичко останало е грях и смърт.
13 Благослови ни, Господи, да се самораздаваме винаги,
и винаги да помагаме без замисляне!
14 Нека се зарадват и се сплотят всички ония,
които търсят душите ни, за да ги възлюбят.
Нека се обърнат назад,
за да си спомнят за любовта и всички ония,
с които сме се наслаждавали на предишно щастие!
Защото ония, които се отмятат и забравят,
тръгват с едри крачки към старостта.
15 Нека се смаят от спомена си и викат от щастие ония,
които са наши възлюблени от вечността!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе всички,
които Те търсят като Обич.
Всички ония, които обичат огнението Ти повече от всичко,
Нека думат винаги:
"Да бъде винаги жив в нас Господ на Обичта!"
17 Ние сме щастливи и силни,
защото Господ се грижи за нас.
Помощ наша и избавител наш си Ти.
Боже наш, никога няма да Те забравим!

НОВОПСАЛ-ОМ 41
(по слав. 40)

1 Горко ономува, който приласкава имащия;
Блажен оня, който приласкава немощния –
Всеки миг Господ е с него!
2 Господ го пази и продължава живота му -
блажен е той на небето и на земята
и Господ с радост го дава в обятията на приятелите му.

3 Господ му дава сила, младост и здраве.
Ти, Господи, му даряваш красота и безсмъртие.
4 И ние рекохме: "Господи, благодарим Ти!"
Ликуват душите ни, понеже се обичаме.
5 Приятелите ни говорят добро за нас,
като казват, че ще бъдем вечно живи,
понеже не изтъкваме имената си и не издаваме имена.
6 И като дойде някой от тях да ни види,
говори с нас винаги сърдечно и искрено -
събира в сърцето си всичко добро и хубаво, което забелязва,
и като излезе навън – разказва го, но за грешките ни мълчи.
7 За нас си шепнат заедно всички, които ни обичат,
и говорят само добро, казвайки:
8 "Някаква светла идея го е озарила,
и затуй, като литне, ще стигне небесата!"
9 Да! Какво щастие:
самият ми най-близък приятел, комуто имам пълно доверие,
и с когото сме яли един хляб,
все още ми е предан и помни само доброто!
10 О ти, Господи, благослови ни –
помогни ни, Боже, да им се отблагодарим!
11 От това знаем, Господи,
че Твоето благоволение е над нас:
когато и неприятелите ни стават приятели.
12 Ти, Господи, поддържаш в нас милосърдието,
и утвърждаваш ни пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Бог на живите –
Бога на хората с душа –
от века до века – амин и аум, алилуйя!

НОВОПСАЛ-ОМ 42
(по слав. 41)

1 Както еленът копнее за бистрите потоци,
така и душите ни въздишат по Тебе, Господи!
2 Жадни са душите ни за Бога – за Живия Бог.

Вече всеки миг сме пред лицето на Господа!
3 Сълзи от щастие ни станаха храна ден и нощ;
те непрестанно ни казват: "Тук е твоят Бог!"
4 Изливаме душите си издълбоко пред Тебе, Боже,
Като си спомняме това, как вървяхме с множеството,
и се възкачвахме с него в Божия дом, с глас на радост и весе­лие – с множеството, което празнуваше.
5 Защо си така окрилена, душе моя?
и защо тъй ликуваш вътре в мен?
- Защото сме едно с Бога;
защото проявяваме Любовта Му без замисляне,
и я раздаваме изобилно на всички!
6 Боже мой, душата ми е възторжена дълбоко вътре в мене,
защото си спомням ясно за Тебе
от земята на Едема и планините на Орфея;
от златните дни с Тебе като Господ Рама и Господ Кришна;
като Господ Хермес, Господ Иисус, Господ Заратустра,
като Господ Боян-Вениамин – чак до златните дни с Тебе
сега и днес, и много скоро отново в Колхида -
и завинаги, во веки веков!
7 Бездна призовава бездна с гърма на Твоите водопади,
всичките Твои вълнù от обич и любов
преминават над гла­вите ни!
8 О, пак денем Господ ни залива с милостта Си,
и нощем чуваме песента Му в сърцето си;
и извира в духа ни молитва към Бога на живота ни.
9 Ще речем на Бога, нашата Канара:
"Господи, колко много Те обичаме!
Как ходим щастливи поради обятията на приятелите ни!
10 Като балсам за душата ни са сърдечните им думи,
те непрестанно ни казват: "Нали Бог е Любов?"...
11 Защо си окрилена, душе моя,
и защо тъй ликуваш дълбоко в мене?
- Защото сме едно с Бога;
защото проявяваме Любовта Му без замисляне,
и я раздаваме изобилно на всички души с искра Божия!


НОВОПСАЛ-ОМ 43
(по слав. 42)

1 Бъди в нас, Господи, изявявай се на народа;
изяви се чрез нас на истинните и справедливите.
Понеже Ти си Бог на благостта, затуй си вечно в сър­цата ни,
затуй ходим възхитени
от ласките на все нови и нови прия­тели!
Ти им пращаш светлината Си и Истината Си –
затова те ни водят на Твоя свят хълм
и по небесните Ти обиталища.
 3 Един ден ще вляза пак в Божия олтар –
при Бога – моята превъзходна радост, –
и с арфа ще славословя Тебе, о Боже мой, Боже мой!
5 Защо тъй пърхаш от радост и щастие, душе моя,
и защо тъй ликуваш дълбоко в мене? –
Защото сме едно с Бога, защото проявяваме Любовта Му,
и я раздаваме изобилно на всички!

НОВОПСАЛ-ОМ 44
(по слав. 43)

1 Боже, с ушите си сме чули,
и нашите бащи са ни разказвали какви дела Си вършил
в техните дни, в древните времена.
Възродил си Божественото в племената,
добрите си преумножил.
3 Защото ги приеха навсякъде поради тяхната песен
и заради доброто, що носят навсякъде.
Всъщност, това бе Твоята десница,
Твоят глас, светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение е вечно над тях.
4 Ти Си Цар наш, Боже –
помогни да се намират един-друг и сливат хората с душа –
чрез Тебе ще открием любимите си и приятелите си;

5 Чрез Твоето име ще ни разпознаят ония,
които са свързани с нас от вечността.
6 Защото няма да се уповаваме на ума си,
нито ще ни помогне езикът ни;
7 Защото Ти винаги ни срещаш със сродните ни души,
и ни свързваш с ония, които ни обичат истински.
8 Затова, Боже, ще Те хвалим с дела всеки ден,
и името Ти ще славословим до века.
9 Защото Ти си ни приел и избрал,
и ние излизаме вече по цялата вселена чрез Тебе!
10 Даваш ни да се върнем назад в небесната ни Родина,
и да се срещнем отново със всички, които ни обичат.
11 Предал си ни като младенци в прегръдките им,
и си ни пръснал между народите да ги възраждаме;
12 Изпратил си Свои люде даже при боговете и ангелите,
за да спечелят и те от людете Ти обич и мъдрост,
каквито не позна­ват.
13 Даваш ни за пример на човечествата,
за да се възхищават и благоговеят всички
пред Божестве­ното.
14 Правиш ни поговорка между народите,
за да навеждат глави в изумление.
15 Всеки ден виждаме въздействието Ти,
и радостен трепет минава по лицата ни,
16 Поради гласа на ония, които плачат от щастие -
поради душите, които се разпознават!
17 Всичко това ни се случва вече постоянно,
затова, Господи, ние не Те забравяме
и оставаме верни на Твоя завет.
18 Сърцата ни още по-силно Те обикнаха
и утвърдиха стъпките ни по Твоя път,
19 Защото си ни довел в райски селения
и си ни направил да просветнем от обич към всички.
20 Щом помним вечно името на нашия Бог, че е Любов,
и щом дълбоко уважаваме и чуждите богове,
21 То няма ли Бог да се зарадва на това,

след като Той знае тайните на сърцата,
и иска всички да Му се покланят различно?
22 О, ние сме приемани навсякъде с любов денонощно,
считат ни за неземно съкровище!
23 О, колко е хубаво, Господи, че си вечно добър
и че не отхвърляш никого, който обича всички!
24 Тъй ние навсякъде виждаме лицето Ти,
и грижата Ти за съществата с душа.
25 Как прекрасно е, Боже,
че душата ни може да се снишава и до пръстта
и да се храни с обич и опит и от Земята!
26 Благодарим Ти, Боже, Господи, че ни помагаш,
и че ни даваш в милосърдието Си всичко!

