781.1995.04.26 Святост и целомъдрие; Из Дневник 131.2 Поморие - Ванкиш

Книга 23


26.ІV.131(1995)

Анхиало (Поморие)

СВЯТОСТ И ЦЕЛОМЪДРИЕ

ЖЛО / Й. от Б.

Аркутино

10,10-12,20ч

             В СЪПРИКОСНОВЕНИЕ С БОГА

(из дневника на Й. от Бургас от групата по елмознание и аст­рология, започнат на 31 март 1995г. вечерта, новолуние)

Вчера пристигнах с приятели на мотел "Аркутино". Мотелът се намира на около 200 метра от морето. Снощи преспахме в него - и ето, днес, към 8ч30м., тръгнахме да посе­тим църквата "Св. Параскева" ("Св. Петка"). Вървяхме в колона по един по една пътека, лъкатушеща между пясъчните дюни и водеща към морето. Към колоната се включиха и кучето, и кот­ката от мотела... Когато стигнахме на брега на морето, д. по­жела да ни разкаже нещо за тази църква. Застанахме в кръг и той почна да разказва. Кучето и котката седнаха в кръга пред него и, вдигнали глави към д., внимателно слушаха. Когато свърши, всички забелязахме, че в центъра на кръга беше заста­нало и едно гущерче, което, вдигнало глава към д., също слу­шаше...

После всичко изчезна, настъпи тишина, не чувах нищо, не усещах тялото си. Никаква мисъл, никакво чувство - бях по­тънала в "нищото" - и все пак съществувах. Усещах се като енергия, усещах я както тялото си. Енергия, която започна да се сгъстява и събира в един център. Събира се и се сгъстява, събира се и се сгъстява; и ето - изведнъж експлозия! Видях (не отстрани) как аз самата се превърнах в огнена, жълто-оран­жева субстанция, която на силни струи изригна нагоре към не­бето. Експлозията се повтори. После усетих тялото си, чух гла-совете на моите приятели, но останах отпусната, с прит­ворени очи.

Затворих очи, взех дълбоко въздух и - издишвайки - за­почнах да потъвам в себе си. Всичко около мен изчезна, не чувах нищо, не усещах тялото си. Загубих всякаква представа за време и място. Настъпи тишина. И ето, изведнъж пред мен се откри огромно синьо небе със звезди и облаци - такова, как­вото никога не съм виждала! Толкова синьо и прозрачно и в та­кава голяма дълбочина го видях! И чувах как целият Космос звъни като музика. Без чувство и мисъл, съзерцавах всичко това, чувствайки се като част от него. После картината из­чезна и аз усетих главата си. В нея все още звънеше тази кос­мическа музика. Когато и тя секна, отворих очи. Чувствах се тъй освежена, както никога! Сякаш бистър ручей бе минал през мозъка и очите ми. Виждах така ясно!

Изведнъж престанах да усещам тялото си. Обля ме бледожълта светлина. Концентрирах се в нея, и колкото по­вече се съсредоточавах, толкова по-ярка ставаше тя. Ето, още малко - и като че ли блажено ще се слея с нея…

Една сутрин ме събужда "нещо", което като че ли бе проникнало в дясната част на главата ми, над ухото. Събуждам се в момента, в който "то" се отделя от главата ми - и точно в този миг усетих много осезателно и чух шум от крила - сякаш "нещото" отлитна от мен. Мина около месец от то­гава, и ето, тази сутрин "то" отново ме събужда - само че този път се отдели от върха на главата ми. Спях дълбоко, но толкова силно усетих това отделяне, че не можеше да не се събудя. После отново чух шума на крила и пак "нещо" от­литна от мен...

Настъпи тишина - и ето, много бързо, спонтанно, както никога досега, ме обгради и проникна бледожълтата светлина. Концентрирах се в нея, и колкото по се засилваше концентра­цията ми, толкова по-силна, по-ярка, по-ослепителна ставаше тя! Блажено отпусната в тази божествена прегръдка, усетих как самата аз се превърнах в светлина и ето… още малко… - и ще се слея с този огромен океан от светлина!… Отворих очи, но като ги затворих, отново ме озари светлина. Като че ли и самата аз светех, всяка моя клетка светеше!

Днес пътувах с влака. Седях на седалката по посока на движението - откъм коридора на вагона. Вляво от мен дремеше пътник, а отдясно, откъм прозореца, нямаше никой. Срещу мен седяха двама пътника, които също дремеха. Затворих очи и аз. Чувах тракането на колелата по релсите и шума на вагона, който се поклащаше наляво и надясно. След малко престанах да чувам. Настъпи тишина. И ето, изведнъж, отдясно ми, до про­зореца, видях да седи млада, руса жена. Без мисъл и чувства съ­зерцавах главата ú, която така добре се очертаваше на фона на прозореца! Бе над 30-годишна, с нежен профил и прави, сла­меноруси коси, също като моите. Те бяха на дължината на ли­цето ú, оформени на черта. Не познавах тази жена. После вни­манието ми бе привлечено от черно, къдраво куче, порода "бо­лонка", което подскачаше в краката ми, въртеше опашка и ми се радваше. Постепенно почнах да чувам тракането на колелата. Отворих очи. Пътниците в купето спяха, а вдясно от мен, до прозореца, нямаше никой. Нямаше го и кучето. (Този фрамент от дневника на Д. бе включен и в текстовете за опита ни за кон­такт Сириус – б.п.)

Днес бе много горещ, слънчев ден. Стоях на стола зад бюрото, в офиса на фирмата, където работя. Бях в пълна ре­лаксация и не ми се работеше. Срещу мен има фотьойл. Пре­местих се в него. Опънах крака, отпуснах глава назад и затво­рих очи. Изведнъж се потопих в светлозелена светлина - тол­кова красива, която, съсредоточена в нея, жадно поглъщах. После тази светлина се смени с много бледосиня, напръскана с бели точки. След нея се потопих в лилава (индигова) светлина; и накрая ме обля все същата бледожълта светлина, която ста­ваше все по-ярка и ослепителна - и в един миг като че ли се разтворих в нея!

Отидох с колеги за два дни на хижа "Божура". С мен дойде и Р. - моя приятелка. Днес времето е топло и слънчево, и с Р. ре-шихме да се поразходим в гората. В един участък, къ­дето гората бе по-разредена и по-светло, седнахме с Р. до едно дърво да си починем. Тя бе опряла гръб от едната страна на дървото, а аз - от другата (Снимката е точно от местността Божура в Странджа – б.д.). Бе много тихо, миг с особено из­лъч­ване. Затворих очи, но след миг ги отворих поради усеща­нето за нечие присъствие. Останах с отворени очи, концент­рирана в една точка - на стъблото на най-близкото дърво. Кол­кото повече ми си усилваше съсредоточението в тази точка, тол­кова по-ясно виждах да се очертават двете букви "РА". След миг те изчезнаха и се появи гората, но в мъгла - мъгла, която се движеше отдясно наляво. Картината рязко се смени с друга картина – гора, много ясна, контрастна, с много подробности, виждах я като през увеличителна лупа. Картината отново се смени рязко и се появи трета картина - гора много ясна, конт­растна, с още по-големи подробности, но с тази разлика от първата и втората, че очертанията на стъблата на дърве­тата се губеха и като че ли всичко започна да се прелива и уед­наквява.

10,10ч.

- Животът струва само толкова, колкото жи­веем. Един е живял пет секунди от зачатието до смъртта си, втори - три минути, трети - двадесет часа. В останалото време хората вегетират, щъкат насам-натам, вредят на себе си и на Природата. Ня­кои пък учат, но ученето още не е живот. Даже и сли­ващите се със светлината още не живеят - това е само проекция на Живота. Наистина, съществува радост, съществува наслаждение в просветлението, озаряването, просияването. В такава проекция има много повече живот, отколкото пиенето и яденето в един ресторант, возенето в кола, въргалянето в леглото с някого, който ви съсипва повече от експло­зиите на бензина, от смукалото на екрана, от изст­релването на куршум. Да стоиш само пет пъти в жи­вота си зад волана или на първата седалка, това значи взривовете в цилиндъра да ти разкъсат арте­риите на причинното тяло безнадеждно и разумът ти да престане да функционира. На втората седалка е същото, ако моторът е отзад. Повечето хора и хуманоиди обаче нямат проблеми с разума, тъй като първите не са почнали още да го градят, а вторите го нямат и в зачатък. Те се оправят "прекрасно" само с ума си и повече не си задават въпроси за последст­вията. Експлозията на патрон близо до стрелеца разкъсва две обвивки на душата; третата не може да бъде разкъсана дори и от атомна бомба, дори в самия ú епицентър. Но при първа разкъсана, ти вли­заш в чистилището, а при втора - в ада.

Бъдете внимателни да не гледате престъпле­ния или тяхното изобразяване. Това "видеотяване" напоследък си е в пълния смисъл видиотяване. Целта на ада е да престане да ви трепка сърцето, да свик­нете с гледката на кръвта и ужасите. А основната цел - да останете с убеждението, че "добрият" може да си служи с оръжие и да троши вратове, за да въз­тържествувала "правдата". Сценаристът, актьо­рът, сътрудникът на филма не знаят, че "злият" отива в седмия кръг на ада, "добрият" - в осмия, а те самите, които са ги изобразявали - в най-дълбокия, деветия. Има и десети, но там са тия, които са под­стрекавали едните, вторите и третите. Вие, които ги гледате на сцената и на екрана, попадате в шес­тия кръг на ада: да ви ядат, пият и убиват на живо същите тия "художествени" образи, които сте до­пуснали през очите и ушите си да влязат в светата ви обител приживе.

Онези, у които е пробудено тялото на свя­тостта, предпочитат да ходят в индийска нишка след някой Посветен, понеже са с искра Божия. Не гу­щерче, но и микроб да си, ти ще следваш по-мъдрите от теб, ако монадата ти не е замъждяла и ако из­пълняваш правилно своето предназначение. Почне ли да се развива и тялото на целомъдрието, ти ще по­искаш да пътуваш на най-различни места и с най-раз­лични хора; ще им ходите на гости, и те ще ви посе­щават.

Човекът няма за задача да въдворява правдата - това не е негова работа. Има отделни Посветени - хора на Господа на Земята, - които съдействат на Правдата, - но те не пречат на злите, защото злите са работници на Правдата. И те добре, много добре си гледат работата: тормозят до смърт всички ония, които са създадени да бъдат хора, а не изпълняват предназначението си. А човекът е същество, което се занимава със святост и целомъдрие. Святостта търси Словото, а целомъдрието се обменя!

Снимка от брега на Проморие,

 правена точно по време на това осия­ние.  

26.04.131(1995) Из Дневник 131.2: Чувам ясно "Ван-киш, Ван-киш" – и се оказва, че срещам в Поморие точно братовчеда Ванкиш.