четвъртък, 25 август 2011 г.

765.1995.03.02 Из Дневник 131.1

Книга 22

Из Дневник 131.1

2.ІІІ.131(1995)
Изгрев – Бургас

На тази дата съм направил в дневника си извадки от “Звезд­ния човек” на Джон Бейнс и “Пътуване извън тялото” на Монро и съм ги коментирал. Тук ще цитирам първо една мисъл от Бейнс, ко­ято ми е харесала особено много:

“Незначителните хора непрекъснато се стараят да привлекат вниманието върху себе си. Истински значителните желаят да останат незабелязани.”

А ето какво съм писал за Робърт Монро:
Преводачката на “Пътуване извън тялото” е Светла Хайтова-Ифандиева (изд.”Гутуранов и син”, 1992). Да се провери дали е дъщеря на Хайтов,  дали има нещо общо с Жени Божилова – жена му, моята най-добра приятелка и “подчинена” редакторка от изд. “Народна кул­тура”, когато бях там завеждащ редакция през 1976 г.
Прави впечатление от книгата (т.I), че Монро е крайно серио­зен изследовател, постигнал висини почти до размерите на някои постижения на хора от нашата Школа.
Съвършената му искреност не скрива факта, че сексуалният оргазъм – дори само при докосване – е ежедневието на хората в другия свят. Дали това е само и единствено “нисшият астрал”, има да се дискутира. Обяснява това “табу” при нас на най-свещеното прежи­вяване като изобретение на църквата (както казва и Джон Бейнс). Ето някои интересни пасажи:

“В място II действителността е съставена от най-дълбоки желания и безумни страхове. Тук мисълта е действие - и никакви скрити пластове на условност и забрана не бранят вътрешния ви свят от другите. Там честността е най-добрата политика, защото не може да има нищо по-просто.”

Възхитен, затворих книгата и се съсредоточих в образа на Р.Монро на гърба. Гледайки го между веждите, му отправих послание да ми дойде на гости, съобщавайки му точно къде се намирам. Навън е мрачно, небето е плътно покрито с облаци. Изведнъж се отвори про­лука и слънцето огря с един-единствен лъч само моята стая. Повтори се, и после трети път. Казал му бях, че ако не може да ме намери лесно, да се обърне към Беинса Дуно, към Елма, към Христа – те (Той) всичко могат (може). Сигурен съм, че ще се прояви и по друг начин, защото сме приятели още от Вавилон. Небето после си остана захлупено и повече слънцето не се показа – не е разкъсана облачност.
   Че е бял брат, личи от думите му:

   “Обичта поражда обич.”

   Цялото небе просия в момента!

   “Сякаш вашето предназначение е изцяло вградено в рамките на интимните и постоянни ваши обосновки, емоции и желания. Може би съзнателно вие не искате да “отидете” там, но нямате друг избор. Свръхсъзнанието ви (душата) е по-силно и обикновено решава вместо вас. Харесването поражда харесване” (стр.78)

   Второто проблясване на цялото небе стана след мощен изблик на любов към духа и душата на Робърт Монро, когото нарекох “братко!”. При нисшите духове отклик няма или е забавен с часове, дни, месеци, години, прераждания. При висшите обичта се откликва мигновено, пренебрегвайки пространства, времена и обстоятелства. Аз ще поискам осияние за Робърт!
   След това цитирам описание на Монро за преживяванията в това Второ ниво, където доминират неудържимо страхът и желани­ето. Фиксирам това място като нисшия астрал, но не се съгласявам с едно твърдение в “Агни йога”, че “астралното тяло е ненужен боклук”. Съобразявам, че Монро е преминал така болезнено през тази зона, понеже все пак е бизнесмен, месоядец и пушач.
Силно впечатление прави твърдението му, че видовете излъч­вания на духа от физическото тяло се постигат чрез фиксиране на погледа под различни ъгли спрямо хоризонта – 30 градуса, 90 и пр. Това съвпада с твърденията на българската аспектология и с опита на Посветени от Бялото Братство тук.
   По въпроса за оргаистичния живот в зона II Монро добавя, че там всички духове трябва да изживеят това, което е било подтис­кано на Земята, за да могат да отидат по-нагоре. Някои си оставали там завинаги. Ние имаме такива описания в осиянието за котката и на други места.
   Ето още един странен случай от опитностите му, който би хвърлил в рудницата или върху скалите под манастира всеки монах или монахиня, възпитани стереотипно:

   "Пристигнал бях на място без особени белези и тъкмо се чудех какво да правя, когато една жена се приближи към мен.
   - От Църквата съм и дойдох да Ви помогна – каза спокойно тя.
   Тя дойде съвсем близо и веднага усетих женствеността й, но се отдръпнах, защото не мислех, че Църквата  има предвид този вид помощ. Не бях прав.
Когато свършихме, аз й благодарих. Обърнах се и видях един мъж, който стоеше съвсем наблизо и наблюдаваше. [Каза ми]:
   - Е, добре. Сега вече си готов да научиш тайната на Вселената, може би...”

4.ІІІ.131(1995)г. Разходка до Широка лъка, където не съм бил от 23 години – нали бях там учител в Музикалното училище. Един човек ме позна (аз не го помня) и описа случаи, които съм забравил напълно. Бил съм им говорил интересни неща и съм им предсказал събития в личния им живот, които са се сбъднали.

5.ІІІ.131(1995)г. Запознанство с Мариана и Златослав – уникален художник в Пловдив, от чиито картини извира асуин.

   Момичето на гардероба в Пловдивската гара – архангел на Земята. Колежката ù – с яснозряща душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар