671.1994.03.02 Още за Божествената икономика. Лични чувства и послушание – и др.

Книга 21

2.III.130(1994)

София - Изгрев

ОЩЕ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ИКОНОМИКА

ЛИЧНИ ЧУВСТВА И ПОСЛУШАНИЕ. ЖЛО КТК. ОЩЕ ЗА КОНКРЕТНИ ЛИЧНОСТИ. ЗА ДЪБА И ВЪРБАТА И ДР.

(недовършено)

В това осияние Елма говори и за Дъба и Върбата. Не само по принцип, а и за един конкретен Дъб и една конкретна Върба, свързани директно с Учителя. На снимката тук дъбът е друг - от Северна Каролина. Става дума за едно вилно място в полите на Витоша. Там имаше един Дъб, под който Учителят и Братството редовно са почивали, на път към Ел Шадай. Там имаше и една Върба, прихванала се от клонче на Вълшебната Върба на Изгрева пред салона на Учителя. С нейните листа Той е лекувал, казвал е, че е особена. Къде ли не се мъчихме да й продължим живота – хвана се само в Симеоново. Сега това място вече е чужда собственост – отнеха го недобросъвестни хора. Върбата може и да е унищожена. Все още не е късно да вземем жълъд или издънка от дъба и да го размножим, ако е все още там. Но от Върбата взехме вейка и я посадихме край река Марица в Пловдив. Там тя се хвана и доколкото знаем, няма никъде друга наследница на Вълшебната Върба от Изгрева. 

Въпроси на Т.:

- Ти, Който ми говориш осъзнато от мен от 1972 г., моля Те, отговори ми! В този миг с мъка пиша местоименията за Теб с главни букви, защото отново съм в такава криза, че считам себе си за глупав и овладян от духовете, а не от Духа. Сложна смесица от деформирано подсъзнание, жестоко гладно сърце, объркан до дъното и под дъното живот - ето кое мисли рационалното ми начало, че е причина за ямата, в която отново се намирам, пак без абсолютно никакъв изход!

Повярвал в настояването: "Слушай Ме, Слушай Ме, Слушай Ме, Слушай ме!", "По-често се съветвай с Мен", отново прескочил и преглътнал алогиката и новото драстично противоречие между "Точка" и продължението след Точката...

... - След точка следва ново изречение... Точката означава завършена мисъл, след това малка пауза, взимане на дъх - и ново изречение...

- Да, зная, че Нещото или нещото, в което съм във вътрешен...

- ... И външен!...

- ... диалог, винаги има аргументи, с които се "измъква" от всяко положение... И така: послушах настояването да си тръгна за София веднага след 11 февруари. Три същества, за които си бях внушил в чужбина, че имат качества за косми­ческо пътешествие към координатите на една вселена, за ко­ято се говори в контактите със Сириус, не откликнаха по на­чина, по който моето сърце жадува за отклик; или отклик­наха, но аз не разбирам и не мога да приема факта на бавния и частичен отклик. Други безкрайно мили същества, напротив, откликнаха с цялата мълнийност и свръхпреданост, готови още от първия миг да ме последват "накрай света", оста­вяйки всичко и всички, но аз пък не съм готов да им се отк­ликна по същия начин, по най-различни причини. Означеният срок за началото на полета към тази Нова Вселена ме накара да се мятам като риба на сухо, внушавайки си, че срокът пак ще се пропусне и че, представú си, и аз имам право да канди­датствувам за полет - с всичките си недостатъци... Идвайки тук:

 1.Заварвам катастрофално по­ложение на имотните ни проблеми: гълтат ни изцяло мяс­тото от 3600 дка - били наши само около 100 кв. метра. Това, разбира се, лично не ме въл­нува ни най-малко и даже напротив - може да ме вълнува само положително, тъй като ми е известна първата алинея на първия параграф на космическото жителство: нито един квадратен милиметър собственост, нито един грам собст­вени дрехи, книги или вещи, купени от самия теб; нито помен от подаръци, с които да могат да държат в робство душата ти.

За да не изпадам в омразното ми графоманство (мислех, че вече никога няма да пиша, тъй като "одеянията" вече изключ­вали не само писмените "осияния", но и воденето на дневник на "чудесата", включително и от наблюдатели, "биографи" на "Делото и Словото"), ще се опитам да дам събитията и въп­росите си в резюме.

 2.Торпилите на ада и този път без­погрешно се взривиха точно в целта на опита, тук да се от­вори отново заключе­ната с 9 катинара Школа (на срещата в неделя). В България, от край време, и най-нищожното мръд­ване на мисълта да се тръгне едновременно по Петорната Каса или по Тройната Пътека, или поне по Двойната, но с на­личие на Преданост, Космически Вкус, Изпълнение на Волята и Непротакане - и най-малкият опит да се направи милиметър стъпка към това, се контролира с квадрилиони тонове инер­тност, непослуша­ние, слепота, лични чувства, невъзмож­ности, самооправдания, обвинения и топузи на Стария Адам и Старата Ева.

