понеделник, 29 август 2011 г.

782.1995.04.28 Остра забележка

Книга 23


28.ІV.131(1995)
Анхиало

ОСТРА ЗАБЕЛЕЖКА


18,00ч.
Из книгата на Брайън Л.Уейс "Вестители на отвъд­ното", изд. "Слово", В.Т. 1991г. (Brian L. Weiss, M.D.: "Many Lives, Many Masters", 1988):

"Освен това, трябва да се научим да не подбираме само тези хора, чиито вибрации са същите като нашите. Обяснимо е защо се чувстваме привлечени от някого, който е на същото ниво като нашето. Но това е погрешно. Трябва да се отива и при онези, чиито вибрации са различни от нашите. Това е съществе­ното - да се помага на тези хора!" (стр.44)

"Не става дума само за една надежда, една вяра и една любов, а за много. Толкова неща се подхранват от тях! Има много начини те да се изявят. А ние черпим толкова малко от това съкровище…" (стр.56)

"Какви уроци трябва да учим сега? Кое е най-важното нещо, което можеш да научиш по време на този живот, така че да продължаваш да растеш и да се развиваш?
- Доверието - бързо отговори тя. Знаеше коя е главната ú задача.
- Доверието? - повторих аз, изненадан от скоростта на репликата.
- Да! Трябва да се науча да имам вяра, но също да вярвам и на хората. А аз не го правя. Аз мисля, че всеки се опитва да ми причини зло. Това ме държи настрана от хората в ситуации, когато не би трябвало да страня. А това ме задържа при други хо-ра, от които трябва да съм далеч." (стр. 90)

"Голословие без поведение не върши работа. Лесно е да се чете или говори за любовта, милосърдието, вярата. Но да се ПРАВИ това, да се ЧУВСТВА това, се изисква съвсем друго със­тояние на съзнанието. И то не мимолетно състояние, подпома­гано от наркотици, алкохол или силни усещания. Постоянното съзнание се достига чрез познание и разбиране. То се поддържа от физическото поведение, от действия и постъпки - от прак­тиката!" (стр 134)

Проблемите, засегнати в горните извадки, съвпадат по същество с тези на много хора, живеещи в постоянна скръб и меланхолия, въпреки ролите, които играят, за да не притесня­ват другите. Преобладаващото им усещане е, че са чужденци в този странен свят, в който всички газят вода, а ходят жадни. На всеки ъгъл стои по един Пророк, молещ минувачите със сълзи на очи и да си вземат безплатно от даровете му, трупани с векове в протегнатите му ръце за даване, но всеки бърза нанякъде, повлечен от своята хипноза. Този образ на чо­века от Шестата раса - на Космическия Човек, обрисуван тъй поетично от един ангел на Земята, ливанския пророк и певец на бъдещето Джубран Халил Джубран - важи и до днес за пришъл­ците отдалеч. Скръбта им прелива на златни талази върху това случайно крайбрежие, където се разбиват толкова много кораби; където въпросите се кълбят подобно на огромна виоле­това буря и оловна тежест от самота до хоризонта, без на­дежда за среща с някой свой измежду сомнамбулите; без шанс да се отвори небето на изток и да потече спасително реката на Припомнянето. Връхлетени за пореден път от този прилив на носталгия, съпроводени от кънтенето на всички гласове на самотници от вселените на Моцарт, Верди, Пучини, Леонкавало, Вагнер, Чайковски, Бетовен, техните знайни и незнайни посест­рими и поб­ратими умеят да се затварят красиво в света на скръбта и да не излизат като просяци по улиците. Най-тежката и най-небла­годарна е ролята на космическия Крез, слязъл като просяк по­между просяци, за да наблюдава чрез него Небето кой е готов за отплаване и кой трябва да си стои още по крайбреж­ните та­верни и кáлените колибки на слепотата, за да преде още дълги векове нишката на космичния устрем и вкус. Въпреки хро­ничната неизбежност на тези виолетови бури, настигащи не само нас, едва прохождащите, но и Най-Големите, Съдбата трябва да има нещо предвид, когато ни гледа с остър поглед и отвесна бръчка между очите и иска да се кръсти едно осияние или назидание като това със заглавието "Остра забележка":

- Отровата на пъкъла има много шишенца и над­писи, но по същество е само една: Самосъжаление. Недостойният - може да бъде и адепт, светия, архан­гел, елохим, - пипне ли го тази проказа, с него е свър­шено! За сведение, когато Бог скърби, когато Учите­лят скърби, Той има предвид пъплещите същества, а не Себе Си. Свещена е скръбта на волния, когато види за-творник, прасе в кочина. Но да ходиш да хленчиш с поетични очи или жалки намеци пред дъските на кочи­ната, когато касапинът се върти наоколо и си точи ножовете, това е не само опасно, но и страшно смешно… Най-силно се смее Космосът на ония преда­вания на живо, в които някой прекрасен трубадур, с първокласна шпага и шапка с пера и с кадифени гащи се навърта покрай курниците и почва да пее на кокошките любовни романси… Ежедневно вършите това, не сте прекъсвали никога! Братята ви развяват знамена на барикадите, пеят Марсилези, та се късат, попадат под дъжд от куршуми, а вие разкряквате кокошарници и разгрухтявате свинарници, обикаляте по частни обори, тревожейки обречените и дигайки пушилки от време на време, когато ви усети някой свинегледач и ви подгони...
В присъствените занятия вие изучихте харак­тера на всички опитомени. Знаете нрава на върза­ните; знаете как си въртят главите птиците. Ти му говориш за пóлети, чакаш с Кораба само на сто метра вдясно, искаш да му покажеш цяла вселена от най-тънки усещания... и се надяваш една обикновена птица да те разбере. Пет секунди може да те гледа в ус­тата, но после ще си мръдне главата надясно, после на­ляво - и повече няма да ти обърне внимание. Ти я под­гониш да я погалиш - тя хвръкне надалече от тебе…
Овладейте най-после различието между птици за продан, кафезни птици и птици за угояване. Не бър­кайте гальовните животни с подхвърчащите. На пти­ците давайте просо, на уличните кучета - кокал, на кончетата в яхъра - сено и слама. Повечето птици кълват на окултно, астрологическо, мистическо просо. Конете се задоволяват със сламени чувства; кравите и воловете преживят религиозен морал. Повечето котки си стоят в къщи, защото ги хранят, но обикновено се разболяват и гледат много тъжно. Често се хвърлят от седми или десети етаж, защото не им е доста­тъчно да се отъркат о краката на добрия господар, който ги тъпче с реномирана храна за котки и котешки успокоители.
Рядко се срещат и същества със искра Божия, на които не трябва да се подхвърлят мръвки, за да тръг­нат след вас. Напротив, най-тлъстите мръвки си им дават господарите, но те искат да се отъркат точно о вас. Понякога си вземат котенцата и ги донасят, едно по едно под вашия креват. Неведнъж бездомни или любими домашни кучета са тичали след вас подир рейса с десетки километри през няколко села, а поня­кога - и през няколко прераждания!
Като помните всичко това, не се опитвайте да отваряте кафеза на стайна птица от южните страни. На нея ú стига да ú пълнят поилката, да ú хвърлят сухи червейчета и да ú чистят редовно клетката. Стига ú да си слуша вносни дискове и да чете окултни книги. Ако бръкнете с ръка - ще ви я накълве до кръв или ще изпадне в паника. Ако някак си успеете да е уловите и я пуснете дори само в ста­ята, след 15 минути може да я видите мъртва - ще ú се спука сърчицето от такова пространство! Така че не се чудете на случаите с отворени вратички на кафезите - има и милостиви господари, нямат нищо против сами да си излетят птичките. Но птичките не излитат - нямат понятие за свобода.
Науката за пространствата е предмет за нап­реднали. Физическата вселена има 49 измерения, Свободата - 84 билиона, а Съвършената Любов - та­кова количество, което е непознато и на Абсолют­ния! Поилката си е намясто, нека да е и само един напръстник дори. Дебитът на Свободата е неизме­рим - наоколо ви клокочат бистри извори и бучат Ни­агари! Как ще при-нудиш едно птиче колибри да пие направо от Ниагара - нали ще го убиеш? Как ще пре­подадеш на домашна птица науката за неизмери­мостта на моралните пространства?

Вие постоянно се мъчите да втълпите на овена морала на вълка и на кокошката - морала на ли­сицата. Постоянно правите гаф след гаф и разсми­вате децата от космическите забавачки - възраст­ните се смеят само веднъж, до два пъти на такава серенада сред пернáтите.

Сега Ние не искаме да унижаваме живите, ра­зумни души, които са около вас и които са привлечени от искрата ви Божия, понеже сами имат искра. Вся­какви сравнения с птици и животни тук са неумес­тни, щом става дума за живи и разумни души. А вие се подчинете на стадия на тоя свят, в който все още всеки си отива в клетката, след като си е нахранил ума и духа с относително свежа храна.

И не ни при­нуждавайте повече да ви правим остри забележки!

Няма коментари:

Публикуване на коментар