четвъртък, 25 август 2011 г.

770.1995.03.17 Обяснения и осияние за часовата астрология

Книга 22


Бургас - Изгрев

ОСИЯНИЕ ЗА ЧАСОВАТА АСТРОЛОГИЯ

 


Уникален часовник на Св.Елма, открит в интернет
още при първото отваряне

Предварителни бележки
(От 16.II до 23.IV.131г.)

Изчисляване. Има различни принципи за изчисляване на астро­логич­ните часове. Тук се опираме на класическия - по Звез­дата на Магите и според 24-часовото разделение на деноно­щието, по “истинския слънчев час”, както е прието в астро­номията. За България в интернет има една изключително лесна и удобна програмка с изчислени часове:
Иначе, от локалния астрономически календар за дадена държава се намира часът на изгрева и часът на залеза за съответната дата; изчислява се тяхната разлика, т.е. про­дължител­ността на деня, ако не е дадена в отделна графа в астроно­мическия календар. В астрономическите календари тия данни са дадени с точност до минута. Ако някой желае да изследва въздействието на астрологическите часове с по-голяма точ­ност, би трябвало да знае астрономическата формула за из­числяване на изгревите и залезите за дадена географска ши­рина и дъл­жина. Тя може да се открие във всеки по-сериозен учебник по астрономия, но може да се ползва и информацията от книжката на П. Дафрет-Смит “Практи­ческая астрономия с калкулятором”, изд. 1982г. Москва, стр. 86, параграф 45 за изчисляване на изгрева и залеза на Слънцето. Сега има и много такива програмки в интернет, но трябва да се провери коя работи със секунди.
   Това е необходимо за особено прецизни наблюдения на промените, които настъпват в самата секунда на смяната на астрологическия час. Инак, с таблиците от Астрономи­ческия календар, ние констатираме тези промени с точност до минута.
   Продължителността на деня се разделя на 12 и се полу­чава продължи­телността на дневния астрологически (истин­ски слънчев) час.
   Нощният астрологически час се изчислява по същия на­чин: времето от залеза до изгрева на следващия ден се дели на 12.
   Астрологическите часове, по таблиците в астрономи­ческия календар, с калкулатор се изчисляват с точност до се­кунда, макар и условно. Може и на ръка, но се внимава, при пос­ледователното събиране на астрологическия час от изгрева нататък, дали накрая се получава точната минута на залеза и – съответно – на изгрева на следващия ден, след последо­вателното прибавяне на нощния час към часа на залеза. В противен случай, изчислението е пог­решно. Така изчислените началa на астрологическите часове с точност до секунда са верни математически, но не и астрономически. Ето защо изс­ледо­вателят, ползващ традиционните астрономически ка­лендари, не трябва да очаква промяната на събитията в така изчислените секунди. Но в съответ­ните минути със закръгление – да. За истинска точност до секунда, повта­ряме, се препоръчва формулният метод или съставяне на проста програмка. Пълната прецизност е необходима за пла­ниране на живота ни и за прогнози, при които точността до секунда и до част от секундата може да се окаже съдбоносна. Например, дълговековният опит на човечеството и нашият 35-годишен опит в тази сфера дават безброй примери, че ряз­ката смяна на метеорологичното време, реакцията на даден човек, от която зависи развръзката, настъпването на едно катастрофално събитие или медицински решителен акт, дори изстрелването на един куршум, се извършват с точност до част от секундата точно при смяна на астрологическия час. Ето защо, някои сведущи държавници, политици, бизнес­мени и др. не вършат нищо без консултации със своите аст­ролози.
   Естеството на всеки начален за деня астрологически час се определя от Звездата на Магите – седмовърха остро­ъгълна звезда (преплетен правилен многоъгълник), наречена в новата българска аспектология “септагрална звезда”, с обра­зуващ централен ъгъл от 154°08'08".57. Този ъгъл е известен още като “трисептил”. Той има отношение към интеграци­ята между трите механики в Битието – квантовата, биоме­ханиката и небесната механика – и се изявява най-очевидно в прецизността, с която работи природата чрез астрологичес­ките часове.
По тази система, неделя започва със Слънчев час, понеделник - с Лунен, вторник – с Марсов, сряда – с Меркуриев, четвъртък – с Юпитеров, петък – с Венерин, събота – със Сатурнов. Ако над върха на седмолъчната звезда се постави знакът на Слънцето, то под левия й лъч, спуснат от върха, се означава знакът на Луната (понеделник), на върха на следващия лъч – Марс (вторник) – и, по този начин, последователно, се означа­ват по върховете останалите дни на седмицата и съответ­ните планети. Последователността на астрологическите часове във всеки отделен ден обаче се получава чрез редуване на планетите по върховете на Звездата, по посока, обратна на часовата стрелка. Ако почнем от неделя, те се редуват така: Слънчев, Венерин, Меркуриев, Лунен, Сатурнов, Юпите­ров, Марсов - и после всички се повтарят в същия ред, до часа на следващия изгрев в понеделник – Лунен, Сатурнов, Юитеров и т.н.
Особености:
Изследователите през всички векове са се удивлявали на стройността на този принцип и на неговото безотказно действие на практика. В някои случаи, когато човек не си е изчислил предварително астрологическите часове за деня, му се налага да открие бързо началото на някой нощен астроло­гически час. Тогава той знае, че от часа на залеза винаги за­почва астрологическия час, който се намира през един връх вдясно от върха на изгревния час – например, в неделя мину­тата на залеза ще е началото на Юпитеров астрологически час. Така, наблюдателят и изследователят могат да отк­рият още ред полезни закономерности. Верността на тази природна система, в съответствие с твърденията на Учи­теля Беинсa Дунo, ние констатирахме и документирахме по чисто фотографски път, който препоръчваме на всеки, който желае, да провери лично: изгревът в неделя често е оранжев; в понеделник – зелен или сребрист; във вторник – червен; в сряда – жълт; в четвъртък – син; в петък – розов; в събота – виолетов или оловносиво небе. Това се вижда на фотографи­ите особено ясно, когато се снима заедно с морето. Не може да се получи винаги, тъй като има допълнителни астрологи­чески и нумерологични фактори, но статистически е вярно.
   Ясновидците от Школата на Учителя в универсума, през всички времена и във всички кътчета във Вселената, виждат именно тези цветове в съответните астрологически часове, които “вижда” и обективът на фотоапарата. Това обаче не ни принуждава да осъждаме последователите на други школи, които дават съответствията в друг вид. Те, за себе си, са прави и действително може да ги виждат в цве­тове според своите системи, тъй като силното самовнуше­ние може обективно да измени даден цвят, поради силата на човешката мисъл, особено когато е колективна. На това се дължи и образуването на тъй наречените егрегори, които обективно, видимо и осезаемо пречупват истината през ко­лективните модели на човешката вяра и затова вярващите в даден егрегор виждат точно това, което се е синтезирало в Битието като тяхна представа.
 Различия от универсалната природна система на съответс­твия съществуват не само поради наличието на егрегори, но и заради спецификата в еволюцията на различните етноси, социални групи и индивиди. Но обективното, изначално съот­ветствие между идея, тон, цвят, число, действие, форма и пр. може да се изследва по още много научни начини. Съвре­менната наука и технология дават безброй възможности за това. Учените вече констатират и биха могли да наблюда­ват съответствието между космическите фактори и биофи­зичните явления: например, поведението на течните крис­тали, на снежинките и на др. атмосферни явления, на общес­твените ритми и пр.
   Началните познания, и особено настоящата глава за елементите на астрологическата символика в областта на часовата астрология, ни бяха преподадени през 60-те години от Иван Антонов – един от най-големите астролози сред последователите на Бялото Братство в България – естест­вено, непринудено, през неделните ни излети на Бивака на Витоша. Тогава за пръв път, с двама приятели от Пловдив (Т. и Х.) се уверихме в дълбочината и уникалността на тази сис­тема, доведена до съвършенство от Иван Антонов, в духа на Учителя Петър Дънов. Той ни обясняваше, че основните еле­менти на планетните знаци са кръгът, луната и кръстът. Според Учението на Учителя, те символизират, съответно, Божествения, духовния и физическия свят. В зависимост от тяхното взаимно разположение, може да се съди – и на прак­тика се наблюдава – кой свят над кой доминира във всеки от­делен случай. Иван Антонов все още използваше на места терминологията на старозаветната астрология, но ясно осъзнаваше, че това трябва да се промени. Затова, определе­нието на Слънцето, Венера и Юпитер като “добротворци”, а на Марс и Сатурн като “злосторници”, в неговите обяснения звучеше доста странно, тъй като Словото на Учителя дава съвършено друг подход. За първите Антонов обясняваше, че провеждат положителни сили, тъй като и в трите кръгът е преобладаващ или се намира най-отгоре и управлява по разли­чен начин подчинените му светове. Тези идеи не са безизвес­тни в историята на кабалата и астрологията, но в духа на Учителя те добиват съвършено ново значение. Знакът на Слънцето – окръжност с точка в центъра – изразява Божест­вения свят, който разрешава всички проблеми мигновено, тъй като монадата или Божественото начало в човека (точката в центъра) има “радиално” отношение към всички същества и неща в Битието – не само добрите и близките, но и лошите и “чуждите”.
По тази причина – учеше Антонов, - в Слънчевите астрологи­чески часове ние имаме най-голяма възможност, най-голям шанс да проявим Божественото в себе си, а също да го проя­вят и околните хора, същества и сили, според естеството и пробудеността си. То възстановява в един миг всемирното равновесие, реализира абсолютната справедливост и дава всекиму това, което му е необходимо – в настоящия момент, а не в бъдещия. При това, Божественото уравновесява всички интереси и всеки негов акт оставя всички участници доволни. Неговият израз е спонтанността, верността на първия им­пулс, на вътрешния глас. Изразява се като съзидателство, творчество във всяка област на живота и човек става цен­тър на внимание: хора и обстоятелства се групират около него. Духът, монадата, индивидуалността тогава взимат връх и човек по това време е дотолкова значим, доколкото се разкрива по уникален начин. Слънчевото начало, проявяващо се в съответните периоди и астрологични часове, изисква не­зависимост, творческа свобода и нужната самота понякога – индивидуален жизнен радиус, за да функционира правилно. Ето защо, в Слънчевите часове, независимо дали е сам или с други, човек трябва да реализира нужния периметър около себе си, за да бъде полезен на максимален брой същества. В този сми­съл, Бог или Божественото е синоним на “всички”- или на срав­нително най-голямата група. Който проявява Божественото в себе си и изхожда от интересите на Цялото или на въз­можно най-голямата група, той винаги е свързан с Божестве­ния свят и затова нещата, които иска от Бога или Бог из­вършва чрез него, стават мигновено. Естествено, популиз­мът е негативен критерий, когато по-голямата група е на ниско еволюционно ниво. В такива случаи Божественото, в Слънчевите периоди, се проявява чрез индивида по най-уника­лен начин, дори и да се налага да се съпротиви на всички.
   В знака на Венера, при който кръгът се намира над кръста, Божественото е излъчило от себе си физическото и го е поставило в подчинено положение. Затова във Венери­ните часове винаги се наблюдава надделяване на Божестве­ното над физическото, но вече не на “първото” Божествено (окръжността с точката в центъра), а на една проекция на Божественото – окръжността без точка, символ на женското начало или на душата, която е изместила собствената си ин­дивидуалност от центъра и има най-силно желание да по­могне на друга индивидуалност да се изяви, на друга личност - да се развие или да бъде щастлива.
 Но това е само един от импулсите на Венера, докато специ­фичната потребност на душата да бъде спътник, а не цен­тър, се символизира от втория елемент на астрологичес­ката символика – сърпа, полумесеца, четвъртина месеца. Той е символ на духовния свят, на душата и на всички духовни ан­гели, които нямат още радиално отношение към всички оста­нали точки на Битието, а се отличават със симпатии и ан­типатии – със същества и неща, които им са по-близки и с такива, които им са по-далечни, безразлични или антипа­тични. Това е необходимо на духа, за да може да се поляризира – да слезе в материята и да добие нови качества, непонятни и непостижими за съществата, които никога не са слизали, не са потъвали там. Ето защо, окръжността без точка в центъра е, всъщност, лунният принцип или принцип на духов­ния свят. И наистина, така се изобразява Луната при пълно­луние. По-коректните астрологически школи символизират Луната по четири различни начина, в зависимост от фазата й. Така, окръжността без точка в центъра, като елемент на знаците на повечето планети, ги причислява именно към ду­ховния свят или, по-точно, към комбинациите на духовния свят с физическия. Значи, при всички планети от Меркурий до Плутон няма планетен знак с точка в центъра на окръж­ността и това придава огромно, решаващо значение на Слън­цето, което единствено разрешава всички проблеми, тъй като поставя Искрата Божия или монадата в центъра на жи­вота – именно живота за Цялото. Всички останали същества и обстоятелства То ориентира в периферията, имайки ед­накво отношение към всяко от тях. Ето защо истинските езотерици – астролози, окултисти, ученици на Божестве­ните Школи – очакват с нетърпение слънчевите аспекти по дирекции, прогресии и транзити и по астрологически часове и други цикли, за да разрешат даден проблем мигновено и ця­лостно. Във всички останали случаи, решението остава час­тично.
 Разбира се, съществуват и трансплутонови планети, чиито знаци, за разлика от останалите, имат точка в средата, в центъра на окръжността. Според “Астролония холизатика” на Елма, това са Ренун, Олна и Тот, но засега човечеството почти не възприема тяхното влияние. Само Учителите са способни да живеят за всички и да не приближават някого по­вече от друг, освен според Волята Божия - спонтанно или ритмично и в сроковете, определени от нея. Има още един знак за Централното Слънце, почти непознат на астроло­зите в света – това са две окръжности, една в друга, с точка в центъра. Нашето локално Слънце е женско, а Централното – мъжко. Значи, има два вида Божественост, а, още по-точно – три вида; ала съвременната астрология още не разграничава Централното Галактическо Слънце и другите междинни слънца от Централното Вселенско Слънце.
   Върхът на еволюцията в духовния свят, символизиран от знаците на четирите фази на Луната, отразени в доб­рите ефемериди – новолуние, І четвърт, пълнолуние и пос­ледна четвърт, - е майчинството. Дълбоката, инстинктивна необходимост да се грижим по всякакъв начин за по-слабите или различните от нас, докато укрепнат и изявят Божестве­ното, е именно свещената роля на този велик принцип. В за­висимост от разположението му като символ в знака на да­дена планета, се съди за мястото на тази мотивация, на този импулс във влиянията на тази планета. В повечето ас­трологически книги и таблици не са отбелязани правилно първата и последната четвърт като половинки, а са нарису­вани именно като Луни. Неправилно се отбелязва и новолуни­ето като напълно черно кръгче, докато то би трябвало да има бяла точица в средата. Черното кръгче, всъщност, е символ на затъмнение. В Божествен план, четирите фази на Луната или, още по-точно, 28-те, представляват съответ­ните “фази” на чувството за грижа и съвършена практическа проява на любовта към всички, които в даден момент имат нужда от нея и ние сме в състояние да им я дадем, без да ис­каме в замяна нищо. Ортодоксалните астролози и символози не подозират, че Луната съдържа и потенциалната възмож­ност да обича подобно на Слънцето, т.е. не само по принципа на близостта и симпатията, но това е възможно само по време на пълнолуние и засега се изявява предимно от същес­твата на ада, тъй като в тях този импулс не е напълно убит и те инстинктивно се мъчат да го реализират, макар и в най-ужасните измамни, насилствени или мазохистични форми. Любовта към всички на природно равнище се проявява рядко в програмираните същества и в ангелските йерархии, но изб­ликва понякога дори и в животните: например, майката от един вид, която отглежда деца на животно от друг вид. На сегашния етап от драмата на Вселената обаче, в нашия участък, който е все още на излизане от 13-та сфера, държи първенство един пропаднал клас от божествата илухими, ко­ито са унизили до крайна степен противоположните им бо­жества – алохимите – и са ги нарочили като “дяволи” и “де­мони” (или са ги превърнали в такива), поради това, че пос­ледните не могат да приемат илухимния, лунен модел на лю­бовта с обект. В бъдеще ще се види, че голяма част от най-пропадналите същества в ада и техните представители на Земята, които са с монада, т.е. искра Божия, ще възкръснат в един миг, ще възвърнат своя Божествен първообраз. Това не значи, че сега те нямат вина и че не могат още в настоящия миг да си преобразят, но означава, че те са забравили основни Божествени закони и са си позволили да се озлобят и да мис­лят само за себе си. В мига, в който някой от тях се прости с озлоблението и реши да прости на ангелите, които са го пратили в ада, защото не са отвърнали на любовта му, той ще се преобрази и ще се върне в лоното на Божествената Вселена.
Дълбоко разбиране на елементите на астрологическата и ка­балистическата символика е невъзможно без проникване в езотеричното ù значение. Ето защо, би било безпредметно тук да се излагат само елементарните ù постановки. Ема­нуил Сведенборг казва, че и най-черният дявол, от най-долния кръг на ада, ако е способен само за миг да помисли за Бога и за ближния, се озовава незабавно в най-върховната обител на рая, в самото лоно на Бога; и най-възвишеният елохим, който е станал едно с Бога, ако си позволи само за миг да помисли за себе си и за света, автоматично се озовава на дъното на ада. Без тези основни познания, всякакви занимания с философия, религия, окултни науки и, в частност, с астрология, са из­лишни.
   КРЪСТЪТ, като елемент на астрологическата симво­лика, бе обяснен от астролога Иван Антонов като предста­вител на физическия свят, дори на нисшите, адските сили. Доминирането му над Луната в знака на Сатурн той обясня­ваше именно като превъзходство на физическия свят над ду­ховния или – още по-лошо – на ада над душата. Безспорно, може и така да се мисли; и това постоянно се наблюдава по време на Сатурнови аспекти, години, месеци, дни, часове, но то не означава, че това е доминантната проява на Сатурн или на Седмúцата. Това са само печалните последствия от неспазване законите на Битието, но всъщност Духът на Са­турн, като представител на йерархията на Логоса, се грижи за опазване на формата на живота – на неговата екология и неговите закони. Ето защо, в най-висок смисъл, Сатурн е про­водник на Правдата и Закона, представляващи формата, структурата, програмата, анатомията и физиологията на Разумната Вселена, съдържаща строги алгоритми за самоп­речистване от вируси. Всички отклонения на съществата, излизащи извън рамките на Божественото равновесие, са обект на строго наблюдение и санкции от страна на Пазите­лите на Реда и затова всеки, който е поставил себе си или света над Бога и ближния, неминуемо трябва да бъде въдво­рен на местожителство в ада.
 Адът не е само една област на Битието или, разпределен ло­кално на много места; той е, преди всичко, една психо-соци­ална реалност. В този смисъл, не съществува неправда в света, защото всичко, което се случва, дори и най-трагич­ното, е под контрола на ангелите на Съдбата и е израз на присъдите, издавани от тях (всъщност, нашите собствени самоприсъди). Ето защо, ученикът не бива да се плаши от кръста в знака на Сатурн и неговата доминираща роля, но трябва да очаква неговите периоди съзнателно и с радост, за да може да съзре, осъзнае и извърши корекция на своите несъ­вършенства и отклонения.
Единственият ни изход от неизбежните Сатурнови ограниче­ния и разплащания, е благодарността. Учителят Беинса Дуно казва, че благодарността е еквивалентна на плащането. Именно то е психологическият изход от страданията. Но има и обективен, чисто практически изход по време на Сатурново въздействие, за да не бъдем размазани от напреженията му. Това е пробуждането на Божествената съвест и способ­ността ни да се стегнем до максимум. Да се натоварим с без­користно даване, служене и преизпълняване на обществените ни задължения; или чрез тайна благотворителност и благо­деяния. В тези случаи, Съдбата ни вижда силно светещи; в съчетание с тази самодисциплина, пълна жертвоготовност и абсолютно себеотрицание – отричане на собствените права и нужди, - с душевната нагласа да благодарим за всичко и да превърнем отчаянието, роптанието и чувството за “правда” и отмъщение в прошка, ние излизаме в друго Сатурново изме­рение и ставаме неподвластни на кармичните удари. Една бо­лест, едно нещастие, една катастрофа или даже смърт, ре­ално се избягват чрез повдигане на живота и съзнанието на нивото на безкористното служене, отказвайки се напълно от мисълта за себе си. В някои случаи, Кармата ни заобикаля, само ако се откажем и от мисълта и грижата за “своите” си.
   В отрицателен смисъл, доминиращият кръст (или него­вият вариант – стрелата в знака на Марс) означава преобла­даване на формата или на егоистичната и себична експресия над съдържанието. Засега ние нямаме известен знак, освен в неоезотеричната астрология на Бялото Братство, за аст­рологически фактор, обединяващ форма, съдържание и сми­съл. Такъв е само знакът на Централното Слънце или зна­ците на трансплутоновите планети. Останалите планети в конвенционалната астрология и дори в популярно-окултната изразяват проблеми и взаимоотношения само между форма и съдържание. Смисълът, изобразяван чрез точката, там при­съствува само в знака на Слънцето. Ето защо, във всички по­добни общества и техните философии, религии и окултни системи властва дуалистичният принцип на противопоста­вяне на зло и добро, на Бог и дявол, на дух и материя, на пра­ведност и грях, на форма и съдържание и, в частност, на “добротворни” и “злотворни” астрологически фактори. Срещ­нете ли такъв автор, такава интерпретация, имайте пред­вид, че това е все още духовно учение, но не и Божествено. При тях Божественият принцип в езотеричната астрология е олицетворен само от Слънцето – само там най-добрите майстори на тази наука дават образци на диалектическия синтез между смисъл и съдържание. Но поради липса на трети елемент, те все още не могат да стигнат до фор­мата. Това триединство е приоритет на Божествената Школа, която има само един Бог и един Учител и събира сво­ето Ято във всяка точка на времето и пространството, къ­дето е необходимо да се зачене една нова Божествена кул­тура.
   По въпроса за градивните символи на астрологичес­ките знаци ще се говори обширно в бъдеще. Това касае не само планетите, но и зодиакалните знаци, домо­вете, аспектите, градусите, минутите и секундите, различ­ните точки и пр. Познатата и най-много разпространена сега класическа система има съхранени някои от основните фи­гури и техните съчетания, но в повечето случаи те се изпол­зват погрешно или непълно и няма съзнание за първоначал­ното им значение. Защо, например, Луната в знака на Мерку­рий е “легнала” – какво означава това? Значи, не само чети­рите фази на Луната във вертикално положение представля­ват факт и символ. Понякога ние виждаме Луната на небето именно в такова положение. Дори има поговорка: “Легнала луна – прав моряк, права луна – легнал моряк”. Легналата Луна с рогове нагоре намираме и в древните символики - например, египетската. Това са дълбоки тайни, които са се преподавали винаги в Школата на Всемирното Бяло Братство и без тях прохождане в езотеричните науки е невъзможно. Освен това, всички познати астрологически системи и техните символи в различни епохи и народи са отминал етап и ние трябва да сме чутки към новите реалности и към една нова астрология, ко­ято отговаря на космичния момент. На този етап ще гово­рим за действието на космическите астрологични фактори и ще прибавим само някои малки елементи от бъдещата наука “небомъдрие” от елемента на “небомига” (хороскопа) на чо­века, на дадено явление или начинание.
  
 АСТРОЛОГИЧЕСКИТЕ ЧАСОВЕ В ПРОГРАМАТА НА УЧЕНИКА
    
   Досега бяха правени няколко пъти опити за синтез на познанията и наблюденията по този въпрос. Те трябва да се открият в определени текстове и да се прибавят към насто­ящия материал.
   В Школата на Бялото Братство, по указание на Учи­теля, се работи с различни кабалистични системи. Една от тях отговаря на сезонното деление на годината и има отно­шение към духовния свят и природните ритми т.е. към зоди­ака, според неговото деление на пролет, лято, есен и зима. Според Учителя, съществуващият Юлиански календар, с на­чало Новата година, е валиден за физическата година; зодиа­кът, с начало 21 март – за духовната година; а един бъдещ календар и астрологическа система с начало Преображение (19 август) – към Божествената година. Засега ние изслед­ваме закономерностите на първата и втората система. Ну­мерологически, числото на датата в християнския календар и неговите цифрови елементи и взаимоотношения определя формата на събитието; вибрацията, получена по класичес­ките нумерологически изчисления, определя съдържанието. Към съдържанието (или преживяването) включваме и въз­действието на зодиака и зодиакалната, еклиптична астроло­гия. В този смисъл, към формата може да се отнесе еквато­риалната астрология – ректасцензиите. А към смисъла ние отнасяме, зодиакалната и екваториалната астрология, с на­чало Първия съборен ден – 19 август. На този етап, почти не са ни известни сериозни разработки и опити в областта на хоризонталната, галактическата, космичната, сферичната астрология. Малцина съобразяват хороскопите с центъра на галактиката, с посоката, в която се движи Слънчевата сис­тема и прочие. Това е предмет на бъдещата езотерична аст­ролония, а не само на астрологията. Астролонията е не само наука, но преди всичко изкуство и бяло действо – съзнателно опериране с космичните въздействия или, по-точно, с удиви­телния синхрон между микросвета, мезосвета и макросвета, чието взаимодействие мъдреците импулсират и използват от хилядолетия.

   Засега ще сумираме опита си за въздействието на аст­рологическите часове от последните 30-35 години.

   І. ХРАНЕНЕ И ЧАСОВА АСТРОЛОГИЯ

   Иван Антонов твърдеше, по Учителя, че ученикът трябва да се храни само в Слънчев, Юпитеров и Венерин час. В никой случай не бива да се яде в Марсов и Сатурнов час. Това ние проверяваме от дълги години и до днес се оказва аб­солютно вярно. В Сатурнов час действа отделителната система и всеки може да се увери в това с едно любопитно, макар и прозаично наблюдение: обществените тоалетни имат най-много посетители в Сатурнов час... Може да се предположи, че микропоричките на клетките в Сатурнов час изхвърлят боклуците и се затварят, след като се е извър­шила дисимилацията. Храната, поета в такъв час, не се всмуква, не се асимилира, а очаква определения от природата астрологически час, благоприятен за всмукване, затова в Сатурнов час тя моментално започва да гние. Кристализира и става токсична; организмът се мъчи да я всмуче вторично, защото в Сатурновия час се е натрупала най-близко до усти­цата на клетките. При ядене в Марсов час, също се наблюда­ват негативни ефекти. При ядене в Сатурнов час (именно ядене, а не хранене – защото “ядене” произлиза от думата “яд” – отрова – и означава отравяне), най-малко до едно дено­нощие след това, човек усеща силни болки във всички места, където е имал оплаквания и изобщо се чувства разнебитен. При ядене в Марсов час последствията са възпаления, сър­бежи, запек, екземи др. Всичко това е особено силно, ако човек е ял животински, млечни, тестени, солени и сладки храни или е ял бързо и в големи количества, особено в присъствието на студени течности; но и топли не бива да се пият по време на ядене. Например, руският обичай да се пият чайове веднага след ядене допринася много за руските национални болести и бързото напълняване и състаряване на хората. Особено фа­тално е яденето след залез и преди изгрев слънце. Според Учителя, който иска да бъде здрав и млад и да живее от 120 до 500 години и повече, в никой случай не бива да яде в интер­вала между залеза и изгрева на слънцето и не бива да заспива след 10 ч. вечерта. Знаейки това, тъмните сили дават всичко, за да внедрят нощния живот, студените напитки, преработените храни, месото, рибата и т.н.
   Според нашия опит, храненето в благоприятни астроло­гически часове може да се разграничи в духа на бота­ническата наука.
   Слънчевият астрологически час е определен от приро­дата за приемане на едносемеделни растения: житни, лукови и палмови. Сред житните, на първо място е пшеницата. За нея Учителят говори много и много работи с нея в Братст­вото и Школата. Чистата пшеница, добита без химикали и по новите начини, изложени в беседите и лекциите, както и спо­ред сродните школи и научни открития, дава всичко. Тя е най-интегралната храна. Според един велик закон на съответст­вията, ние знаем, че житото и хлябът в растителния свят, в бита на човека, са проекции на Словото. Затова, именно, жи­тото на трапезата и хлябът са незаменими. Тук не е мяс­тото да се излага подробно Учителювата наука за хране­нето, но от гледна точка на нашия опит в часовата астроло­гия, може да се потвърдят Неговите думи, че човек може да се храни само с жито, пшеница. Това е особено вярно за хра­нене в Слънчев час: според Учителя, ако ученикът се храни един път на денонощие само в Слънчев час, зрънце по зрънце, става ясно защо е възможно дори да не се храним всеки ден. Това се доказва от житията на известни светии и адепти, които са се хранели и се хранят със сурово жито даже веднъж седмично или месечно. Някои последователи на Бялата Ложа наистина се хранят само веднъж седмично или месечно, спаз­вайки именно тези правила. Това, обаче е невъзможно за нас, освен в много редки случаи, тъй като ние не сме стигнали до ядреното разграждане на храната, до извличане на ядрената ú енергия. За тази цел е необходима много по-голяма подго­товка, включваща определени действия в астрологическите часове още през нощта. Има големи тънкости в пътя на уче­ника, познати само на най-новата, славянска и българска Школа. Това нахранване само за един Слънчев час, което дава чувство за ситост и сила за дни и седмици, е възможно, само ако човек спазва времето за ранно лягане и ранно ставане, за изучаване на Словото и работа с Него (не само индивидуална), за посрещане изгревите на Слънцето и игра на Паневритмия; ако не се отклонява от изискванията за самота и периодична обмяна на аурите със сродни души и с народа. Затова, за нас е по-реално да правим опити да се храним според астрологичес­ките часове като оглашени, а не като ученици – т.е. включ­вайки и разнообразни плодове и зеленчуци, и готвени храни. Екстремалност и самоизтезаване са изключени в пътя на Бо­жествената Школа и нейният белег е умереността, чувст­вото за приятност и удоволствие, блаженство и щастие, за разлика от повечето духовни и светски школи. В Божестве­ното Училище никой не принуждава никого, никой не ни наблю­дава как изпълняваме упражненията си и как живеем и не ни прави забележки. Всичко изхожда от личния стремеж и съвест и от собствената преценка, кое от Учението ни привлича и кое още не е за нас. Затова горещо се препоръчва включва­нето и на Венерини и Юпитерови растения и методи на хра­нене в рациона, в съответните астрологически часове; още повече, че истинска пшеница, съдържаща споменатата сила, засега не се произвежда почти никъде. Оригиналното житно зърно е много по-едро и пълноценно от всичко известно сега на планетата ни и затова всеки ученик, който би пробвал да се храни по най-високия идеал с пшеница, която е купена или обработена с рало, плуг, сърп, комбайн и пр., и торена с из­куствени или естествени торове, държана в хамбари с месеци и години, не може да даде очакваните резултати и е даже опасна. Лев Толстой има един разказ – “Пшеничено зърно, кол­кото кокоше яйце”, - в който разкрива тайната, как предците ни са добивали такова жито. Преди всичко, те не са го прода­вали и купували. Учителят казва, че първото нещо, което ще отличи Бялата Ложа на Земята в даден народ с пробудена ис­кра Божия, е да направи житото и хляба безплатни.
   По закона на съответствията, по същия начин и Слово Божие, което не се купува и продава, има неизразимо по-го­ляма сила от пазарното.
   И така, в Слънчев астрологически час е желателно да се храним с пшеница, палмови или лукови растения. Това не може да стане едновременно в течение на един Слънчев час, за да не се смесват храните. Правилно е в първия Слънчев час до обяд да се храним с жито, а в следобедния – ако житото не ни е нахранило, - с палмови или лукови растения, в зависимост от преобладаващите влияния през деня: вибрация, дата, ас­пект, ден от седмицата и пр. Храненето със сурова пшеница от пазара е опасно, защото и най-доброто ú измиване не я ос­вобождава от отровите, а при варенето известна част от тях излиза. Макар че при хвърлянето на първата вода си оти­ват и много ценни вещества, в такъв случай това е за пред­почитане. Най-доброто е човек сам да си отглежда пшени­цата. Събирането ù не става с жътва, а с ръчно ронене на класовете. Зърната, които паднат долу или нарочно се изпус­нат, дават новата реколта, а останалата маса от растени­ето регулира напълно богатството на почвата. В култур­ните страни това се експериментира с успех от десетиле­тия и там няма трактори, оране и дълбока жътва до корена – специални машини само посаждат отделните семена сред не­изораните стърнища, а някои минават и без машини. Урожаят и качеството са баснословни, но за тази цел там са се отка­зали от големия добив на слама за фураж за животните. Нещо повече: жито, ронено с ръце, съдържа енергията на пръстите на човека, особено на палеца, която включва глъ­бинната програма на зърното за ядрено събуждане. Всяко съ­щество, всяко растение се нуждае от милувка, от съприкос­новение с човека, от музика и говор, а традицията и цивили­зацията са го лишили от това почти изцяло и ако слуша зър­ното нещо, то е грохотът на машините, ругатните и мис­лите на производителите.
   Едносемеделните растения, с връх пшеницата – най-нап­редналата в еволюцията на растенията, - имат само един семедел, а това пробужда пряко монадата, т.е. способността на искрата Божия да обича всички и да редува самота с общу­ване по ритмологични програми или по вътрешен импулс – с различни същества, поотделно или групово. Под “всички” обаче тук се подразбират само разумните и добрите хора, а не кой и да е. Разбира се, житото е символ и проводник на най-върховното качество на Божествената Любов да се раздава като слънцето дори и на враговете, на лошите хора, но това е по силите само на великите души, които са станали едно с Бога и са мощни като Бога. Тяхната маса и скорост са тъй големи, че те никога не могат да влязат в гравитацията на по-слабо същество от себе си. В този случай, едносемедел­ните растения помагат и за любовта към неближния, даже към врага.
   Второ тяхно качество е брадатият корен. Това е явен символ и израз на същата тази “радиална любов” без предпо­читания, поради което тя не пресъхва. Кухината на едносе­меделното стебло прави тези растения, както и хората, ко­ито се хранят със зърната и плодовете им, идеални провод­ници на Духа, “вълшебни флейти” в ръцете на Бога, без адско или ангелско его.
   Двусемеделното растение, колкото да е разклонено, има основен, вертикален, най-мощен корен, който се забива надълбоко в земята. За тях той си остава основен източник на захранване до края на живота им. Това е израз на нуждата от постоянна, продължителна близост с някого; символ и из­раз на любовта с обект; манталитетът на раздвоените мо­нади да живеят със симпатии, безразличия и антипатии. Това ги причислява към духовния свят – света на ангелите, които живеят по двойки или в семейства, родове, йерархии. Тяхното естество изключва възможността за обмяна с индивиди от друга йерархия – инак те биха загинали. Следователно, бра­датият корен на едносемеделните растения наистина е из­раз на “радиалната” любов, т.е. способността да обичаме всички, и то не само абстрактно. И у тях в началото се явява основен, вретеновиден корен – преминават през личната лю­бов към сродна душа или предпочитана група, йерархия – но този корен бързо изгнива. Тогава се отваря път към кухото стъбло на едносемеделните същества и растения. В стеб­лата на двусемеделните растения земните и небесните енергии не могат да се въртят вихрово, тъй като основният корен и плътността му ги затваря. Има една особена енергия откъм центъра на Земята – енергията на Космическия Човек, - която може да се върти само в цилиндрични, кухи стъбла, отворени отдолу. Същото става и с “едносемеделните” хора и монади (с произход от Божествения свят и вече пробудени за него). На такива, именно, се препоръчва да практикуват храненето с едносемеделни растения, за да поддържат спо­собността си за най-високата любов – любовта към всички. И към отделни обекти, но периодично; и то само към такива, при които Бог ги праща или които Бог им изпраща, а не по­ради лични кармически или плебейски вкусове. Дори и високо аристократичните предпочитания по линия на Високия Идеал и Космичната Вярност, днес още не са Божествени. Те са само духовни, защото съдържат инертност и егоизъм – не­възможност да се раздаваме на хора, които не ни доставят лично удоволствие и не поставят персоната ни или собстве­ната си персона в центъра на вселената. Божествените хора и божествата елохими могат и едното, и другото, без да из­падат в трагични противоречия. Такива хора още в това пре­раждане стават все по-млади, здрави и прекрасни и някои от тях постигат безсмъртие.
   Има и други белези на едносемеделните растения и на храненето и работата с тях в Слънчев астрологически час, но засега няма да се спираме на тях. Например, палмовите растения са особен Божествен клас, който изразява любовта с обект, но тази любов при тях си остава Божествена. Тя не е като астралната или даже “будическата”, в които егоизмът обикновено надделява и нивото на нашия вкус и избор ни вплита в кармични възли.
В най-положителен смисъл, приемането на палмови плодове, и то различни, според естеството на следобедния Слънчев час, развива у нас любовта като майчинство, като откриване на сродната душа и сливането с нея, като способност да се пос­ветим само на едно същество с искра Божия или на едно Бо­жествено семейство, но едва след като сме почувствали и открили кое е най-достойното на Земята и на Небето, опре­делено ни лично от Бога. Всеки, който си мисли, че е вече нап­равил този избор, но се оказва, че така се е ограничил да не бъде свободен за срещи и обмяна със сродните си души от кос­мическата му верига, не е бил под влиянието на “палмовата” любов и изразява вкуса и избора на двусемеделните растения. Тук, в частност, става ясно, защо ябълката се дава за пример като плод на грехопадението: тя е прекрасна, но е все пак двусемеделно растение. Адептът от ада, наречен в Библията “Сатана”, е предложил на човешкото сърце ангелски, а не Бо­жествен модел на любовта, въпреки че човекът е бил послед­ното творение на Бога и, следователно, е “едносемеделен”. Една враждебна, мощна йерархия, се е надявала да върне чо­вешкия род назад в развитието му, в ангелската еволюция, през която той вече е бил преминал. Ева е приела това и е убедила и Адам да го приеме. Ето защо, според Учителя, от 8000 години насам се консумират последствията от този погрешен избор, тъй като човешкият род не иска да живее като последно творение на Бога – творение “едносемеделно”, способно да обича всички същества с монада и да се обменя с тях по волята Божия, без това да го лишава от личните предпочитания. (Учителят обяснява в беседите Си, че това са 8000 х 25000 години = 200 милиона земни години - б.п.).

   ЛУКОВИТЕ растения са деца на трети клас божества, способни да обичат всички, но неспособни за Майчинство, Съпружество, Синовност. Който е прекалено привързан към човек, род, племе, вяра и пр. и не може да възприеме истината на същества извън своя тесен кръг, извън естеството на своята йерархия и своите привързаности, поради което е станал много мек към тези, с които е обвързан и затова се подчинява на установени норми, но е суров или безразличен към “външните”, трябва да яде повече лук, лукови растения. Това има особена сила, когато спазва следобедния, “луков” слънчев час. Максималното му въздействие е във вторник, но може и в сряда и събота, а също и в понеделник. Четвъртък, неделя и особено петък донякъде обезсилват луковите рас­тения, а те придават на човека смелост, кураж, борбеност, честност, себеотрицание, и - най-вече – сила на личната воля да се откъсне от астралните и будическите си привърза­ности (и даже от тези на падналите божества-илухими) – си­лата да отстоява своята индивидуална независимост.
 Има различни чакри и висши тела на човека, които се разви­ват чрез отделни лукови растения, но това е обект на езо­терическата часова астрология, на особени задачи и упраж­нения, с които се занимава ученикът от Школата. Например, астрологически казано, кромидът е “Марс в заточение”, т.е. Марс в знака Телец, тъй като той е най-сладък от всички лу­кови, въпреки лютивината си. Неговият “манталитет” е зат­вореността на желанието или либидото в множество кон­центрични обвивки, ризи. Това съответства на строго опре­делен тип женско либидо – не само в жените, но и в много мъже – и е в синхрон с ролята на прогестерона (естрогена) в кръвта. Обратно, чесънът усилва стратегията на тестос­терона – на типично мъжкото либидо – и затова той е бял, а не розов или виолетов; и неговият “манталитет” е радиален, а не концентричен: либидото в центъра има еднакво отноше­ние към всяка скилидка в периферията. Народът е забелязал тази разлика и я е отразил в своите пословици и поговорки. Ето защо, в специалната либидна нутрология (наука за хране­нето), като дял на часовата астрология, се препоръчва инди­видите с прекалено “чесново” либидо, което върви по линия на козела, т.е. свръхпродукцията на тестостерон, да избягват месата, тъй като кръвта съдържа най-много желязо (което е същото по въздействие) или поне да преминат от чеснови на лукови храни. Това ще развие у тях повече нежност, деликат­ност, преклонение, почитание и способност за продължи­телно и красиво ухажване, т.е. прелюдия. Този проблем е добре схванат и изразен в един от разказите на Н. Хайтов, но го третира и Радичков в думите на героите си за “луковата” и “чесновата” любов. И обратно: ученикът, който има слаба долна челюст и неразвит тил или това е отразено в ръката или хороскопа му, ако той се стреми към съвършенството, би трябвало да усили “чесновата” фаза на “вихрун” в себе си (кун­далини на VІ-ата раса, славянската), особено в Слънчевия час на съботния следобед, когато учениците от Школата ядат чесън. Народът е гениален и затова във всички страни, по ин­стинкт и от опит, той е стигнал до много от тайните, за които говорим. Случайно ли е например, че събота се яде леща с чесън; случайно ли е, че луканката – въпреки че ние изцяло отричаме месоядството, - също е най-предпочитана с чесън? Това са не само профилактични мерки на народа, а дълбокият му опит, че съчетанието на пресовано сушено месо със силни подправки и чесън, плюс ракия с чер пипер или мастика, са особено предпочитани от поклонниците на Дио­нисиевия култ и до днес на Балканите, по определени при­чини... Подобно е въздействието и на различните видове “апетитки”, кетчупи и лютеници, манджите с лют червен пи­пер и натуралните чушчици-арнаутки, без които балканецът, индиецът и мексиканецът не може да бъде тъй пословично потентен. Чушките съдържат много желязо и всичките им свойства усилват Марсовия елемент, особено когато са чер­вени и, най-вече, лютите чушки. Адската кухня използва всичко това инстинктивно и вследствие на дълговековен опит, но само дълбоката наука на Бялата Ложа може да обясни защо луковите, като едносемеделни, поддържат либи­дото по принцип, а пиперът, черният пипер и всички подобни възбудителни растения и подправки от двусемеделни расте­ния дават енергия преди всичко за удоволствия с определен обект, за поддържане предпочитанието към определен обект. Такава е и ролята на вината и ликьорите, за разлика от кон­центратите.
   Всичко това не означава, че ученикът на Новото трябва да избягва напълно традиционните национални ястия, но той трябва да знае точно кога, колко и как да ги използва. В този дух, той би си обяснил още много тайни на народната гастрономия, като тази например, защо бобът се готви обикновено с червен пипер и люта чушка... Ние знаем от Сло­вото, че белият боб, ако е готвен с месо, има отношение към сатанинската вярност, а вегетарианския - към ангелската вярност. Но, за да се поддържа верността на предпочетен чо­век, който не е сродна душа, а само астрална играчка, черве­ният пипер играе много важна роля, тъй като инак такава “вярност” има склонността да отпада. Адската кухня е пред­видила всички тънкости и е цяла отделна наука в преизпод­нята на Земята, за да може да поддържа, с природни и изкуст­вени подбудители, насилственото съчетаване на несродни души. На тази “кауза” служи цялата хранително-вкусова про­мишленост – домашна, фирмена и държавна, осветена даже от църквата! Нормални същества, при нормални условия, ня­мат нужда от нейната подкрепа и от всичките изкуствени ендофини, подправки, запръжки и напитки, за да остават по-дълго време заедно, отколкото е определила природата за всяка отделна двойка или семейство. Всички останали гледат в захлас симпатичния наш виртуоз на готварските шедьоври, вечер в 6 часá по Първа програма, за да наблюдават после ефектите от тази кухня в живота на Дръзките и Краси­вите...
   Във Венерин час е желателно да се консумират двусеме­делни костилкови растения. Костилката е израз на любовта с обект, и то само един обект – влюбеност, годени­чество, съпружество, майчинство с едно дете или едно по-любимо. Това е специален, огромен дял от черепа на човека и от неговото психо-физиологично устройство, от неговото “Дърво за познание на доброто и злото”. “Дървото на живота” е друга, по-висша система в организма и психиката, за която говорихме в темата за едносемеделните растения. Посяга­нето към плода на “Дървото за познаване на доброто и злото”, т.е. към етиката, представлява “първородният грях”, според Библията и повечето свещени писания на народите. Бог е поискал от първите човеци – или, по-точно, от ангелс­ките йерархии, които са прекроявали човека с определена доза самодейност, след като вече Бог го е бил създал “едносемеде­лен”, – да не посягат към етиката. Първите божества и ан­гели-самодейци, в съюз с един паднал елохим, пръв син на Бога, играещ ролята на лошия, са решили, че човекът трябва да започне да се съобразява с писани правила, норми и закони на поведение, възведени в “Божии заповеди” – уж дадени от Бога, но написани и редактирани почти изцяло от тях. При това положение, една “успешна” генно-инженерна операция в астралния свят в дълбоката древност е прекъснала връзката на човешката монада с Бога и е стимулирала за развитие не Дървото на Живота, а заложеното в човека “Дърво” на ети­ката – “дървото” на представите на ангелите за добро и зло. От този момент насам какви ли не узурпатори на трона на религията и властта са представяли на човека по различен начин що е добро и зло и са го съдили, принуждавали са го сам той да съди и осъжда ближния си, от гледна точка на тези ефимерни, исторически представи. Това може да се проследи ясно в Стария Завет и в досегашната история на народите. В този смисъл, двусемеделните растения може да са невинни, но консумирани и преработени с предпочитание пред едносе­меделните, особено в съчетание с продукта на касапина и производителя на алкохол, наркотици и гастро-шедьоври, стават най-мощен символ и оръжие за съдействие на грехо­падението.
   Ето защо, окултният ученик от Школата на Бялото Братство, особено в България, обръща сериозно внимание на науката за консумиране на зърна и плодове на едносемедел­ните растения, като спазва правилото и в този случай да приема костилкови предимно във Венерин час, а семкови - в Юпитеров.
И така, Юпитеровият час е най-подходящ за хранене със сем­кови плодове, но с не повече от 12 семки, а в особени случаи – до 24 семки. Това означава, че костилковите и семковите пло­дове имат отношение към развитие на съзнанието и само­съзнанието и е добре да се ядат от изгрев до пладне. От обед до залез слънце Юпитеровите часове са Нептунови, от което следва, че плодовете в такъв час трябва да са многосемкови – тиква, пъпеш, диня, краставица и пр. Те развиват особен вид колективно съзнание: вярност към “мезоколектива”, към гру­пата – сроден клас, йерархия, народ, общност и пр. Затова те са все още ангелски плодове, а не Божествени, тъй като мо­надните растения (едносемеделните) пробуждат преди всичко искрата Божия, т.е. жаждата и способността за об­мяна с всяко същество с монада от всеки клас и всяка йерар­хия – по волята Божия и по вътрешен импулс, което е едно и също.
Тука ние трябва да разграничим психологическите категории “импулс” и “влечение”, “предпочитание”, “привързаност”. Им­пулсът е Божествен и произлиза от искрата Божия, от цен­търа на сърцето, и представлява Божият глас, т.е. сам Бог в нас, тъй като сърцето и кръвоносната система, ни повече, ни по-малко, са сам Бог-Отец, материализирал се обективно вътре в нас! Той не е някъде далеч, някъде навън, а е Това, Ко­ето тупти непрестанно в гърдите ни и Което прелива от любов и се свива болезнено, когато я пестим. В този смисъл, едносемеделните растения, в съчетание с това, което ги е създало – първия импулс на сърцето, първата мисъл, която ни е дошла, способността ни да разпознаваме Любовта и Сло­вото и да им се откликваме мигновено и без замисляне – да­ват свобода на Божественото Начало в нас и ни подтикват към “изобилен и пълен живот”, към вечна младост, здраве, красота и безсмъртие.
 Двусемеделните растения, приемани в оригинален вид – нап­раво от дървото или корена и добре измити – подхранват способността за разпознаване на Сродната Душа (костил­кови) и незабавния ни отклик и сливане с нея; на нашето соб­ствено интимно семейство или Ятото ни през вековете (семкови – до 12 или 24 семки); и на нашия по-голям курс от състуденти или верига от сродни души, т.е. нашия космичен народ или нашата йерархия (многосемковите). Както виж­даме, човешкото същество не може да бъде здраво, щастливо и пълноценно, ако не съчетава трите принципа, трите вида плодове, приемайки ги през съответните астрологически ча­сове. Всичко това в Рая става не по таблици, а по вътрешен импулс. В развитите същества той е безпогрешен, докато един ден външното хранене престане и почнем да се храним само със Слово Божие и Любов. За това ни е говорил и ни го­вори сам Учителят вече 2000 години.
 В науката и практиката на часовата астрология има един особен закон – започването или случването на нещо в пър­вата секунда, в самото начало на астрологическия час. Засега ние сме ограничени от съществуващите данни в астрологи­ческите календари и уцелваме този момент с точност до ми­нута, ала който се научи да прави изчисленията с точност до секунда, може да има много по-високи постижения.
   Природата ни е създала по определена свръхмъдра и уни­версална програма. Може да се повтори със съвременни думи, че човешкият вид, като всяко произведение на Битието и даже на технотронното човечество, трябва да има и “Тех­нологична инструкция за експлоатация”. По съветите на хи­ляди и хиляди невежи и користни инструктори, през всички ве­кове ние сме обърквали фатално тази инструкция и сме експ­лоатирали най-безразборно и безобразно нашата човешка машина, което продължава и до ден днешен, във възможно най-жестоки обстоятелства. Освен класическите индустрии за вкарване в човека на най-различни некротизиращи съчетания и токсини по всяко време на денонощието и особено вечер, е възникнала и адската дисциплина фармакология, която съз­даде илюзията за помагане на човека. Ние не можем да бъдем крайни в това отношение, тъй като фармацията също има своите гении и таланти, които са я създали и я развиват с най-хуманни съображения и, в отделни случаи, с биологически добри резултати. Това обаче не приспива съда на Карма, тъй като тя не се интересува от физическото или биологическо кърпене на човека – то е само временно и, при това, зловредно за еволюцията. Кармата не държи сметка само на Божестве­ните лечители и профилактици, които знаят точно коя доб­родетел и кой порок или недостатък на какво отговарят в душата и тялото на човека и го лекуват изключително на тази база. Затова и тяхното най-истинско име е “целители”, а не “церители” или “лекари” – съдействат за връщането ни към истинската ни цел и към целостта ни. Не че “кърпачите” на човечеството са адска династия – напротив, голяма част от тях са идеалисти, хуманитаристи или поне съвестни за­наятчии и затова положителната везна на Правдата им от­мерва заслуженото. От гледна точка на часовата астрология и въобще на цикличната наука и медицина, не е без значение кога се взема дадено лекарство и това отдавна не е тайна за народа, за знахарите, учените и лекарите. Те обаче нямат понятие за часова астрология според Божествената сис­тема, т.е. според изначалната програма на природата - и за­това успехите им са частични.
   Напредналите човечества в Космоса ползват една ес­тествена природна наука за лекарствата, съобразена именно с тази програма. Както вече знаем от други текстове, суро­вите и прясно добити семки, зърна и плодове на растенията в природата, освен храна, са и хапчета, които имат спасите­лен ефект, ако се знае точно кога, по колко и как да се прие­мат. Нещо повече, в тази тънка, прецизна система на мироз­данието има значение дори и това, с колко дъвкания ще сдъв­чеш даден плод или една хапка от него, едно зърно. Числата са космични сили, заложени навсякъде, и в най-висока степен в човека, така че оперирането с тях по естествен начин включва съответните кодове и системи и дава незабавен ре­зултат. Разбира се, Школата не открива тия тайни всекиму, тъй като в земното население има свиреп нагон да превръща всичко в престиж, собственост, вещи и пари, а това е на­пълно противоположно на Божествения закон.
   Разпределението на храните по астрологически часове има и други принципи – например, по преобладаващия състав на белтъчини, масти и въглехидрати; по скáлите на витами­ните, минералните соли, микроелементите, ензимите и пр. Всичко това е обект на съвременната езотерична наука и за­това изследователите, с определен успех, напредват сери­озно в попълването на Универсалната Таблица на Битието. Там графите не са само двуизмерни и редовете на съответ­ствията се простират и в третото, и в по-високите измере­ния. Напипвайки подобни линии на съответствия според Сма­рагдовата таблица и нейния действителен обем в Школата на Великия Учител Хермес Трисмегист, Който е вечно жив през вековете, някои посветени могат, с изпяването на един тон, да излекуват и най-тежката болест, а с един мил поглед или една добра дума или ласка, в строго определена секунда на годината, да възродим една душа и да я освободим от око­вите ú завинаги. Учените от Всемирната Бяла Ложа на Зе­мята изчисляват тази секунда с върха на молива или с елект­ронни програми, Мъдреците я откриват вътрешно, а Мисти­ците – хората на Любовта – я уцелват спонтанно чрез пълно и беззаветно отдаване на вътрешния импулс.

   Тази наука е за всички, защото всички, които са ориги­нални създания на Бога, а не имитанти, изпитват остра не­обходимост да вървят именно по Неговите пътища. Тритe велики глада – гладът за Хляб, гладът за Любов и гладът за Истина – имат безброй измерения в различните същества с искра Божия и затова е тъй необходимо, освен по интуиция, и по чисто научни, гностични методи, да дирим път към разп­литането на старото кълбо и правилното му навиване от­ново.

За хората от света или “оглашените”, които по собствена воля могат да попаднат най-много в Неделния клас на Учи­теля, такова разплитане е крайно трудно и на практика се извършва предимно извън Школата, под ръководството на техните лични ангели-ръководители и кармични следователи, съдии и съдебни изпълнители. Понякога последните могат да изглеждат жестоки, понеже няма друг начин, но те разпли­тат заплетените биологични и астрални вериги с необикно­вена вещина и търпение, за да не се повреди някоя жива моле­кула. За едно прераждане, ако някой стигне до един извод от три думи и този извод се окаже Истина, те считат, че е пос­тигнат крупен успех! Този извод остава като базална моле­кула в причинното тяло на човека, което е безсмъртно.
 За учениците от Общия окултен клас, които са се самоопре­делили и вече нямат колебания кой е Учителят, коя е Шко­лата и кои са основните методи за вървене по Пътя, това разплитане става с хилядократно по-голяма скорост и ка­чество. Трудно е обаче да се каже в колцина от тях кълбото се е разплело до края и кога предстои щастливото, ново на­виване, по всички правила на Новата Вселена.

Учениците от Младежкия окултен клас (или Специалния клас) – когато са такива действително, а не се събират по произ­волни групички, обменящи се по стария начин и отиващи си после “вкъщи”, при “близките” – имат това предимство, че са под прякото, ежесекундно наблюдение на Бога, т.е. Учителя, и живеят в един чуден свят на светлина и хармония. Не че ня­мат пречки в живота си и изпитания, обикновено много по-тежки, отколкото при обикновения човек, но те могат в са­мия миг да знаят защо става всяко нещо. Те са приети в Спе­циалния клас, който никога не е прекъсвал своята работа, включително и до днес, не само защото са направили своя вътрешен избор в духовния свят – избор на сродни души, Школа и Учител; своя външен избор във физическия свят – из­бор на чист въздух, вода, храна, обстоятелства; но реши­телно правят първите си крачки и в света на Божествения избор – изборът да бъдеш свободен, за да изпълняваш Волята Божия. Свободният разполага със себе си и свято опазва иск­рата си Божия от случайни обвързаности и обещания. Във всеки момент той може да направи всичко, което поиска; да живее, където поиска, да ходи, където поиска, без да дава от­чет никому, освен на Бога. Той е работил ред прераждания с помощта на Небето и на Школата, за да разплете всичките си кармични връзки от миналото, да ги разреши правилно и да влезе в един нов свят, в който баща, майка, дъщеря, син и лю­бим му е всеки, който върви с него по пътя към Новото Чове­чество. За това ни е говорил и това ни е показал лично сам Учителят, още преди 2000 години.

   В науката за храненето, по тази система, има най-раз­лични подходи. Един от тях е съобразяването на цвета и на други качества на храната с деня от седмицата. Например, в понеделник се стремим да се снабдяване със зелени и водни плодове и зеленчуци, както и такива с високо съдържание на сребро; да ползваме сребърни прибори и да дезинфекцираме водата с нещо сребърно или в сребърен съд. Да пием вода и да носим глинени стомни с километри от най-чистите извори.

   Във вторник – червени, заострени, люти, желязо-съдър­жащи плодове и зеленчуци, а също и такива, на които семките са отвън – като ягодите.

   В сряда до обед – Меркуриеви (това е Меркурий на знака Близнаци): жълти, кисели, продълговати, крушообразни. След обед – всички кафяви; загниващите, докато не са вкиснали, като крушата и мушмулата; храни, при които играят роля микрофлората и микроорганизмите – например, киселото мляко (но то и другите млечни произведения са свързани и с Луната – понеделник); също и кореноплодните. Един път ме­сечно, рано следобед в Меркуриев час, може да се яде по малко шоколад и да се пие добро кафе. Известно е, че кафявият цвят буди съзнанието за Земята и обективния свят, изостря вниманието и предметния ум, строи така нареченото “мю­онно” тяло на човека. В това отношение, той е противополо­жен на алкохолите и опиатите, които са под Нептун, затова се препоръчва за лекуване на такива хора в следобеден Мерку­риев час, който всъщност е Ренунов – не само чрез храни, но и чрез дрехи и дизайн в кафяво, чрез работа с почвата и др. Този час съдейства и на всички виртуози и майстори, за които пръстите на ръцете са от най-голямо значение.

   В четвъртък – Юпитер до обед – преобладава светлоси­ният цвят на плодовете отвън – като синя слива, трънка и др.; след обяд – светлозелен до сребристозелени светлосив; той е също и ден за термично обработени храни, които не могат да се ядат сурови – от типа на картофите и тиквата, напр., въпреки че картофите са идеални и за сряда след обед, като кореноплодни, и за петък – като съдържащи скорбяла. Юпитер управлява също мастите, затова тогава благоприятни са растителните масла и особено зехтинът. Картофите наистина са универсален кореноплод, който може да се отнесе към няколко дни: жълт отвътре и кафяв отвън, той се отнася към сряда; като най-вкусен и полезен горещ, особено в съчетание със зехтин – към четвъртък; като съ­държащ захари – в петък, а пълноценни белтъчини – в поне­делник. Червени картофи могат да се ядат и във вторник. Четвъртък обаче, от обед нататък, е традиционен ден на Школата за седмичния еднодневен пост, продължаващ до пе­тък на обед (в забавачницата на Школата... По-строгите ре­жими дават резултат когато не се яде въобще и в двата дни, и в понеделник).

   В петък е времето на захарите: мед, южни плодове и въобще всички сладки плодове и храни и, най-вече, розовите и меките – до обед; и шарените, пъстрите като ябълката – след обед. Както бе казано, тогава първенство имат костил­ковите. Петък е времето и за ориза. В Школата, веднъж ме­сечно, във Венерни час в петък след обед, се ядат и най-доб­рите сладкарски изделия – “ритуално” посещение на най-доб­рата сладкарница или развихряне на виртуозите сладкари вкъщи с мед, локум, глюкоза и други по-безвредни захари...

   Събота, като Сатурнов ден, е време за черупковите и бобовите; по цвят бели, черни, тъмносини, виолетови пло­дове, също грозде. След обяд, под Уран, са тези, които рас­тат на чепка, на храсти, и са множество – като боровинки, къпини, касис.

   Неделя е времето за всички оранжеви, каротино-съдър­жащи и цитрусови растения и въобще едносемеделните – на първо място зърнените и преди всичко пшеницата.

   Ученикът се стреми да попълва своята таблица по този модел с всички познати и непознати плодове; по-ната­тък той ще ги разпредели и по форма (в зависимост от да­тата), и по вътрешен цвят (в зависимост от нумерологич­ната вибрация), и по химичен състав и други фактори, опре­делящи формата и цвета на костилката, семката, листото и пр. Тук се иска анализиране на цветните формули и цветните диаграми в ботаниката, на произхода и мястото на растени­ето в ботанически план. Прецизното разграничаване на пло­довете и хранителните части на растенията, по този начин, може да доведе наистина до голямо приближение към програ­мата на природата. И ако ние се научим да спазваме остана­лите правила на храненето; да се подготвяме за този свещен акт и чрез другите дейности, предвидени за останалите ас­трологически часове, тогава може да се очаква, със сигур­ност, включване на центрове и програми в нас, които инак ще си останат в латентно състояние и ще се развиват по спи­рала, в бавния ход на еволюцията. Дори само един елемент от тази обширна наука – продължителното дъвчене – дава уди­вителни резултати. Разказван ни е случай, когато един уче­ник попитал Учителя, защо напоследък не може да се излъчва съзнателно от тялото си нощем и да помни това след събуж­дането. Той го попитал колко време му отнема едно хранене. Обяснил, че който се храни по-малко от 40 минути и вечер не потапя краката си в гореща вода до коленете, трудно ще постигне това изкуство. Всеки може да се опита да се излъчи чрез броене или чрез интензивни дихателни упражнения, но без науката за храненето, особено по астрологически часове, той не би могъл да има по-големи резултати от този на из­точните или западните школи. Например, дъвчене на сурова пшеница зрънце по зрънце, дава едни резултати, а по няколко зрънца – съвсем други. Има значение и точният брой зърна, и минималният брой преглъщания през този астрологически час. Това е отразено в специалната формула на словометри­ята.

   В Лунни часове се извършват от 4 до 1460 основни дей­ности. Тук ще споменем само пиенето до обед на гореща, пре­варена вода и къпането след обед. Общуването с водата в Лунен час има и други форми: молитвата, поезията, конкрет­ната душевна и битова грижа за по-слабите и за тия, които имат нужда от нас. Кърменето на детето е добро в Слънчев, Юпитеров и Венерин час, но в Лунен има най-богато въздейс­твие. Ако майката е вегетарианка и не се безпокои за нищо, след кърмене в такива часове детето няма да има колики. За­ниманията в Лунен час, както и в останалите астрологически часове са различни, в зависимост от другите космически фактори. Тогава може да се ходи до извора, за да се налее вода, може да се чистят извори, да се чисти природата или къщата; това е също времето за пране. Пиенето на сокове и соколечението също спадат към Лунния час, пак в зависимост от деня, вибрациите, аспектите и др.

   Школата на Бялото Братство, за разлика от други школи, абсолютно забранява моржуването, студените и кон­трастните душове. Това разстройва връзката с висшите тела и съсипва черния дроб.

 Лунният период, ден или час, е определен също за общуване със семейството, рода, народа и спазване на техните тради­ции, приемливи за ученика. Съдейства за популярността и за развитие на демократизма.

   Напредналите космични човечества имат периоди, съот­ветни на Лунния. И те тогава издигат в култ Приро­дата, Душата, Бременната, Кърмещата, Майката, Девой­ката, Жената. Техният култ е практически, а не религиозно-ритуален, както е в традициите на черната ложа. Те подси­гуряват всички душевни и битови условия на Родителката на Живота именно през тези периоди и планират грижата си за Нея в останалото време. Така лунните 28-летия, години, се­зони, седмици, дни и часове изразяват най-святото чувство и най-важните дейности в името на Майката навсякъде. Нап­редналите човечества, в които всички хора са с искра Божия, не експлоатират и не тормозят Жената и Майката, а я осво­бождават още от самото ú раждане, като ú подсигуряват комфортно жилище сред природата и пълна материална и ду­ховна издръжка до края на живота ú. И тя твори и работи, но с ненормирано работно време и само ако има такава потреб­ност. Народите, сред които има най-много хора без искра Бо­жия, задължават даже жените да служат в армията, други ги обрязват и ги обличат така, че да се вижда най-малка част от тялото и лицето им. За тях голотата е грях, съблазън и опасност, защото се съпротивляват на Божественото – ня­кои от тях даже създават децата си, без да се събличат, из­рязвайки само малки дупки в дрехите. Моралът и религията на черната ложа изключват напълно индивидуалната свобода на майката и обричат свободната майка на презрение и прок­лятие, на безчестие, мизерия, глад. Именно тогава, в лунни часове и периоди, Бог помага най-много на такива, ако са се осмелили да не обявят името на бащите на децата си и да не търсят никаква отговорност и подкрепа от тях. В Слънчеви, Юпитерови и Марсови часове и периоди пък тайните бащи на такива деца с искра Божия се грижат най-добре и леят рога на любовта и изобилието за такива деца и майки, без детето да знае кой точно е биологическият му баща. В условията на адските религии и цивилизации, каквато е засега и нашата, бащата трябва да е на мястото си като опора и защитник, но отделни майки и бащи и днес се уговарят да живеят в раз­лични селища, както живее цялата Вселена, без да се осъж­дат и да тъгуват – и да се виждат периодически. В такива случаи Лунният час става за тях Селенин и точно в него те придобиват физическо безсмъртие и вечна младост, влизат във вселената на Най-Върховната, известна с името “яснов­селена”.
   Що се отнася до обмяната с природата и въобще до би­товата програма на ученика по астрологически часове, може да се каже още следното:

   В Нептунов час човек може да направи пълна релаксация със затворени очи, без да мисли за никакви проблеми и стра­нични неща. Понякога в такъв час или за по-малко време пос­ветените се наспиват или възстановяват за цяло денонощие. Разбира се, това може да стане, само когато се направи преди 10 часа вечерта.

   В Слънчев час най-добре се възприемат и слънчевите бани – те имат животворно и чудотворно действие, особено ако сме без дрехи.

   Във Венерин час обаче в такива случаи трябва да се из­ползва тънка бяла дреха. Според класическите изисквания, по обед, плюс минус два чaса, силното слънце е опасно не само по известните причини, но и заради едни особени черни лъчи, за които говори Учителят в беседите Си. Затова тогава трябва да се ползва шапка или да се стои на сянка. В сегаш­ната радиационна и космическа ситуация слънцето на голо стана много по-опасно, затова трябва да се внимава и вре­мето за слънчеви бани  без дрехи да се съкрати най-много до 9 ч. сутринта. Лежането по плажовете по обед днес е рав­носилно на самоубийство, ако не с рак на кожата, то поне в духовно отношение. Според часовата астрология, по обед в това отношение са особено опасни Марсовият и Сатурно­вият час. Разбира се, има специална наука за ъгъла, под който трябва да се подлага ученикът на слънчева светлина или раз­ложените цветни лъчи чрез призма в различните астрологи­чески часове и техните деканати. Но това е нещо, което се практикува във вътрешните класове на Школата, тъй като развива огромни сили и способности и ученикът първо трябва да бъде изпитан и трениран по ТПБ (тестовете за пълно без­користие) и ПКВ (програмата за корекция на вкуса).

   В Юпитеров час се препоръчват всички топлинни проце­дури и понякога употребата на благовонни масла върху кожата, строго различни при различните космични влияния – ден, вибрации, астрологически часове, аспекти и пр. Напри­мер, в най-дълбока древност магите и от двете школи знаят кога и с какво да намажат тялото си, за да станат невидими, да се излъчат, да се телепортират и пр. Окултната наука на Бялото Братство за третирането с различни масла, мазила и тинктури на определени места, в определени астрологи­чески часове и от строго определени по съвместимости хора, дава необозрими перспективи на еволюцията и целителст­вото. Обаче добиването им чрез извличане от растения не е метод на Бялата Ложа и тя го използва само в крайни случаи. Истинският адепт-лечител знае точно къде и кога (примерно във Венерин ден и Сатурнов час или обратно) да провежда ле­чение чрез ухания на живи цветя, но на естественото им място сред природата, без да бъдат унищожавани.

   В Сатурнов час посветеният лекува с докосване до скали и скъпоценни камъни и кристали, особено когато не са извадени от земята; във Венерин – чрез музика, обич и пеене. Настоящият материал няма за задача да излага основите на медицинската часова астрология; може само да се загатне, че тя дава перспективи и за естествена анестезия в Нептунов час; за израстване на зъб или регенериране на който и да е орган или система – в Плутонов. Това касае преди всичко иде­отерапията – нещо по-различно от душевната хигиена (men­tal hygiene). В Юпитеров период или час човешката душа е най-възприемчива за въздействие чрез опериране с идеи. Пси­хоаналитикът ще използва Юпитеров час или аспект в сряда следобед, психосинтетикът – в четвъртък следобед; психо­хирургът – във вторник до обяд; психосублиматикът и хигие­нистът – в понеделник, психоинтегралистът – в неделя.

   Когато сериозните учени и практици узнаят за неверо­ятния регистър на възможностите на часовата астрология, те ще я включат в своята работа с огромен успех. Тайната и тук е такава, че когато се взимат пари от лечителя или ле­чението се компенсира по друг начин, и когато не се изясня­ват душевните причини за болестта, боговете и ангелите на здравето се оттеглят и последствията са същите – и да се излекува някой от нещо, скоро го хваща друга болест. Съд­бата не може да бъде излъгана.

   В Меркуриев час до обед, отговарящ на знака Близнаци, се извършва профилактична и лечебна обмяна с хората, но предимно вербално, чрез речево общуване. Когато действат следобедните Меркуриеви часове под знака на Дева, най-добър ефект имат мануалната терапия, контактните методи. Въздействието с изкуствено, природно или човешко електри­чество е оптимално в Уранов час, с магнетизъм – в Нептунов, а за инструментална или лазерна намеса е необходимо осо­бено добро съчетание между Марсови, Сатурнови и Слънчеви периоди и часове, като се имат предвид и фазите на Луната, за да не се загуби много кръв (или да изтече повече, за пре­чистване - зависи от случая).

   Марсовият час усилва до максимум глада за движение, затова тогава човек трябва да излезе, да се движи интен­зивно, да тича, да спортува или да прави физически упражне­ния. Всякаква мускулна дейност тогава е благословена от природата. Ефективните учебни и производствени програми трябва да предвидят това именно в Марсовите часове – по възможност и в четирите в денонощието, с изключение на тези, които се падат в свещеното време за сън – от 10 до 12 ч. вечерта. Максимално е благоприятното им въздействие при изкачване нагоре – ако няма възможност по хълм или в планината, то поне по стълбите. След обед обаче Марсовият час става Плутонов и тогава се препоръчва слизане. Слиза­нето задейства хилядолистника и затова всички спортове, при които има виртуозно слизане, като скиорството, напри­мер, или алпинизма, имат пряка връзка с Плутон и Овена. Съ­щото важи и за слизането в недрата на Земята, но не с ми­ньорски цели, каквито са Плутоновите дейности на адските цивилизации. Естествено, алпинизмът без добре аспектиран Сатурн е пълен с проблеми.

 Споменатите учебни практики съответстват на опреде­лени духове и божества, но опитите за тяхното прилагане по астрологически часове, по минималната програма от 144 дис­циплини, а в по-пълен вид 720 месечно, се правят в преддвери­ето на Школата на Всемирното Бяло Братство – в България и в други страни. На чисто физиологическо и битово ниво съ­ществуват още ред обективни методи за използване на аст­рологическите часове.

Например, изпотяванията са най-ефективни в Нептунов час и особено в Нептунов ден. В Слънчев и Марсов час, при най-бла­гоприятни други съчетания, е добро време за сътворяване на човека физически (или за привличането по този начин на ду­хове и същности, които няма да се родят като физически деца, но остават в нашето духовно семейство).

   В Сатурнов час обикновено човек е максимално неподви­жен и би трябвало да предвиди времето си за усамотяване и почивка – той отговаря на Седмия Ден от Сътворението и на съботата. Или, когато му се налага да прави нещо, да го прави с пълна концентрация, търпение и издръжливост. Вой­никът на пост, чакането пред кабинети и по опашки, стое­нето прав в транспорта или навън по някакви причини калява именно Сатурновите качества в човека. Тъй като ученикът има вече на разположение конкретни методи на часовата ас­трология, той може предварително да планира дейностите си и е добре за Сатурновия час да не предвижда важни начина­ния, посещения, разговори, изяви или дейности. Тогава са най-успешни упражненията по концентрация и развиването на ня­кои особени центрове и тела в човека чрез съприкосновение до твърдото тяло.

   Така например, слънчевата енергия, която получаваме, лежейки след обяд върху облите камъни на Витоша или на ня­коя гладка скала, в Сатурнов час се различава коренно от въз­действието на преките слънчеви лъчи върху кожата. Чрез пряк контакт с твърдите тела, ние влизаме във връзка с йе­рархиите, които живеят в тях, и строим едно ново Божест­вено тяло, наречено “мюонно”.
   В Уранов час има опасност от мълнии, но заедно с това и шанс за подмладяване чрез мълния. Въобще, природното електричество включва и човешкото, ако човек знае как да го трансформира. Случаи на пълно излекуване по този начин са наблюдавани многократно. Това важи и за твърдението на Учителя Беинса Дуно, че човек може да се подмладява и чрез подлагане на много високо електрическо напрежение – Той дава параметрите.

 За профилактика, терапия и въобще духовно въздействие чрез звук са най-подходящи Слънчеви и Уранови часове: в Слънчеви – чрез слушане на говор, но не какъв да е; а в Ура­нови – чрез слушане на музика, особено в понеделник, сряда и събота. В неделя, вторник и четвъртък, през същите часове, ефектът е по-силен, ако човек сам говори и музицира. А във Венерин час в петък, най-добри резултати се получават чрез вокална музика, смехотерапия и смехопрофилатика, както и чрез общуване с хора, с които имаме най-висока биоритмоло­гична съвместимост, особено по емоционалната крива.

   В Марсов час, особено във вторник, общуване с животни по определени начини също довежда до изключителни лечебни, педагогически и душевни резултати. Тогава обаче животните са по-агресивни, ако допълнителните космични фактори са неблагоприятни, затова трябва да се внимава. Дресьорите, ветеринарите и работещите с животни в зоологическите градини и паркове трябва са се ориентират към Венерини, Слънчеви и Нептунови часове, ако искат питомците им да са по-кротки. В бъдеще зоопедагогиката ще се съобразява с тези космически ритми, за да има максимум резултати. Нап­ример, в Меркуриев, Юпитеров и Уранов час те могат да се свързват най-добре с ума и душата на животното. Да не го дразнят в Марсов и Сатурнов час, нито да очакват нещо осо­бено от него. Може да се забележи, че агресивността на на­секомите се усилва до максимум в Марсов и Сатурнов час, а в Слънчев, Венерин и Юпитеров те направо изчезват или не ха­пят. Рядко има изключения и те зависят от ПСФ (преоблада­ващите съпътстващи фактори).

   Към биофизичните фактори, влияещи се или усилващи се от астрологическите часове, спадат и връзките ни със света чрез нашите сетива. Обикновено Сатурн се счита за крайно студен и нечувствителен, но неговият орган в сензор­ната сфера е носът и затова в Сатурновите периоди и аст­рологически часове обонянието играе важна роля. Лекуване чрез ухания съществува – то е известно от дълбока древност и би трябвало да съчетае фолклорната и окултната тради­ция в това отношение с мъдростта на часовата астрология. Осезанието е свързано с Меркурий в Дева, т.е. следобедните Меркуриеви часове (от обед до полунощ); зрението – с Юпи­тер; слухът с Уран; вкусът – с Венера.

   Въпреки че цветът на дрехите и обстановката имат не само физическо, но и духовно влияние, тук може да се до­пълни, че върху здравето и самочувствието на човека влияят не само естествените природни багри, но и дрехите, с които се облича, предметите, които използва – цветовия им дизайн. Затова някои изследователи на тази сфера се обличат спо­ред цветовете на седмичните дни, дори по астрологически часове, но и при това положение има тънкости, загатнати в началото на тези записки. Например, формата на дрехата, модела ú, кройката, линията, се диктуват от Сатурн, затова в положителни Сатурнови периоди имат най-голям успех хо­рата, които се занимават с фóрмата. Някои прецизират цвета на най-горните, средните и долните дрехи, по подобие на разпределението при плодовете – според датата, вибра­цията, деня от седмицата и пр. Не бива обаче да се стига до крайности, тъй като духът е винаги по-силен – човекът с добро сърце и свободна душа ще блика от живот, дори и в черни дрехи в най-“черния” Сатурнов час, а лошият и ограни­ченият, даже и с бели дрехи и в Слънчев час и ден, ще ни гледа с горд или осъдителен поглед.


АСТРОЛОГИЧНИТЕ ЧАСОВЕ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

   В Слънчев час се постига мир и съгласие по всички въп­роси, като всички страни остават удовлетворени. Не му се поддават по този начин само хората с много слабо Слънце в рождения си хороскоп (съответно V дом, ранéн Лъв или, нуме­рологически, със слабо застъпена единица). В Слънчев час, именно, ние имаме шанс да се откликнем на Божественото в себе си – спонтанния изблик на любовта и доброто в настоя­щия миг или проявата на любовта към всички, към всяко съ­щество и нещо, създадено от Бога, когато сам Той в сърцето ни помоли за това. Това е времето за проява на духа, на мона­дата, на Божествената ни индивидуалност, когато ставаме център на внимание или дейност поради магнитната сила на доброто или творческото начало в нас. В такива случаи човек понякога има нужда да остане сам, защото уединението дава условия да контактуваме едновременно и поравно с всички в Битието. В този час се подписват мирни договори, отменят се присъди, дават се амнистии, прощава се на близки и вра­гове, опрощават се задължения. Всякога, когато става дума за обединения, съюзи, интеграция около един ярък център чрез някой индивид, проявил Божественото в себе си, действа слънчевото начало. Когато трябва да се разреши положи­телно важен въпрос от мъж (или човек слънчев тип), който стои над нас, най-благоприятен е Слънчев астрологически час. В това време човек може да отстои своята индивидуал­ност, да изяви своите особености и хората да тръгнат след него. Това е най-доброто време за примиряване на противоре­чията и търсене на общ език. При преобладаващи негативни съпътстващи фактори, в Слънчев час се проявява гордост, опърничавост, индивидуализъм, славолюбие и често се упот­ребява излишно местоимението “аз”; не допускаме друг да стане център на внимание или се дразним от това, като го прекъсваме и наставляваме.

   Във Венерин час е най-благоприятното време за пости­гане на мир, хармония, проявяване на любовта като преда­ност и лично предпочитание; час за любов и обич, интимни срещи, музика, веселие, смях, художествени и културни зани­мания.
   Наблюденията, почти без изключения, показват, че още от първата минута на Венерин час хората започват да си пеят, да свирят, да се шегуват; време за по-особена грижа към рода, внимание към сродните души и микроколектива, с който сме сърдечно свързани; час, в който се проявяват вис­шите женски качества: кротост, нежност, милосърдие, прошка, гъвкавост, толерантност, ласкавост, приласкаване.

   При неблагоприятна космична ситуация, във Венерин час се наблюдават капризи, интригантство, флиртаджийс­тво, кокетство, съблазнителство, жажда за пирове и удовол­ствия, разкош, пищност и прояви на панаирен, кабаретен, во­девилен или кичов вкус. Заради инстинктивната привърза­ност и монофиксация – вторачване в един обект – се губят шансове за обмяна със същества и неща от по-висока катего­рия. Венера управлява късия радиус на завъртане около близък обект на предпочитание. Това е не само земна, но и космична потребност, и в това няма нищо лошо. Напротив, дори и нед­рата на микросвета се строят по този принцип - първо се из­гражда най-вътрешният електронен слой, а след това се върви навън. Бедата ни във Венерин час или период произтича не от закона за личния избор, а от това, че нивото на личния ни вкус, докато още нямаме достатъчно еволюционен опит, ни подтиква към избор на хора и неща, които не са от нашата истинска сродна верига. И да се вместим на такова място, поради незрелия ни вкус то е само за известно време, докато безсмислието и страданието ни изхвърлят от чуждото тяло или сами не изхвърлим чуждото тяло от себе си. Ето защо, когато действат силите на Венера, Небето наблюдава как правим своя избор. Проблемът е в това, че докато Венера е възникването на влечението към даден обект, влюбването или привързването, то, когато дойде Меркуриев час или пе­риод, започва самата обмяна на естествата, обмяната между съществата. Затова във Венерин и Меркуриев период се осъществява бърза еволюция, но може да стане и бързо пропадане, защото това, което сме избрали и приближили, вкарва в нас специфични енергии, субстанции и есенции от своето естество или изсмуква нашите. Ако те се окажат по-силни, независимо от красотата на еволюцията ни, тези чужди елементи започват борба за подмяна на личността ни. Така мнозина за кратко време загубват своята идентичност и започват да изповядват вкусовете и идеите на този, който е влязъл в тях; изпитват хипнотично влечение само към него. В редките случаи на пробуден космически вкус, вече не става дума да подмяна на личността, а за шанс, изключителен шанс за ускорена еволюция, а понякога и за внезапни синволюционни скокове. Вместо болезнената, драматична и често трагична борба на психиката и естеството ни с асимилатори от чужда верига, в тези най-благодатни случаи ние се виждаме в ин­тимната сфера на нечий свещен огън, на нечия изключителна космична чистота, на нечия перфектна любов, които прера­ботват за броени месеци или минути гнилостната материя у нас и предизвикват тъй наречените микровъзкресения. Ето защо никак не е безразлично кого приближаваме към себе си, с кого, кога и как се обменяме и в каква степен сме способни да си правим изводи за резултатите от една или друга обмяна върху здравето, вида и самочувствието ни.

   Наистина, трябва да се наблюдава и зависимостта между действието и астрологичните часове в тяхната пос­ледователност. Ако човек е избрал правилно във Венерино време и се е обменил правилно в Меркуриево, то в следващия Лунен час, ден или по-голям период, той действително може да наблюдава благоприятните ефекти на всичко това върху своето природно естество: освежаване, ободряване, изцеле­ние, подмладяване, разхубавяване и т.н.

 Стотиците хиляди хора около нас, които виждаме по ули­цата, изглеждат по един или друг начин, именно в зависимост от избора, който са направили в живота си и от обмяната с избраното. Ето защо, когато задейства Сатурнов час или период, ние всички виждаме, съзнателно или свръхсъзнателно, равносметката от своите предпочитания и обмени. Колкото по-нисък е бил нашият идеал и по-принизен вкусът ни или кол­кото по-големи компромиси сме допускали, толкова по-тъжна ще е развръзката във времето на Сатурн. И обратно: Сатур­новият период ще ни дари с кристална яснота, прозрение и съвършенство, с изключителни постижения и дори признания, ако ние сме били верни на Божественото в себе си. Едва след достатъчно дълго и болезнено участие в тази “въртележка” на космическите цикли, човешката душа е способна да почне да се откликва истински на Уранови, Нептунови и Плутонови вибрации; на импулсите, произхождащи от трансплутоновите планети. От дълъг опит астролозите знаят, че планетите отвъд Сатурн действат обикновено като “злосторници”, ко­гато не сме останали верни на своята уникалност, не сме нахранили душата си с това, за което истински жадува, не сме направили правилно своя избор и не сме се обменили тъй, както трябва, с истински сродните си души.

   В такива случаи – при упорито избиране на по-ниското, а не на по-високото, или стоене при несродни хора от страх или от нужда от “сигурност”, - Уран ни нанася внезапни удари и ни прави психопати и ексцентрици; Нептун ни въвлича в безбройните си наркомании и безотговорности, а Плутон кара хората от по-ниска еволюция да търсят власт, първен­ство и надмощие във всички области и с всички средства, за да се видят после какво представляват в огледалото.

   Само при учениците на истинските, Божествените Школи, в Уранов час може да се излезе на разходка в Космоса или всеки да си намери Учителя и Ятото; в Нептунов – да се преживее любовта и блаженството на Бога, на някое същес­тво или някоя цивилизация в Битието; а в Плутонов – да се прояви силата и мощта на Бога и да се спаси някоя душа или някое човечество, да се свали Царството Божие на още една планета.

   Всички тези наброски са само бликове, отражения от една бъдеща, стройна наука за часовата астрология, акту­ална за учениците на Настоящия Миг, които нямат причина да не бъдат допуснати до Космоса. Обикновеният човек живее със спомени за връзки, установени в миналото; духовният чо­век само прогнозира, мечтае, жертва сегашно щастие заради някакви представи за бъдещо щастие; божественият човек – или Божественото във всички нас, колкото и да сме още в на­чалото на пътя, - слуша зова на сърцето, когато той ни дик­тува да бъдем спонтанни в настоящия миг. Тази вярност към Бога в себе си ние имаме шанс да проявим най-вече в Слънчеви периоди и часове; и много често в Марсови и Плутонови. Жи­вотните са жизнени, млади и своеобразно красиви до послед­ния миг на живота си – те рядко боледуват и остаряват, и то предимно в съприкосновение с човека. Това се дължи на тях­ната Марсова природа – те са абсолютно спонтанни. Проя­вата на Юпитер и Меркурий в “хомо сапиенс” е развила у нас не само висшите добродетели, но и отклонението от Прек­расното и от здравето, поради измислянето на мирогледни модели и склонността към лъжа. Ето защо, при неблагопри­ятни Юпитерови влияния човек става жертва на своите вяр­вания и на съблазните на непълноценни същества, а при ло­шите Меркуриеви – на лъжата, измамата, рационализирането и технизирането на живота, леснотията.

   По същия начин, всички останали астрологически пери­оди имат своите положителни и отрицателни страни. Ве­нера ни диктува усет към красотата, склонност към възви­шен избор и оценка, но и стремеж към удобство и удоволст­вия, противни на високото ни предназначение. Уран усилва жаждата ни за Новото, стремежа да учим, да бъдем в учебен колектив; но при ПНФ (преобладаващи негативни фактори) подстрекава нагона за назидателство и преждевременно учителство, преподавателство, просветителство и пр., а също и всички ефекти на лошите ученици и лошата публика.        
   В Нептунов период човешката душа може да се разт­вори изцяло в Божественото, да се разшири колкото цялата Вселена, да преживее най-нежните и силни екстази на лю­бовта и сливането; тогава е най-лесно и излизането от фи­зическото тяло, както и наспиването, отпочиването за кратко време. Но тези влияния, възприети на ниско еволюци­онно ниво, подтикват към най-долнопробна всеядност във всяко отношение, опиване с илюзии и наркотици от всякакъв род, пълна безотговорност и непрогледен мързел. Тогава чо­век е податлив повече на самоотравяне, а идват и лоши мисли за мазохизъм, бягство, самоубийство.

   В Плутонов час се възбужда за спонтанен волеви акт атмическото ни тяло. Тогава имаме шанс да проведем волята Божия, а на по-ниско равнище – колективната воля на йерар­хията или групата, към която принадлежим. Това е реакцията на войника, който изпълнява заповеди, без да разсъждава, или на фанатика, правещ нещо в името на избрания егрегор. Ето защо, в Плутонов час или период важи в най-висока степен правилото, че ако импулсът е Божествен, той трябва да се изпълни незабавно, а едва след това човек да го коментира със собствените си критерии, ако въобще има нужда от това. Ако обаче Плутоновият подтик е от ниско естество, той трябва да бъде контролиран от нашата съвест, мироглед, разум; или от дългия път на опита и страданията.

Наблюдавайки последствията, ние се учим да разграничаваме произхода на тези спонтанни Плутонови действия, в нас и около нас. Във всички случаи, докато обикновеният човек или окултният ученик не е стигнал още до десетото, последно посвещение (според науката за пентаграма), той потиска, редактира или отлага импулсите на Волята Божия. Едва ко­гато получи пет лъча над главата си (или общо 10 основни около цялото си тяло), в него личната воля (Марс) става едно с Божията, Космичната воля (Плутон), и тогава човешкото в него не се съпротивлява на Божественото, а го провежда мигновено – без колебание и изцяло. Ако това не е бил Божес­твен импулс, последствията ще бъдат дискомфорт, тормоз, нещастие – за себе си или за другите; в обратния случай – ко­гато сме свършили Божията работа, не мислейки за разбира­нията и вкусовете си или за мнението на околните, - Бог ни удовлетворява и възнаграждава най-пълно – и външно, и су­бективно.

Особена тънкост при мотивацията в Плутонов час (период): ако сме готови да изпълним волята Божия именно както Бог иска, а не както ние се представяме, че иска, добрите маги­чески последствия са незабавни. В такъв случай, последова­телят на Великия Път не е непременно съзнателен маг, но чрез него Небето провежда действия и действа за въдворя­ване на Братството, на Царството Божие на Земята. По стъпките ни тогава наистина никнат чудеса. Човек, който е поставил Бога на първо място, близките си и симпатиите си – на второ, а себе си – на последно, чрез Бога ще може да знае и прави всичко. При него се осъществява Плутоновата фор­мула на Пентаграма: “В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа”, а също и последното, най-високо пости­жение, изразено във формулата на ученика: “Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога”. Постави­лият живота си на тази диамантена основа може да съкрати преражданията си значително и само в едно въплъщение или даже за няколко години да приключи с изпитите си на Земята. Именно тогава наблюдаваме благотворни мутации в нас и в някои хора, които познаваме: внезапно оздравяване, подмладя­ване, възкресение. Това са все Плутонови явления.

 За да намери човек мястото си на тази земя и в пътя на уче­ника, той трябва да се самоопредели към сродни души, Школа и Учител. В света днес съществува такава възможност по­вече от всякога, а това е много рядък исторически шанс. Ко­гато Бог се е явил в един народ като Учител, ние казваме,че този народ се намира в Златния си век. В такъв век, незави­симо от физическата националност на човека, присъствието на Бога на Земята се усеща най-силно, контактите с Него и Неговите хора са напълно възможни и методът за тяхното осъществяване е изучаване и прилагане на Словото Божие. Ние знаем със сигурност, че всяка фундаментална мисъл в Словото може да съкрати еволюцията на човека с 25 хиляди години, колкото биха били необходими, за да я постигне сам по пътя на продължителните и мъчителни житейски експе­рименти на обикновените хора.

   В Плутонов час или период и при развит Плутонов цен­тър, в човека се пробужда най-висшата форма на Космичната Съвест – активно участие във формите и бита на Братския Живот, а не само предпочитания към временни срещи с ду­ховни съидейници и занимания със Словото в старите кар­мични и индивидуалистични рамки.

   За часовата астрология съществуват много изказва­ния от Учителя в Неговите лекции и беседи, а също и има и осияния от Елма от рода на “Часова астролония холизатика”, като допълнение към познанията, дадени в “Астролония холи­затика” от Него.
   Те отразяват практическата работа на Школата не само днес и не само на Земята. Освен това, съществуват още десетки възможности за изчисляване на астрологичес­ките часове, за да се наблюдава как работи Природата по други цикли – например, разделяне пътя на Слънцето и на всяка от планетите на различни знаменатели, според дан­ните в астрономическия календар за изгрева и залеза на всяка от тях и, съответно, продължителността на присъствието ú над и под хоризонта. Не винаги астрологическите часове са 12, защото всяка планетна йерархия има различно кодово число.
   А сега, да видим дали Елма ще се съгласи да даде оценка за тези записки и да каже още нещо за часовата астрология.


8,30 ч.

ОСИЯНИЕ ОТ ЕЛМА ЗА ЧАСОВАТА АСТРОЛОГИЯ

  Простото се трасира от още по-просто. Това не е тайна в пътя на Мъдростта. В часовата аст­рология и астролония Природата трябва да се изу­чава и по часовu подцикли, по минути и даже по се­кунди. Само че това е ангелско деление на времето и пространството. Това, с което учените векове на­ред измерват небесната сфера е ангелска филосо­фия - философия на избора. Тя е прекрасна, но не дава на човека да проникне във физическия свят (уни­версума) и Божествения (ултравселената). С граду­сите, минутите и секундите вие можете да опреде­лите точно естеството на едно явление и в трите свята, а под Венерин ъгъл - ъгъла на самоопределе­нията към сродното и разграничението от несрод­ното. Съществуват и други делители, представля­ващи останалите творчески класове и йерархии в Битието. Посветените правят опити и наблюдения и по различни числови системи. Преобладаването на десетичната и шестична система на Земята отго­варя на йерархиите, които в момента я управляват. Трябва обаче да се ориентирате към петичната, ако искате да приключите с петата раса, да влезете в пътя на ученика. Четворката разкрепостява стихи­ите на природата и дава възможност те да бъдат овладени без насилие; седмúцата ще даде точните координати и периоди на строго кармичните съби­тия - Предопределението работи по седморната числова система. Провидението ще търсите в тройката.

Пропорциите на органите в човешкото тяло от­говарят на цял род числови системи, и то комбини­рани в повечето случаи. Попаднете ли на числото, на числовия хор и оркестър на даден орган, система или клетка, вие ще знаете точно кога може да влезете във връзка с това същество, да си поговорите с него и взаимно да си помогнете, ако е необходимо. Хрис­тос и Целителите в Божествения свят се наричат така, понеже използват единицата - числото на Ця­лото. Те закръгляват половинките, третинките, четвъртинките и прочие с точност до единица. За тях цялата числова редица до безкрайност е част от единицата. Постигнат ли хармонични отношения с Цялото, т.е. с единицата на някоя числова част, те постигат всичко.

  Новият път на човека предполага равняване с Бога, с Божественото Начало. При това положение, не са валидни при всички случаи знанията и опитът на досегашните окултисти, тъй като те се подчи­няват на стереотипи и наименования, правещи не­възможно излизането от старото.

  Всички представи на работещите със стари сим­воли и тълкования са оживени в съответни ми­съл-форми, станали своего рода "демони", с които шега не бива. Дори и ние употребяваме тия символи, но знаем как да ги превеждаме на реален природен език, да се пазим от техните зъби и нокти.

  Пътят на ученика се отразява в пентаграмата, но пътят на възлюбения се изразява в снежинката. И ученикът е възлюбен, но още не е възлюбил - той е снежинка с неразцъфнал орган на сърдечния прес­тол. Сега се почва Шестата епоха, в която шестич­ната система - по градуси, минути и секунди - ще си остане валидна, и то с особена сила, но тя трябва да бъде преведена правилно. Заедно с нея действа 13-ата сфера, почти в края на своя орбис. Вие вече сте излезли от нея, но орбисът ú си действа. При това положение, ние се съобразяваме с Лунните месеци на зодиака - те са 13. Източните календари са по-близко до природата, има какво да ви дадат, и затова прие­мането на китайски, ислямски и други системи по лунно-слънчевия модел ще ви доближи до природата. Християните се приближиха към духовния свят, но това ги отдалечи от природата и ги направи нейни палачи.

  Сега тук ние не искаме да ви дадем астрофор­мули и молитви на отделни астрологически часове, тъй като това се препоръчва само в най-вътреш­ното училище - това на "съкрушилите сърцето си поради Бога". С тия представи и начини на живот, с това разпределение по къщите, да ви дадем да бора­вите с действителни имена на планети, знаци, до­мове, аспекти, астрологични часове и прочие, би пре­дизвикало разрушителни течения, нямащи нищо общо с Божията благодат. Не че те, сами по себе си, са разрушителни, но те не се съобразяват с вашите настроения и помитат всичко, което е извън плана, работата на природата.

Великият Учител, например, се старае да при­еме на аудиенция всички свои ученици от Трите Все­лени. Той има специална сéдмица от месеца, специа­лен сезон от годината, а и специален час от дено­нощието, когато справедливо отдава частица от времето си на всеки Свой ученик, без изключение. Това може да е милионна част от секундата, но Той спазва космичните закони - знае времето за тези външни или вътрешни срещи.

Съществата, които са все още в пътя на учени­чеството, също биват посещавани, но от милос­тивата същност на Бога - от Христа. Учителят обаче спазва прозорците на времето и пространството и затова не може да бъде винаги милостив, според вашите представи за милост(В случая Елма има предвид специфичната еманация на Бога като “Универсалния Дух”, въпреки че и Христос изпълнява Неговата роля, но “по съвместителство”, а не като “първа специалност” – б.п.) Вие искате Той да остане повече от една милионна част от секундата при вас - скърбите, ако тази милост не ви бъде оказана. Като види скръб, Учителят съзира в аурата ви краската на лакомията и принципа на недоволството: вместо да сте благодарни, доволни от едната стомилионна секунда, вие искате още една. Това обаче е невъзможно, понеже означава практическа кражба от времето на друг. Вие сте свикнали да крадете, понеже първородният грях още не е станал минало за вас – крадете времето на сродните души, имащи законно право и те да общуват с тези, които обичате. С такива Учителят няма работа и ги оставя в ръцете на своята Христова същност, а също и на Съдбата.

     Представете си японски автоматичен влак, който спира на стотици спирки, но отваря вратите си само за един пътник на всяка спирка. Ако втори иска да влезе, ще загине. Това е принципът на Стро­гата Школа. Там вратите са ножове. Ако някой иска да се задържи повече, отколкото е определено, вла­кът ще го изхвърли насила, и то понякога в движение - има такива отходни места в Школата. За нормал­ните жители на Божествената вселена, всеки, който краде, е отходен продукт, който трябва да бъде изх­върлен навреме, инак ще отрови организма. Вие обаче се задържате някъде повече от определеното и започвате да гниете. Учителят има остър нюх и усеща миризмата на гнило, дори и при стомилионна част от секундата незаконно задържане някъде. Като ви изхвърли от Школата, с вас се занимава вече Милостта, но преди това съдбата си е казала ду­мата.

  Това е за тези, които се стремят да станат ученици. Праведните си служат с друга астрология, новозаветните - с друга, старозаветните - с това, което се печата по книгите и вестниците и се го­вори по телевизията. Явно, нямате шанс да припа­рите при новозаветните, ако не престанете да вяр­вате на старозаветната окултна наука. Поучите ли се от новозаветната, вие събличате и нейните дрехи - дрехите на новозаветния окултизъм – и ста­вате праведни. С нейните експресни влакове се пъ­тува само до крайни спирки. Влакът на Школата обаче е супер-ултра-експрес: и той не спира, но се качват ученици.

 Как става това? - Аз съм ви обяснил в по-пре­дишни осияния как става. Стремящият се да бъде приет се тренира с хиляди години, за да почне да тича с бързината на този влак. Ако постигне, само за една стомилионна от секундата да тича с него­вата бързина, има шанс да влети в отворената врата - отворена специално за него! Поиска ли да влезе във врата, предназначена за друг, даже и да е добил тази скорост, тя ще се затвори пред него и той може да се убие.

  Сега не искам да обезсърчавам никого, но до­като съществата са крадци, те не могат да разви­ват никакви особени скорости, защото са лежачи - те лежат върху окрадено време, окрадено чуждо щастие. Те си пътуват с пътническите влакове на Христа и на съдбата, където си се качват заедно в едно купе когато си поискат, изблъскват остана­лите навънка, понеже са си били “платили” ... или въ­обще не си плащат. Кондукторите на черната ложа и черната полиция зачитат такъв билет и не пускат никой друг в откупено купе за двама. Правостоящите в коридора не трогват крадците по душа, тъй като считат нещо или някого за своя законна плячка. Те, и когато отидат при астролога, и когато сами се за­нимават със старозаветна астрология, преди всичко се интересуват при какви аспекти да си купят би­лети за самостоятелно купе, при какви могат да си вкарат някого там и при какви - да не може да влезе някой от правостоящите... В това се състои инте­ресът към окултните науки у повечето хора, така че прави сте да не се занимавате с булевардна и мафи­отска астрология.

  Това, което правя напоследък - да се съгласявам да тече още Божествено сияние върху живота и вие да го записвате, е само едно извънредно изключение. Аз самият не бях съгласен с това. Сега това е нар­комания - с най-нов адрес. Осиянията - тяхното слу­шане, четене и преписване - също могат да бъдат най-опасна наркомания, понеже се утешавате с тях, блудствайки. Блудникът си представя новия жи­вот, опиянява се от него, но не го живее; или се опитва да го “живее” с несродни души или хора без душа...

  Сега е строг ден и затова ви говоря така. С блудници, наркомани и крадци също съм правил опити; и с вас продължавам да ги правя. Пóчнете ли да си ходите по гости - не само по сезони, но и по ме­сеци, седмици, дни, астрологически часове, - Аз ще взема думите си обратно и ще реша, че сте се изле­кували.

  Слон с мишка не се подушват! Слон със слон раждат слончета. Животните знаят това, но вие, хората, развалихте своето душевно обоняние. Дýшите се със същества от различни живи вериги, със същества от неживи вериги, с вещества, създа­дени под формата на същества. По този начин вие предизвиквате адската природа да прави промени, които учените ви наричат "мутации". За нас мута­циите са "муть" - мътилка, развалена работа. Пове­чето деца, които се раждат от такива извратени бракове, са мутанти - нищо повече! Ще ги разпозна­ете по това, че нямат усет за Слово Божие, спят по купетата сами или с когото падне - и провеждат по­литиката на старото човечество.

  Истина, истина ви казвам обаче: вехтото премина!


Божествената Космична Майка (худ. Еrial Ali)




ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 23

Няма коментари:

Публикуване на коментар