неделя, 21 август 2011 г.

749.1995.01.14 Волни и домашни птици

Книга 22


14.І.131(1995)
Изгрев  Бургас

ВОЛНИ И ДОМАШНИ ПТИЦИ
ЖЛО / ЕГ(Аéлмн)

Вместо ЖЛО за "Аелмн", възникна желание да се пита за друг човек (…). Но в същата минута се обърна по гръб една фигурка на фантастичен кон от едно сухо клонче и скъса и оцапа лùста. Значи – трябва за "Аéлмн"...
12,06ч.

"Кожата на Мел" - това е нирванната граница, в която се е родил Аéлмн - Принцът на Благостта. Нирванната светлина не пресича границите на тая особена, тънка "кожа", опазваща света на блаженст-вото от посегателствата на натрапници. Никак не звучи тази ваша дума "кожа", затова предпочитам да ползвам, по нямане на друга, "мембрана".


Сега ти се чудиш по каква причина не се получи послание към (…). - Фронтът е тежък и нямам сега време за немобилизирани. Знам колко се възхищаваш на това сияещо, елитно същество, но правилата са строги и изискват не само струнно, но и орбитално съзнание. Струнността се състои от Аза, а орбиталността - от душата. Струната ви прави тънки, а душата - природни. "Природен" значи да стоиш при родната си Майка - ясновселената. "Струнен" значи да се стремиш към уникалното и да трептиш сам. Следователно, ако сте повече струна, отколкото душа, вие сте със слаба магнетичност. Душа без струна обаче няма електричност. Магнетичният не може да устоява; електричният не може да приласкава. Сега призованите под бойните знамена на Елма стават магнетични по молба на Живота; стават електрични по повеля на Импулса. Господ следи стриктно и записва: сменяте ли ритмично приласкаване с устояване?...
Магнетичният струнú спирално, не изменяйки на Аза си. Електричният струнú само по права, но не изменя на душата си, единствено ако радиус-векторът му е сам Бог. Спиралното струнéне представлява по-къса елмазена струна, която расте свободно на дължина, но в орбита около по-дълга. Щом по-дългата е с радиус-вектор към Бога, тогава не се страхувай: ти летиш спирално направо към Него! Ако си в орбита на струна, насочена към себе си или към някой авторитет, ти ще правиш пируети в пространството, докато осъзнаеш суетата на сомнамбулите.
За Нас, Които ви наблюдаваме отвътре, повечето от вас са сомнамбули, понеже сте под влиянието на Луната, а не на Селена. Сомнамбул, който се катери по покривите сам, строи струна по права. Сомнамбул, който следва сомнамбул, строи струна по крива и се върти с нея около струната на водача си.
По покривите сега са накацали милиони и гледат Луната… Всеки се е вторачил в своята лунна илюзия и очаква от нея "живот" и "щастие". Има и струни, които се въртят силно около себе си. При това по-ложение, ако се откликна да дам осияние за сомнамбул, има опасност той да се събуди докато е на стената или на покрива. А осиянието е шепот! Шепотът е по-опасен от вика, понеже стопява притеглянето на Луната. Да отлепиш сомнамбул от стената истински, значи да осъзнае суетата на амбицията, на кариерата си.
 Стените, по които се катерят повечето стенни сомнамбули, са не толкова светското признание или търсенето на одобрение за постъпките, колкото сърдечните ви обекти. Вие се държите за тях с нокти и зъби за да не паднете, но те нехаят за вас. Често сте се закачили на някоя стенна кука, висите безпомощно на нея и махате ръце - куката не ви пуска… За такива понякога давам осияния, защото са се уморили да махат и почват да чуват шепота Ми. И да ги събудя, няма да паднаткуката ги държи... Много разчитам на кармичните ви ченгели, които ви дават възможност да помръзнете през зимата, та да почне да крещи душата ви за помощ, когато се събуди...
 Значи, най-недопустимо е да се будят сомнамбули, които все още "драпат" по стените по собствено желание, без да ги тегли някой отгоре с мощна кармична кука; без да са се уморили вече и да са заспали, провесени от някое ръждиво желязо...
