събота, 20 август 2011 г.

735.1995.01.01 Отново за орфическите групи

Книга 22


1.I.131(1995)
Йýлма (Родопите) над гр. Пéщера - 1000 м.н.в.

ОТНОВО ЗА ОРФИЧЕСКИТЕ ГРУПИ

2,38 ч. сутр.

- Какъв е принципът на разпределението?

- Когато преди свещенодействието не е имало свещенослужение, а е имало джумбуш, Тот се радва, но ясновселената - не. Тя обича сериозните, опреде­лени и точни неща. Урокът ви ще се повтори по-късно само с хора, готови да участват безусловно. Свободата на някой да не участва е свещена, но при такива събирания с определена цел предварително питайте, и ако някой не е готов, не го канете. Това не е несправедливо, а е във висша степен справед­ливо, понеже неучастващият не вярва в Словото, а вярва в стария човек в себе си. Тогава се прекъсва веригата, и дори участващите да са в пълна хармо­ния, неучастващите създават неголеми, а понякога и големи ями, в които се препъват вярващите в Новия човек.


Моника Ерòса – Изобилие

И затова сега ви казвам: или всички участ­вайте, но без страх, или приемете трънения път на Старото човечество. Страхувате се най-вече от сложния въпрос за физическото присъствие на "чужд" човек при вас, с който никога не сте били наедине. Аз пък ви казвам: точно в това е силата на Новото чо­вечество, тъй като се изпитва съвършената хармо­ния в мислите на останалите и тънкото разбиране на другия, за да не му се причини страдание.
 Сега решете сами - и ако до 7 минути от сега нататък не вземете решение да сте всички, по-добре си лягайте кой където поиска и не се обвиня­вайте. Понеже това е изпит, невзет още от никого във вашата галактика! Трябва да се съгласите, че е крайно труден, и Бог не ви обвинява. Ако обаче друг път решите да го провеждате, смейте се повече в началото, но преди Светото Действо бъдете спло­тени в духовни практики - пеене, молитви, четене на Слово. В противен случай, може да влязат в някои от вас по-обикновени духове, които се надяват да се наслаждават на ситуацията по користен начин.
И не е достатъчно това да стане само един път. Трябва да имате последователни дни с ново разределяне по жребий всеки път, защото инак пластичността на съзнанието няма да докаже пре­даността ви към Христа, т.е. към Милостта и Аб­сурда.
"Седем минути от сега нататък" значи след края на тези Ми думи. Но не будете повторно заспа­лите.

- Не всичко разбрахме. Може ли действото да се проведе без спящите в момента двама души?

- Не че не може, но предупредих за сериозната опасност. Така, както сте в момента, също не всички са напълно определени и съзнателни. Така че остават по-малко твърдо убедените, а ямите ще бъдат повече. Ето защо, сега не препоръчвам имп­регнацията на пространството за мир на Балканите по този начин. Ако обаче се решите в София, тези от вас, които са убедени да направят нещо, това ще бъде поправителна сесия.
Не убеждавайте повторно никого. Това е висша привилегия, царски избор някой да бъде поканен за основаване на орфически клас! Така че приелият от първия път остава завинаги; но колебаещият се да не се кани втори път. Ако някога се реши, нека сам се помъчи да създаде такава група.
Стъпвате по жарава, знам! Няма практика във вашия район - поради това пъртини няма утъпкани. Истината си пробива път най-трудно, затова е тъй неизвестна. Нещастието, старостта, учат хората. Така че нека оставим традицията да пъпли; а вие, които не сте вече охлюви, предпочетете да сте сами, но да не правите повече компромиси.
Ако някой не чувства, че прави компромис, и Сло­вото и Делото и чудесата разцъфват по петите му даже и по закона на двойката, то нека не се отказва от тази майчина крепост - тя е велика сила! Тогава ще носите Словото и Делото докато рухнете под напора на старостта - но по-добре така, отколкото без никаква сродна душа.
Честита ви новата физическа година! Радвам се, че сте тук, и ви казвам: сам поемам част от кар­мата на Балканите, която вие не сте в състояние да поемете. С това приближавам мира по-осезателно, отколкото ако въобще не бяхте се събрали.

Дали, как, и доколко тази конкретна работа, описана тук, е спомогнала за въдворяването на мира в Югославия, като се има предвид, че войната там бушува от 1991 г., ще покажат анализите в акашовите записи. За нас е важно, че Елма тук прогнозира скорошен мир и твърди, че лично съ­действа и ние сме съдействали за него – и мирът се сключва окончателно през септември същата година (т.нар. "Дейтън­ски мирен договор") – б.п.

Благодаря ви, синове и дъщери Мои! Никога не мислете за вина, но се старайте да убедите Стария Адам и Старата Ева в сърцето си да ви пускат поня­кога от "дисцúпа"... [дисциплинарната рота]

- Може ли някой от присъстващите да приложи друг метод за приближаване мира на Балканите?

Съществуват начини - има и силни души по­между вас. Съществува метод не на жребия, а на смяната на гостуващи по дълбоко взаимно съгласие. Но тук четворка пак не върши работа - трябва да са 6 души.
Третият път си остава Христóвият - са­мотното подвизаване. Той не се покрива със страдани­ето, но предполага усилие за изпълняване на Сло­вото на дело в рамките на ненасилието над себе си и над ближния. Когато говоря "сам", имам предвид пе­риодите на самота по закона на вътрешния глас или на лунните фази. Това, редувано с периоди на живот с най-близката душа, приближава 50% от мира; 75% - при шесторка, 100% - при 12 души. При повече от 12, но подобни по численост групи, мирът започва да се разлива и сред други огнища по планетата и в Кос­моса.
Ако сърцата и умовете на някои оглашени се разбунтуват, не трябва никога повече да отваряте тази тема пред тях. Словото е слязло, понятията са дадени, някои форми за работа - изяснени.
Петлите вече пеят - при това трети петли! Който се събуди - събуди; който не - не е виновен. Винаги помнете това!

На 4.01.131г. - отново на Изгрева в Бургас, - в 8,46 ч. дойде импулс от Елма или Хол да се отворят напосоки то­мове от Учителя, за да се види какво ще каже Той по горното осияние. Първо в ръцете попадна Евангелието, но като бе разтворено, оказа се, че в това издание са включени и псал­мите. Ето къде се отвори:

Пс. 86:11 - Научú ме, Господи, на пътя Си, и ще ходя в Истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с не­разде­лено сърце. (при превод да се има предвид, че българс­ката но­мерация на псалмите не съвпада с руската.
12. Ще Те хваля, Господи, Боже мой, от все сърце, и ще славя името Ти до века.
13. Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14. Боже, горделивите се дигнаха против мене и тъл­пата на насилниците поиска душата ми; и не поста­виха Тебе пред себе си.
15. Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благо­датен, дълготърпелив и изобилствуващ с милост и вер­ност.
Пс.88:1: 1. … Господи Боже Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе!
2.Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъст­вие; Приклони ухото Си към вика ми.
3. Защото се насити душата ми на бедствия и живо­тът ми се приближава до преизподнята.
4. Считан съм за един от ония, които се провалят в рова; станах като човек, който е безпомощен,
5. изхвърлен сред мъртвите; като убитите, които ле­жат в гроба и за които Ти не се сещаш вече - които са отсе­чени от ръката Ти.
6. Положил си ме в най-дълбоката яма; в тъмни места, в бездните.
7. Натегна върху ми Твоят гняв - и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал (Селла).
8. Отдалечил си от мене познатите ми, направил си ме гнусен на тях, затворен съм и не мога да изляза.
9. Окото ми чезне от скръб! Господи, Теб съм призо­ва­вал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.
10. На мъртвите ли ще покажеш чудеса?... Или умре­лите ще станат и ще Те хвалят?(Селла).
11. В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие - или в мястото на погибелта верността Ти?
12. Ще познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти в земята на забравените?

- Адът е най-страшен за праведник, който се отклонява. Тъй и ти в "Песента на Ранената Птица" плачеш чрез Мен, както Давида, за това, че не искам да постъпите като половинчатите. Не от­хвърляйте Песните на Скръбта, каквито пях и в ме­сата за Бременната, понеже Бог скърби наедно с онúя, които плачат от яд, че не ги разбират.

"Туй, малкото "аз", не е гражданин на Зе­мята. Един ден, когато ние се събудим, когато минем гра­ницата на Земята, когато минем от смъртта към безсмъртието, оттам ще дой­дем в общение с ума и сърцето - ще дойдем на тази Земя, която няма да е такава, каквато е сегашната. На всеки ще му бъде приятно да живее колкото иска на нея. Тогава няма да има тия противоречия, които сега съществуват." (Том "Вземú детето", стр.233, неделна беседа "Приложú доб­роде­тел", 13.03.1932г.)

"Вие на гъсеницата не може да дадете морала на пеперудата. На вълка не може да дадете морала на овцата. На паяка не може да дадете морала на пчелата. Паякът си има особен морал, вълкът си има особен морал, гъ­сеницата си има особен морал. И като дойдем до хората, вие трябва да разберете, че не всички хора произлизат от един и същи род. Сега, ще се натъкнете на едно противоре­чие… Казва ви се, че всички произтичате от едни прародители. Нали тъй? Окултната на­ука оспорва това! Всичките хора не са родени от един баща. Не са! Туй сега между стените да остане. Разбирате ли? То не е за вънка. Из­несете ли го, ще се компрометирате всички… Затова, като кажем, че всички хора не произ­тичат от един баща, подразбирам, че има ня­колко рода материя, от която хората са съз­дадени. Няколко вида материя има и, следова­телно, телата на всички хора не са образу­вани от една и съща ма­терия. Вследствие на това, се явява туй съвременно противоречие. И дълго време ще съществува, до­като дойдат ония, по-висшите светове, които сега алхими­чески работят, т.е. превръщат нисшите еле­менти, които сега функционират в човешките тела… Но докато човек добие това ново тяло, той трябва да работи дълго време – трябва да си дос­тави материя, а тази мате­рия се добива много мъчно… И тъй, ние се на­мираме при създаването на своя организъм, при създаването на своя ум и сърце. Ние се намираме пред една от най-мъчните задачи. Като ученици, туй трябва да го знаете! Не си пра­вете илюзии. Да се създадат органите на бъдещото сърце и на бъдещия ум да мисли тъй, както Бог мисли - то е много сериозна работа..
Сега онези, слабодушните ученици, каз­ват: "Тази работа, като е толкова трудна, не е за нас..." – Така може да мисли само един, който не е ученик! Но който е ученик, него­вата задача е да трансформира своето сърце. Това е приготовление за третата култура, която сега иде. Аз я наричам "трета кул­тура"… Третата култура - тя е културата на сър­цето. Значи, човешкото сърце трябва да се трансформира, да се преобрази… Ще се превърне в една материя възвишена и благо­родна, в която човеш­кият дух ще може да ра­боти тъй пластично, в която чове-шкият ум ще работи тъй възвишено, че да под­държа този благороден стремеж.
Сега окултните ученици - вие, - за да мо­жете да работите, непременно трябва да имате абсолютна вяра! Знаете ли какво значи абсолютна вяра?
Вие сте влезли в Школата много лесно - всички сте влезли без никакви изпити и мис­лите, че сте в Окултна Школа… Не! Вие сте в преддверието на Окултната Школа; и сега, който ще влезе в Окулт­ната Школа, ще мине през един изпит - през 9 огъня ще ви прекарат! Не мислете, че то е лесно. Аз още не съм ви взел на разходка в другия свят. В Шко­лата тук много лесно влизате; но един ден ще ви взема в Школата горе - да видите как всъщ­ност стои рабо­тата.
Сега изведнъж ще кажете: "Ха да видим тази работа!" - Няма какво да видите. Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие!" (ООК, Беседа "Тъмното петно в съзнани­ето", 21.01.1923, с. 6-10)

Великите неща на Земята стават чрез вярата, в която взимат участие много съ­щества и помагат на хората. Обичат ли чо­века, те му помагат и той успява в предприе­тата работа. Във вярата нещата стават по любов. Работите ли само с вярване, не мо­жете да очаквате на никого. Мнозина могат да ви обещаят, че ще ви помогнат, но когато трябва да го свършат, не можете да ги наме­рите. – Защо? - За­щото не са свързани с вас по любов. И при това по­ложение пак могат да ви помогнат, но трябва да ча­кате, когато те имат свободно време. При суевери­ето, вие сте принудени да разчитате на ония съ­щества, които мислят само за себе си…
За да израсте едно плодно дърво или диня, нап­ример, човек трябва да посади няколко семки, а не само една. В земята има червеи, които нападат се­мената. Те изяждат повече отколкото трябва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могат някои от тях да израснат и да дадат плод в бъдеще.

