793.1995.07.17 Из Дневник 131.2 Бургас: Още един урок; сън с Дейн Ръдиар

Книга 23

Из Дневник 131.2

17.VІІ.131(1995)г. От три дни се занимавам с преписване на сгрешените думи в превода на една книга от Пол Брек – пак превод през руски, което стана голяма напаст напоследък. Поне да знаеха руски и български! Издателството  "Веста", Велико Търново. Такова дълбоко и безгранично възмущение от тоталната неграмотност на преводач, редактор и "коректор", че мислех да изпращам преписи от това, което правя, на факултетите по българска филология и журналистика; на преводачи, вестници и пр. Кръвта на рода ми по линия на професор Ал.Балабанов кипна почти до бяс и даже не спах снощи до късно, изписвайки десетки страници с цитати. Мислех, че ще направя кой знае какво впечатление (при тоя ад от подобни издания), изтъквайки до каква степен е издънена нашата лингвистична култура. Така да се каже – "будна гражданска съвест"... Днес, макар и на пълен глад, почнах да преписвам на машина тия записки и сигурно щяха да станат 20 страници. Мислех да обявя, че пращам 1000 лева на оня, който направи свястна редакция поне на 5 страници от текста, напраскан с русизми до козирката и с пунктуационни и други отчайващи грешки, които изменят и смисъла. Сигурно нямаше да спя и тази нощ от хъс да го довърша, когато...

            ... Когато се сетих най-после да попитам Някого прав ли съм, че си губя времето и троша нерви за такова нещо. Отговорът бе "Не!". Затова и си позволих да приложа тук цялата тая история – иначе какъв е смисълът да се мътят душите на читателите с такова нещо помежду осиянията. Прекратих веднага – и си отдъхнах. Яд ме е, че прекъсвам такова нещо, но ми се обясни, че освен всичко друго, това ще бъде и поредният глас в пустиня. Имаме си задачи – и приятелите чакат!

21.VІІ.131(1995)г. сутр., Бургас  Един от най-вълнуващите сънища досега в живота ми – вероятно подарък от гладуването (режима). Намирам се в Америка – в дома на Дейн Ръдиар! Той вече е разбрал колко гореща и безгранична е любовта ни към него и защо в България го имаме за бог на астрологията. Приет съм много топло, станал съм член на семейството. Безкрайно щастливи разговори! Разправям му какво съм чел от него; и за Венно, който преведе най-фун-даменталния му труд ("Астрология на личността" – Dane Rudhyar: Astrology of Personality: A Reformulation of Astrological Concepts and Ideals in Terms of Contemporary Psycho-ogy and Philosophy, 1936). Разказвам му за Учителя и Братството.

            Но изведнъж идват военни и по-лиция и обвиняват Ръдиар в идеологи-чески грехове. Заплашват го с какво ли не, включително със смърт – само-разправа в момента. Той и домът му, семейството му, се намират на сцена в театър като в пиеса, а аз съм на първия ред и има публика. През прозор-ците се виждат войници, офицери; даже танк и брониран влак – Ръдиар е опасна личност... Тогава някой казва, че ако на сцената има чужденци, няма да посмеят, защото ще стане международен въпрос. Аз пръв се качвам и моля Ръдиар и жена му да бъда с тях в този най-драматичен момент. На снимката вляво се виждат самият той и четвъртата му съпруга Лейла, която е била неотклонно с него до заминаването му от този свят през 1985г. Съвършено е очевидно, че тя е от жените с душа и e от много висока еволюция, щом е обикнала такъв свят човек и гений и е свързала живота си с него при такава разлика във възрастта. При всички случаи, и предишните му съпруги трябва да са били богини, щом са направили такъв избор.  А в съня си, още докато бях долу, в присъствието на ченгетата на сцената аз се бях провикнал, за да ме чуе Дейн, че в предпоследното или последното си Посвещение ученикът трябва да приеме смърт на живо, за да е достоен за космоса... Той се вслуша в думите ми и се успокои... Явно, в този мой сън са се смесили възхищенията ми от боговете и богините на света и стреса ми от преследванията и арестите на духовните хора в България по време на комунистическата власт -  преживяхме много тежки десетилетия и някои даже не оцеляха. 

     Като се качих на сцената, почна брожението. Едно ченге правеше най-щателни претърсвания; откри и комплект аудио-касети с осияния от Елма на български, които бях приготвил за Ръдиар... Ченгето най-вероятно е българин – продажна душица, внедрила се в световните тайни служби, които мразят Добрите. Прослушваше касетите и ги разбираше – искаше да намери под вола теле, за да обвини и мен...

     Тогава излязох навън, за да държа реч на полицаите и военните, че съм чужд гражданин, дошъл на гости на гения Ръдиар, световно признат и известен учен, и че ако направят нещо, няма да им се размине. Те се поразколебаха, но по нечия заповед решиха да действат за сплашване, и то доста круто. Всеки пострада, a аз – най-много. Помня, че се събудих след несвяст цели три дни или седмици, което вече ми се беше случвало и наяве, а не насън, след един от арестите и разпитите в Държавна сигурност в България. Имах кръгова, зараснала рана на врата, сякаш са се опитвали да ме бесят, и то с тел, със струна. Ръдиар и жена му топло се грижеха за мен и аз разбрах, че съм ги спечелил завинаги.

     Сънят беше дълъг и "многосериен" - толкова дълбоко е влязъл любимият Дейн в душите ни след многогодишните занимания с трудовете му, преведени от друг наш любим Човек - Крум Въжаров, Венно! Този ден Ръдиар се къпеше в една стара бяла вана – възрас-тен и изтощен, но бликащ от дух и любов. Това бе вана с бойлер за дърва - от старите. Трябваше да отидат някъде с жена си и бързаха, като се безпокояха, че няма да има вече топла вода за мен и трябва да чакам... Аз обаче казах, че ще се изкъпя във водата, в която бе досега Ръдиар, и че това е чест и щастие за мен – и влязох...

            Последни разговори преди излизането им – отиваха на прием или за някаква сказка на Ръдиар. Давам му да разбере, че той за мен е това, което са Учителят, брат Борис и Венно – не бих искал никога да се разделям с тях през вечността!