Книга 20
22.ІV.129(1993)г.
22.ІV.129(1993)г.
Велико Търново
МИЛИ НЕГРИ!
("БЕЛИТЕ КОРАБИ НА ИСТИНАТА"
И ДНЕВНИК НА ЕДИНАТОРА)
На фона на "Велико Търново" от Цанко Лавренов...
10,30 ч.
Срещата на онзи хълм остава в аналите на историята! Христос ви поздравява! Нещата изпълнихте точно по указанията, макар и не с пълно съсредоточение. И това е добре – непълното съсредоточение означава и шанс за разпространение. Съсредоточение само в центъра, на физическия свят не само е невъзможно, но е и опасно. В поляризираните светове всяко нещо се редува периодично със своята противоположност. Затова и съсредоточението се сменя периодично с разсейване на съзнанието. Това прави дори сам Отец, а ние само Му подражаваме.
Живейте, пратеници на Кралството Божие, в пълно единство на Духа и в пълна хармония на Душите! Единство на Духа без хармония на душите не е единство, а напъване - напъване на отделното същество да се наложи над хармонията или да се откъсне от нея. Но и хармония между душите без единство на отделния дух сам за себе си също не е хармония, понеже тогава става поклон на душата към Пралайя, но заплюване на Отца. Да измениш на първия импулс в сърцето си, туй значи да заплюеш Отца! Да измениш на импулса на ближния, различен от твоя импулс, значи да заплюеш Майка си.
Прочее, престанете вече да плюете насам и натам, а се хванете дружно заедно да множите своите истини, като бèли, неземни кораби на вълните на Божествената хармония! Който измени на своята истина, ще потъне; който върви напряко на хармонията, вълните ще го обърнат и пак ще потъне.
И така, вървете смело по вятъра или срещу него и никога няма да се обърнете.
Оставям ви, много доволен от прекрасната работа, която свършихте, и поздравявам вашия план, о свидни Мои "Мили Негри".(Нощта след това осияние, Ноинна в София, без още да сме се срещали и без да знае за “Ми-ли Негри”, е сънувала много негри и мен като негър - нещо като техен водач или гуру… Направо сащисващо! – б.х.) Негър – това е същество, което не гърми, а милува – според Моята Божествена семантика...
Отменям задължението да се прави Звездата в Целебния град, но и не отричам тази възможност, ако това го поиска сърцето ви.
Зиóнус да построи дворец от нежност и грижа за малкия Рамáн, защото той е цар на доброто в Индия! Той е един от великите ведически поети в Индия. Йóнна е светица от римско време. Когато тя въздиша, ангелите палят свещите на сърцето си!
(След завършването на това осияние, Е. предаде устно на Н., че е свободна да идва по импулс при О. по всяко време на денонощието – за нея сърцето и вратите трябва да са винаги отворени. А дали ще се спазва Закона за ритъма на гостуванията или ще има специално изключение, това зависи изцяло от Космическия момент и от Волята на Едного, Който е Всичко.
Пропуснах да кажа, че още снощи дойде силен импулс отвътре да дойде осияние на тема “Изящната спонтанност и "дърварската" спонтанност; добротворната и злотворната милост”. Единението потече, но нямам диктофон да го запиша. Ще искам пак писмено. Но това, което дойде и го забравих, няма вече никога да се повтори в същия вид, освен ако специално не помоля. Той е правил и това, но по принцип има възражения. Всяко Слово си има определен космически момент. Да се повтори от Христа в нов космически момент старо Слово, макар и с вечна сила и значимост, когато същата тема тече вече по нов начин, означава да се предизвика известен дисонанс. Елма иска да говори на тази тема: опасността от възпроизвеждане на канонически текстове без специален обезвредяващ ключ. Затова дейността на църквите трябва да се преосмисли и обезопаси и в този аспект.
Върнах се и гледах веднага филма “Моето момиче”, с мисълта да открия нещо, с което ще го запомня. Това бе репликата на едно дете: “В рая всеки е приятел на всеки”.
Вкъщи най-после открих заветната мисъл на Учителя, изказана на 13.XII.1931 год. в беседата “Пред всичкия народ” от тома “Изново” - неделни беседи 15 серия, издаден в Бургас през 1992г. Тази прогноза аз я търся вече десета година и чак сега я откривам – каза ми я М. от Търново, но се оказа не в предпоследната, а в тази:
След хиляди години ще се образува един човек, една цел: всички хора ще станат толкова разумни, че ще бъдат в мисъл и чувство като че ли един човек мисли, но не в еднообразие, а в разнообразие.
Следователно, ние ще се приготвим за онзи ред и порядък и този ден ще дойде, той няма да бъде далеч. Даже и в този век хората ще бъдат свидетели на едно начало на този порядък. Някои ще доживеят да видят това. Няма да минат 53 години, 62 години, 75 години - и тези, които ще доживеят дотогава, ще бъдат свидетели на един велик преврат, който ще стане в света. Цял един преврат ще ста-не в съзнанието, в разбирането на хората, в разбирането на мъжете!”
Тази мисъл е била включена някога в наряда за 1984 г., но аз не можах да я открия. Казала ми го беше сестра Гита. Цитирам това още в първата касета, в предговора, тъй като през 1984 г. се изля потопът на Словото – дотогава имаме само “ЕММ” от 1975г. (пак прогнозирана от Учителя като базово). Но в едно от Осиянията преди няколко години се дава и 1993 г. като решаваща, което съвпада с горното пророчество на Учителя. Имаше и една година след 2000-та, трябва да се провери дали не съвпада пак. Много е важно!
Сега чета цялата беседа, за да видя говори ли още нещо важно в нея Учителят, като предзнание за Новото, което е видял, че ще се спусне през 1984г., 1993г и 2006г. За мен 1993г. е фундаментална, защото през нея най-после направих-ме Звездата. С какво е фундаментала 2006 година, върху това трябва да мислим.
Ето кои мисли, освен няколко основни в горната, ме впечатляват също като евентуална прогноза за осиянията:
Или вие мислите, че сегашните ви разбирания са реални и не подлежат на изменения? Като казвам "вие", не разбирам вас, слушателите само. (стр.223-24)
В тази беседа Учителят говори за планетите, за цветята и на други конкретни теми, с които всъщност започнаха осиянията в през 1984 год. Той сякаш дава отговор и на ония бъдещи критици, които са недоволни от свръхинтелектуализма на холизациите:
Сега ония от вас, които по едно стечение на обстоятелствата не обичат дълбокото, казват: "Който много мисли, се поврежда!"... – Вярно е, че който много мисли, понякога се поврежда, но и който не мисли се поврежда. Аз ви казвам: по-добре да мислиш и се повредиш, отколкото да не мислиш и се повредиш. Цел трябва да има в живота! Мисълта – това е цел… И онези неща, които сега са нам непознати, ще ни станат познати.” (стр.226)
Ето, в тази беседа Той сякаш задава и друга основна тема в осиянията:
Сегашната любов е развита въз основа на частната собственост. Любовта обаче не е в притежаването на нещата. Онзи, който се оженва за една жена, казва: "Ти моя частна собственост можеш ли да станеш, тапúя можеш ли да ми дадеш, та после в други ръце да не минаваш?"... – Туй е частна собственост! Тази мома, преди да се ожени, се е срещала свободно с един българин, с друг – никой не й прави забележка. Като даде тапия на своя мъж, тя вече няма право да гледа настрани, трябва да гледа само в една посока…
Ако сме живели в миналото един атавистичен живот, трябва да го изправим! Този ум, който съществува в жена му, това сърце, което съществува в жена му, той ли ги създаде? Откъде накъде се яви тази претенция? (стр.227-228)
Никога не се старайте хората да имат вашите възгледи за живота, понеже е невъзможно. Хубавото в света е, че сте различни, че имате и различни възгледи за живота. Няма друго същество, което да има точно такива идеи като вашите… Религиозните хора искат всички хора да станат религиозни. Това е заблуждение! Ако всички хора сега станеха религиозни, то е загубена работа… Материалисти да станат – и то не е право.(с.230)
Трябва да правим корекции във всичките си схващания, тъй както учените хора правят постоянно корекции. Туй има смисъл… За религиозните хора има една опасност – да не възприемат по-новите открития. (с.231)
Тук Той говори и за умрелите. Точно след 53 г. в едно осияние ще говори за погребалните пози на фараоните и жреците; за физика, химия, звезди, елементарни частици...
А ето още интересни неща за размисъл:
"Други господари ще дойдат, когато човек е на 84 години… (в този случай, когато Учителят би бил на 84); други ще дойдат (когато би бил) на 120 години. (стр.237).
По-горе или не е цитирано началото на това изречение ("когато човек е на 53 години") или Учителят не го е казал, но то се подразбира, понеже Той дава това число още във фундаменталната прогноза. Кои дойдоха на власт през 1917 година, е ясно. Кои са дошли през 1948 и 1984? Говòри за “Нови господари”. В първия случай – революцията в Русия и оттам амбицията на болшевизма да завладее целия свят. Това не е само един политически акт, понеже зад външните промени стоят вътрешни, духовни йерархии и господари. Ако тия паралели тук са приемливи, има да разсъждаваме коя вътрешна и външна йерархия и къде в света се е сменила през 1948 г. и коя – през 1984. Специално за нас, 1984 г. е фундаменала с първия "водопад" от осияния.
Някой казва: "На мен ми дотегна, не искам вече да обичам…" – Ще обичаш и оттатък ще минеш, насила ще обичаш!… Колкото дни можеш да не ядеш, толкова дни можеш да се въздържаш и да не обичаш. – "Ама аз не искам…" – Опитай се! Криво разбиране имате за любовта. Откажете се от частната собственост! (с.237)
Впечатляващо: на стр.238 Учителят говори за един възлюбен на име "Елóн". Това би могло да има има връзка с името на Бога "Ел" и името "Елма", което узнаваме именно 120 години след рождението на Учителя и 53 години след про-изнасянето на тази базална беседа, което дава пак 1984г.
“Мъжът няма право да измъчва тази Божествена дъщеря, жената – това последно творение на Бога! Тя е последната, която е създадена - оттам насетне нищо не е създадено. Оттам насетне хората правят само каши, това-онова. Ако ние не можем да разберем това последно творение, което е излязло от човека, какви човеци сме… Ако жената не разбира първото творение на Бога и ако мъжът не разбира второто творение на Бога, значи нищо не разбираме... Защото жената е врата за Любовта! Ако ти не познаваш жената – Любовта, - за теб Любовта ще бъде чужда през всичките векове, нищо няма да е в състояние да ти отвори вратата на Любовта. А това е смисълът на живота! Мъжът е вратата за Божествената Мъдрост: ако жената не познава мъжа, светлината няма да дойде до нея. Но ако мъжът и жената, братът и сестрата, майката и бащата не се разбират, никаква наука, никаква култура не може да се яви. Природата иска да направи жената майка, а майката е врата за Любовта. Ако Любовта не дойде в света, смъртта ще царува на Зе-мята. (с.239-240)
И всичко това – като есенция за прогнозираната в тази област тематика на 1984г. и осиянията, отприщени тогава – и за жената, и за бременната, и за майката, и за девицата, и за Любовта!
Някря Учителят казва още по-ясно и директно:
Ние ще имаме една религия не тъй, както сега я разбират. Ние ще имаме един Господ, Който да взима участие в нашия живот, да се интересува от нас. Ние искаме да имаме един Господ, от Който и ние да се интересуваме; да няма никаква разлика между Бога и нас - тъй както е отношението между бащата и сина, тъй както е отношението на ученик към учителя, тъй както е отношението на майката към дъщерята. Не ни трябват тези идеи, които ни караха да не се разбираме! Ние искаме онези идеи, които служат като съюз – да свържат хубавото, благородното у нас с Бога. Тези идеи ни трябват! (с.242)
Вашето сърце, което Бог ви е дал, не го залагайте! Вашата душа не я продавайте никъде! Това трябва да се проповядва на хората! (с.244)
Няма коментари:
Публикуване на коментар