НОВОПСАЛ-ОМ 45
(по слав. 44)

1 От сърцата ни извира прекрасна песен –
ние пеем хвала на нашия Цар Небесен!
Езикът ни е перо на бързописец!
2 Ти, Учителю наш, си по-красив от човешките чада,
от устните Ти се лее благодат,
затова Те благославя Бог до века!
3 Препаши се с огъня на Словото, о Силний,
обгърни се със славата и величието Си!
4 Но и във величието Си яздù пак тъй смирено, както винаги,
в полза на Истината и Кротостта -
и Твоята десница пак ще ни поведе към славни дела.
5 Словата Ти са благи и потъват в сърцата на всички,
и народите тръгват след Тебе!
6 Твоят престол в нас, о Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето Царство е скиптър на обич.
7 Възлюбил си ни с вечна любов и намерил си вечна преда­ност,
затова, Учителю, Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 На смирна и алое и кайсия ухаят всичките Ти дрехи;
из снежнобели палати струнните инструменти

Те развеселя­ват.
9 О, царски дъщери има измежду Твоите почтени ученички!
А отдясно Ти стои Царицата - в Орфическо злато, –
сродната душа на духа ни.
10 Слушай, дъще, и виж, преклони ухото си:
забравù юздите си и нищожния си дом на тази временна земя.
11 Само така Царят на душата ти ще приеме твоята кра­сота,
защото Той е Женихът ти - иди и Му се поклони!
12 Иде време и сега е,
когато даже несродните души, даже и най-гордите,
ще потърсят близостта ни с големи жертви.
13 Но най-славна е Царицата – сродната ни душа,
която ни разпознава винаги и ни се отдава беззаветно.
Облеклото й е златоткано!
14 Тя ще дойде сама при Царя си – с везани дрехи;
и със своите другарки – девиците, влюбени в него.
Тях също ще доведе при него –
с веселие и радост ще ги до­веде,
и ще останат завинаги заедно в Новата Вселена.
15 Вместо Старците,
ще ни водят напред вече Младенците Ти, Господи,
които ще поставиш за помагачи по всичките звезди.
16 Ще направим Словото Ти паметно
през всичките поколе­ния, Господи,
затова племената ще Те проявяват на дело - до вечни векове!

НОВОПСАЛ-ОМ 46
(по слав. 45)

1 Бог е нам прибежище и нежна сила –
винаги изпитана помощ навсякъде.
2 Затова ще се радваме с Него, ако би се и земята поклатила,
и планините, ако биха се преместили сред моретата -
3 Колкото и да бучат и да се вълнуват водите им,
колкото и планините да се тресат от бушуването им !
4 Има една река, чиито води веселят Божия град –

светото място, дето обитава Всевишният.
Бог е сред него – то няма да се поклати,
Бог ще му помогне, и то на зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата,
чу се гласът Му – земята се разтопи.
7 Господ на силите е с нас!
Прибежище е нам Бог на добрите.
8 Дойдете и вижте делата на Господа,
какви добри промени е допуснал между лошите:
9 Той прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие,
изгаря с огън колесници и казва:
10 "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог,
що се възвисява между народите,
възвисява се и на Земята!"
11 Господ на силите е с нас,
прибежище е нам Богът на добрите.

НОВОПСАЛ-ОМ 47
(по слав. 46)

1 Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с глас на тържество,
2 Защото Господ всевишни е славен –
велик Цар на цялата вселена!
3 Възхитени са племената от нас и хиляди народи ни обикнаха.
4 Избра Бог за наследство наше
превъзходната вселена на добрите, които възлюби.
5 Възлезе Бог с възклицание, Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте!
Пейте на нашия Цар, пейте!
7 Понеже Бог е Цар на целия Всемир,
пейте тия новопсалми!
Бог царува над човечествата,
Бог седи на светия Си престол.
9 Служителите на народите се събраха,

за да станат люде на Бога на смирените.
Защото земните служители принадлежат Богу,
Който е превъзвишен.

НОВОПСАЛ-ОМ 48
(по слав. 47)

1 Велик е Господ и твърде достохвален,
в града на нашия Бог –
в Своя свят хълм на върха на главите ни.
2 Красив и възвишен -
радост за цялата земя - е и градът на Слънчевия Изгрев,
дето, на източната му страна е хълмът на Великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище,
4 Защото, ето, служителите Му се събраха
и всички минаха през него
5 И, като го видяха, почудиха се -
възхитиха се, спуснаха се да разказват.
6 Трепет ги обзе там – като радост на родилка.
7 С източния вятър Ти, Боже, възрастваш мириади семена!
8 Каквото бяхме чули – това и видяхме
в града на Господа на Милите –
и до века Той ще възрастява Доброто.
9 Проявяваме, Боже, Твоето милосърдие
чрез Твоя храм – тялото ни - и навсякъде!
10 Според името Ти, Боже,
е и изявата Ти до краищата на Вселената,
десницата Ти е пълна с Любов.
11 Нека се весели Хълмът на Слънчевия Изгрев,
нека се радват дъщерите на приласкаването
заради Твоите милости и благости.
12 Обикнете Хълма на Изгрева и обходете го,
пребройте благата му, ако можете...
13 Обърнете внимание на устоите му,
разгледайте поляните му,
за да разкажете на поколенията след вас.

14 Защото тоя Бог е Бог на всички създания с душа -
до вечни векове.
Той ще ни ръководи в пътя на безсмъртието!

НОВОПСАЛ-ОМ 49
(по слав. 48)

1 Слушайте това, всички човечества,
внимавайте, всички жители на вселената
2 И в малките, и в големите светове,
богати и разумни – заедно!
3 Устата ми пак ще говори мъдрост,
и размишлението на сърцето ми ще бъде за дълбоки неща.
4 Ще настроя за притчи ухото си,
ще изпея с арфа тайната си:
5 Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконие до петите,
6 От ония, които уповават на имотите си,
и се хвалят с тленното си богатство?
7 Нито един от тях не ще може да изкупи живота си,
нито да даде Богу откуп за него,
8 Защото един-единствен е откупът за душата им:
всеки да се откаже от всичко свое и от себе си завинаги,
9 Ако иска да живее вечно и да не види изтление!
10 Защото виждате: и умните умират,
също както умират и безумният, и глупавият,
и оставят богатството си на други.
11 Те си въобразяват, че домовете им ще траят вечно,
и че богатствата им ще останат в рода им.
Записват имотите си на свое име,
12 Но не живеят там честно и милосърдно –
също като демоните, които загиват.
13 Това, именно, е ямата на безумните,
ала идващите след тях повтарят същото безумие.
14 Съдбата ги определя като овце за клане –
смъртта ще им бъде овчар,
плътоядците ще ги ядат до зори,

и красотата им ще овехтее,
като си избере за жилище
погребалното корито за всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душите на добрите от палача,
защото ще ги приеме!
16 Не се впечатлявай, когато някой забогатее,
и когато се умножи славата на името му,
17 Защото, когато умре, няма да вземе нищо със себе си,
нито ще мине в Небето
богатството и славата на който и да е след него.
18 Колкото и да си бил уредèн и доволен приживе,
колкото и хората да са те хвалили,
когато си живял за свое удобство и слава –
19 Пак ще отидеш при рода на ония,
които скоро няма да видят Виделината!
20 Почти всеки човек,
който се е уредил и е почитан на зе­мята,
прилича на скотовете, които загиват.

НОВОПСАЛ-ОМ 50
(по слав. 49)

1 Истинският Господ-Бог Йеова е говорил
и е произвел Зе­мята,
от изгряването на Слънцето до залязването му.
2 От Хълма на Изгряващото Слънце,
от съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Вечният Бог ще дойде, няма да мълчи!
Ще има пред Него огън пояждящ
и около Него – силна буря.
4 Ще призове небесата и земята отгоре,
за да разпредели хората, казвайки:
5 "Съберете ми Моите светии,
които увенчаха завета си с Мене с много лични жертви!" -
6 И тогава Небесата ще проявят любовта Му,
защото Бог е милостив.
7 Слушайте, люде Мои! Аз ще говоря, народе Мой,

и ще заявя пред тебе:
Бог, твоят Бог съм Аз!
Милост искам, а не жертви.
Искам само твоята всеотдайност,
която да е винаги пред Мене.
9 Пусни на свобода всеки юнец от къщата си,
и всички козички от стадата си –
10 Защото Мои са всички горски живини,
и пасещите по хилядите хълмове.
11 Познавам лично всяка планинска птица,
и полските животинки са в ума Ми.
12 Не съм Аз този бог, който е поискал да ги жертваш,
или сам да ги ядеш,
защото Моя е вселената и всичко, що живее в нея!
13 Мислиш ли, че истинският Бог би ти поискал това,
или ти е казал да ядеш и използваш децата Му?
14 Принеси Богу съвсем друга жертва и прояви милосърдие -
Изпълнù истинските си обещания, които си Му дал!
15 Призови Ме в ден на щастие - и Аз ще ти прибавя,
И ти ще Ми благодариш.
16 На честния казва Бог:
"Добре е, че разгласяваш Моите молби
и разказваш завета Ми на всички,
17 След като сам ти обичаш поука,
и свято тачиш и изпълняваш Моите думи:
18 Като видиш щедър, раздаваш нàедно с него,
и преизобилно даваш любов и обич.
Устата ти лее само добри слова,
и езикът ти твори благи чудеса.
19 Говориш само добро за брата си,
и разправяш за чудните и хубави дела на сестрите си.
20 Понеже живееш така, и Аз ще разкажа за твоите дела,
но ще скрия името ти,
защото си Мое създание и искаш да си като Мене.
А за твоя поука и радост,

ще изредя пред очите ти всичко, що си сторил.
21 Така че, припомнете си всичко онова,
с което сте излезли от Бога-Отца,
за да ви съединя един ден всички –
двама по двама, трима по трима, милиони с милиони!
22 Който се раздава изцяло на всички, само той Ме прославя.
23 И само на онзи, който оправя пътя на другите, а не своя,
само нему ще покажа истинското възкресение.

НОВОПСАЛ-ОМ 51
(по слав. 50)

1 Благодарим ти, Боже,
че се смиляваш над всички според милосърдието Си;
и че според множеството на благите Си милости,
умножаваш добродетелите ни.
2 Измий ни съвършено от мисълта за себе си
и очисти ни от страха за утрешния ден.
3 Защото произхода си от Теб ние съзнаваме
и любовта Ти винаги изявяваме.
4 За Тебе, само за Тебе, Боже, живеем;
само в Твое име вършим добро!
Казваме това, не за да се похвалим,
а защото Доброто извира от нас изобилно.
5 Ето, родихме се чисти и святи,
и майките ни са светици, защото ни родиха.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
научú ни на мъдрост в скришното на сърцата ни.
7 Поръсил си ни с невинност и затова сме чисти;
измил си ни с милост – и затова сме по-бели от сняг.
8 Дай ни да пръскаме навсякъде радост и веселие,
за да радваме съществата, които си създал.
9 Огрей с лицето Си благите ни намерения
и всичките ни добродетели изявù!
10 Сърце чисто като кристал си сътворил в нас, Боже;
дух, мощен като Бога, обновявай постоянно в нас.

11 Благодарим Ти за всичкото Твое присъствие,
и за Святия Ти  Дух вътре в нас.
12 Превърни радостта ни в спасение за другите,
и Духът Ти Освободител нека ги крепи.
13 Тогава ние ще увлечем и по-слабите по Твоите пътища,
и плахите до днес ще се обръщат смело към Любовта.
14 Изяви в нас паметта, че носим Твоята кръв,
О Господи-Боже на огнението ни,
 И езикът ни ще пее свободно за Твоята Обич.
15 Господи, отвори устните ни -
и устата ни ще разгласяват свободно Истината за Любовта!
16 Защото Ти не искаш
егоистични молитви и адски само­жертви,
тъй като всеотдайност към себе си и към хора,
живеещи само за себе си и за своя слава не Ти е никак угодна.
17 Истинска саможертва за Бога е дух, готов на всичко за Него,
и сърце, готово на всичко,
развързано от предпочитания към хора без душа,
и от чувство за дълг към себелюбци.
18 Сторù, Боже, добро на хората с искра Божия,
според бла­говолението Си;
отворù вратите на Новата Вселена!
19 Тогава благоволението Ти ще бъде
към служението ни на по-слабите и на хората с душа;
към нашата грижа, приласкаване и всеотдайност,
посветени на тия, които Ти ни пращаш, Боже,
и при които Ти ни изпращаш.
20 Едва тогава Бог ще ни даде ония, които лично харес­ваме,
ако те са достойни за Него и за душата ни.

НОВОПСАЛ-ОМ 52
(по слав. 51)

1 Защо говориш за тайните си, когато те обичат?
2 Милостта Божия пребъдва вовеки и всичко ни дава,
3 Но езикът ни трябва да бъде мълчалив

и никога да не издава светите тайни на хората и имената им.
4 Обичай тайната повече от разгласата,
и говорù истината за това само скришно пред Бога!
Тогава Бог ще те подмлади и разкраси,
ще те изтръгне от ограниченията на земята,
и ще премести шатъра ти в земята на вечно живите.
6 А праведните, като видят това, ще се удивят,
и ще поискат да станат нещо повече от праведни, казвайки:
7 "Ето човек, който направи Бога своя изповедник!
Не се уповаваше на смъртни хора и на условности,
а се утвърждаваше в истинската, божествената чест!"
8 Аз съм маслина, зеленееща се в Божия дом;
уповавам се на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя и ще проявявам Любовта Ти,
защото Ти си сторил това;
и пред Твоите хора на Любовта ще призовавам името Ти,
защото е благо.

НОВОПСАЛ-ОМ 53
(по слав. 52)

Разумният рече в сърцето си: "Има Бог!"
Просветиха се и заживяха людете по Божиите закони.
Всички почнаха да правят добро без замисляне.
2 Бог надникна от небето към човешките чада,
за да види колко много разумни има вече,
които са намерили Бога.
3 Всеки от тях гледа напред, всички заедно се облагородиха.
Вече всички правят добро - всички, почти до един!
4 Наистина, колко разумни станаха ония,
които изпълняват Божия Закон -
които раждат деца с искра Божия и проявяват Бога!
5 Тях ги обхвана голяма радост,
защото Бог просвети и много от ония, които не Го познаваха –
обикнахме ги, защото Бог ги прие.
6 Дано дойде отвътре възраждането на Новия Човек,

когато върне Бог своите Си люде
от плена на страха и его­изма.
Тогава ще се зарадват окончателно добрите хора,
и ще се развеселят всички Божии люде с дух и душа.

НОВОПСАЛ-ОМ 54
(по слав. 53)

1 Боже, възроди ни чрез  Словото Си,
и, в силата Си, благослови ни!
2 Боже, благодарим Ти, че чуваш молитвите ни,
и че обръщаш внимание на всяка наша дума.
3 Ето, чужденци се възхищават от истината ни,
и благи хора обикнаха душите ни –
понеже разпознаха Бога в последната Му поява на земята.
4 Ето, Бог ни помага – Господ подкрепя душите ни.
5 Той ще превърне лошите и безразличните в приятели,
и, според верността Си, ще ги награди.
6 Доброволно и безвъзмездно ще Ти служим, Господи,
ще славим името Ти с дела, защото е благо;
7 Защото си ни създал да се самораздаваме на всички
и окото ни вижда как вече всички ни стават приятели.

НОВОПСАЛ-ОМ 55
(по слав. 54)

1 Благодарим Ти, Боже, че чуваш молитвите ни
и че приемаш молбите ни веднага;
2 Че си внимателен към нас и ни отговаряш.
Затова сме спокойни, когато имаме проблеми.
Затова се радваме, че срещаме мнения, различни от на­шите,
и че различните от нас ни учат да се променяме.
Те виждат нещата по друг начин,
и имат доблестта да отстояват истината си.
4 Точно затова сърцата ни се радват дълбоко в нас
и светъл възторг ни обзема.
5 Безстрашие и свещен трепет ни обхващат

от необят­ността на Истината -
и щастието ни няма предели!
6 И казваме си: "Духът ни има криле като гълъб,
7 Но няма да отлетим и избягаме
някъде надалеч от пробле­мите –
в някой оазис или райско кътче без противоречия;
8 О, няма да бягаме, но ще посрещнем с обич и любов
дори и най-големите вихри и бури!"
9 Благослови, Господи, различните от нас и мненията им,
защото те ни правят по-силни и по-широки –
10 Ден и нощ освежават мисълта ни
и изпитват нашето смирение и благородство.
11 От това се раждат нови понятия за чест и съвест,
и нови права и свободи озаряват небосклона ни.
12 Още по-трудно е, когато ни възразява този,
когото сме мислели за най-близкия,
и затова там сме най-чувствителни -
не можем да се затворим, да заобиколим;
няма как и къде да се скрием,
както правим с чужди хора.
13 О, колко сложно и тъжно е,
когато ни възразява обична душа -
любим човек, най-близък приятел,
14 С когото винаги сме се разговаряли сладко,
но сега е потъмняло съзнанието му -
а както с други най-близки души,
сме ходили с него в Божия дом!
15 О, нека бъдат благословени всички души,
които изпитват любовта ни!
Нека и те разрешат с благост и отстъпчивост
проблема, който възниква,
защото в душите и сърцата им също има любов и разбиране.
16 Затова пак ще помолим Бога – и Господ ще ни помогне.
17 Вечер и заран, и на пладне, ще благодарим и ще пеем –
и Той ще чуе гласа ни!
18 Той ще примири душите и сърцата ни,

и ще успокои разно­боя,
който се опитва да ни наскърби.
Слава Богу, мнозина са с искра от Бога като нас -
чада Божии, способни да сключват примирие.
19 Бог, който царува над времена и вселени,
ще чуе - и ще ни примири.
Ще насърчи человеците,
които неизменно търсят Бога и Го намират.
20 Всеки един от тях простира ръце
да прегърне и поздрави ония, които са различни от него,
и така с любов разрешава противоречието.
21 Устата му става блага, защото в сърцето му живее Бог;
думите му се леят като балсам.
Понеже има душа, искра Бо­жия, не жадува повече за осъждение, за спор, отрицание, наставления, опълчване, битки.
22 Не успяваш ли, възложù на Господа да те подкрепи в това,
което Той би поискал от тебе - и Той ще ти помогне:
Той никога не би допуснал да се обезсърчи любвеобилният!
23 Защото Ти, Боже, ще укротиш и направиш добри хо­рата,
които сега са невежи или сурови
и поставят себе си над Любовта и Истината,
и затова не стигат и до половината на дните си.
Но ние вечно ще се уповаваме на Тебе!

НОВОПСАЛ-ОМ 56
(по слав. 55)

1 Благодарим Ти, Боже,
когато изпитанията са готови да ни погълнат
и всеки ден лошите воюват с нас и ни притесняват;
2 когато горди и слепи същества са ни притиснали до зе­мята.
3 Случи ли се това, само на Тебе, Боже, се уповаваме!
4 Чрез Бога ще си припомним думите на Бога –
на Бога се уповаваме и проявяваме безстрашие.
Какво може да стори смъртна твар на душата ни?
5 Както и да изкривяват думите ни,

каквито и да са помис­лите им,
6 Колкото и да се събират, да дебнат,
и да тълкуват превратно постъпките ни,
така те само пречистват душите ни.
7 Ще разберем ли защо Бог ни ги изпраща?
Боже, помогни да проумеем
какво трябва да променим у себе си чрез тези изпитания.
8 Турù сълзите ни в свещения Си съсъд –
не са ли те записани в Твоята книга?
Ето кога ще се върнат неприятелите ни като приятели -
в деня, когато разберем и узнаем,
че Любовта пак се е върнала в нас.
10 Чрез Бога ще проумеем думите Му;
чрез Господа ще изпълним Словото Му!
11 На Бога се уповаваме – ще бъдем вечно безстрашни!
Какво може да ни направи смъртен човек?
12 Ние сме Ти обещали, Боже, да се самоотдаваме изцяло
на всички души с искра Божия -
13 Само така Ти избавяш душата ни от смърт.
14 Помогни ни, Господи,
да не се подхлъзваме повече
в полето на гордостта и нераз­познаването,
за да ходим само с Бога – в обятията на Вечно Живите !

НОВОПСАЛ-ОМ 57
(по слав. 56)

1 Благодарим Ти, о Боже,
че постоянно се смиляваш над слабите,
защото при Тебе прибягва душата им.
Да! Под сянката на Твоите крила те прибягват,
когато любовта отвън не е толкова силна.
2 Ще благодарим на Всевишния Бог -
на Бога, Който действа в нас и чрез нас;
3 Ще прати вест от небесата и ще ни научи,

че който ни укорява, иска да ни наскърби, за да ни по­гълне.
Така че, Бог ще ни изпрати непременно милостта Си
и Истината Си!
4 Душите ни сега са между светски лъвове.
Често лежим с хора, пламтящи от себелюбие -
с обикновени хора, които разкъсват душата ни със зъби,
и езикът им е остър като меч.
5 Възнесъл си се, Боже, над небесата,
и славата Ти тръгва по цялата Земя!
6 С мрежа от светли души направляваш стъпките ни,
и душите ни се възправят.
Отваря се пред нас нова вселена -
тя ще се напълни с нови същества.
7 Непоколебимо е сърцето ни, Боже,
непоколебимо е сърцето ни -
ще пеем за новата любов, ще пеем,
а още и ще я проявяваме!
8 Ти се събýди вече, душо наша -
запя вече нови псалми с нова арфа;
и самите ние се събуждаме и ставаме вече на ранинá.
9 Ще Те хвалим, Господи, с добри дела между племе­ната,
ще Те славословим между народите.
10 Защото Твоята милост е велика - дори до небесата -
и Твоята вярност е и тук, и отвъд облаците от звезди.
11 Възнесъл си се, Боже, над небесата.
и Славата Ти залива всичката Вселена!

НОВОПСАЛ-ОМ 58
(по слав. 57)

1 Наистина, само с мълчание ли се изказва обич?
Правилно ли обичате, човешки синове и дъщери?
2 Не! В сърцето си не трябва да таите боязън,
но трябва да имате доблест и сила
да проявите обичта и с думите си, и с ръцете си!
3 Още от рождението си, любвеобилните се познават:
те са спонтанни и искрени, още щом се родят.

4 Гласът им е като манна небесна,
а за лошите мисли и думи те са напълно глухи
и не чуват гласа на сплетници и злоезичници,
колкото и изкусно да ги омайват.
5 Боже, запази завинаги чисти устите им!
6 Господи, осмей самочувствието на младите светски лъвове -
7 Нека изтече бързо гордостта и тщеславието им!
Когато искат да унижат другия, нека сами станат смешни -
8 Нека се засрамят като охлюв, който се прибира;
като дете неродено нека да мълчат и се учат,
за да не им се смеят и пеленачетата,
когато решат да се показват и изказват...
10 Човекът на любовта ще се зарадва,
когато види смирението им,
и ще измие греха им със сълзи на опрощение.
11 Тъй щото, всеки ще казва:
"Наистина, има награда за скромния;
наистина, има Бог, Който възражда всичко на земята!"

НОВОПСАЛ-ОМ 59
(по славянски 58)

1 Поставú ме, Господи, между неприятни хора,
наведи ме по-ниско от ония, които се издигат гордо над мене!
2 Въведи ме сред люде, които вършат беззаконие,
и спаси ме от греха да ги намразя,
3 Колкото и да ме мачкат, за да унизят душата ми,
колкото и да са силни тези, които не ме разбират;
колкото и да ме винят,
че съм извършил престъпление,
и че съм извършил мним грях.
4 Колкото и невинен да съм, а те зли и надъхани,
ела да ме посрещнеш, Боже мой,
и да ме видиш дали се държа достойно.
5 Ти, Господи на милите и Боже на примирените,
стани, за да посрещнеш новите народи,

за да покажат милост към суровите и немилостивите,
когато съдбата им стане печална -
6 Докато почнат вечер да се връщат, разкаяли се,
и да се молят за прошка, правейки добрини.
7 Ето, те вече почват да разбират
и езикът им започва да става благ и справедлив,
понеже съзнават, че добра дума от добро сърце излиза.
8 Ти, Господи, ще ги насърчиш
и ще приласкаеш всички тия народи.
9 О, Мили наш Боже, на Тебе се надяваме,
защото Ти си нашата крепост!
10 Милостивият общ Бог на всички същества и народи
ще ни изпревари -
Бог ще ни удостои да видим покаянието на ония,
които не са ни разбирали.
11 Да ги обвиеш с обич и милосърдие, Боже,
за да не забравят това нашите и техните хора!
Разпръсни ги по цялата вселена със силата Си
и надари ги с памет и Слово, Господи, защитнико наш,
за да разправят навсякъде какво е любов и милосърдие.
12 Нека превърнат завинаги в скромност гордостта си
и в чиста истина - думите си,
вместо предишните лъжи и клевети.
13 Увенчай промяната им с чистота и благост –
увенчай я, за да са вече завинаги добри и честни.
И нека се научат, че Бог царува в съществата с душа
чак до краищата на Вселената!
14 Нека се връщат помъдрели вечер,
нека ни станат верни приятели;
нека обикалят градовете и всички други обители,
15 За да раздават плодовете на доброто.
И, като ги канят навсякъде,
нека и те пренощуват, като нас пренаситени,
16 А ние ще пеем за Твоята Обич!
Да, на ранина тихо ще славословим Твоята милост,
защото Ти си станал крепост на добрите

и прибежище на всички скромни и смирени.
17 О, мили наш Татко и Майко,
на Теб ние пеем хваление
не само с песни и думи, но и с добри мисли и дела -
защото Ти, Боже, милостиви наш Господи,
си крепост наша!

НОВОПСАЛ-ОМ 60
(по слав. 59)

1 Боже, приел си ни, казал си ни, че Бог е Любов.
Възроди ни!
2 Харесал си Земята ни,
разпукал си ни всичките цветни пъпчици!
Изцели проломите ú, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете си поучителни неща,
напоил си ни с мъдрост и опит до смайване.
4 Дал си знаме на ония, които Те обичат и любят,
за да се развява знамето Ти, защото е Истина.
5 За да се изявят Твоите възлюбени,
направú щедра десницата им - да рукнат като извори!
6 Сам Бог днес говори от любовта и святостта Си –
затова тържествуваме!
Ще разцелуваме смирените,
ще направим рай всички долини;
7 Наш приятел е Космосът,
обича ни и Природата.
Слънцето също е с корона на Божието творение;
Земята е скиптър на служене и раздаване.
8 Изгревът е бистрата роса, в която се къпем,
на планините ще се изкачим до небесата!
Поздравù ни възторжено, о Нова Земя!
9 Кой ще отвори портите на укрепените сърца?
Кой ще заведе и тях в новата Вселена, когато се покаят?
10 Не Ти ли, Боже, Който си отворил обятия за всички,
и Който разпускаш завинаги войските на студенината
и високомерието?

11 Помогни ни да приемаме различните разбирания,
защото суетно е всяко неотстъпчиво лично мнение.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
защото Той е, Който ще обедини безбройните истини.

НОВОПСАЛМ-ОМ 61
(по слав.60)

1 Колко е хубаво, че чуваш благодарността ни, Боже,
и че изпълняваш молбите ни!
2 От всички краища на вселената
вика към Тебе от обич сърцето ни и примира от любов!
Заведи ни на канарата, която е най-висока на света,
3 Защото тя ни стана гостоприемница -
диамантен връх, към който прииждат приятели!
4 В звездния Ти шатър ще обитаваме винаги,
ще се носим в просторите след Твоите крила,
5 Защото Ти, Боже,
чуваш копнежите ни,
и си ни дал за наследство цялата вселена,
както и на всички, които обичат името Ти.
6 Ти притуряш дни върху дните на всеки,
който е цар на Доб­рото,
и годините му са като звездите на небето -
7 Той ще пребъдва в Любовта вечно.
Помолù го да не престава да бъде милостив
и верен на Лю­бовта.
8 Така всички ние ще прославяме Твоето име
винаги само с дела,
изпълнявайки поривите на сърцето си всеки миг.

НОВОПСАЛ-ОМ 62
(по слав. 61)

1 Душата ми тихо се уповава на Бога,
от Когото е и смирението ми.

2 Само Той е канара моя, огнение мое,
гостоприемница моя – няма никого да отпратя!
3 Докога, о паднали богове и ангели, ще се борите с человека,
за да го изпитате дали е последно творение?
4 Опитват се нарочно да го тласнат от висотата му,
внушават му какви ли не вери и религии,
с устата си обещават – и чакат да се хване в примката им.
Но ти, душе моя, се уповавай само на Господа,
защото Той е Любов към всички.
6 Само Той е канара моя и огнение мое,
гостоприемница моя - няма никого да отпратя!
7 У Бога е всеогнението ми и тайната ми;
моята силна канара е моята гостоприемница -
тоест, сам Бог!
8 Проявявайте само Него, люде на всяко време -
изливайте сърцата си за всички!
Само Любовта е нам прибежище.
9 Наистина, страхливите хора са случаен полъх,
а гордите - мираж.
И едните, и другите, са като перце на везните.
10 Не се уповавайте на насилие,
и не печелете от нищо и никого - това е грабителство!
А ако богатство възникне случайно по пътя ви,
не прилепяйте към него сърцето си,
но го раздайте: повечето или всичкото.
11 Едно нещо каза Бог; не, две неща:
че силата принадлежи на Бога;
12 и че на Тебе, Господи, принадлежи милосърдието,
защото Ти даваш всекиму според добрините му.

НОВОПСАЛ-ОМ 63
(по славянски 62)

1 Боже, Ти си мой Бог - от ранина Те търся;
душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида,
сред тия хладни, бедни и затворени сърца!

2 О, как съм се взирал чрез Тебе в сърцето си,
за да видя Твоята Обич и Любов у някого!
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от жи­вота,
устните ми вечно ще Те хвалят.
4 Така ще Те благославям, докато съм жив!
5 В Твое име ще разтварям обятия за всички -
от прегръдки и възторзи ще се насити душата ми
и с радостни устни ще Те славословят устата ми!
6 Когато си спомням за Тебе в постелята си,
размишлявам за Духа Ти в най-ранни зори -
7 Понеже само Любовта е смисъл за мене
и в нейните обятия аз оцелявам.
8 Душата ми плътно се прилепя към Тебе,
и Твоята десница ме обгръща!
9 А ония, които търсят душата ми,
ще ми станат въз­любени:
ще слязат с мен до сърцето на Земята
10 И ще бъдат обсипани със щастие
от слънцата на ця­лата Вселена,
защото дълго сме се чакали.
11 И Царят на Живота –
взривът от радост в сърцата ни, когато се обичаме, -
ще ни весели и радва
повече от всичките молитви и песнопения на религиозните!
И тогава всеки,
който става млад и прекрасен от това щастие, ще го хвали,
а устите на ония, които говорят лъжи за него,
ще се затворят завинаги.

НОВОПСАЛ-ОМ 64
(по славянски 63)

1 Чуй гласа ми, Боже, когато ми е тъжно!
Опази живота ми от хората без душа,
2 Скрий ме от тайния съвет на злодейците,
и от сганта на клеветниците,
3 Които точат езика си като меч,

и прицелват горчиви думи като стрели,
4 За да пронижат тайно непорочния, когато отново е обикнал!
5 Насърчават се, насъскани от Нечестивия,
наговарят се да поставят скришно примки
и си мислят, че Бог не ги вижда.
6 Измислят си беззакония,
казват си: "Изпълнихме дълга си" -
а вътре в сърцето им шават змии и тении!
7 Но Бог ще им даде урок:
от грозна старост ще бъдат поразени.
8 Така собственият им език,
с който са осъждали, ще ги осъди.
Всички, които ги видят, ще поклатят глава
9 И всички човеци ще видят истината,
и ще разгласят делото на Бога.
10 А влюбеният ще се развесели в Господа,
и ще се уповава само на Него.
И ще се подмладят всички,
които са с любвеобилно сърце!

НОВОПСАЛ-ОМ 65
(по славянски 64)

1 Тебе чака дивно хваление, Боже, в Новата Земя,
и пред Теб ще се изпълни сърдечният ни изблик,
2 който е нашата най-чиста молитва!
При Тебе ще дохожда всяка твар!
3 Понякога безлюбието ни надвива,
но Ти ще намалиш последствията.
4 Блажен оня человек, когото си е избрал
да живее в Твоите дворове, Боже,
а не при някой себелюбец:
той ще се насити от благата на Твоя дом
и на човешкото тяло - светúя Ти Храм.
5 С прелестни неща ще отговориш на избора ни,
Боже, избавителю наш,

надеждо на всичките звездни краища
и на ония, които са отвъд звездите -
6 Ти, Който със силата Си издигаш планините,
препа­сан с могъщество;
7 Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните и размирието на племената!
8 Така и тия, които живеят по краищата на земята,
биват разтърсени от Твоите знамения.
Ти развеселяваш излиянията на зората и на вечерта!
9 Като посещаваш земята и я напояваш, Ти я преобо­гатяваш.
Реката Божия е пълноводна.
Ти промишляваш жито за всички,
когато така си приготвил Земята.
10 И като напояваш нейните брегове, изравняваш бу­ците ú.
Като я размекваш с капките на дъжда,
Ти благославяш поникналото в нея.
11 Върху короната на благостта Си поставяш венец,
и от следите Ти капе благодат.
12 Пасищата в пустинята капят от изобилието си
и хълмовете Ти се опасват с радост;
13 Ливадите се обличат с диви стада,
и долините се покриват с жито -
възклицават, още и пеят!

НОВОПСАЛ-ОМ 66
(по славянски 65)

1 Възкликнете към Бога, всички земи,
2 възпейте нежността на Неговия Дух!
Като Му благодарите, благодарете му от сърце!
3 Речете Богу: "Колко са дивни делата Ти,
поради величието на Твоята обич!
Даже тия, които засега Те отричат,
живеят вътре в Тебе, Гос­поди, ако имат душа.
4 Цялата Вселена Те боготвори и Те благославя!
Ще превръщаме в милост и благост Словото Ти!
5 Дойдèте, та вижте делата на Бога,

Който изумява човешките чада!
6 Превърна морето на суша - цял народ мина оттам,
и се веселяха, докато минаваха.
7 С Любовта Си Той царува вечно,
очите Му наблюдават народите -
и неверниците нека повярват в Него!
8 Вие, вселенски народи, благославяйте вечния Бог
не само с думи и песни, но и с добрини и благи обноски.
Той е, Който дава живот на душата ни,
и утвърждава нозете ни в пътя на Доброто.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал -
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в обществото на небесните народи,
турил си сладък товар на гърба ни -
с някаква цел си допуснал да ни яздят и добри, и лоши.
12 Преминахме през огън и вода,
но Ти ни изведе в Обетованата земя!
13 Ще влезем в дома Ти с пълна всеотдайност,
ще изпълним пред Тебе поривите на сърцето си,
14 За които мълвяха устните ни
и горяха устата ни в нашето пътуване.
15 Всеотдайност до сълзи ще Ти принесем с благогове­ние,
ще Ти посветим и труд, и имоти, и подвизи!
16 Елате, слушайте всички вие, които обичате Бога,
и ще ви разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извика един ден сърцето ми,
и езикът ми Го обля с любовни думи.
18 Ако в живота си бях стоял безучастен
пред страда­нието на другите,
Господ не би ме послушал.
19 Но Бог наистина ме чу,
обърна внимание на гласа на молбата ми!
20 Благословен Господ Бог наш,
Който приема и молитвите ни, и поривите ни,
и им отговаря с милост и изобилие!

НОВОПСАЛ-ОМ 67
(по славянски 66)

Бог да се смили над всички и да ги благослови!
2 Възсияй с лицето Си, Господи, над всички,
за да познаят на земята всички народи спасението Ти!
3 Да Те славословят племената, о Боже,
да Те словославят всички човечества!
4 Да се веселят и да възклицават народите,
защото ще облееш земята с блаженства
и ще помагаш на народите по вселената.
5 Да Те славословят племената, о Боже,
да Те словославят всички човечества!
6 Земята е дала вече плода си:
Бог, вечният Бог, ще ни благослови -
7 Общият Бог на всички същества и народи,
създадени от Него, ще ни благослови -
и ще Го заобичат всички краища на вселената!

НОВОПСАЛ-ОМ 68
 (по славянски 67)

1 Нека стане Бог,
нека се разпръснат щастливо създа­нията Му -
нека полетят на всички страни ония, които Го обичат!
2 Както се разбягват мъглявините горе,
така и Ти ги оттласкай за нов подвиг и опит.
Както се топи восък от огъня -
така нека се разтопят от любов обичливите,
поради Божието присъствие!
3 А и праведните нека се научат да се веселят -
нека се усмихват вече с обич и приветливост на всички!
Да, нека се разлудуват твърде много!
4 Пейте Богу, пейте хвала на името Му;
пригответе друм за Онзи,
Който преобразява пусти­ните:

Хол Зелохим е името Му -
и радвайте се заради Него!
5 Отец на свободните деца и майки
е Бог в Своето обиталище.
6 Бог прави волни семейства от усамотените,
обсипва с благоденствие отхвърлените,
а злобните праща в безводни земи.
7 Боже, когато излизаш пред людете Си,
когато оживяваш пустините,
Земята трепèри от щастие!
8 Дори небесата се поклащат и леят светли сълзи
от Божието присъствие;
самата Света Планина на Божия Закон се разтърсва,
когато присъства сам Бог на Земята
като Велик Учи­тел!
9 Боже, Ти си изпращал винаги изобилен дъжд за Тво­ята нива -
и в най-бедни времена пак си я насищал.
10 Сеячите и жътварите Ти пак тръгнаха по света!
Ти, Боже, си приготвил несметни блага за смирените -
11 Господ надава тръбен звук за победа!
Вдъхновителките на кротките са вече грамадно мно­жество!
12 Бивши господари на робини вече бягат панически,
а жените, останали свободни, за пръв път пируват щастливо.
13 Щяха ли гълъбиците да лежат още
из кафезите и гълъбарниците,
след като разбраха, че крилата им са покрити със сребро,
а перата им са от чисто злато?1(бележките започват от стр.7267 в книга 25)
Когато Всесилният разпръскваше царете на живота,
планината побеля като Салмон2, когато вали сняг…
15 Божията Планина е Ватанската Планина3 -
висока планина е Ватанската Планина!
16 Не се опитвайте, грандиозни планини,
да се мерите с Хълма на Изгрева4,
който Господ благоволи да обитава!
Да! Господ ще обитава там до века!

17 Божиите колесници са двадесет хиляди,
дори хиляди по хиляди;
Господ е сред тях в светилището Си, както бе в Синай.
18 Възлязъл си нависоко,
запленил си милиони сърца и души със съвършенството Си!
Дошли са доброволно и външни човеци, даже инакомис­лещи,
за да обитават в дома на Хол Зелохим.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бре­мето ни -
Бог, Който е нашият Създател.
20 Бог е за нас Бог-избавител,
и на истинския Господ Йеова дължим безсмъртието.
21 Бог ще внесе светлина в главите на отричащите Го,
дори под дебелия череп на оногова, който упорства,
че е единствен носител на Истината.
22 Господ рече: "Ще се възвърна от Ватан,
ще върна опонентите Си от космичните глъбини,
за да се родят в плът и кръв -
23 И само приятелите Ми от Осмото Човечество
да разберат дълбокото им предназначение5
24 Видя се шествието Ти, Боже -
шествието на истинския Бог, на Небесния Цар,
на път към Светилището.
25 Най-отпред вървяха певците,
подир тях - свирещите на инструменти,
посред девици, биещи тъпанчета6.
26 В срещите си, о сродни души, благославяйте Бога,
изявявайте Господа вие, които сте с искра Божия!
27 Там бе малкият Вениамин - водителят им,
Юдовите първенци8 и дружината им, Завулоновите първенци9
и Нефталимовите първенци10.
28 Бог твой ти е определил благоденствие!
Укрепи, Боже, това което си извършил за всички.
29 От храма си в Йерусалим11,
царете на Живота и на Доброто ще ти принасят да­рове.
30 Преобрази, Боже, животните в тръстиката12,
многото бикове и юнците на племената13

и ония, които се явяват със сребърни плочици14;
разпръсни щастливо по вселената ония,
които обичат пътешествия!
31 Ще дойдат големци от Египет15;
Етиопия16 ще побърза да простре ръце към Бога...
32 Земни царства, пейте Богу, пейте хвала Господу,
33 Който язди из небесата на небесата17
които са от века. Ето, издава гласа Си – мощния Си глас!
34 Признайте, че нежността принадлежи Богу;
превъзходството Му е защита на съществата с душа,
и силата Му достига над облаците от звезди!
35 Боже, от светилищата18 Си се явяваш прекрасен:
Богът на хората с душа е Онзи,
Който дава обич и лю­бов на всеки.
Благословен да е истинският Бог!

НОВОПСАЛ-ОМ 69
(по славянски 68)

1 Възроди ни, Боже,
защото водите на вселената ос­ветиха душата ни;
2 Пак се сливаме със свещената глина,
дето няма твърдо място да застанем.
Стигнахме до дълбоки води,
където потоп от възторзи ни залива;
3 Изнемогваме от щастие, гърлото ни е жадно за още;
притъмнява ни пред очите от вълнение,
докато чакаме мига на Любовта - нашия Бог!
Тия, които ни обичат без корист,
се умножиха повече от космите на главите ни;
укрепнаха духом ония, които някога ни искаха само за себе си,
и които, най-после, ни станаха истински приятели.
4 И тогава изведнъж ние почувствахме,
че искаме да отвърнем на любовта им с любов.
5 Боже, Ти си казал, че и най-безумната постъпка на Любовта
е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта!

6 Господи Йеова на милите; и Ти, Боже на любвеобил­ните,
направù така, че да не бъдат плахи и затворени тия,
които Те дирят,
7 Защото заради Тебе ние им даваме пример,
и щастлива руменина покрива лицето ни!
8 Тъй близки станахме на сестрите и братята си;
тъй обични - на децата на нашата Майка, Вселената!
9 Защото свободата, която проявяваме сега,
ни прави вечно млади и хубави;
и благодарностите на тия, които приеха Тебе, Божe,
а не кого да е, нямат край.
10 Когато ставахме скръбни без любовта им
и пос­техме дълго и сурово,
те още не разбираха, че правим това, защото ни липсват –
липсват на цялостта на вселената.
11 Когато се затваряхме в себе си и се подвизавахме самотни,
и ставахме скръбни до смърт,
те недоумяваха защо правим това.
12 Поканените стояха пред отворените ни порти,
но само приказваха за нас
и, не смеейки да влязат,
измисляха и разпространяваха какво ли не за нас,
опиянени от човешките си страхове и илюзии.
13 Но ние към Теб отправяме молитвата си, Господи,
в благоприятно време -
14 Благодарим ти, Боже, че ни слушаш и ни отговаряш,
поради голямата Си милост
и според верността на Твоето изобилие!
Изваяй ни отново от глината Си, за да станем нови чо­веци.
избави ни от ония, които ни искат само за себе си
или ни предават на други негодници,
избави ни от коварните води на предпочитанието!
15 Не давай, Господи,
да ни увлече въртопът на нуждата от хора без искра Бо­жия,
или чувството за дълг към такива;
или страх от тях, разчитане на тях,

нито да ни погълне бездната на обвързаността с та­кива.
Не давай да затвори ямата плочата си над нас!
16 Чуй ни, Господи, защото благо е Твоето милосърдие
и сред многото Твои свободни блага и милости, има и за нас.
17 Не ни давай да скрием лицето си
от безкрайното Ти изобилие,
мъчейки се да влезем през сама врата в полето
и да търсим плодове само от едно дърво, вече отдавна обрано.
Ей, Боже, бърже ни чуй!
18 Приближи се към душите ни и ги изкупù -
изкупù ги от ония, които ни внушават, че сме им длъ­жни!
19 Ти знаеш как ни укоряват, Боже, как ни клеветят и позорят:
пред Теб са истинските ни врагове,
истинските ни противници!
20 Те съкрушават с укор сърцата, за да им изпият си­лата.
В близките ни хора, Господи,
почти няма жалост, и утеши­тели няма между тях.
21 Но Бог ни дава благост да им прощаваме,
и сила да не им се поддаваме.
Трапеза вече ще слагаме за всички,
които не искат свободата ни и душата ни!
23 Да се отворят очите на всички, които не ни разби­рат –
и нека се трогнат и станат добри сърцата им.
24 Излей над тях виделината Си, Господи -
и пламъкът на Любовта Ти нека ги обгърне!
25 Жилището им да се напълни с гости,
и в шатрите им да дойдат нови любими и приятели.
26 Защото те доскоро гонеха ония, които им изпра­щаш,
и причиняваха още по-голяма болка на онзи,
когото са наранили.
27 Отвърни с милост на себелюбието им,
и дай им да участват в Твоята любов към всички.
28 Да се запишат в Книгата на Живота
сред имената на праведните и смирените.
29 А нас, които сме вече богати с истински приятели
и щастливи,

нека ни разшири още повече Твоето чувство за вол­ност.
30 Затова ние хвалим името Божие с песен,
и Го славим по-малко с думи, повече с добрини.
31 Това е по-угодно Богу
от всички приноси и молитви, и бдения.
32 Смирените ще видят това и ще се зарадват.
И вие, които проявявате Бога, вашето сърце ще се разшири,
33 Защото Господ слуша любвеобилните,
а грешните, отхвърлени от света, не презира.
34 Нека Го проявяват небето и земята,
моретата, и всичко що се движи в тях!
35 Защото Бог раздава живот чрез хората с душа,
и им гради нови храмове - нови, прекрасни тела.
36 И людете Му ще се заселят в тях и ще им се радват;
както и цялото им потомство от добри и милостиви хора.
И всички останали, които Го обичат,
ще заживеят вечно в Обич и Лю­бов! 19

НОВОПСАЛ-ОМ 70
(по славянски 69)

1 Боже, напълнù ме със сила; Господи, напълнù ме с Лю­бов -
2 Нека да наситя и ощастливя ония,
които търсят душата ми, но ме оставят свободен.
Нека се обърнат назад и си спомнят
от колко вечности и години сме свързани с блажено щастие!
3 Нека се обърнат назад поради пламенния си спомен ония,
които въздишат, когато ни погледнат.
4 Нека се радват и веселят в Тебе, Боже,
Който си са­мата Любов,
всички, които Те търсят истински -
ония, които обичат милостта и огнението Ти, -
и нека казват винаги:
"Да пребъдва в мен Бог!"
5 Аз съм пребогат и силен -
Боже, побързай да ми изпратиш жадни и гладни!
Помощ моя и избавител мой си Ти,

като намираш деца за кърмàта ми.

НОВОПСАЛ-ОМ 71
( по славянски 70)

1 На Тебе, Господи, се уповаваме,
да бъдем всеотдайни всякога.
2 Изпълнù ни с любов и освободи ни от безлюбие -
приклони към нас ухото Си и извиси ни -
3 Бъди ни канара и гостоприемница,
в която винаги да посрещаме всички.
Ти си разширил съзнанието ни -
защото канара наша и гостоприемница наша си Ти!
4 Господи, погали ни с ръката на милостивите,
с ръката на нежните и пламенните,
5 Защото Ти, Господи на всички, си наша надежда.
На Теб, Който си Обич,
дължим продължението на мла­достта си.
6 Ти си ни направил обичливи по рождение;
от утробата на майка ни сме пълни с любов и обич -
заради Тебе винаги ще се раздаваме!
7 Като големи извори сме станали за мнозина,
защото само Доброто е прибежище.
8 Душата ни ще се пълни всеки ден
с пламтение и раздаване на Тебе!
9 Да не изчезва това до дълбоката ни старост!
Да не отпада любвеобилността и силата ни,
10 Защото все нови и нови приятели ще прииждат,
и ония, които обичат душата ни,
ще се уговарят помежду си и ще казват:
11 "Бог е с него (нея) - прегърнете го (я), целунете го (я),
защото е голям извор!"
12 Вечна Обич, не се отдалечавай от нас;
Боже наш, побързай да се проявиш чрез нас -
13 Нека се нахранят и се ощастливят от нас
обича­щите душата ни.
Нека се погледнат в огледалото ония,

които се боят от Любовта.
Но ние винаги ще се раздаваме,
и така ще Те хвалим все повече и повече.
15 Душата ни цял ден ще върши добрини и изцеления,
които не могат да се изброят.
16 Ще дойдем и ще изпълним благите дела на Бога,
ще раздаваме Твоята обич - само Твоята!
17 Боже, така си ни научил от младостта ни,
и до ден днешен изпълняваме Твоите чудни дела.
18 Да, до сетния ни час, Боже, не ни оставяй,
за да разгласим Истината за Любовта в още много народи,
19 А също и Правдата Ти, Боже, -
да обичаме с еднаква сила всички.
Ти, Боже, Който извършваш велики дела,
Кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ни прекарал през толкова уроци и изпи­тания,
пак ще ни оживиш -
от дълбочините на земята и небесата пак ще ни изва­диш.
21 Ще ни смалиш до най-малките и лишените,
и наново ще ни пратиш на работа.
22 А ние, Боже наш, ще Те славословим с този Новоп­салтир -
Тебе и Твоята вярност;
на Тебе, Свети Отче на добрите, ще пеем хваление с арфа.
23 Ще се радват много устните ни, когато Те славословим;
също и душите ни, когато се раздават без замисляне.
24 Езикът ни, и той ще приказва за Правдата Ти всеки ден,
защото са посрещнати -
защото се наситиха всички ония,
които ни обичат и Ти ги обичаш –
всичките до един!

Няма коментари:

Публикуване на коментар