Думите си по-долу бях премахнал от първия вариант на този текст и замалко да ги изтрия въобще поради очевидната ми излагация като "астралец", но Някой нас­тоя категорично да ги оставя, без да обяснява защо.

3. Верен на знаците, мощните внушения и соб­ственото си доминантно чувство и вкус, вчера тръгнах да предлагам "по­лет" там, където любовта се схваща като лично, а не кос­мично чувство, и където пускането на корен из­ключва напълно възможността за пускане на друг корен или мигновено измък­ване на корена от почвата, за да се вкорени "мигновено" в друга - т.е. отново отчайващата растително-вегетативна психология. Дадоха се всички знаци, преживяха се до последния предел всички унижения на предлагането на полет и спасение, след като някои хора никога нищо и по ни­кой начин не са ис­кали или предлагали нещо с оглед на себе си; пое се рискът и крайно некрасивата сцена на "аргументаци­ята", "убеждаване" и "настояване" да спасиш някого от ду­шевно бедствие чрез влизане в нова вселена и без наличието на тъй необходимия горен астрал за психиките с един единс­твен корен в една единствена посока - корен гол и без абсо­лютно никакви корен­чета или даже власинки, подобен на опашка на плъх. Вероятно плъшите корени си заслужават трагичната съдба, когато съ­вършено неизбежно съдбата все пак ги изтръгва от единст­вената почва, в която са се впили, или престава да ги напоява с отклика на единствения образ, от който пият илюзии. Странно е съвпадението на "приплес­натите дупета", за ко­ито говори Източника, у няколкото личности с невероятно красиви, според моя вкус, лица, които до едно се оказват с "плъши" гол, розов корен (точно като плъша опашка) - с абсо­лютния плъши инстинкт на самоподси­гуряването, максима­лизма, едновалентността за отклик на­часа там, където Ця­лото иска, а не там, където се е вкоре­нил (или се вкоренява и изкоренява в продължение цяла веч­ност) плъшият им астра­лен корен: любовта с обект (обикно­вено кармичен, по систе­мата ПКВ - Програма за Корекция на Вкуса). Трябва, наистина, да съм много огорчен, за да си служа сега с тия тежки думи по отношение на три личности, за ко­ито съм бил (и досега съм) готов на всичко без изключение, но те не са готови, понеже имат "приплеснати дупета", т.е. чувство за самосъхранение и безцеремонност, когато отказ­ват топлина (и не са длъжни, разбира се! Как ще отдадеш нещо, което още го нямаш по еволюция; или ако го имаш - па­зиш си го за себе си и за онзи, който ще даде битови или пси­хологически гаранции?...) Ужа­сът за утрешния ден и аргумен­тите от миналото - ето дви­гателите на "приплеснатото дупе" (рисунка), за разлика от сърцевидното (рисунка), което допуска възможността за не­забавен отклик, независимо от миналото, бъдещето и обекта. Протичането на Живота е по-важно от замразява­нето на Живота поради инат, монофикса­ции и невъзможност за извънастрални чувства. Брадатият корен на едносемедел­ните - "житните", "палмовите" и "луко­вите" чувства с кухо, а не плътно стъбло - ето мечтата на същест­вата с развито или покълнало умствено, Божествено (ало­химно, илухимно или елохимно) тяло! Следователно - жито трябва да търси да се опрашва с жито, палма - с палма, и лук - с лук, а не с двусеме­делните психики, които имат само два семедела в сърцето си: "аз и ти".

И така, потресаващото съвпадение и вчера, доказ­ващо по още един удивителен начин възможността за изпъл­нение на Волята според дадения рядък шанс, се изрази с им­пулса ми да отворя ІІ том на "Две жизни" от К.Е. Антарова на точно опре­делено място и да почета на две приятелки. В съ­щото време едно малко момиченце партнираше на При­съст­вието чрез преместване на златно пръстенче от кут­рето на дясната ръка на кутрето на лявата, а после - пак об­ратно. Аз изтъл­кувах това така (може би, защото много ми се иска): "Брак с мисъл от бъдещето към миналото и после от мина­лото към бъдещето" - и детето добави: "... Докато се обра­зува пълен кръг!..." Така и не мога да разбера напълно защо Небето иска в момента "Меркуриев брак" (т.е. не по ба­зата на лични чувс­тва, влюбване или даже възлюбване, а като съвър­шено съз­нателно изпълнение на Космическо поръчение, като духовно партньорство на ученици, готови да проявят послу­шание пред Плана на Учителя, Който не търпи протака­ния и инер­тни среди и пространства. Аз знаех къде се намира тек­стът от Антарова точно на тази тема, но абсолютно не подо­зирах и не помнех, че в този текст има един момент, който е изу­мително покритие на холизацията във връзка със Сириус, че тази година на Земята могат да бъдат посрещ­нати двама велики композитора, ако има кой да ги посрещне. При това, Ноинна посегна към тома миг преди мен и го отвори спонтанно точно на това място:

"Мъдростта не е в учеността и ума. И цялата им цен­ност е само в онази култура на духа, до която те могат да доведат - от човека се изковава интуитивно творящо, влизащо в равновесие с целия миров живот, светящо кълбо. Енергията му е действена и лети като огън по всички срещи. Но ако учеността не е довела през съзна­телното до подсъзнателното - тогава човек си остава един от хилядите и хиляди тъпоумни умници, търсещи обяснения и доказателства на ограничения ум там, къ­дето живее и твори единствено безпределната Мъдрост в човека. Никога в битовите си взаимоотношения с хо­рата не се опитвай да се обясняваш с тях. Гледай да за­радваш човека, да започнеш и приключиш всяка среща ра­достно. Но избягвай ония, които, сърдейки се сами, тър­сят не в себе си, а в теб причините за своята сръдня. Бя­гай от семействата, които живеят в кавги. Който пара­дира, че обича семейството, а сам той е тиранин и мър­морко, е не по-малко престъпник от който и да е крадец, отмъкващ ценностите на хората."

Едва сега, на следващия ден, осъзнавам, че чрез Ноинна Не­бето се е опитало да ми подскаже с този цитат да не се впу­щам следващите два часа в обяснения за изясняване на чувс­тва и взаимоотношения, след като черешите, които предла­гаш, са "червиви", според другия, тъй като точно преди една година са се оказали "червиви" другите, които си му поднесъл; и след като той въобще не обича череши, тъй като даже и здравите му разстройват стомаха. При това, той се храни само с кисе­лици и единствено с киселици, и то поднесени изк­лючително и единствено от само едно лице: това, в което в момента е пуснат плъшият корен. Даже и да е имало обек­тивно червей в някои от миналогодишните череши, мисълта за поправи­телна сесия с точност до ден след една година (пак впечат­ляващо!) е допустима от ближния единствено в една посока - поправителен изпит за "виновния", който автома­тично е дру­гият човек, не самите ние... Безкрайно унизителни и сложни, оп­летени реплики и контрареплики, миришещи силно на барут (т.е. на семеен диалог...), с който всеки се опитва да докаже колко е бил и е прав сам той, и колко не е бил прав другият... Да обясняваш на другия колко добре би било ако се влезе в мига на космическия шанс, който се дава само веднъж в жи­вота, а да ти се отговаря, че "миналата го­дина двама души са яли червиви череши, защото единият се е жертвувал за другия (а всъщност, другият също се е жертвал за "единия") - и в същото време за всеки от "черешарите" е било хем само­жертва, хем наполовина любов... - Достоевски трева да пасе!... Отгоре ясно и точно ти отварят книгата, миг преди тези гнусни диалози и те предупреждават: "Никога не се обясня­вай", а ти не разбираш и продължаваш да търсиш път чрез самоунижения и думи към отварянето на един красив свят, който се спуска потенциално отгоре и ти си абсолютно сигу­рен в това. Забравяме десетките и десетки души, които от пръв поглед са тръгвали след нас и са казвали: "Накрай света с тебе!", а се гърчим от мъка, желание и унижение пред хора, които са нашите диаметрални противоположности... Тази ужасна, ужасяваща, свръхужасна и трагична реалност на ро­зовия "двусемеделен" гол плъши корен - само на едно място за продължително време - и влудяващата невъзможност да се разубеди съществото, че обектът на поредната му монофик­сация няма да му даде щастие и любов, а от своя страна ще го подлага също на студ, унижения и липса на очаквания отк­лик по страстно и трагично желания начин - тези аргументи преминават през ушите на самонаркотизираната личност като вятър. Поредното "чудо" - потвърждението на миси­ята, спусната от Сириус, като прочетох вчера съвсем нео­чаквано за мен пророчество на Флорентинеца за 5-те деца и "двамата гении" в романа на Антарова - не можá да разбие гипса на висшия астрал. И - още по-сложно - прочи­тането на въпрос­ния текст бе съпроводено с обръщане на очите не към ли­цето, за което се говори по-горе, а към другия присъствуващ, поради което последният си помисли, че пред­ложението на Небето и неговия проводник в момента е адре­сирано именно към него, а не към този, за когото си мисли че­тящият... Дос­тоевски не, ами...

И в резултат на това, на свой ред още една, трета душа, преживява драмата на дебаланса "призив-отклик" -  специали­тет на ада във всички светове, които са само физи­чески или само духовни. При това съвсем не е изключено при­зивът да е бил и към "Третия" (за който постоянно говори Източникът), но "Първият" да не разбира, понеже изгаря от мъка, че някой не проумява и не полудява от внезапна любов (на какво пък отгоре!). "Вторият" реагира било от внезапна любов, избух­ваща като експлозия, било от преданост към Небето - но послед­ната е съвършено изключена в интимен план за двусе­медел­ните. Колко жалко, колко жалко - когато, за огромно съ­жале­ние, именно двусемеделните са тъй красиви и сладки, а едно­семеделните са безвкусни като пшеницата или люти като лука и чесъна..."

- А палмовите?

- Ако е рекъл Бог...

Ето сега текстът, който ни "потресе":

"Мой приятелю, сине мой! Ти прекара пет години край Али и тъй напредна по пътя на познанието, че той вед­нага те включи в състава на най-близките си ученици. Ти мислеше, че за теб ученичеството - това е "целомъдрие" и безбрачие на първо място. А сега, когато Али ти посочи пътя на семейст­вото и брака, ти прие без съпротива. Но продължаваш да мис­лиш, че си в нещо виновен, че слизаш от пътя на ученичест­вото и вече не си достоен за него. И всичко това - само защото се жениш за жена, която предано и страстно обичаш от много години!

Ти изпълняваш заповедта на Али. Ти му се подчиняваш безп­рекословно. Но в сърцето ти има болка. Струва ти се, че се отклоняваш. Ти си забравил, че ученикът е уче­ник, защото се оставя да го води Учителят. Ти си забра­вил, че очите на уче­ника не са в състояние да обгърнат онúя най-грандиозни прос­тори, достъпни за погледа на Учителя - колкото и мъдър и напреднал да е ученикът. Посвещенията на ученика не вървят само по стъпалата на неговата лична еволюция - те са съоб­разени и със степента, в която той е в състояние да подпо­мага пла­новете на самия Учител...

Падението на общата култура е тясно свързано с па­дени­ето и разложението на семейството. Хора, закре­постени от страстите и хилядите нищожни предразсъ­дъци, не могат да помогнат за обновяването на общест­вото. И затова на много извънредно напреднали ученици се възлага задачата да създа­дат новото, радостно и раз­крепостено семейство. Само хора, достигнали до мъд­ростта и доживели мига на сватбата в пълно целомъд­рие, могат да станат истинските възпитатели на новото поколе­ние, на необходимите на Учителя хора! ("Це­ломъдрен", "девствен", е онзи, който изпълнява Во­лята Божия. Девствеността в Божествен смисъл няма абсолютно нищо общо с формалната физическа девстве­ност, както я схваща моралът на Черната Ложа – б.д.)

В твоето бъдещо семейство, сред петте та­лант­ливи, трябва да се въплътят и двама гени­ални хора! Не само че не трябва да се огорчаваш, че се на­лага да изме­ниш формата на своя път, която сам си беше изб­рал, междувпрочем, но ти трябва да бъдеш при това и щаст­лив, и усърден ученик. Да сте щастливи и семейно, тъй като си на ниво да изпълниш задачата, че Учителят е из­брал именно теб. Създай едно честно семейство, където ще цари правди­вост и верност! Създай атмосфера на доброта, за да може Учителят да идва винаги при теб и да те вика след Себе Си и по-нагоре." (Е.К. Антарова, том ІІ, стр.37-38)

2.III.130г.

И така, след този удивителен "документ", потвърждаващ, според мен, думите на Елма, че двама гении трябва да сля­зат на Земята в края на 1994 год. и че се търсят родители за тази цел; след изплуването на спомена, че една ясновидка ми беше казала някога, че аз ще имам пет деца в този живот (а три се вече родиха), съвсем обяснимо е защо съм си въобра­зил, че и аз мога да взема участие в инициати­вата, в числото на ония 86 двойки по Земята, които били по­тенциално дос­тойни за това.

Ето защо, бидейки в пълен мрак и дълбока безизходица, позволявам си конкретно да задам следните въпроси:

1.Защо беше необходимо тъй екстрено да ме отзоваваш от чужбина и да ме връщаш в България? 2. Самозаблуждение ли е, че се видях в ролята на един от кандидатите за посре­щане на двамата Композитори? Или - тънка и изпипана игра на Враговете, за да ми сложат нова примка на шията и да разбия още два живота, най-малко? 3. Какво да правя сега - нито мога, нито искам да работя по "Словото"; нито съм в състояние да се съсредоточа да почвам някъде "работа"; нито мога да си мръдна пръста повече по имотните проблеми и да тичам като ненормален по адвокати, канцеларии и сви­детели за един декар земя, след като ме чакат в чужбина хи­ляди хектари и хиляди, хиляди души? (В това съм уверен - и - заедно с това - дълбоко неуверен в самия себе си, че имам право да въздействам на хората с такава разкъсана, раз­бита и жестоко кървяща душа и съдба)... Съществата тук и в чуж­бина, които аз виждам за достатъчно прекрасни едно от тях да стане майка на очаквания гост (или и на двамата), имат центрове на гравитация, по-силни от мен или от Теб чрез мен. Тия пък, които "събирам" като магнит по пътищата и те поле­тяват, пленени от моята силна гравитация, готови да бъдат навсякъде, безусловно и завинаги с мен, нямат този образ, който вълнува моя вкус и моето сърце. Тогава се на­лага да бягам, периодически да изключвам магнита, оставяйки ги безпомощни в пространството (е, не винаги безпомощни - някои твърде добре и твърде бързо се приспо­собяват към друго слънце или планета - важното е да си в ор­бита, не е важно точно около кого...).

Докога ще продължавам да живея и да създавам проблеми и на другите с двете основни лудости, които влача от векове със себе си: това което прилича на Слово и това, което раз­дира душата на две - жаждата за незабавен отклик на точно Тази, която ми харесва най-много от всички - и поради вечния отказ на този отклик - единственият, който може да ме ос­тави завинаги с една-единствена сродна душа, защото е много красива (според моята представа за красота). Докога ще правя масови поразии наоколо, "отмъщавайки" на съдбата с пого­ловно откликване на всеки зов за близост и любов?... Като не искат да отключат каптажа, няма ли тогава да из­бухват свободни извори в диви гори, за да могат да пият всички! Грях ли и това? И какво да правя?

11,40ч.

Преди това моля за срочен отговор на въпросите, защото е неотложно: 1. Имаме ли право да слагаме десятъка, който даваме, първо в банка, за да набира лихва? Т.е. - компенсира­нето на инфлацията, макар и непълно,  грях ли е или не? 2. Не греша ли като обещах на евентуалните си пълномощници - адвокатите - 1/5 част от всеки мой доход лично за тях; 1/5 за разноски по пълномощничеството и, ако останат - за майка ми, по-малко за брат ми и, още по-малко, за роднините, и по 1/5 за трите ми деца? 3. Ще платя ли кармически, че оставам да живея през март в апартамент, за който се плаща наем? Или фактът, че майка ми го платú, а доброволно и по любов ми го отстъпи, снема наказанието за мен и за детето на на­емо­дателката? 4. Какво да кажа на К., като виждам и него­вите мъки и преданост към Словото при  то­тална липса на разпознаване, отклик и условия? 5. Правилно ли постъпих, като писах в Р. да ми пращат час по-скоро покана и договор за ра­бота, защото България ме среща с пълен ад по всички ли­нии? И въобще - защо съм се върнал? И точно в Р. ли да зами­навам пак, или във В.Б., М., К. и пр.? И въобще - да заминавам ли или тук да се примиря, да търпя и да се отдам на "Щасти­ето да си Обикновен"?...

-  Десятъкът трябва да се дава незабавно! Пре­ми­наването през банка го олихвява, но същевре­менно го опорочава, защото банките въртят парите с нечес­тива цел. Единствено детските влогове се пречист­ват и самите те намаляват, в известна степен, престъпността на банковия оборот.

- Десятъкът да се дава ли на лице, което работи само за Словото, или изискването е да се дава (разбира се, тайно) на ученик, който го употребява само за Петорната каса, и то правилно?

- Ако някой работи само за Словото, ще му даваш 1/5 десятък. За другите 4/5 ще предвидиш хора, ко­ито ще употребят парите по предназначение и в това им е силата. Но твърдо по принципа на Тай­ната, за да не ги караш да се чувстват благодарни. Посветеността само на Словото не е вина, но спе­циалност. Има духове, които се съсредоточават само върху едно. Те нямат за задача или не са спо­собни да развиват универсалното си тяло и затова не живеят по програма. Те съкращават живота си, за сметка на продукта. Това е велик подвиг - подвигът на светията. Ето защо, не изисквайте от върха на иглата да бъде топче. Пробивите стават само с концентрация. Въобще - оставете всеки свободен да се проявява какъвто е. Ако на някой му омръзне да боледува и умира, понеже е само връх, един ден ще поиска да стане и топче. Ако на някой му омръзне да боледува и умира, понеже е само топче - все други го натискат, за да служи на иглата, - един ден ще се ос­мели да стане и връх и натискачите ще се убедят, че върхът служи за пробиване, а не за натискане... Да ставаш връх, когато прекалено започнат да те на­тискат, и да ставаш топче, когато загубиш смисъла на живота си - ето тайната на съвършенството! Но да станеш топче, шар, сфера, "сферодух" или "сфе­рохол", не значи непременно да се оставиш да те на­тискат. Това значи да добиеш универсално тяло, с което се научаваш да сменяш дейностите, домовете и обектите със скоростта на универсума, не сме­няйки същевременно, Единствената Дейност, Един­ствения дом и Единствения Обект никога в течение на цялата вечност!

- По конкретния въпрос за лихвите. Значи, имаме право да слагаме в банка само едната пета от десятъка, предназна­чена за бременните, кърмещите, майките и децата на дру­гите хора?

 - Да. Но отделяйки на пълномощник 1/5, както си решил в твоя случай, и още една, постоянно текуща 1/5 за покриване на разходите и помощ на най-близ­ките, ти крадеш от средствата на собствените си деца и изменяш на закона, който прие да следваш. Разбира се, ти си свободен да приемеш или да не приемеш. Не съм те заставял - ти сам си избра пътя на нулевата собствена подсигуреност, за да влезеш в Космоса. Но безпокойството ти кой ще води де­лата ти и решението да оставяш платéн пълно­мощник, и то с "рента", а не на единични хоно­рари, не е принос към Божествената икономика. Това е царски жест, свръхнадценяване на служителя, пар­тньора, но в този случай ти се явяваш като работо­дател. А сам знаеш, че работодателите са главните стъл­бове на ада. Затова ти казвам - съветвай се с Мен за всяко и най-дребно нещо. Ето, напоследък слушаш: не отиваш при този, който те вика или при който ти се отива, както животните; готов си да отидеш там, където те пратя. Дръж тази линия вече стабилно! Не хитрувай да не Ме питаш, когато нещо много силно те съблазнява. Сега вече знаеш, че повече ня­маш излишни нерви да доиш кóлци. Повярвай - с Баща си е по-добре, отколкото без. И ако някога ви хвър­лям в изкушения, то е само за да добиете опит, да се закалите, за да станете твърди и непо­колебими. Това за самия Мен е по-икономично: като Ме питат за всяко нещо, даже и да слушат безпре­кословно, хáрча повече сила, за да отговарям. А подх­върля­нето на съществата в изкушения гълта повече на­чален капитал, но трупа грамадни печалби: съ­щест­вото вече самó се оправя в света, Божестве­ното е вече вътре в него, а не отвън. И затова в него вече няма съмнения, постоянни питания, коле­бания. То има пределно оформен вкус, защото е много патило; то се самоопределя с бързината на светкавица, по­неже съвестта му е вече струна, а не халтава жила на мекотело; Законът за него е съ­вършенството, а не безкрайното колебание, посто­янното висене и треперене на ръба на избора. Но ти си още топче и топче ще си останеш в това прераж­дане: не че не си способен за връх, но сферата ти е по-приятна... Да оставим този въпрос - той е цяла поема...

И така, ти нямаш правото да прехвърляш топ­ката на пълномощници! Острието се точи само с едно: с чувство за лична отговорност. Пълномощни­кът ще го направи, но ти го правиш наемник. Не ис­каш да си цапаш ръцете - да ги цапа друг... Не - сър­цати трябва да бъдете: да посрещате всички грижи наравно с духовната си мисия. Ако ти предложих да се лишиш от личния си дял, то бе с две цели, които провери: наличието на Небе и отсъствието на Братство на Земята. Спорадичното присъствие, спонтанната грижа от време на време са хубаво нещо, но още не са Братство. Когато Словото ходи по Земята, пред него трябва да се постилат розови пътеки! Но твърдоглавите отколе постилат тръни, защото са откраднали розите за собствено полз­ване. Толко и цъфтят розите - между душевни стени и под сърдечни тавани...

Някога ти разбра: нямаш право да си платиш и тока, за да останеш на студено и тъмно. Тогава ан­гелите ще идват да те топлят и да ти светят, тъй като твоят дял е отишъл за децата. Нима вече не опита тяхното топло присъствие? Ти давай по 1/3 на децата си след десятъка - и за друго няма защо да мислиш! Щом като искаш да съхраниш имота за де­цата си - отделяй от техните общи пари за еднок­ратни заплащания. И то - само от твоя дял; да не плащаш дяловете на брат ти и майка ти! Забрáви закона: подпомагат се само по-бедни! Като почнеш работа и почнеш да взимаш повече от майка си - то­гава можеш да й даваш. На брат си ще отделяш, само ако станеш по-богат от него. На роднините - само ако си си отгледал децата. Докато имаш и едно дете, по-бедно от тебе - дори и на 100 години! - ти си длъжен да му даваш. Само че, ако е лентяй, ще му даваш толкова, колкото да не умре от глад. И след 28 год. "тарифата" му се намалява...

По въпроса за живеенето под наем: оправù се от новия погром и се махай от тука! Можеш да пратиш само майка или дете, ако им плащаш наема - тогава няма карма за никого!

Относно Духът на Подвига - към Кр.(П.):

Словото няма да пострада, ако го оставиш на това дередже. Зная предаността ти, но и ти имаш крещяща нужда от "Щастието да си Обикновен". По­вече от 10 чáса работа за Словото седмично е смъртоносно опасна за теб и за околните. Излишно е повече да повтарям като кречетало, че победата на "двусемеделните" е още неизкоренима от тази част на вселената. Затова катастрофите, бедствията, са вече съвършено неизбежни. Упоритостта на самúте да живеят сами; хипнозата на двойките да жи­веят по двойки и бесът на разпуснатите да преска­чат безогледно чужди огради предопределят печална и славна съдба на Земята ви.

Ти, П., специално, заживей колкото може по-обик­новено и не си давай зор за нищо. Вземи пример от Мене: зор ли Ми е за Словото? Щом Съм го изрекъл - то е тръгнало вече - няма спиране! И твоята книга, в един екземпляр да беше - само в ръцете ти да си стоеше, - тя е спасила вече повече от три милиона дýши! Ако решиш, можеш да се върнеш в Света на Лалето - да си доспиш 100-те години. Ти си крайно изморен, предварително събуден, дошъл помежду двукраките само от милост и съжаление! Ако искаш, можеш да не се връщаш, но тогава си длъжен да си отспиваш недоспаното по всяко време на денонощи­ето, когато ти е възможно. В останалото време водú обикновен, човешки, много бавен и безотговорен живот. Бъди бърз и напрегнат, само когато те под­тиква нещо към това. И с цигулката да се захванеш - само така, по кеф! Инак ще се поддадеш на чувст­вото си за съвършенство и пак ще се юрнеш да поко­ряваш отвесни стени. Помни, че ти нямаш етерно тяло - цяло чудо за сополивите окултисти! Ти си свързан чрез сребърната си корда (която е "развита", а не "навита" вътре в будическото ти тяло, както при всички останали), направо с Морето на Спящите Съпрузи. И затова само сън със съпруга и плътна съ­единеност със сродна жена на Небето и на Земята е шансът ти да проживееш някак остатъка от под­вига си на тази Земя. Бъди верен на всичко, което усеща душата ти, и се пазú само от отрицателни оценки. Те помагат да се изкарат шипове по кармата ти, така че, като дойде пак момент да те премазва, да те прави допълнително и на дупки, не само на ли­нолеум... И Аз съм такъв на моменти, но пък през тия дупки дишат страдалците от ада, за да могат да се надяват на самоосвобождение...

С тази дума отговарям на въпроса на Н., как е възможно да се под­държа "мракобесническата, сред­новековна" мисъл, че адът бил място на вечни мъки. Да, адът не пред­вижда свобода за ония, които чакат свободата от­вънка! Адът престава да бъде вечен само за онзи, който се самоосвободи от мисълта за себе си. А ето, има души, които вече трилиони го­дини се мъчат в ада и не могат да излязат нито за миг от него, за­щото мислят само за собственото си нещастие! Като почне някой да помага на друг греш­ник да из­лезе от собствения си ад, чрез даване на нещата, които той иска, помагачът сам започва да се изкачва по едни тайни стъпала право нагоре. Той не може да измъкне другия грешник, понеже всеки се самоспасява само като спасява другия, и то според представите на другия, но, все пак замалко утолява жаждата му.

Ето защо, на теб казвам: когато започнеш да спа­сяваш някого повече, отколкото теб те спасяват, ще започнеш да излизаш от ада си. Когато приемеш Щастието да си Обикновен в цялата широта и пре­лест на един пасторален живот, пълен със съзерца­ние и малки радости, ти ще си отдъхнеш от потре­сението и ще станеш СИЛЕН. "Силéн" (вж. в митоло­ги­ята) не е силен, а силният не е Силéн. Силéн го об­с­лужват, а Силният - обслужва! Но не всякого, вся­кога и по всякакъв повод.

Силéн и Силен са същите антиподи, каквито са "Избор" и "Извор". Изборът избира, Изворът извира; изборът не извира, Изворът не избира. Във всички светове, по-долу от човека, това е така; и който още не е човек или само прилича на човек, той също само избира или само извира. Единствено човекът с искра Божия - истинският Син на Баща си - може да сменя ритмично извирането с избирането. Това е резрешено отдавна само от сърцето, в което сúстола и диáстола се редуват. И затова Бог ни казва: "Сине Мой, дай Ми сърцето си!" Само сърце, в което любовта към всички и любовта към едного се редуват, може да се нарече сърце! В противен случай смъртта настъпва мигновено. Като престанете да обичате - умирате; като престанете да любите - умират братя и сестри около вас; а когато преста­нете да редувате Любовта с Обичта - настъпва Нощта на Пралайа. В тази нощ, която е пред прага ви, съществата без сърце нямат повече условия да живеят.

+

Понеже трябваше да се спре войната в Босна, строго определено разстояние на Христов Посветен до дадена точка върши работа.

Трите същества на север: Тази, Която Сваля Кра­сота, целува силно себе си, но тя е права, понеже такъв е пътят й засега. Преданост има, но не там, където ти очакваш. Ус­мири жаждата си за такава съпруга - такова същес­тво ще ти се даде, но след като сам решиш остри проблеми в себе си. Тя е скъ­поценен товар на Не­бето, а ти още не си такъв ко­раб, който няма да по­тъне под него. А да очакваш от злато да се самооле­коти, за да го издържáл лекото­нажен кораб-бързо­ходец, това значи да се обезцени злато на Вселе­ната. Освен това, ако се посветиш на такъв брак, ти ще забравиш всичко друго - Аз те познавам. А тя не е фойерверкова вечеринка и ще по­гълне всичкото ти внимание, даже и самата да не ти иска това. За­туй заключих сърцето й за скок към тебе. И тя трябва да измине път към теб, и ти към нея, но сега няма време - и двамата сте на бойни ко­раби. От една флота сте, но ти пренасяш взрив, а тя - тонове злато. В бъдеще, когато свърши вой­ната, неизбежно ще се срещнете.

