643.1993.04.20 Ще стане това, което Аз кажа! Из Дневник 1993.2

Книга 20


20.IV.129(1993)г.

София - Изгрев

ЩЕ СТАНЕ ТОВА, КОЕТО АЗ КАЖА!

 (Това е продиктувано от холизатора на

НИЯ. от В.Т., която го писа с лявата си ръка):

Описание на събитията:

Верни на плана, спуснат от Небето, тръгваме с К. и В. да търсим програмист и цветен принтер, за да направим най-после Звездата.

Изминали са толкова много години – още от “Осияния за Красотата” (септември. 1984г.), през които ние не успяхме да решим тази задача. Правихме какви ли не усилия, поръчахме я на един от най-добрите програмисти, но не можахме да стиг­нем до цветно разпечатване, пък и вариантът се оказа пог­решен – с радиуси, а не като остроъгълна звезда. В Москва Витя (Виктор Кироносов) я направи на гоблен, изпрати ни ви­деофилм от нея, но скоро ще стане година оттогава, а все още не успява да изпрати диапозитив. При това Витя държи категорично в изданието да бъде отпечатано името му като изпълнител на Звездата.

След толкова неуспехи, изведнъж вчера и днес Източникът твърди, че след два дни - точно на 22 април - ние трябва да из­вършим Малкото Действо с камъните, събрани по определените селища и успешно гравирани със снежинки още на 18 ап­рил, плюс камъка от Р., взет допълнително и също обработен – на 20 април. Но Елма твърди със 100% сигурност, че в оста­ващия само един ден до заминаването ние ще успеем да при­готвим и Звездата. Това ни се вижда съвсем невероятно, тъй като остава само половин ден, и да успеем с програмиране и цветно отпечатване, след като досега всички субективни и обективни причини ни държат практически още на нулево ниво, е една вероятност, примерно, 0,25: към (8х365), т.е. 0,000085616 – броят на часовете, които ни остават да края на работното време до вечерта, към осемте години, през ко­ито не можахме да направим нищо...

Допълнителното голямо изпитание за вярата ни (по-скоро моята, а не на К. и В. – те вярваха абсолютно в думите на Елма, че Звездата днес ще стане) беше неуспехът ни да на­мерим първо програмист: тримата най-добри, които позна­ва-хме и с които бяхме вече работили, се отказаха или нямаха възможност. Единият прие, но искаше срок от пет дни, а ние искахме веднага. Най-после Провидението ни изпрати в един институт, където една извънредно интелигентна, одухотво­рена и весела млада жена програмира Звездата само за два часа, а после отидохме в единствената в София частна фирма с цветен принтер, където успяха да я отпечатат за три часа, т.е трима души отпаднаха, за да се появят нови трима, които за пет часа успяха да осъществят многогодиш­ната ни мечта! И даже ни отстъпиха от цената, като ги спе­челихме за Словото. Президентката на принта помоли да си разпечати Звездата и за себе си и да я сложи насреща в офиса – тя усети въздействието й. В домашният й телефон има 64. Да се попита и програмистката за 46 или 64 - има ли ги някъде в живота си.

21. IV.129(1993)г., гр. Дебелец

По обяд тръгнахме с Н. на автопилот да намерим хълма, определен утре за Действото. Сърцето ни самó ни водеше. Още на първия завой видяхме арматурната порта на училището и изведнъж осъзнахме, че тя изобразява две слънца, започнали да се сливат (Това е “двойната звезда”! – възкликна развълнувано Н.), а в средата отдолу ги огряват лъчите на едно грамадно слънце (всъщност, те излизат от точка, така че думата “грамадно” да не се възприема в три­измерен смисъл) – същият център, около който се върти двойната звезда, според едно от последните осияния).

Вървейки така абсолютно уверено по най-различни улички, ние изведнъж почти едновременно се спряхме и Н. вдигна от земята 5 стотинки, а само миг след това О. забеляза и вдигна странна жълта пластмасова фигурка, в която имаше избити на преса четири снежинки. Радостта ни нямаше край! Душите ни пееха! Отгоре виждахме просторите на пролетта и цъфналите стотици розови и бели дървета.

Ще има и трети знак – уверено каза О., тръгвайки по една пътека надолу, въпреки че на пръв поглед тя изглеждаше за­дънена. А в Д. той знае само пътя до Л. Не щеш ли, изведнъж излязохме на шосето и точно срещу нас видяхме две големи петолъчни звезди с върха нагоре, “прегърнати” една до друга и почти една зад друга – от бутнат паметник на досегашния режим. Удивихме се и на третия знак; и после, по вътрешно чувство, намерихме определения хълм, изкачихме се на върха му до едно свещено дърво – “Дървото на пламенната вяр­ност”, вече разлистено с триделни листчета и алени бъдещи плодове. О. видя точно 6 камъка един до друг, сякаш нарочно донесени тук от някого. Пет кратки размествания – и се по­лучи пентаграм с централен камък. Извадихме компаса камъкът и се оказа ориентиран на север, с отклонение само 1-2 градуса или още по-малко. О. понечи да ориентира съвсем точно връхния камък, но нещо спря ръката му и той веднага каза: “Връхното ни селище под Дунава, от което взехме камък, е малко по-наляво от оста на върха. Тези камъни, които заварваме тук, представ­ляват локалните ретранслатори на енергията, които ще я изхвърлят в петте посоки чрез обработените камъни, които ще разположим утре. Така Елма коригира невъзможността да обиколим селищата, от които взехме камъните. Сега защи­тата ще покрие отново същия грамаден радиус чак до Ду­нава, без да е нужно да пътуваме.”

14,43 ч.

– Да определим ли сега местата или да оста­вим това за утре?

- Засега е достатъчно, че открихте центъра. Ако набележите отсега точките, даже и само със знаци, те ще се заредят отрицателно, понеже е последният ден на разсипа. Това би смукало енергия от камъ­ните, когато ги положите.

- А това, че направих петоъгълник в центъра с намере­ните току-що камъни?

- Сега разбираш ли защо съм поставил седмия ка­мък малко настрана от останалите, за които ти нищо не каза, понеже те подразни, че не са точно шест?...

- Да. Наистина, напрáви ми впечатление този камък, но не посмях да го захвърля надалече защото усетих, че тук има нещо. Възприех го като “братовчед” на групата, от която направих пентаграма.

- Искаш да кажеш "петоъгълника". Пентаграм ще направите утре, вътре в "ядрения" петоъгълник. Разбираш ли Ме сега? Сегашният петоъгълник, който направи с връх на север, би бил "черен" петоъ­гълник, ако не бях предвидил да положиш в центъра му онзи, най-големия камък – неправилна петоъгълна пирамида. Тя засега поема функциите на неутрали­затор и превръща адската посока в неутрално поле.

- Защо не ми поведе ръката да наредя тия намерени камъни правилно – със страна на север, а не с връх, щом като се касае за петоъгълник?

- Понеже щеше да включиш веднага токовете, а това трябва да стане на изгрев слънце след новолу­ние, както и съм ви определил.

- А за какво бе необходимо сега да подреждам тия камъни в обратна полярност? Не можеха ли да си седят така? Аз вед­нага разбрах за какво си ги приготвил, но не трябваше ли това да стане утре?

- Понеже трябваше да включа на режим "запазено място". Сега вече никой не ще може да атакува цен­търа до момента на новолунието. А такава опас­ност нямаше, докато не бяхте дошли. Друг път ще ви обяснявам – това са тънки и сложни въпроси. Щом пипне някой Мой човек предназначените ядрални елементи по време на разсип, той привлича разруше­нието. Трябваше да се наместят веднага. Седмият камък е обща защита – той отговаря на Божестве­ния свят. Утре само него ще заровите под центъра на пирамидата, но така, че отгоре да не остане раз­копано – под чим. После ще наредите петте вът­решни камъка – от ония, които накарах Н. да вземе от Р., за да очертаете вътрешен пентаграм; а с останалите пет символизирайте окръжност. Тогава положете Звездата под пирамидата и Н. да остане при ядрото, пеейки петте песни на Пентаграма и повтаряйки ги, докато другите завършат с беляза­ните камъни, които са ви "електроните". Тях ще заро­вите също, но на не повече от пет сантиметра дълбо­чина, без да оставяте следи, като всеки пее по пътя към върха песента на съответното Посвещение. Под "всеки" подразбирам двойката, като третият ще мълчи и ще стигне до върха. Когато пристигне човек от друг лъч, двойката тръгва. Довечера ще ви се обясни как да направите всичко, в зависимост от предложенията и одобренията. Тактиката се про­меня в численост и при засрéщания.

- Сега да оставя ли така централната фигура? Няма ли някой да я развали?

- Ще стане това, което Аз Съм решил! Щом казвам да се оставят, не се съмнявай.

- А Звездата после ще си я приберем ли - или трябва и нея да закопаем, например в много найлонови пликове?

- Приберете я. Тя е достатъчна да напои ядрото дори за няколко минути, после ядрото ще напои илу­химите и йерархията от кръстосващите се линии. Тя се нарича “трон”.

- А останалите три камъчета, които е взела Н. от Р.? По импулс ли наистина да се подарят?

- Да, комуто тя реши. С тях вие ще отнесете благословенията оттук и чрез тях ще се свързвате.

- А ядрото накрая да остане ли - или да го разтурим?

- Ще хвърлите камъните в десетте съответни посоки, колкото можете по-надалеч. Заровеният в центъра ще свърши останалото.

Лол, Лонóл, Лонолóл! – Самотните да не бъдат повече самотни; робите да не бъдат повече роби!

                                                                             Амен.

На излизане от Д. в 17.30, първата и втората кола, на които ми попадна погледа, бяха с 64 в номера, а на влизане в Търново – също. Ако и кола 7777 значи нещо – добре, (нали имаше и седми камък на хълма, който се оказа най-главният; и базата ни в Д. е на №16=7.)

А във влака тази сутрин до мен седеше момиче като от приказките – и двамата бяхме с червени пуловери, а когато аз вдигах ръка към лицето си или правех друго движение, тя ся­каш ми бе двойник – абсолютно същите движения.

Сега Н. ми каза, че когато е пътувала от София за Тър­ново, в автобуса се качило момиче със съвсем същия пуловер като нейния – син на бели черти. Момичето се казвало Д.К. – също като нашата Даниела и по фамилия, а някой питал дали се пази мястото й; отговорили, че се пази.

Всички тия знаци трябва да се помнят и записват, тъй като Небето обикновено говори по тоя начин – това е Него­вият синтетичен и образен език. Освен това ние имаме пре­димството да питаме за всеки детайл не Кого да е.

Още един знак, който си спомних едва сега: преди 3-4 дни видях, че на интервалката на пишещата ми машина, с която преписвам осиянията, се е изписала от капнал бял коректор красива ръкописна главна буква ”Е”.

22.IV.129г. Днес отидохме на хълма, определен за тази сутрин. Бяхме в състав две приятелки и двама приятели, чи­ито имена образуват с началните си срички думите “Мили Негри”... Хълмът се казвал ... "пъпът на света" тази сутрин. Из-точникът в момента разрешава да го назовава “Пъпик” -  името му според месните жители. Интересно, при обратно четене  на английски  се чете “кеер ир” – крайно подходящо за ролята му днес... Няма опасност вече да го оповестим всичко това, защото сега и да би могъл някой да извади камъните, те вече са си свършили ра­ботата – заредили са рефлективните точки за дълги години. А това ще се увеличава, докато стоят там.

Извършихме действото точно според изискванията. Наме­рените вчера камъни си бяха там, фигурата – непокътната. Изпяхме нужните текстове от “Пентаграма”. А още преди изгрева предупредих да гледат какво ще ни каже първият лъч. Аз видях, първо, едно зелено, кокетно покривче на приказна къ­щичка; после  два водопада един срещу друг, вливащи се в един вир. Оттам се появи жена или ангел, правещ “облива­нето”. Под него се разцъфтя огромен светящ лотос. После видях голям пламък на свещ, леко подухван от вятъра. Извед­нъж той подпали стотици и стотици пламъчета на много свещи в пространството!

На връщане казах на Н., че е избрана за “тоководител” на Търново. Какво значи това, не знам. Трябва да питаме.

На влизане в Търново, първата кола беше 4444 – това озна­чава пълна победа.

Бяхме обаче същевременно много изморени и потиснати от нещо, силно ни се спеше. Пихме капучино в едно луксозно кафе. М. ми каза нещо, което търся от десет години: в предпоследната беседа на “Изново”, Учителят пророкува за 1984 г., че ще видим Новото (когато осиянията се изляха като Ниагара).

После в градината дойде осиянието "МНБ".

Пътувах с луксозен автобус. Много ме впечатли района на Ябланица.

По-късно, на една паневритмия на Витоша узнах, че по същото време един приятел също бил говорил на Д. относно подобно натрупване на четворки - че това е знак за “скорошна пълна победа”.

 Елма настоява дневникът да се включва хронологично точно там, където трябва, помежду осиянията, само че с по-сгъстени редове. В бъдеще, при възможност за двуцветен пе­чат, дневникът и поясненията на холизаторите трябва да се печатат в оранжево. Това е по-лесно при ръкописите. Необ­ходимо е първо да се комплектуват строго хронологично всички оригинали и едва тогава да се пристъпва към каквито и да са преписи и копия - инак се получават големи кърпежи. Трябва да се изчакат образците от компютъра – и тогава да се правят окончателни оформления. Затова оформяйте ори­гиналите по дати поотделно, за да могат да се класифици­рат. В книгите после може и да са последователно.