708.1994.08.09 Послушание, свободна воля и разумност

9.VIII.130(1994)

София-Изгрев

ПОСЛУШАНИЕ, СВОБОДНА ВОЛЯ

И РАЗУМНОСТ

- Господарю на Звездата, Елма! Тази сутрин изведнъж осъзнахме цялата възможна опасност от факта, че и при първото фотокопиране на репродукцията и при второто, фотографът е откопирал Звездата обратно. Вероятно това създава изключително опасни контравълни и по същество тези изображения са пълен антипод на оригинала, който би трябвало да се "опитва" да контрира неговото влияние. Ясно е, че трябва незабавно да унищожим всички копия и да държим диапозитивите в положение, еднакво с това на оригинала. Не­обходимо ли е да изгорим копията веднага и тук, на място, или ще се продиктуват някакви формули; или други условия?

8.53ч.

- По-опасно нещо няма, но съществува закон, спо­ред който опасността трябва да бъде осъзната от ученика. Понякога предупреждавам съвсем ясно: пос­лушат ли Ме, няма пречки човек да остане в рая. Но когато отдавна вече не е там, послушанието не е достатъчно - трябва да се включи свободната му воля, умът и разумът. Същото важи и сега: опи­тахте, след като осъзнахте. Сами открихте причи­ната, поради която трябваше още преди седмица да сте тук, но тогава продължихте това, което трябва да се завърши, без да Ме послушате веднага. Ако бях казал пределно ясно защо ви връщам, щеше да остане в полето на нисшия ум, където все още всичко се чува от множество пъклени духове, които се стремят да развалят Делото. В минути опасни и решаващи, първо се действа, после се обяснява, за да не дадем възможност на ада предварително да знае плановете ни. Сега вече се разкрихме и трябва да се действа незабавно - лично поемам защитата ви. Непременно да се изгорят всички обратни копия...

Диктуващият настоява да се опише това, което стана в момента, и прекъсна контакта. Тъй като от известно време Той е казал, че заверява мигновено думите Си с действия или действа направо и ние сме свидетели на това без никакво из­ключение, считаме, че и сега книгата, която донесе един при­ятел преди 10 минути, изразява с илюстрацията на корицата си по най-ярък начин това, което се е получило с копията на Звездата и опасността от него: нарисуван е образ на невинно момиче в топли тонове, зад което се подава лицето на дявола  в студени тонове.

Илюстрацията, за която става дума, е от друга книга ("Женски изповеди" от А.Лазовски), но тази донякъде изразява същото. В нея обаче има едно любопитна подробност: колкото и да имаш крила, колкото и да си религиозна, рогата ти те издават защо харесваш дяволи... С астрално зрение  се виждат без проблем и опашките...

-...По същество, Божественото няма страх от адските действия, нито от случайностите, които пускат силите на несъзнателните същества да раз­рушават. По-късно ще ви обясня какво би станало, ако не бяхте се сетили защо тази къща я палят три пъти, откакто направихте копията на Звездата, и защо трябваше да се стига до бой с роднината, ко­ето не се е случвало никога. Първо, станете и помо­лете Павел да отиде и изгори сам своите обратни копия, заедно с тукашните. Не бива да сте тримата или двама, понеже именно той има силата да неут­рализира ада, както никой на тази планета. Вие имате други положителни качества, но в момента само той е в самота и може да контрира пълчищата, нахлуващи през обърнатата Звезда. Ти мислеше вчера, че съм ви върнал поради разкъсания пентаграм на леглото ти и поваления пентаграм на Централ­ния Камък. Това е така, но то се дължи на отприщва­нето - когато рухне язовирна стена, тя завлича всичко. Не е нужно да показвате сгрешеното копие на фотографа – наистина, трябва да се действува неза­бавно. Павел може да ги изгори навсякъде - той е си­лен!

↑О↓

9,48ч. - Може ли да се използва диапозитивът, на който сре­дата на Алената точка се е получила ярко блестяща бяла то­чица?

- Не само може, но трябва. Блестящата Алена точка е точно това. Отец не е самият Абсолютен Дух, а Неговото острие. Острието е от огнетечен метал, нажежен до бяло. Вашата фотография отра­зява това в съвършенство. Що се отнася до цвета на буквите, не е нужно да бъдат абсолютно точно със същия цвят като точката. Приблизителността е по-угодна Отцу от стремежа към идентичност с Него...

На вратата се позвъни пак, и Елма каза да отворим. Беше братовчедът, който каза, че току-що баща му е получил удар и лекарят не дава никаква надежда. Това е и бащата на другия братовчед, който наскоро би до посиняване майката на д.

 -...Богоравност е едно, но “тотравност” няма. Всички, които искат да станат център, но са още запъртъци, искат да станат като Бог-Отец, а вие знаете, че отците и любимите Божии са приближа­ващи се към Отца, но сливане изцяло е напълно не­възможно. Идентичността с Отца търсеше и Сом­так, но никога няма да я намери. Действайте, понеже ви гонят.