Детето, което сега копнее по теб, има ангелска душа. Но ти правилно му разкри, че някога не е за­щитила слугинята на дома, от която бе отгледана - и сега трябва да се грижи за нея, докато й върне с любов и преданост отнетите години живот. Тя из­вършва подвиг, рядък за тази Земя, и съвсем ясно и точно разбира присъдата на Съдбата, че няма да по­лучи лично щастие, докато не си върне дълга. Тя обаче те обича безрезервно и заслужава да получи всичко най-хубаво, от което е била лишена досега.

Не стреляй в цвете! - това ти казвам за Третата. Тя те възприема като в храм и свещеникът няма право да коленичи пред богомолката. Ти искаш вул­кан, а не цвете... Нещо още по-абсурдно: вулкан, който избухва като цвете или цвете, което расте бързо като вулкан... Е, няма такива работи! Има - но в приказките. Престани да се издаваш, когато мина­ваш покрай ангели! Така излагаш Божественото, ко­ето носиш, сащисваш и шокираш мимозите, които се гледат само отдалече. И те се затварят задълго за теб, а - още по-лошо - за самото Божествено, на ко­ето си носител, защото опитът им е още твърде малък, за да повярват, че взривът е целомъдрие - ця­лата мъдрост за Любовта, а не половината или една индивидуална лъжичка. Така - лъжичка по лъ­жичка, лъжичка по лъжичка - съществата пият от сока на илюзиите, докато най-после стигнат до ам­фората, а после - и до Океана на Любовта. (Игра на думи – тук Елма има предвид и малките лъжи, с които се са­мозалъгваме и залъгваме другите, когато не правим верните си избори в живота и не проявяваме любовта истински – б.п.)

"Триделен ангел" - това е четвърто същество, ко­ето е най-сгъстеното присъствие на асуин в Рига - и слава Богу, че поне пред него ти не успя да си "из­ло­жиш". Човек се излага само пред изложените, но това е вече втори план на истината за серафи­мите, ко­ито блестят ослепително пред Бога и Той вдъхва с радост и опиянение удивителния им аро­мат, излизащ от тяхната постоянна влюбеност в много същес­тва. Има и жертвени серафими, които в света се раждат като бадеми. Те си остават непоя­дени, за­щото нямат външната дреха на прасковата или кай­сията и обикновено натрупват горчивината на страданието и мъдростта. Затова серафимите се раждат или "безумно" красиви, или много семпли, или грозни. Първите набъбват разкошно от грешки и грехове на неспособността да отблъскват, а вто­рите се свиват в черупката си и набират такъв опит и мъдрост в самота и страдание, които пома­гат на Божествения свят не по-малко от любвео­бил­ността на прасковата.

Случаят с имота ви говори за приключване с Дъба и Върбата в България. И да останат външно ваши, там вече Ме няма. Оттеглям Духа си от България, понеже тя си свърши работата. Тук азът е твърде остър, за да се очаква Братство... Но всеки от вас, посаден в странство, даже и в бедна почва, ще даде цели гори от Дъбове и Върби! Все пак, отнеси и по­сади жълъда от този Дъб; посади пръчки от Вър­бата. Там все още Ме има, но не за българите, които се карат.

С това Ми оттегляне се обясняват и "торпилите на пъкъла", с които посрещнаха Словото. Това е една от причините за връщането ти. Трябваше да се уве­риш окончателно, че тук става морга за Учението. Може да звучи много страшно, но така е. Много скоро амбициозни и търгаши ще го погребат окон­чателно. Слава Богу, то не умира, но пигмеите му продават подвързиите. Аз имам много силни ученици в Бълга­рия, но учениците, които живеят и говорят красиво, са повече в странство и не са българи.

Обикновено оставям точно година срок за узря­ване на някои процеси и за проверка. Някой ти при­даде мощно ускорение и сега махалото се върна; но след един пълен цикъл ще дойде на мястото си. Това казах и чрез пръстенчето на Б... Тогава, ако някой от двама ви не е готов на всичко (броенето започва от  1.ІІІ.1995), ще затворя кръга по друг начин. Вие сте близки от миналото, и докато не мине тя през пъл­ното школо на ПКВ-то (Програма за корекция на вкуса), а ти през горнилото на Избора, това, което й пред­àде, макар и неприятно, не й позволява предателс­тво. В нейната аура от векове има твои "агенти", а не само сегашните - ако се "освободи" от тях, няма да оцелее. Без баласт, балонът ще отлети с негодници на палу­бата и те после ще го оставят в джунглата, като си свършат работата.