Този съвет на Учителя даде оправдание на най-послед­ната ни практика да даваме за работа един и същ текст или една и съща задача на няколко души, тъй като, от десетиле­тия опит, виждаме че някои хора въобще не я свършват, а други я протакат с години, въпреки че сами са поискали да съ­дейст­ват. Като се знае по колко хора на Земята и в Кос­моса изми­рат всеки ден поради нестигнало Слово Божие до тях, дубли­рането на "вестоносците" става задължително, ко­ето важи дори за военната стратегия – и в космоса сега е война за въз­връщане на Земята в зоната на Свободните Светове – б.п.

Ако садите малко семена, червеите мо­гат да ги изядат и за вас да не остане нищо.
Следователно, вярващият трябва да бъде в съгласие с физическия, духовния и Бо­жествения свят. (Том "Реалности и сенки" стр. 130-131, 27.04. 1931 г. ООК, лекция "Разбрани неща")

21,30 ч.
Господи! Тук има свидетел, че отворих Евангелието и томовете съвършено напосоки. Отново съвпадението с ос­новната тема на осиянието е изумително! Твоето Присъст­вие се изявява за кой път вече; връзката с Теб е най-прекрасното нещо на света. Толкова много сме Ти благодарни! Ежедневно ни се обаждаш и тук, и на улицата - предупрежда­ваш ни за всичко. Плуваме в изобилието и грижата Ти чрез Твоите чутки и чисти създания! Изтръгни и мъката ни, която ни гложди, че Словото и слугите Му не получават отклик и от други души, които инак изглеждат тъй издигнати…

- В очите на Небето, претенциозното минава за трето качество. Непретенциозното по отношение на отстъпници - второ качество. Обикновено тре­токачествените са едновременно и второкачест­вени: претенциозни към Моите, непретенциозни към посредствените, когато блестят... Но отсъства­щите от Божествената трапеза няма как да знаят, че в следващия акт старите ще бъдат млади, а мла­дите от света - мъртви. Обменяйки се с вас, невин­ните си постилат за цялата вечност, понеже дой­доха и превързаха раните ви, когато бяхте немили-недраги, когато не бяхте привлекателни.
Ако падне небесен герой и някой му протегне ръка, полóжи сенце под главата му, подадè му шепи с изворна водица и остане при него в балкана, най-горе се пише за него в Небесната Книга: "При обръщането на сцената, той пръв да го срещне!"
Премазаният от подвизи не е ýгледен всякога, но спреш ли се при него, ти се спираш пред своето бъдещо и настоящо щастие. Още днес с него ти можеш да бъдеш щастлив, ако носачът за тебе е по-скъп от носилката и ако не искаш ти да си в нея. А утре, продам ли вехтата ти дреха на пръстта, ти ще облечеш нова, от сърма и злато, с нишка от ау­рата на оня, за когото си се погрижил! С тези (ти) одежди на царска дъщеря, той ще познае своето си и пръв ще те посрещне, когато простолюдието и но­вите претенциозни ще се помъчат да се домогнат до десницата му.
Да! Всички приказки на всички народи разказват в безброй много форми истината за Най-Малкия Брат и за Грозното Патенце, мъчат се да ви внушат пътя на Пепеляшка, но вие, обикновените хора, хиля­долетия наред се плодите с обикновени хора. Пре­късвате връзката на душата си с нейната най-чиста мечта, съвършено ослепявате за нея - и спрягате настървено глагола "очаквам"...
Прокълната е тази дума - не се очаква даже сам Бог! Трябва постоянно да се самораздавате - по-истинен път няма. Слабият ручей ще потъне в пя­съка, ала силният ще стане река. А как се става река? - Като приемаш множество ручеи и потоци в себе си! Не тиня, не локва, не блато, а подскачаща от камък на камък стихия - ето какви ви искам! Пъл­но­водни да бъдете, много плувци и кораби да се радват на благословението ви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар