697.1994.06.02 Самотните катерачи

Книга 21


2.VI.130(1994)

София - Изгрев

САМОТНИТЕ КАТЕРАЧИ

7,30ч.

- Може ли да задавам въпроси, въпреки острото ми желание да поема живота си в свои ръце, да си го устроя като един нормален човек със собствен дом, професия и честно изпъл­няване на ангажименти, и да приключа с така нареченото "по-слушание" на Гласа, който говори, тъй като за пореден път се намирам пред неразрешими дилеми?

- Времето се скъси. Ако още искаш да слушаш, пи­тай и изпълнявай.

- Вчера се разрази редовната драма вкъщи – несъвместимост, която пак ме изгонва оттук. Омръзна ми чергарският живот, искам вече всичко да ми е на едно място. Всякакви "мисии", зависимости и пр. са ми вече непоносими. Всеки дава, но иска да получава; престанеш ли да му се откликваш както той иска, престава да дава, страдалчески и "благородно" мълчи или направо разпространява злостни клевети. Конкретно: да остана ли в София на друг адрес, да отида ли в провинция-та, където има условия, или да замина пак за чужбина? Да оформям ли покани?

- Новият път е в това: не да не питаш, а да приемаш.

- Не разбирам.

- Древните пророци бяха драни, клани, горени и ядени от тигри и лъвове, но останаха верни на Гласа, Който им говори. Той искаше от тях невъзможни неща. Те се покоряваха и умираха презрени. Обаче после, на Небето се връщаха победители.

- Аз нямам нито претенциите, нито качествата, нито вече вида да бъда такъв пророк. Отдавна съм опасен за себе си и за много други души и затова искам да заседна, вече за дълго или завинаги, на едно място, да се определя в три основни отношения и да регламентирам здрави и достойни взаимоотношения. Освен това ни е казано, че човек има право на индивидуално решение и че постоянното допитване до Небето е също патерица за слаби души. Аз много добре знам как да си подредя живота и ако години наред изглеждам хаотичен, сменящ професиите, бягащ от ангажименти, това бе само защото има много работа за Теб и поради послушание. Отчитам грамадния прилив от Присъствие и Действа, от грижа и невероятни явления и доказателства за това, че не оставяш Своите Си и, все пак, противоречията са до кокала. Повече не може.

- Питай точка по точка.

- Да се махам ли веднага от тоя прокълнат дом - или да довърша за десетина дни останалото?

- Довършú.

- Да ида ли после във Варна, където ме канят за 5 дни добри приятели за обмяна на опит и информация?

- Иди.

- Да се полекувам ли за изтръгване на последните неща, които ме дразнят с години - в другия град, където ме канят?

- Категорично да!

- Да заминавам ли после в чужбина - или да изпратя покани и да си посрещна гостите за Рила?

- Прати си писмата, получú отговори. Ти си зависим от някои силни чувства в момента и послушанието няма да ти даде щастие - ще се чувстваш обречен. На всеки личен импулс на Мой човек Аз давам Своето благословение, но в каква степен са Мои хора тия, с които вие искате да се обвържете, това зависи от техния вкус, от техния избор, от тяхната еволюция. Повтарям: напиши си писмата и чакай отговор.

- Странно. Почнах да питам с възел от неразрешими противоречия, а сега ми олекна... Изведнъж ми светна и знам какво да правя. И по незададените въпроси получих мигновено пълна яснота и определеност. Благодаря!

- Моите не бива да се обвързват с немóи. Моите въобще не бива да се обвързват, та дори и с Мен! Ако някой иска да се закачи за тях, те позволяват, но се катерят нагоре. Има самотни катерачи, които са отдавна на върха. Ти си от тия, които са покорили много върхове, но пред най-високия си застанал по средата и искаш да изтеглиш нагоре хиляди души, които нямат нужда от Върха. Катерù само с катерачи! Не катери с лежачи, с вкопчвачи, с палачи! Не обслужвай обслужващи себе си и близките си. Протягай ръка, но на жадни за простор! Зъзни на отвесната скала над пропастта, но не давай въже на онзи, който ще те дръпне надолу в най-решителния миг. Зная, лично щастие ви е нужно, обаче него Аз го давам на готованците. Вие просите милост от готованци, а не вървите по пътя си. Астралният готованец се отказва от вас, ако не е постоянно в аурата ви.