Сомнамбулите по плоските покриви са по-спасяеми - много по-спасяеми от онези по религиозните. Катедралното, алпийското религиозно съзнание развива здрава хватка за покрива, защото е много стръмен. Да събудиш фанатик, тесногръд вярващ, който рецитира цитати, значи да хързулнеш сомнамбула от неговия верски покрив и да стане долу на пихтия - за векове! Но плоските покриви (атеизмът или цинизмът), колкото и да са прокълнати от Енергетиката на Духа, спасяват сомнамбулите при събуждане, понеже те не са се катерили по метафизично верую; не са били сламки във водовъртежа на монофиксацията.
Докато Плутон не е влязъл в Стрелеца, не се занимавайте с аристократи. Те са си построили прекрасни гнезда по шпиловете на своето самоупование и нямат нужда от орбитално съзнание. Напротив, ако почнете да се катерите с риск за живота си за да ги "спасявате", те ще ви ритнат с добре отработен автоматичен рефлекс - и тогава вие ще полетите в пропастта, а не те. Вие не сте никаква примамка за тях, защото сте разкъсани и раздрани от изкачването. Не ги трогва и това, че го правите заради тях. Още при първата ви сърдeчна дума, при първия ви намек, че се познавате с някой от тях от "Лоното на Отца" или от "древен Египет", те ще ви стрелнат с празен поглед и ще скрият главите си зад ръба на гнездото. Зная, там сомнамбулстват най-пъстроперите райски птици, най-сънуваните от вас "сродни души от вековете", но Ние виждаме: те са обикновени кукувици.
Затова сега се обръщам към една от тези, които няма да паднат при събуждане, няма да се сврат в гнездото си, когато Тръбачът затръби зазоряване. Вас ви боли сърцето, че ви преплитам орбитите с обикновени сиви врабчета, с полски гургулици и степни ластовици или с някоя самотна орлица, настръхнала от студ във висините. - Откажете се от пауните и фазаните, не обръщайте внимание на папуняците! Сродна душа е тази, която ви следва по петите, а не бедното "богато" създание, което трябва да се кани с бъклица…
Не разчитайте и на домашните птици – техният полет е до плета. Кокошката ще ви окряка, петелът ще се пери на кòла пред своята аудитория от сърца с подрязани крила, за които Словото е четене на книги, а Делото - ходене по хорове, салони, паневритмии, планини и молитвени събрания. Не се качвайте по дувáрите на петлите, за да проповядвате на кокошки! Самите петли ще се наежат срещу вас с остри шипове, задето подкокоросвате ятото им да вдига шии към небето. Не се позволява да си чупят вратовете дворни птици, привикнали да вдигат глава само за пиене. Не вярвайте и на патките от масовите аудитории, ако тръгнат на тумби след вас… Патоците им скоро ще си ги "завърнат" (диалектна дума за "подкарвам, подгонвам стадо обратно" - б.п.), а които си нямат послушен паток ви слушат "упоено", защото се надяват да ви хванат за паток… Поведете ли такива навънка, сред звездите, те ще свърнат обратно и ще замахат "лопати" в реката. Не се пънете да четете с патетичен глас Слово и на птици в кафез - не ги подсещайте за топлите страни, защото ще станат още по-тъжни. Не си купувайте от зоологическата градина креватен лебед, понеже ще поиска да се нарисувате до него на кревата "за вечни времена"… Лъхне ли ви маршът на Менделсон от очите на някоя "очарована" душа, която моли да ú направите хороскоп или да си слушкате касетки само двамката под юргана - бърже разперете криле и се приберете при своите си!
Затова и сега протягам десница към далечния жерав от "Мембраната на Мол": ще се върне ли скоро сред ятото от жерави? Само първите слова от посланието Си до нея пророних в началото и в края на това осияние. Ако поиска - ще си приказваме много и дълго. Портокаловият дъх на Пергáм се носи още в градините на сърцeто ти! Тирол помни твоите йодлери; Бенгалия тръпне от стъпките на нозете ти
Не търсете, за да бъдете търсени!
Потърсете, за да намерите!

Днес е 15 януари 131г. Импулс да се отвори автобиографията на Весела Несторова "Път към светлината". Само едно денонощие след крайно специфичната мисъл на Елма в началото на настоящото осияние за спиралното въртене около права, насочена към Бога, за да Го достигнем, на стр. 175 от книгата днес прочетох:

"Поддържай светлината си, както е сега - обикаляй, върви по крива линия около правата, за да стигнеш целта! Любовта е единствената сила, която само дава и никога не иска нищо да ú се върне".

Макар че Учителят е казал тези думи на Весела на Богоявление – 19 януари, - най-горе, на стр 131 в книгата й, където се намира цитираната мисъл, е написано "15.І.1941г". Нека математиците изчислят каква е вероятността само един ден след осияние за спирално движение към Бога около права да се падне буквално същото от Учителя при отваряне на случайно отворена книга, и при това отгоре да пише същата дата! Математическата прецизност в случая изисква да се отговори има ли въобще точно такава мисъл от Учителя във всичките Му беседи и лични разговори в продължение на повече от половин век; има ли я същата мисъл в осияние от 1972 до 1995 година - и каква е вероятността те да се съвпаднат по смисъл, форма и време с точност ± един ден и ± 5 дни по дата от идването им, с дистанция от 54 години. Каква е вероятността и това "съвпадение" да е случайност, след като такива случаи на точни попадения при контакта с Учителя като Елма през изминалите десетилетия са не стотици, но хиляди, а напоследък - ежедневни?
Приятелите ще разберат, че тези думи не произлизат от някакво лично честолюбие, а от огромната радост за "напипания" след значителни проблеми и изпитания златен код на прекия контакт с Всемирното Присъствие. То се оказва наистина "по-близо да нас от сънната ни артерия", както казва Насими; не по-малко реално от щастието да се влезе в пъртината към безсмъртието, прокарана от такива дивни планинари като Амунда и Венно. Именно те ни насочиха да разбираме и тълкуваме правилно кардиналната тема на Учителя: Любов към Бога! Ако за грамадното количество религиозни това звучи абстрактно и се интерпретира на практика като спазване на правила, като молитви и случайни благодеяния, то за хора като Венно и Весела това бе живот, отдаден на всички - без предимство на личните предпочитания. Изглежда именно на това иска да ни научи смъртната ни присъда във всяко прераждане, което е проумяла и безкрайно интелигентната душа на АМУНДА (В.Н.), осмелила се да цитира в книгата си Учителя в оригинал:

"Не търсете единичната любов - в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието." (стр.102)

"Старото се стопява и много хора вече приемат Новото. Един мъж трябва да обича всичките жени, а не да отделя една и да я нарича "по-добра от другите". Не е ли и тя съставена от същите елементи и няма ли същия произход като другите? Забранено е всякакво изключване! Научú се на правилна обхода към всички! Всяко нещо, което ти съз­дава вътрешно раздвоение, не е съвър­шено. Ако нещо подтиска и ограничава сър­цето ти, то ще се развие в по-нататъшни противоре­чия и мъчнотии. А защо да си създа­ваш из­лишни тревоги в живота? Направú жи­вота си прост и плодотворен, доколкото ти е въз­можно. Кое е по-добро: да учиш стотици деца - или да служиш и се жертваш за четири-пет пияча на вино?" (стр.105)

"Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога! А хората си дават и обменят сърцата… Бог не дава да се обсеби Любовта! Ако обичаш някого - ще му дадеш условия за рас­теж."(стр. 118)

"Капката вън от океана е нéмощна, но е силна в океана. Взимай от океана - и раздавай! В Любовта да няма разделение! Страдаме, когато делим Любовта или искаме да я об­себим. Любов без обект - това е Великата Любов!" (стр.119)

"Ние постоянно пропускаме настоящето, в което е скрита единствената ни възможност за щастие." (стр.124)

"Оставете Божественото във всяко семе да се прояви свободно, защото Божественото бележи своя ритъм само в свободата!" (стр. 127)

"По какво се отличава безграничната Любов? - По безграничното доверие!" (стр.132)

"Когато имаш вдъхновение, то е присъствие на ангелите; а когато обичаш всичко – това е Бог, Който се проявява." (стр.143)

"Има Един, Който ви обича, без да ви изгаря. В миналото сте горени много пъти – написали сте много книги и драми за любовта си, но сега ще обичате по нов начин. Ще обичате без изисквания или ограничения  свободно ще обичате и ще обичате всички неща и всички хора, но най-много вашия Баща – Бога." (стр.145)

"Някой те обикне; ти после искаш повече да те обича, но любовта намалява. Ти трябва да живееш с първия момент на любовта му!" (стр.147)

"Това, което ни изглежда любов, то не е още любов - то произлиза от магнетизъм и е магнетизъм, който се изчерпва. Това е само привличане. Трябва широк поглед, простор! Любовта - това е вечното разнообразие на живота. Когато се сплитат двама души, изгубват свободата си." (стр.148-9)

"Едно същество, като те обича, когато си в нужда ще се яви и ще ти помогне, а след това ще изчезне; и всякога ще ти се явява в нужда. Това е Любов! А не да ти пее всеки ден все една и съща песен... Гениален е човекът на Вечното разнообразие." (стр.149)

"Някой, като те обича, ти ценú и се интересувай от процеса на Любовта, който става в него. Това е процес, в който хиляди участват - и ти, ако не го цениш, туряш препятствие на самия процес. Бог се проявява в този процес - ценú го! (стр.157)

"На влюбени не преподавайте Новото Учение." (стр.168)

"Ако една мома предпочете един момък пред другите, тя не е вече идеална за мен. Тя не трябва да предпочита никой! Всички сме като едно цяло пред Бога. Ние сме в Бога, в Хри-ста, но Той не е, не живее още в нас. Ако Той живее в нас, към всички ще сме пълни с Любов и ще уважаваме всеки, защото ще виждаме Бога във всеки! (стр. 169)

В тази своя уникална книга, с. Весела споделя още:

 "Учителят ни даде задача да образуваме триъгълници по трима души в група - и така да работим. Работата по триъгълника трае две години, с будно съзнание, което оттам насетне се превръща вече в живот и изявление на ученика докрая.
Най-напред, работата на триъгълника трае три месеца. Първо се хвърля жребий с листчета, с трите думи "Любов", "Мъдрост" и "Истина". Всеки от тримата ученика взема едно листче и вече работи с първите указания, дадени тук, цял един месец. След това, на същата дата следващия месец, се започва работа върху следващата добродетел. И това пак трае един месец. Третият път се взема следващата добродетел.
Този триъгълник не е статически. Работата е динамична и триъгълникът се върти. Първата линия - тази нагоре - е линия на Любовта; втората линия – надолу - е линия на Мъдростта, а хоризонталната - третата - е Истината. Така че в три месеца всеки един минава пътя на целия триъгълник - трите страни.
След това, четвъртия месец, всеки един от триъгълника ще работи върху трите добродетели. След това се почва втората част от работата - психоаналитическата страна. И тя трае три месеца: последователно се изреждат всички страни на триъгълника; а четвъртия месец работата е обща - всички работят върху трите добродетели едновременно и имат будна мисъл и внимание в дейността си. След това започва третият дял от работата, за три месеца, която е вече метафизическа. Тя също трае три месеца; и един за обща работа - това е дванадесетият месец". (Весела Несторова, "Път към светли­ната", с. 171-172)

До този пасаж от книгата на Весела стигнах на 15 януари 1995 г. Ние сме много близки с нея, но тя никога не бе споделяла с нас точно този вид работа с Учителя. Оказа се, че и като състав не е имало само статични тройки (триъгълници), но и "динамични", "въртящи се" тройки – периодично един от тримата излиза и влиза отвън друг. Неща, които в осиянията на Елма се говорят постоянно още от самото начало. Очевидно, Той още тогава е правил опити за нещо повече от Младежки или Специален клас - "Орфически" или "Евродóров". Така го нарича сега Учителят като Елма, - но резултатите ще са били сполучливи, само ако някой от участниците е постигнал безсмъртие.
Изискването да си неженен е съвършено очевидно за право на участие в МОК (Младежкия Окултен Клас), тъй като за такива мероприятия човек трябва да е напълно свободен. Но за Евродоровия клас човек трябва да е неженен в още по-дълбок смисал: за него не трябва да има по-близки хора в този свят от Ятото, с което гнезди и лети по вселената. Народът ни има една чудесна пословица, която звучи като психоаналитичен шперц: "Когато някой се не дава да го познаеш, гледай го къде ходи." И друг път съм я цитирал пред приятели. А ето сега, само един ден след като дойде осиянието "Волни и домашни птици", отново по брилянтните пътища на Присъствието, чета в книгата на Амунда думи на Учителя: "Аврам се прибра при своите си!" (стр.187). Сравни с думите по-горе в осиянието: "Разперете криле - и се приберете при своите си!"
Кои са тези "свои"? Задавам този въпрос, отново почвам да търся отговори в книгата на Весела – и ето къде попадам. Както казах по-горе, тя се е осмелила да предаде думите на Учителя в оригинал!:

"Нашата задача е да будим Любовта – Божественото у другите.
Кои са "наши"? - Които приемат Любовта и предават Любовта са "наши"!
Любовта да влезе в нас и никога да не ни напуска - да я предаваме навсякъде!" (с.181)

"В духовния свят има закъснение, когато не разбираш законите. Не прилагаш навреме и намясто Любовта, а отлагаш и пропускаш шансовете." (с. 183)

"Когато в един човек е зима, не си оставяй цветята в неговата градина." (с.184)

В книгата си Весела разказва още:

"Вечерта бяхме с Учителя в стаята Му, където имаше три легла. Той бе легнал на едното легло, в бяла риза и бяла жилетка, и дълго ни говори. Бяхме четирима души с Него. Га­зената лампа хвърляше бледа светлина върху лицето Му и Му придаваше неземен вид."

Тогава тази групичка е преспала с Учителя в наблюдателницата на "Верни" връх. Ето какво им е казал Той през тази тайнствена вечер:

"Реално е това, което ти си разбрал и възприел истински. Като го предадеш някому, и той го възприема и прилага по същия начин." (стр.188)

 При разговори с Весела, тя си спомняше още по-точно някои неща, които в книгите си е предала съкратено.

По-късно, когато вече слизат:
"Слизахме бавно от планината, където бяхме прекарали няколко райски дни с Учителя. Изпълнена с радост, вървях по стъпките на любимия ми Учител и си мислех: "Благи Учителю, както вървя по земните Ти стъпки на планината, така ис-кам с цялото си сърце да вървя и в духовния път, в който непрестанно Ти ни водиш като любящ Баща. Благодаря Ти, Учителю, вечно ти благодаря!" (с. 193)

А Той продължава да говори:

"Любовта с обич се отплаща, обичта с Любов се отплаща, а отплатата за Любовта е Мъдростта и Истината."(стр.202)

"Да обичаш някого е да му дадеш условия да се прояви." (стр.204)

"Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Не искайте да задържите нещата повече, отколкото трябва." (стр.212)

"Желанието - също. Възприемеш го както трябва, задържиш го колкото трябва - и извадиш оная енергия, която е потребна от туй желание." (стр. 212)

"Не давай храна и условия на оня, когото карат в затвора - той отива там да учи ограничениетоНамерú свободните - и на тях дай храна и плодове." (стр. 217)

Естествено, това е мисъл, за която в Словото има съответни тези и антитези. Не че няма да нахраним осъдения, ако имаме възможност, но тук не става дума само за държавния затвор. Всеки сам си е влязъл в някой астрален или ментален затвор и не иска благата ни. И да ги иска, чувството за "дълг" и самодейността му са по-силни от симпатията му към нас. Следващите думи на Учителя илюстрират абсолютно точно и образно тия ежедневни положения в живота ни:

 "Едно поточе, като потекло в планината, стигнало до една скалá и очаквало тя да го приеме с отворени обятия, но тя го блъснала далече от себе си, когато то се ударило в нея. То се спуснало надолу по склона - и там цъфтяло кокиченце..." (стр.218)

"В духа е скрита любов, а душата е изявената любов." (стр. 230)

"Когато човек върви в Божествения път, няма да срещне вълци и пантери, а ще срещне само туй, което му трябва." (стр.231)

"Страданията са отзвук, че не сме приели Любовта навреме." (стр. 232) – И откъдето Бог би искал, за да раждаме перфектни плодове на живота. Той не ни принуждава, но шепне тихо в сърцето ни. Ако не Го чуваме, упоени от магнити и самодейности, Той с въздишка ни оставя на последствията.

"Божественото е безкрайно. Изобилно ще вземеш от Любовта и изобилно ще даваш то е Божественото!"(стр.233)

"Долу идолите! Човек ще обича Един – Господ, а Той - всички. Човешката любов е малка росна капка, която се изпарява. Божест­веното е Любовта към всички!" (стр. 239)

"Как ще различаваш хората? - Жертвай за човек, който е готов да жертва всичко за Бога и за своя ближен - и най-после за себе си. Който служи на Бога и на ближния си със всичко, а най-после на себе си - той е твоят ближен! (А ти) оставяш да ти посяват други семена, мътиш кукувичи яйца - и после те отлетят и за тебе нищо не остава…"(стр. 240)

"Каквото е необходимо - вземи, дай и отмини. Не спирай дълго." (стр. 241)

Черната ложа са имали мото: светлина и знание за малкото, мрак - за многото. А Бялата ложа - светлина за многото, тъм­нина за малкото." (стр.240) - Същото важи и за Любовта.

"Вечното благо е сбор от безбройните капки - малки блага, които ежеминутно се втичат в нас. Това са непрестанните импулси на Любовта, която постоянно поддържа живота ни!" (стр.260)

"Ангелите работят по любов. Те сами се досещат каква е волята на Бога, какво Той желае - и го изпълняват веднага. Не човекът е недоволен, но астралните същества в него са недоволни - те са много взискателни. Човек върши нещо, което не е негово желание, а на друго същество. После вижда истината." (стр.276-277)

"Чрез Любовта се отварят вратите на ада и душите се освобождават, когато двама се любят. Христос държи ключовете на ада - и адът се отваря!" (стр.277) - Ето една от много редките тези в Словото в защита на двойката. Но каква трябва да е тази двойка, Кой трябва да ги е събрал?

"Новото Учение седи в това, да знаеш как да снемаш раницата от гърба си. Глупак е, който уповава на своята къща или разчита на себе си. Единственото реално нещо е Лю-бовта!" (стр. 290)

"Хората искат да оградят един извор, че само те да черпят от него и да продават водата му - търговия да правят, да делят Любовта... Там е грехът! Всички трябва да черпят от извора свободно! Тъмните ангели делят Любовта." (стр. 298) – И другаде Учителят го­вори за каптирането на извора само за едного и за търговия с водата му. Това не бива да се разбира само в сводническия, експлоататорския смисъл. Дори само един да пие и това да изглежда морално, то пак е търговия - в замяна ти очакваш нещо. Ако не материално, очакваш определено поведение, грижа, внимание, присъствие, определена реакция – разчи­таш. А тази дума произлиза от "правя си сметката". Така че проституцията не е само материална.

"Черните се боят от жената – от живота. Те не допускат жената в школата си. (стр. 304)


- Може ли да задам още въпроси? - (тук не е отбелязано какви са били въпросите).
16.І.131г. 10,35ч., Бургас - Изгрев

- Приеми, че това е лично осияние за Аéлмн. Тъй като той е един от духовете, които бяха при Мен и се познаваха с Амунда, те, заедно с Д., трябва да осветят пътя на Амунда към Небето. Нека като "Вéнно" и тя каже: "Имало е Братство на Земята!" Бог по­верява Тайното Покривало на светли ангели като нея, а вие сте нейни наследнички.
С това послание намирам пролука към сърцата на всички ваши сестри, които присъстват на Трапезата, но още не са наляли масло в светилниците си. Ако не побързат, отново ще отворя вратата за про-сяците.

И наистина, с. Весела (Амунда) споделя в книгата си:

"Имах много частни разговори с Учителя, в които Той ми разкриваше истини, които са още неосъзнати от нас." (стр. 279)

Сравни с ЕММ – от началото и края на гл.3:

Радостната аз – не унивах и слушах дума по дума словата Му, понеже Го любех по-много от всичко на Земята и на Небето!
6 А когато апостолите се разсейваха или спяха по време на Слово тялом и духом, Господ само на мене говореше, понеже аз нивга не заспивах.
8 Такава е тайната на Словото мъдро небесно: лей се пред всички, но един по един богати телесно заспиват, а богати от мъдрости – тоже.
9 Нищият духом, подобно на мене, от много не разумява, но чуе ли Божие Слово – слухти му духът до примиране!
10 Затова и аз, братя мои и пламенни мои
сестри во Плътта на Христа и во Виното,
11 чух, разбрах и запомних навеки онова, Тайното Слово, що минава през уши на светии подобно на вятър; през ума на апостоли – сякаш порой е дошъл и отминал, та всичко зараства безследно.


Самотна, неразбрана ли ще остане Амунда и след 2000 години?...

Сестра Весела твърдеше, че е преродената Мария Магдалина. Но ние познаваме и други приятелки измежду най-прекрасните и достойните, които също твърдят това за себе си, както си мислят още хиляди християнки по света. В светлината на Новото Учение това не е невъзможно, като се знае, че великите души се вселяват в много хора по Земята и в космоса. След като това важи на първо място за Христос, а от Словото знаем, че има и "Христови монади" (с искра Божия от хипервселената), става ясно какво е "Чашата на Граал" и "Христовата кръв". Разпознавателният им белег е, че те проявяват денонощно Милост и Абсурд.

88 Тъй ни учù Христос на Земята и на Небето.

89 И ние с брат Йоан се на много Царства Небесни наситихме; на колесници небесни и без колесници пътувахме,

90 Христови народи небесни много посетихме;

91 А Царството звездно на Бога – широко е!



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар